ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Зидарията на храма.

Ключовият камък на свода.

Стълбището и коридора на хлама.

Кладенецът.

Входът в куполния храм и кладенеца.

Храмът е вкопан в западния склон на пролома, чрез който р. Конска пресича от север на юг невисок планински хребет, простиращ се в направление запад-изток. С други думи, потетителят трябва да слезе от нивото на околния терен до нивото на храмовото помещение, където се намира кладенецът. Обектът е иззидан не от добре оформени квадри (паралелопипедни блокове), а в суха зидария от груби ломени камъни. Дори без да знаете нищо друго за него, той поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите.
Посетителят слиза по десетина метра дълго стълбище на около 3 метра под земята, където е подът на храма. Отначало стълбището е открито и има вертикални стени. По средата се сдобива с покритие от грамадни и груби дебели плочи, т.е. превръща се в къс коридор (тунел). Коридорът отначало има трапецовиден профил. По-надолу натоварването върху тавана му нараства и затова ширината на покритието намалява. В долния си край тунелът вече има триъгълен профил, увенчан от т.н. ключов камък. Стълбището, дори да го вземем само по себе си, е уникално като строително майсторство: на няколко метра дължина тунелното напречно сечение преминава от плоско към клиновидно, за да поеме растящата тежест на каменната маса.
Тунелът, слизайки в посока от юг към север, довежда посетителя в сърцевината на храма - цилиндрично помещение с диаметър и височина около 4 метра. На около метър над пода стените се накланят навътре, за да оформят сферичен купол, в чийто връх има отвор с диаметър около 2-2.50 метра. Тук особено забележително е, че в архитектурен смисъл това не е т.н. фалшив купол, а същински купол – постижение, за което се смята обикновено, че е дело едва на римляните, т.е. в края на Старата и началото на Новата ера!
В центъра на пода зее кладенец с диаметър 1-1.5 метра и дълбочина над 4 метра.

Очевидно е, че тук древните хора са устроили тайнствена, свещена среща на основните елементи, от които се поражда и поддържа животът – слънце, земя, вода. В този смисъл ние се оказваме в храм, който прославя стихиите на живота, а не е посветен на смъртта и спомена. Такава нагласа рязко контрастира с тракийските храмове, мавзолеи, гробници, от които по нашите земи са запазени стотици, а може би хиляди. С други думи – този изключително своеобразен и красив храм не е типичен за тракийската култура. По един такъв храм-кладенец има в България, Гърция, Кримския полуостров и Палестина. Изумителното, обаче, е, че на о-в Сардиния са между 70 и 100 с различна степен на съхраненост! Откривателката Димитрина Митова-Джонова свързва храма-кладенец при с.Гърло с древната строителна традиция на о-в Сардиния, а тамошната специфична култура тълкува като отглас от цивилизацията на шумерите в Месопотамия в ІV-ІІІ хилядолетие пр. Хр. Възгледите й можете да проследите подробно в следните книги: Д.Митова-Джонова „Мегалитен храм-кладенец при с.Гърло, Пернишки окръг”, изд. НИПК, С 1984; Д.Митова-Джонова „Археологическите паметници в Пернишки окръг”, изд. НИПК, С 1983; Д.Митова-Джонова „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци ІІІ-І хил. Пр. Хр.”, изд. Иврай, С 2007.

предишна 1 3 4 5 следваща