ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Манастир „Св. Неделя”. Западна фасада и вход от паркинга пред манастира.

Същата жилищна сграда и западен вход, гледани от двора на манастира. Построена от Уста Стою Димов през 1856-59г.

План на манастирския двор. Със стрелки са отбелязани западния и северния вход.

Поглед от западния вход към архитектурния ансамбъл на църквата „Св. Неделя” и жилищната кула.

Жилищна кула в Араповския манастир. Поглед от Изток.

План на последния паянтов жилищен етаж – архитектурно заснемане 1953г.

1) Кулата от Север. Снимана е от южният вход на църквата. Вижда се изрисувания Самсон – под същия ракурс би се видяла живописта от северния манастирски вход. Големите средни прозорци в паянтовия етаж са зазидани. Снимка – Н. Попов, 1951г.
2) Северозападната фасада. Живописта е заличена от времето, а големите средни прозорци са възстановени. Снимка – В. Стойчев, 2011г.

Църквата „Св. Неделя” от юг. Изографисана е от Алекси Атанасов и ученика му Георги Данчов Зографина в периода 1863-64г.

Стенопис „Смърт и погребение на Кирил и Медодий”, худ. Алекси Атанасов и Георги Данчов.

Стенопис „Кирил проповядва на народа”, худ. Георги Данчов Зографина.

Араповския манастир от Северозапад. Срещу северната порта е баптистерият „Св. Неделя”.

Параклисът – баптистерий „Св. Неделя” на мястото на старото аязмо. Изографисан е от неизвестен майстор през 1870г.

Стенописи при входа на параклиса и по цилиндричния свод, покриващ наоса.
(Клик върху снимка ще я увеличи)

Баптистерий "Св. Неделя". Наосът с двете разширения, покрити със слепи куполи, олтарната абсида и нишите от двете й страни.
(Клик върху снимката ще я увеличи)

1) Северен купол със стенопис – „Кирил и Методий обучават учениците си”
2) Южен купол (над баптистерия) със стенопис – „Покръстването на княз Борис I - Михаил” (изобразени са и синовете му - Владимир и Симеон)
(Клик върху снимка ще я увеличи)

Баптистерият с правоъгълната писцина, захранена с вода от старото аязмо.

ГОРЕ

Координатите на паркинга пред западния вход на манастира са:

N 42˚ 01' 11.6"
E 24˚ 59' 33.8"
Н.В. 225м

Малко предистория:
Затворената архитектурна композиция, според планировъчния принцип „крепост в крепостта”, започва да се използва по време на Втората българска държава. Прилагана е през Средновековието (Рилски манастир), през Възраждането (Араповски манастир) – до Освобождението. За тази планировъчна схема е характерно, че манастирският двор е ограден от всички страни с високи каменни зидове, жилищни и стопански сгради, а в средата се издигат черква и многоетажна жилищна кула (вж. темата „Жилищни кули”). Разликата между двата манастира е в пропорциите -  Араповският манастир е по-нисък, по-обширен и изглежда „полегнал” в откритата равнината близо до село Златовръх, Пловдивска област (преди 1934г. - село Арапово).

Араповският манастир е основан през 1856г. като скромно монашеско общежитие край старото аязмо и само три години след това се превръща в цялостен манастирски комплекс. Обширният манастирски двор е ориентиран спрямо географските посоки Север-Юг и Изток-Запад. Външните фасади на манастира изглеждат като здрави крепостни стени с прозорци и еркери само в последния етаж. Същите сгради, погледнати откъм двора,  изненадват с многообразието на архитектурни обеми и форми и имат, обичайната за Възраждането, силно раздвижена вътрешна фасада. Триетажните жилищни постройки, ограждащи двора от запад, и съборната черква на Араповския манастир са построени от Уста Стою Димов (края на XVIII – средата на XIXв.), родом от село Югово, област Пловдив. За него се знае, че е построил и черквата „Св. Николай Чудотворец” в село Устово (днес квартал на Смолян). По време на Руско-турската война през 1987г. манастирът е изгорен от оттеглящите се османски орди. Възстановен е непосредствено след Освобождението и днес е паметник на културата с национално значение.

От архитектурна гледна точка най-ценно в Араповския манастир е жилищната кула. Подобни, от периода на Възраждането, са запазени единици, а след Освобождението не се строят. Кулата се намира в югоизточната част на манастирския двор. Разположена е встрани от черквата и не се конкурира обемно-пространствено с нея, а създава втори сполучлив акцент в манастирския ансамбъл.

Размерите на масивното каменно тяло (субструкцията) на Араповската жилищна кула в план са 7,25 х 9,80м, а височината на цялата сграда от днешното ниво на терена до стряхата е около 9м. Субструкцията обхваща приземието и първия етаж. Те са имали стопанска функция, когато е била построена кулата и не са били разделени на помещения. Нямали са прозорци и са се осветявали от по два мазгала (бойници). Съществуващите днес прозорци в приземието и първия етаж са направени по-късно, когато етажите са приспособени за живеене и в тях са преградени жилищни помещения. Последният етаж е паянтов и жилищен от самото начало (вж. плана). Разпределението му е пример за прехода от Родопска към Пловдивска възрожденска къща: Помещението със стълбата можем да наречем както „умален пруст”, така и „необособен салон” – прилича на коридор и има по две жилищни помещения от двете му страни – общо четири. Двете малки стаи с огнища (в'къщи), разположени на северния и южния ъгъл, имат стенни долапи и мивки и се осветяват с по два големи прозореца. Тези стаи са издадени еркерно по едната фасада. Другите две по-големи стаи са соби, и са изцяло издадени. Имали са по 3 големи прозореца на външните стени. През 1951-53г., когато е направена снимката и архитектурното заснемане, средните прозорци са били зазидани. Прекрасно е, че след последната реконструкция, те отново са възстановени. Всички помещения имат и по два малки странични прозореца. Всяка стая има вход откъм коридора, който в североизточната си разширена част завършва с тесен балкон между двата еркера.

Араповската жилищна кула се възприема зрително много добре от всички части на двора и няма второстепенни фасади. На северозападната фасада - единствената, която се вижда и от двата входа на манастира, е изрисуван библейският герой Самсон. Изобразен е как убива лъв, сред пейзаж от сгради, дървета и птици. Живописната тема върху стената на този „възрожденски донжон” в укрепения манастирски двор не е случайно избрана. Легенда разказва, че от време на време в нея е отсядал хайдушкият главатар Ангел войвода, покровител на манастира. От изображението днес е останал само споменът, че го е имало.

Когато на 20 ХІ 2011г., заедно със съмишленици от клуб “Ленд Ровър приятели – България”, посетихме манастира, ние, администраторите на “Нашето отечество България” разполагахме с цялата изложена по-горе информация. Надявахме се да документираме нещо и от интериора на жилищната кула, но със съжаление разбрахме единствено следното:
„Обитава ли се жилищната кула днес” – отговор „Не”
„Можем ли да направим снимки на интериора” – „Не”
„… само да погледнем, как изглежда сградата отвътре (от професионален интерес)” – „Не”.

На здрачаване – вероятно малко след 17 часа бяхме настойчиво подканени да напуснем манастира. Естествено – съобразихме се и съветваме всеки, който иска да разгледа светата обител, да направи това преди 16:30 часа, за да има смисъл да отиде до там. Станахме свидетели на разговор, за който бих искала да поразсъждавам, като нюанс от контекста на темата.

В миналото манастирът е помагал на хората съобразно нуждите им – да съхранят вярата и народността си в условията на пряка заплаха от османското управление и гръцкото духовенство. През 1867г. тук е открито килийно училище за децата от околността. Заработва и работилница за щампи, която разпространява иконописни произведенията с патриотична тематика. Като съвременен хейтърски контрапункт на това, станахме свидетели на одумване на младежта от човек в расо. С какво този духовник е придобил правото да съди за проблеми, от които БПЦ отдавна е абдикирала?

Трикорабната, триабсидна, каменна черква, строена през 1859г., прави впечатление с „бъбривото” си архитектурно решение. Фасадите й са богато разчленени с портици, прозоречни ниши и каменни декоративни арки. Покривът на черквата, който отразява конструкцията на сградата, също е раздвижен. Над него, върху внушителен многостенен барабан, се издига куполът. Външните стени са гладко облицовани с бигор.

