ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

Християнски и мюсюлмански храмове. Култови сгради
Етрополски манастир "Св. Троица"

Етрополски манастир
Етрополски манастир "Св. Троица".

църква Света Троица
Манастирската църква "Св.Троица"

кръстокуполна църква
Манастирската църква "Св.Троица"

спане в манастир
Жилищно крило на манастира.

манастирски двор
Жилищно крило на манастира.

колони, църква
Църквата "Св. Троица" в процес на изографисване.

петдесятница
Клик върху снимката ще я увеличи.

ниша

Христос Вседържител
„Христос Вседържител” - икона от Етрополския манастир „Св. Троица”, съхранява се в София, Криптата на Национална художествена галерия. Иисус Христос е изобразен сред 12-те апостоли и български светии.

Света Троица Старозаветна
„Св. Троица Старозаветна” - храмова икона на Етрополския манастир „Св. Троица”, съхранява се в София, Национален църковен историко-археологически музей. Икона от йерозограф Недялко от Ловеч, с надпис: „съи божественъи образ в лето 7106 (т.е. 1598 г.) изографъ неделко от градъ ловечь”

Етрополският манастир „Св. Троица”, известен и с наименованието „Варовитец”, е разположен на 5км източно от Етрополе, сред гористия склон на старопланинския Черни връх на границата между Етрополската и Златишко-Тетевенската планина.

Храмовият празник е Света Петдесетница - ден на Света Троица - осма неделя след Възкресение Христово - Пасха.

Природните красоти, извора на книжовна, историческа и архитектурна памет могат да се опознаят по-цялостно, ако се използва непопулярната възможност за преспиване в манастира. Нощувката трябва предварително да се уговори с отец Емил на тел. 0887 982 089. Манастирът разполага и с 4-5 стаи със самостоятелни санитарни възли, в които цената на леглото е 15лв.

На географската карта „Манастирите в България” Етрополският манастир е описан като действащ мъжки, вероятно защото е бил основан като такъв. В последствие поддържа и метох в Етрополе. По думите на отец Емил „в годините е бил ту мъжки, ту женски, а от 40-те години на ХХ век е бил само женски”. Сега е недействащ.

Предполага се, че е основан през XII в. При османското нашествие и в първите векове на робството е разрушен от поробителите или изоставен от монасите и дълго време пустeе. В края на XVI и през XVII в. е най-важният книжовен център в северно българските земи. Тогава в Етрополския манастир и в Етрополе възниква Етрополската книжовна школа с представители: йеромонах Даниил Етрополски, йеромонах Рафаил, Захарий, граматик Йоан, Василий Софиянин, поп Живко и др. По време на национал-освободителното движение в Етрополския манастир намират убежище Васил Левски и други революционери; архимандрит Хрисант е член на Етрополския революционен комитет.

В годините на османското владичество Етрополският манастир бил многократно разрушаван и отново въздиган. Датата на построяването на старата черква „Св. Троица” не е известна. Според една приписка към манастирския поменик, храмът на манастира е бил обновен през 1682г., когато към черквата е направена пристройка. Днешната черква на манастира е изградена през 1858г., западно от основите на стария храм, от майсторите-строители Иван Боянин и Георги от Брацигово. Тя е просторна трикорабна кръстокуполна сграда с висок централен купол и 4 по-малки купола над ъглите й. Корабите са отделени с колони. Краищата на напречния кораб излизат извън очертанията на основния квадрат и образуват 2 параклиса - „Св. Безсребърници” и „Св. Иван Рилски”. През 1860г. е завършена външната й украса. Стенописите във вътрешността на черквата са от 1907г., но голяма част от черквата, неизвестно защо, остава без стенописна украса.

Снимките, направени на 12 май 2011г. във вътрешността на храма, показват процеса на цялостното му изографисване от доц. Сашо Рангелов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методи” и екип от негови възпитаници. Отец Емил се надява, че стенописите ще са готови за храмовият празник – Петдесетница – 12 юни 2011г.

В Етрополския манастир са оцелели и някои произведения на златарското изкуство. Запазена е една позлатена мощехранителница, изкована от сребро през 1692г. Тя е един от малкото оригинали, който и днес се съхранява в манастира, но не може да се види от посетителите, вероятно от съображения за сигурност. Двата художествено изработени сребърни кръста, единият от които е с надпис от 1492 година, описани като част от запазените в манастира образци в книгата на Георги Чавръков „Български манастири”, издадена през 2000г., са били откраднати още по времето на тоталитаризма. Още тогава, по думите на отец Емил „са били идентифицирани в английска колекция”.

Подобни случки сякаш оправдават факта, че произведенията на плодовитата Варовитска книжовна школа и на етрополските иконописци са изнесени от манастир „Св. Троица”. Оцелелите 76 ръкописа от Етрополската книжовна школа се пазят в различни хранилища – НБКМ, НЦИАМ, Врачанска Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и др. Част от тях (36) са показани през май 2010г. на изложбата „Етрополската калиграфско-художествена школа от 17 век” в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, издаден е каталог и изложбата гостува в Етрополе – събития, които може и да не се повторят.

Творби на етрополските иконописци, сред които е и иконата „Христос Вседържител” могат да бъдат видени в Националната художествена галерия (старо изкуство), София. Храмовата икона „Св. Троица Старозаветна”, се съхранява в Националния църковен историко-археологически музей, София. Разбира се, възприятието на творбата на мястото, където е създадена, е незаменимо по своята цялостност, дори когато творбата е копие.

За радост природата, която също е част от аурата на манастира, не може да бъде преместена. При входа на обителта все още се извисява един от трите вековни явора, а през задната портичка на манастира за миг се достига до приказния водопад Варовитец. Манастирът е част от защитена местност „Манастир Света Троица”.

Източници: П. Мутафчиев. Из нашите старопланински манастири. Етрополски манастир. - В книгата му: Избрани произведения в два тома. Т. 2. С., 1973г.; Г. Чавръков. - В книгите му: Български манастири. С., 2000г., Средища на българската книжовност., с. 203-205; Б. Райков. Йеромонах Даниил и Етрополският книжовен център през първата половина па XVII в. - В: Старобългарска литература. Изследване и материали. Кн. 1., С., 1971г., с. 263-287.;  Н. Цветкова и В. Мишева. - В книгата им:  „Етрополски манастир „Св. Троица”

1 2 3 4 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги