ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Завоят на стълбището към храма.

Реставрираният отвор на купола и срутената конструкция. Поглед от храма.

Срутената върху куполния отвор дървена гредова конструкция. Поглед откъм навеса.

Навесът откъм пътеката.

Парапетът на навеса.

Рухналата гредова конструкция.

Символ върху един от камъните на стината на храма.

Редно е, обаче, да предупредя посетителите за намесата на реставраторите както и за състоянието на обекта в последните десетилетия, за да бъде картината по-обективна, по-точна. Насочвам вниманието към три проблема.

Първи проблем. Скоро след откриването на храма-кладенец е замислено той да бъде поставен под защитата на ЮНЕСКО. От Института за паметниците на културата в 80-те години на ХХв. провеждат реставрация, която за жалост се намесва твърде чувствително в обекта и нарушава неговата автентичност. Доколкото разбрах, внесени са поне две значителни промени в оригинала. Най-напред в горния край на стълбището, в откритата му част е бил достроен за удобство на посетителите завой на 90 градуса, който да изведе оригиналното стълбище от дълбочина 1.5 метра до нивото на околния терен. Такъв завой изобщо липсва в оригиналното стълбище, т.е. завоят не е автентичен. Освен това в горния край отворът на купола е значително разширен спрямо оригинала (според Джонова оригиналният отвор вероятно е бил колкото диаметъра на кладенеца, т.е. 1-1.5м, докато реставраторите са си позволили да го разширят до над 2м)! И в двата случая лошото и непростимото е, че никъде реставраторите не са отбелязали къде е границата между тяхната намеса и автентичния градеж.

Втори проблем. По проект на Института за паметниците на културата е била изградена доста масивна постройка: три стени, веранда и навес. Основите са от бетон, а стените са от хоросанова зидария. Замисълът е бил да се създаде удобство за разглеждане на храма не само отвътре, но и отгоре. Навесът е от масивни греди, които били покрити навремето с медна ламарина. За жалост намерението за вписване на обекта в списъка на ЮНЕСКО не било осъществено и той бил съвсем изоставен. Ламарината била открадната в края на ХХв. В началото на ХХІ век навесът повторно бил покрит, но пак с медна ламарина. Злосторници я откраднали втори път. Оттогава обектът е напълно изоставен както от властите в Брезник, така и от тези в Перник. Гредите изгниват и през пролетта на 2007 дървената конструкция на навеса се срути, за щастие без да засегне древния градеж. Добронамерени любители на културата със собствени сили постепенно са разчистили в значителна степен останките от падналите гнили греди и днес, в началото на 2011г., храмът е удобен и безопасен за посещение.

Трети проблем. Има някакъв душевно болен иманяр, който упорито ровичка малко по малко западната част на кладенеца. И всичките институции по културата се правят, че не забелязват това – сиреч не мръдват пръст да реставрират и укрепят обекта, докато злината все още е малка. Тъй като на българските културни институции не вярвам, искрено се моля само на месопотамските богове някога този човек да падне в кладенеца и да изгние там.

Съобщавам тези факти, не за да обезсърчавам посетителите, а просто за да им дам обективна картина. Напротив, въпреки щетите от неумелата реставрация, храмът оцелява и посещението му е несравнимо преживяване за всеки истински ценител на старинната култура у нас! В последните няколко години анонимно се появи безумната според мен идея паметникът да се зарие отново с пръст с помощта на булдозери, за да не се пипа от иманяри! Фактът, че така ще се лишат хиляди любознателни туристи от възможността да го посетят, изглежда не вълнува изобщо авторите и привържениците на тази идея. Съветвам ви: побързайте да го посетите и да му се полюбувате!

предишна 1 2 4 5 следваща