Съборната черква „Св. Неделя” е изографисана в периода 1863-64г. от Алекси Атанасов – Алекси Изограф Воденски (начало на XIXв. - около 1880г.) и ученика му Георги Данчов Зографина (1846-1908). По неизвестни причини, през 1864 година, Георги Данчов сам довършва живописната украса, като създава и няколко икони за църквата, сред които и „Св. Св. Кирил и Методий”. Средствата за изписването предоставили българи от околните селища. Имената им са изписани в многобройните дарителски надписи по стените на храма. Според един надпис, който стои над западната входна врата на черквата, за украсяването й съдействал и архимандрит Софроний, игумен по това време на Мулдавския, а след това и на Араповския манастир.

Стенописната украса покрива изцяло стените на черквата, сводовете, купола, апсидата, певниците, арките в наоса и преддверието.  Изобразени са живота и страданията на Исус Христос, Богородица, св. Неделя и много светци и великомъченици, канонизирани от българската православна църква. Алекси Атанасов и Георги Данчов са създали цялостния ансамбъл на живописната украса на черквата „Св. Неделя” с творческо въображение, без силно контрастни и ярки цветове, с точен, уверен и школуван рисунък. Посветена на тях е страницата "Алекси Изограф Воденски, Георги Данчов Зографина".

При черквата „Св. Неделя” Георги Данчов за първи път в историята на българската стенопис посвещава на Св. Св. Кирил и Методий цикъл от десет последователни теми. Представя ги като създатели на нашата азбука, покръстители на княз Борис I и просветители на българския народ. Над южната входна врата на храма е изобразено как двамата братя покръстват царския двор. В композицията „Кирил проповядва на народа” са изрисувани български селяни с народни носии, заслушани в беседата. Теми от житията на светеца Иван Рилски са представени също в десет стенописни сцени. В цикъла на правите светци в най-ниския регистър са поместени образите и на български духовни просветители, канонизирани от българската православна църква за светци - Евтимий Търновски, Теофилакт Търновски, Марко епископ Търновски, Иларион Мъгленски и Онуфрий Габровски. Достолепните им осанки, одухотворените лица и пищни църковни одежди отразяват намерението на създателите на този манастир да възпитат в миряните почит към великите българи. Богослужението в манастира „Св. Неделя” се води на български език още от основаването му, за разлика от много манастири в Пловдивска епархия, в които то се е извършвало на гръцки. В тази част на България, в която асимилаторските действия на гръцките фанариоти и църковни борби през втората половина на XIXв. са били особено силни, Араповският манастир съдейства за утвърждаване на българщината. Днес до северната манастирска порта има поставена мраморна плоча с текст „Игумени на манастира „Св. Неделя са били архимандрит Гервасий Левкийски и дякон Викентий. Манастира е посещаван от Сава Катрафилов, Георги Данчов – Зографина, поп Минчо Кънчев и Отон Иванов – всички сподвижници на Васил Левски и активни участници в национал-освободителната борба на България.”

Изпратихме деня при старото аязмо срещу северната порта. Има изграден баптистерий, посветен на Св. Неделя – малък, сякаш притихнал под дърветата и губещ се до голямата манастирска сграда. През 1870г. неизвестен майстор е изписал евангелски сцени, моменти от живота на Св. Неделя, на първоучителите Кирил и Методий и събития от далечната история на България: В северния скрит купол на параклиса – как Кирил и Методий обучават учениците си; В южния скрит купол - покръстването на княз Борис I - Михаил в променен вариант – със синовете му - Владимир и Симеон. Под купола има правоъгълна писцина, в която ромоли водата. Там са усещането за уют, покой и отворени врати, които не сполучихме да доловим в манастира.

Текст - арх. Елица Виткова
Снимки - Велин Стойчев

Източници:
Кратка история на българската архитектура, С., 1965
Енциклопедия България
Хр. Д. Пеев. Къща-крепост в манастира „Св. Неделя” при с. Златовръх. – Известия на Българския археологически институт; кн. 15, София, 1946г.
Г. Чакъров. Български Манастири, София, 2000г.
Н. Тулешков. Архитектурно изкуство на старите българи, том 3 - приложения