ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

 

 

ДЕМИР БАБА ТЕКЕ
“Ако търсиш Бога – иди, търси го у човека” - Демир Баба


Сборяново, Беш Пармак

“В години на незапомнена суша тук се появил светецът /евлията/ Демир Баба. Той помогнал на хората, като с чудодейната си длан докоснал земята в подножието на скалата, откъдето бликнал извор с животворна вода. Оттогава изворът се нарича “Беш Пармак” /Петте Пръста/ и продължава да дарява хората със здраве.” Тедора Василева

Демир Баба, Теке, тюрбе

В средата на историко-археологическия резерват “Сборяново”, в една от извивките на каньона на р. Крапинец, край карстов извор се намира най-добре запазената гробница тюрбе на алианския светец Демир Баба /Железният Баща/. Преданието твърди, че светецът дал дума, че на това място ще изгради сам тюрбе на площ, колкото една биволска кожа.
Демир Баба е най-почитаният светец сред алианското /къзълбашкото/ население на Североизточна България. Неговата гробница е измежду най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението – от християните от околните села, както и от посетителите на резервата “Сборяново”.
Кратък поглед към историята, за да бъдат обяснени имената – съвременните алиани обясняват произхода на името “къзълбаши” от прозвището, което мохамеданите дали на основоположника на шиитския ислям Али. В разказите им се твърди, че след понесено поражение от пророка Мохамед, Али се отдалечил от полесражението ранен в главата /според друга версия бил с червена шапка/, а противниците му крещели след него “Дръжте Червеноглавия /къзълбаш/”. Къзълбаши се наричали тюркските номадски племена в Североизточен Иран, където през Средновековието шиитския ислям /алианство/ бил официална религия. По-късно името станало нарицателно за всички, изповядващи шиизма.
Честите конфликти на Османската империя с шиитски Иран станали причина за жестоко преследване на пограничните с Иран и на анадолските алевии, а по времето на султан Селим І /1467 – 1520/ и за заточението на много алиани в Североизточна България. Още в Иран сред алевиите трайно проникнали идеите на суфизма. Те били и в основата на философската и морално-етичната система на мистичен орден, основан от Хаджи Бекташ Вели /ХVв./. Основен принцип на ордена е социална справедливост, равенство на хората пред Бога, борба със злото и утвърждаване на доброта и братство. Сред заточениците в Северозападна България алиани, а също и посредством еничарите, които след отбиване на военната служба са заселвали тук, имало много последователи на бекташизма.
Тази почит към живота ме възхити и ми докара неприятни мисли за съвременните маниери в обществото ни.

Демир Баба Теке тюрбе

Демир Баба Теке тюрбе Демир Баба Теке тюрбе

Удоволствие е да се съзерцава изяществото на обработката на тези камъни.

Демир Баба Теке тюрбе

Демир Баба Теке тюрбе

ГОРЕ

АРХИТЕКТУРА. Християнски и мюсюлмански храмове.
Култови сгради."


С Демир Баба е свързана част от местния алиански фолклор – селата Севар, Острово, Бисерци, Мъдрево, Свещари, Преславци, Брадвари... През 1952г. се открива ръкописно житие на Демир Баба, написано на османотурски език с много персийски и арабски изрази, датирано от 1716-1717г. В житието /вилайетнаме/ се твърди, че Демир Баба е роден по времето на султан Сюлейман І /1520 – 1566г./, която датировка съвпада и с предполагаемото време на построяване на гробницата – 1612 – 1617г. Самото тюрбе представлява седмоъгълна постройка с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток.

Демир Баба Теке тюрбе Провежданите през осемдесетте години разкопки в двора на текето и в близката околност разкриват интересни факти – мястото е било свещено за населявалите района племена и народи повече от две хилядолетия преди построяването му. Гробницата е построена на мястото на древно тракийско светилище /ІVв.пр. Хр. – ІІв. Сл. Хр./. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5м. стени на тюрбето. По времето на траките, в светилището са били почитани хтоническите божества – на водата, земята, подземното царство.
По време на Първата и Втората българска държава на това място, вероятно, е съществувал християнски параклис, тъй като в края на ХІХв. при първите археологически обхождания на района, братята Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. За съжаление, по-късно не са намерени дори следи от него.
След Освобождението и особено след Балканските войни, в района се заселват бежанци от Беломорска Тракия, а след Ньойския договор – и добруджанци от Северна Добруджа. Масово придошлото християнско население, носещо в традиционното си култура почитта към свещени извори /аязма/, започва да посещава района на текето и изворите край него, още повече, че това е единственото място с предостатъчно вода в целия безводен район. Преселниците християни свързват мястото и изворите с името на Св. Илия и устройват събори на 2 август – Илинден по стар стил.

Демир Баба Теке тюрбе

Храстите и дърветата по протежението на пътеката до гробницата са осеяни със завързани части от дрехи. Вярва се, че оставяйки част или цяла дреха, която покрива болно място, ще се изцелиш.
Интересни в двора да гробницата са камъкът, който зарежда с енергия и очите на вещицата. Камъкът е четвъртит къс скала, на който се ляга по гръб. Аз съм скептичен към подобни поверия и не мога да отрека или отхвърля това твърдение. Очите на вещицата, според мен, са далеч по-интересни за наблюдение. Те представляват 2 дупки с диаметър около 4-5см. На нивото и ширината на раменете на средновисок човек. Целта на изпитанието е, заставайки на около 4-5м. човек протяга ръце с протегнати напред показалци, концентрира се, затваря очи и тръгва напред... Само праведен човек може да вкара пръстите си по този начин в дупката, според поверието. Опити не липсват...

Демир Баба Теке тюрбе

Демир Баба Теке тюрбе

Демир Баба Теке тюрбе

Демир Баба Теке тюрбе

Съвременните посетители на Демир Баба теке могат да се разделят на 2 групи – алиани и туристи. Удивителен е начина, по който вярващи и любопитни присъстват там – в пълна хармония. Непречещи си и ненатрапващи се един на друг.
Демир Баба теке е един от първите официално обявени паметници на културата - №66 от 1927г., поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност. Посещението на гробницата през 2007г. беше абсолютно безплатно.

текст и снимки - Велин Стойчев

Ако желаете, може да напишете мнение във Форума мнение за всичко, свързано с Демир Баба теке.

Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS"