“В години на незапомнена суша тук се появил светецът /евлията/ Демир Баба. Той помогнал на хората, като с чудодейната си длан докоснал земята в подножието на скалата, откъдето бликнал извор с животворна вода. Оттогава изворът се нарича “Беш Пармак” /Петте Пръста/ и продължава да дарява хората със здраве.” Тедора Василева
В средата на историко-археологическия резерват “Сборяново”, в една от извивките на каньона на р. Крапинец, край карстов извор се намира най-добре запазената гробница тюрбе на алианския светец Демир Баба /Железният Баща/. Преданието твърди, че светецът дал дума, че на това място ще изгради сам тюрбе на площ, колкото една биволска кожа.
Демир Баба е най-почитаният светец сред алианското /къзълбашкото/ население на Североизточна България. Неговата гробница е измежду най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението – от християните от околните села, както и от посетителите на резервата “Сборяново”.
Кратък поглед към историята, за да бъдат обяснени имената – съвременните алиани обясняват произхода на името “къзълбаши” от прозвището, което мохамеданите дали на основоположника на шиитския ислям Али. В разказите им се твърди, че след понесено поражение от пророка Мохамед, Али се отдалечил от полесражението ранен в главата /според друга версия бил с червена шапка/, а противниците му крещели след него “Дръжте Червеноглавия /къзълбаш/”. Къзълбаши се наричали тюркските номадски племена в Североизточен Иран, където през Средновековието шиитския ислям /алианство/ бил официална религия. По-късно името станало нарицателно за всички, изповядващи шиизма.
Честите конфликти на Османската империя с шиитски Иран станали причина за жестоко преследване на пограничните с Иран и на анадолските алевии, а по времето на султан Селим І /1467 – 1520/ и за заточението на много алиани в Североизточна България. Още в Иран сред алевиите трайно проникнали идеите на суфизма. Те били и в основата на философската и морално-етичната система на мистичен орден, основан от Хаджи Бекташ Вели /ХVв./. Основен принцип на ордена е социална справедливост, равенство на хората пред Бога, борба със злото и утвърждаване на доброта и братство. Сред заточениците в Северозападна България алиани, а също и посредством еничарите, които след отбиване на военната служба са заселвали тук, имало много последователи на бекташизма.
Тази почит към живота ме възхити и ми докара неприятни мисли за съвременните маниери в обществото ни.
Удоволствие е да се съзерцава изяществото на обработката на тези камъни.
ГОРЕ
АРХИТЕКТУРА. Християнски и мюсюлмански храмове.
Култови сгради." |
С Демир Баба е свързана част от местния алиански фолклор – селата Севар, Острово, Бисерци, Мъдрево, Свещари, Преславци, Брадвари... През 1952г. се открива ръкописно житие на Демир Баба, написано на османотурски език с много персийски и арабски изрази, датирано от 1716-1717г. В житието /вилайетнаме/ се твърди, че Демир Баба е роден по времето на султан Сюлейман І /1520 – 1566г./, която датировка съвпада и с предполагаемото време на построяване на гробницата – 1612 – 1617г. Самото тюрбе представлява седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток.
Провежданите през осемдесетте години разкопки в двора на текето и в близката околност разкриват интересни факти – мястото е било свещено за населявалите района племена и народи повече от две хилядолетия преди построяването му. Гробницата е построена на мястото на древно тракийско светилище /ІVв.пр. Хр. – ІІв. Сл. Хр./. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5м. стени на тюрбето. По времето на траките, в светилището са били почитани хтоническите божества – на водата, земята, подземното царство.
По време на Първата и Втората българска държава на това място, вероятно, е съществувал християнски параклис, тъй като в края на ХІХв. при първите археологически обхождания на района, братята Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. За съжаление, по-късно не са намерени дори следи от него.
След Освобождението и особено след Балканските войни, в района се заселват бежанци от Беломорска Тракия, а след Ньойския договор – и добруджанци от Северна Добруджа. Масово придошлото християнско население, носещо в традиционното си култура почитта към свещени извори /аязма/, започва да посещава района на текето и изворите край него, още повече, че това е единственото място с предостатъчно вода в целия безводен район. Преселниците християни свързват мястото и изворите с името на Св. Илия и устройват събори на 2 август – Илинден по стар стил.
Храстите и дърветата по протежението на пътеката до гробницата са осеяни със завързани части от дрехи. Вярва се, че оставяйки част или цяла дреха, която покрива болно място, ще се изцелиш.
Интересни в двора да гробницата са камъкът, който зарежда с енергия и очите на вещицата. Камъкът е четвъртит къс скала, на който се ляга по гръб. Аз съм скептичен към подобни поверия и не мога да отрека или отхвърля това твърдение. Очите на вещицата, според мен, са далеч по-интересни за наблюдение. Те представляват 2 дупки с диаметър около 4-5см. На нивото и ширината на раменете на средновисок човек. Целта на изпитанието е, заставайки на около 4-5м. човек протяга ръце с протегнати напред показалци, концентрира се, затваря очи и тръгва напред... Само праведен човек може да вкара пръстите си по този начин в дупката, според поверието. Опити не липсват...
Съвременните посетители на Демир Баба теке могат да се разделят на 2 групи – алиани и туристи. Удивителен е начина, по който вярващи и любопитни присъстват там – в пълна хармония. Непречещи си и ненатрапващи се един на друг.
Демир Баба теке е един от първите официално обявени паметници на културата - №66 от 1927г., поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност. Посещението на гробницата през 2007г. беше абсолютно безплатно.
текст и снимки - Велин Стойчев
Ако желаете, може да напишете мнение във Форума мнение за всичко, свързано с Демир Баба теке. |