ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

Християнски и мюсюлмански храмови. Култови сгради.
Велиновски манастир "Св. Богородица"

Мисловщицки манастир постройка в манастир
Клик върху изображенията ще ги увеличи.

църква

ниши, апсида
Стъпването на сводовета върху наоса и апсидата е отбелязано на фасадите със зъбчат корниз.

притвор стенопис каменен олтар
Олтарна апсида. Клик върху снимките ще ги увеличи.

свод кораб на църква ниши
Арка, свързваща преддверието с наоса; Наос; Зазидан южен вход към наоса. Клик върху снимките ще ги увеличи.

останки, сграда
Южната манастирска жилищна сграда

стълби
Стълбището на южната манастирска жилищна сграда.

Северната манастирска жилищна сграда.
Руини

стена

контрафорс
Остатък с контрафорс от севернтата фасада на северната жилищна постройка.

стопанска постройка
Паянтова стопанска сграда до входа на манастира.

Сега манастир “Св. Богородица” е популярен с названието Велиновски, защото се намира между селата Филипово и Велиново. В миналото е бил наричан Мисловщицки, пак поради същата причина – до 23 ІV 1950г. с. Велиново се е именувало Мисловщица. Началото на неговото съществуване не е доказано, но съществуват хипотези, според които той възниква през Втората българска държава. Запазените стенописи свидетелстват за близост с живописта от ХVІІв. в Трънския манастир* и има мнения, че са направени от същите художници. От запазени (в последните години на миналото хилядолетие) надписи в черквата се научава, че манастирът е съществувал през 1793г. и първата половина на ХІХв. Около 1836 - 1837г. - в него се установил архимандрит Мисаил Байкушев**. Той обновил манастира и е бил негов игумен. През 1840г. открил килийно училище за децата от околните села. Злата съдба не закъсняла - през същата тази 1840г. Мисаил Байкушев е хвърлен в нишкия затвор за революционна дейност, а манастирът – опустошен.

Черквата на Велиновския манастир е еднокорабна сграда с полукръгла апсида и първоначален вход от юг. В последствие е пристроено преддверие с вход от север и е зазидана южната врата на наоса. Архитектурното решение на черквата е необичайно, защото преддверието е по-широко от кораба, а сводът му е положен в напречно положение - преодолява по-голямото от двете подпорни разстояния. Конструктивно по-слабият цилиндричен свод на преддверието е рухнал. Съдейки по пукнатината по цялата дължина на билото скоро ще го последва и свода на наоса.  Двете помещения - наосът и преддверието са свързани помежду си посредством арка. Сводът й е оформен с дървени летви и мазилка. Отвън само южната стена е пластично раздвижена посредством три малки едностъпални плоскодънни ниши, каквито има и при черквата на Трънския манастир. В предходен пласт на външната мазилка личи, че тези ниши са имали стенописна украса.
По-голямата част от фреските по стените и свода в наоса са унищожени или замазани с вар. Частично са запазени само тези в олтарната ниша и по южната стена в наоса. Макар и във фрагментарен вид, те свидетелстват за почерка на школуван живописец, който с умение е рисувал човешките образи и фигури. Някои от запазените стенописни изображения на светии, какъвто е случаят със св. Кирил Философ Александрийски, напомнят изображенията в Земенския и Трънския манастир от XIV век. Живописта в Мисловщицкия манастир е ценна като свидетелство за разпространението и развитието на българската художествена традиция през епохата на робството и в най-изолираните по онова време западни краища на поробените български земи.

Според написаното от Георги Чавръков в книгата му „Български манастири”, жилищните сгради са имали множество еднакви дървени арки на колони, които придавали ритмичност на надлъжните фасади към манастирския двор. Останки от дървените арки днес могат да се видят на паянтовата стопанска сграда до входа на манастира. Сред тревата до съседната каменна сграда могат да се открият и каменни бази, в които преди време са били „насадени” дървени колони. Манастирските жилищни сгради са разположени напречно на  наклонения терен. Входът за етажа е откъм високата част на терена, а входът за приземието е на същата фасада, но откъм ниската част на терена. Това разположение е типично за  Западно-българските възрожденски къщи. Семпло оформените колонади на главните надлъжни фасади са характерни за къщите в Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. Те свидетелстват за съществуването на самобитна строителна школа в Западна България.

Днес присъдата на времето буди стон на тиха тъга в душата. Изчезналата нужда от неговото съществуване и ентропията на безхаберието са оставили манастира встрани от пътищата на житието и битието. Все пак се вижда опит да бъде съхранена поне черквата, но околните манастирски сгради вероятно завинаги потъват в прегръдката она зеленината.

Пътят от Трън към Брезник, природата и нравите на хората в околността са описани от Константин Иречек като част от пътуванията му из България в периода 1879-84.

- - -

* Н. Илиев, „Принос към историята на Мисловщицкия манастир „Св. Богородица", Духовна култура, кн. 8, 1975, с. 2.

** Йордан Байкушев, „Архимандрит Мисаил Байкушев”, Сб. Трънски край.
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги