ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

БИТ И КУЛТУРА
За творчеството на Алекси Изограф Воденски и Георги Данчов Зографина

Алекси Атанасов, известен още като Алекси Изограф Воденски е живял от начало на XIXв. до около 1880г. Роден е в град Негуш (днес - Науса), Солунско, Гърция. Около 1830г. се настанява в с. Горни Воден (от 1986г. квартал на Асеновград), а по-късно се премества в Станимака (от 1934г. Асеновград). Като зограф и иконописец той е създал:

- през 1846г. - Стенописи върху жилищните сгради на Бачковския манастир: Върху външната стена на трапезарията е изрисувал обратна перспектива на манастира и шествие на неговите ктитори и обновители с “чудотворната икона на Пресвета Богородица”.

Клик върху изображението ще го увеличи

- в периода 1850-52г. - Стенописи на Съборната черква на Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита”
- през 1852г. - Стенописи на енорийската черква на с. Катуница, Пловдивска област
- през 1857г. - Икони на черквата „Успение Пресветия Богородици” в с. Широка лъка, Смоленска област
- през 1858г. - Стенописи на черквата „Св. Георги” в гр. Смолен
- през 1859г. - Икони на черквата „Св. Възнесение Господне” в гр. Чирпан
- през 1861г. - Икони на черквата „Св. архангел Михаил” в гр. Чирпан
- в периода 1863-64г. - Стенописи на Съборната черква в Араповския манастир
- през 1864г. - Стенописи на параклиса „Въведение Богородично” в Капиновския манастир
Поради отдалечеността във времето, вероятно не знаем голяма част от произведенията на Алекси Изограф Воденски.

* * *

Георги Данчов Зографина (Георги Данчов Попгеоргиев) е роден на 27. VII. 1846г. в Чирпан и починал на 19. II. 1908 в София. Той е художник, революционер, обществен деец, един от първите български професионални фотографи.
Първоначално художествено образование получава при тревненеца Уста Кънчо (1859г.). През 1860-61г. учи живопис в Станимака (дн. Асеновград) при зографа Алекси Атанасов. Първите си икони рисува за черквата „Въведение Богородично” в Чирпан (1862г.). Зографска практика започва през 1863г. в  Араповския манастир „Св. Неделя”, като чирак на Алекси Атанасов. Първата подписана и датирана стенопис на Георги Данчов е в олтарната апсида на черквата „Св. Неделя” (1864г.). В нея наред с евангелските сцени се срещат и композиции с теми от живота на Св. Иван Рилски, Св. Св. Кирил и Методий и много живописни орнаменти. По неизвестни причини през 1864 година Георги Данчов сам довършва стенописите, като създава и няколко икони за църквата „Св. Неделя”, сред които „Св. Св. Кирил и Методий” и др. Вероятно тогава, осемнадесетгодишен, той е завършил обучението си при Алекси Изограф заслужавайки доверието му да довърши сам работата. Алекси Изограф се заема с изписването на параклиса „Въведение Богородично” в Капиновския манастир при Търново.
- През същата 1964г. Георги Данчов прави и иконите на черквата „Св. Илия” в с. Алипашиново (днес: с. Свобода, Старозагорска област);
- През 1865г. изучава техниката на литографията в ателието на арменеца Исариан в Цариград. Изработва копие на литографията на Н. Павлович „Райна княгиня в пещерата”.
- През 1866 се завръща в Чирпан, става дописник на в. „Македония” (1866-72г.). Включва се в организаторската и просветителска читалищна дейност, и в борбата за църковна независимост. По поръчка на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров, създава цикъл (една литография и 19 рисунки) на битова тема. Предназначени са за Всеруската етнографска изложба в Москва (1867г.) и са сред първите произведения на битовата живопис в България. Единствената запазена творба е литографията „Тракийско хоро” („Южнобългарско хоро”, 1866г.). Останалите цветни рисунки върху картон са еднофигурни и многофигурни композиции: „Свещеник чете четиридесетница над родилка и кърмаче”, „Невяста, приготвена за венчаване”, „Български народен танц ръченица или поседник”, „Българки из околностите на Пловдив”, „Българска сватба”, „Селянка”, „Българи от Ихтиманско”, „Българин и българка от Пловдивско”, „Чобанин”, „Българи от Старозагорско”, „Българи от Чирпанско” и др.
- Първият живописен портрет на Георги Данчов – „Автопортрет” от 1867г.,  е една от най-добрите му работи. Съхранява се в Националната художествена галерия – София.

Автопортрет на Георги Данчов; 1867г.; НХГ - София

- Около 1869-70г. прави стенописи и икони на черквата “Св. Архангел” в Калофер. През 1869г., когато изписва свода и икони за черквата на манастира „Св. Спас” край Сопот, Георги Данчов се запознава с Васил Левски и започва революционната си дейност. По поръчение на Апостола изработва шифър (1870г.) за водене на тайна кореспонденция между революционните комитети в Тракия. Изписва черкви в южна България, рисува много икони и създава портрети - „Пейо Кюркчията” (1869г., НХГ), „Сребрьо Стойновски” (1870г.), „Костадин Дечков-Френктерзията” (1870г.) и др., занимава се и с фотография.
- През 1871г. рисува стенописите на свода в черквата на Девическия манастир в Казанлък.
- След залавянето на Апостола (27 декември 1872 г.) е един от най-дейните организатори на планираното нападение на влака, с който се предполагало, че Васил Левски ще бъде отведен в Цариград. Георги Данчов става председател на Тайния революционен комитет в Чирпан, чиято дейност се разкрива на съдебния процес след Хасковското покушение над хаджи Ставри Примо (1873г.). Георги Данчов е осъден на вечно заточение в Диарбекир (вж. заточеници). Описва затворническия живот в писма до брат си - художника Никола Данчов. В Одринския затвор (1873г.) рисува с креда портретите на Константин Доганов, Христо Илич и „Автопортрет”. В Диарбекир създава портрети, които не са запазени, и композицията „Русалки” (литография, 1875г.), съставя първото българско ръководство в областта на перспективата - „Кратка теоретическа и практическа перспектива”, с чертежи (останало в ръкопис).

- През лятото на 1876г. избягва в Русия и до пролетта на 1877г. пребивава в Одеса. Запознава се с изкуството на руските художници – передвижници (художници – реалисти, които участват в периодично уреждани подвижни изложби) и започва картината „Трагедията на България” („Шуми Марица окървавена”, НХГ).
- В 1877г. участва в сформирането на Българско опълчение. Завръща се в България като военен кореспондент с руските войски.
- След Освобождението 1878г. Георги Данчов работи в Свищов, Пловдив и София. Завършва фигуралната си творба „Трагедията на България” (1876-1878г.) и работи широко разпространената алегорична композиция „Свободна България” (литография, 1879г.), която става популярна във вариант от неизвестен автор и в Русия. Създава и портретите на Г. Хаджиденков (1878г.), Александър II (1878г.), Иван Вазов (1879), пловдивския митрополит Паисий (1885г., НХГ), Никола Г. Данчов (1885г.) и др.

„Свободна България” (Клик върху изображението ще го увеличи)

- През 1884г. рисува икони за черквата “Св. Йоан Предтеча” в Казанлък и икони за черквата “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив (1884-85г.).

- Участва с оръжие в ръка в Съединението на Източна Румелия с Княжество България – 1885г.. Избран е за член на Временното правителство в Пловдив (1885г.). Като помощник-кмет на Пловдив е сред организаторите на Пловдивското изложение (1892г.), неколкократно е избиран за народен представител. Най-значителното в творчеството на Георги Данчов след Съединението е серията от портрети на български революционери и будители от епохата на Възраждането и годините след Освобождението, рисувани с маслени бои или литографирани в ателието му в Пловдив - „Васил Левски” (1887, 1888, 1897, 1907, 1908г.), „Христо Ботев” (1887, 1888, 1896г. - 2 литографски издания, 1904г.), „3ахари Стоянов” (1889г. - 2 литографски издания, 1904г.), „Георги С. Раковски”, „Любен Каравелов” и др. Създава и литографски портрети на Виктор Юго (1897г.), Алеко Константинов (1899г.) и др.. Георги Данчов рисува портрети и на Стефан Стамболов и Поликсения Стамболова (1894г.), Гьока Павлов и хаджи Калчо Дренски (1896г.).

"Захари Стоянов": 1889г.

"Христо Ботев": 1896г.

Васил Левски: 1897г.

Маслен портрет на хаджи Калчо Дренски, виден пловдивски търговец; 1896г.; Градска художествена галерия – Пловдив

"Поликсения Стамболова": 1894г.

- В списвания и редактиран от него седмичник „Таласъм” (1890г.) отпечатва карикатури, с които осмива бюрократизма и службогонството. След смъртта на сина си Данчо (1901г.) работи много икони (Богородица, Исус Христос, Иван Рилски, Владимир княз Киевски, Борис I, Кирил и Методий – 1906г.) за черкви из цялата страна. Негови икони, посветени на Освобождението 1878г. има в село Пордим, Плевенска област и с. Горна Студена, Великотърновска област.

Карикатура „Шестте чувства” - вестник „Таласъм”; 1890г.

- Последната творба на Георги Данчов е незавършеният портрет на Апостола на свободата (1908г.).

Текст - арх. Елица Виткова

Източници:
Н. Тулешков. Архитектурно изкуство на старите българи, том 3 - приложения
Енциклопедия България
Ат. Божков. Делото на Георги Данчов. - Изкуство, № 1, 1972г.
Ас. Василиев: 1) Георги Данчов Зографина. - В книгата му: Български възрожденски майстори. С, 1965г., с. 625-636; 2) Една стогодишнина. Георги Данчов – Зографина - 27. VII. 1846 - 19. II. 1908. - Изкуство, № 11-12, 1946г.
Георги Данчов-Зографина. 1846-1966г. Юбилеен лист по случай 120 г. от рождението на големия художник и революционер. Чирпан. 24 ноем. 1966.
Георги Данчов - Зографина. 1846-1971. Спец. брой. Юбилеен лист по случай 125г. от рождението на големия художник и революционер. Стара Загора, 15 окт. 1971г.
Ив. Г. Данчов. Георги Данчов. - Във: Възрожденски художници, С, 1956г. В. Динова-Русева. Художникът-заточеник. - Изкуство, № 3, 1967г.