ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Българската църковна архитектура през ХV, ХVІ и ХVІІв. в периода на османското владичество

При покоряването на българските земи в края на XIV век част от църквите и манастирите са ограбени, разрушени и опожарени, а по-представителните от тях, като църквите „Св. София” в Охрид, „Св. 40 мъченици” в Търново „Св. София” и „Св. Георги” в София, и др. са преустроени в джамии. Управлението на българската църква е предоставено на гръцкото духовенство, което не е заинтересовано да строи църкви за българите. През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради. Имотите на българските манастири са иззети в полза на вакъфите. Последица от насилственото потурчване на родопската компактна българска област е разрушаването на 216 църкви и 33 манастира между Костенец и Асеновград (според писмено известие).

Притиснато от трудните условия, църковното строителство в българските земи не заглъхва, а се приспособява. Някои духовници и по-будни българи използват веротърпимостта на султан Мохамед II (1451-81г.) и възобновяват западналите манастирски сгради и църкви. Построени са и нови. През втората половина на XV в. е възстановен Рилският манастир, в който веднага (1469г.) са пренесени от Търново мощите на Иван Рилски; Радослав Мавър възстановява църквата на Драгалевския манастир (1476г.); Радивой строи (или възобновява) църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир (преди 1493 г.). Преди 1488г. е построена и църквата на манастира „Св. Димитър” при с. Бобошево.

Оживено строителство на църкви има през XVI и XVII в., но е съсредоточено в западните български предели - западно от река Искър и река Струма. На изток от тази граница църковните паметници от тази епоха, дори възникналите с покровителството на гръцкото духовенство (гръцки манастири, църкви в Арбанаси), са съвсем малко. Само в София през 1578г. Стефан Герлах (в „Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград”, стр. 264) изброява 12 църкви. Константин Иречек през 1879-84г. (в „Пътувания по България”, стр. 18-19) пише, че: „В околността на София се намират по полите на Стара планина, Витоша и Люлин 25 малки манастира”, и добавя: „Всички са от стар произход.” (от преди Възраждането). Съсредоточаването на църковното строителство на запад от Искър и Струма може да бъде обяснен с нееднаквата степен на колонизация на българските земи. На Запад - тя е сравнително по-слаба. Там българското население се е задържало по родните си места и е продължило своите верски и битови традиции. Източната половина на страната е много по-силно колонизирана - българското население е изселено и заместено с турско. Заселените турци разрушават останалите от времето на Втората българска държава църкви и не допускат изграждането на нови.

Строителството на църкви и манастири през XV, XVI и XVII в. се извършва с разрешение от турските власти или скришом от тях по два начина:

  • През XV в. - от ктитори като Радослав Мавър и Радивой, които все още са запазили своето заможно състояние и знатно положение. (През следващите два века ктитори липсват или са съвсем малко и се появяват отново през XVIII и XIX век – вж. „Джелепи и бегликчии”:
  • През XVI и XVII в. - от първите еснафски организации - Самарджийският еснаф в София строи и поддържа църквата „Св. Петка”, а симитчийският - църквата на Курилския манастир (1593г.).

В житието на Пимен Зографски четем, че е построил в Софийско 300 църкви и 15 манастира. В Славянобългарска история Отец Паисий пише, че монах Пимен „настоял, трудил се и много църкви направил и манастири обновил во Софийскою епархию”. Тези съобщения не са проверени научно, но не противоречат на фактическото положение през XVII в. и, ако и да са силно преувеличени, вероятно отразяват в същността си исторически факти.

Новите и възобновените култови постройки през XV - XVII в.  са съобразени с повелите на османската власт. Те са малки и скромни сгради, с невзрачна външност, полувкопани в земята, за да не дразнят религиозното чувство на турците – без куполи, без звънарници и без пъстро украсени фасади. Така постепенно са загубени архитектурните традиции и строително умение от времето на Втората българска държава. Дюлгерите са самоуки майстори, с ограничени строителни познания. Те не създават нови архитектурни видове, а повтарят от старите църковни типове само онези, с най-проста конструкция и най-скромна външност. Вместо базилики и кръстокуполни храмове те строят еднокорабни засводени църкви в няколко варианта, скрити на трудно достъпни и потайни места. За съжаление качествата, които са помогнали за оцеляването на тези храмове през робството, ги прави „незначителни и непрактични” в очите на днешните имотни и дарения за възстановяването им няма.

Виж: Еднокорабни засводени църкви от XV, XVI и XVII в. в западната половина на страната

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги