ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Планът на тези църкви е винаги удължен правоъгълник с една полукръгла апсида. Често пъти апсидата е широка почти колкото наоса (Кремиковски манастир - 1493г., Куриловски манастир - 1593г., Елешнишки манастир - XVІв., църква „Св. Никола” в Чипровци - XVI-XVII в., Драгалевски манастир и др.)

Църква „Св. Никола” в Чипровци - XVI-XVII в. – план /източник: Асен Василиев „Разкопки и проучвания”, IV, 1949г., с. 113, табл. 5/. (Клик върху схемата ще я увеличи)

Много от еднокорабните засводени църкви са без притвор (предверие, нартика) или е пристрояван впоследствие – поради първоначална липса на средства или на разрешение за по-голям строеж.  Понякога предверието е по-дълго от наоса (Подгумерски манастир – XVI-XVIIв., „Св. Никола” в Чипровци, църквата в с. Красава, Брезнишко) или по-широко (Велиновски манастир „Св. Богородица”). Разположението на църквите и манастирските жилищни сгради е съобразено, освен с посоката Изток – Запад, и със строителната традиция в западните български земи - издължената сграда да се разполага напречно на хоризонталите (вж. Западно-българска възрожденска къща ). Източната фасада с абсидата се извисява, доколкото е възможно над терена, а западната, където е притвора, е вкопана. Вкопаването усложнява направата на вход от запад и преобладаваща част от църквите имат вход от юг или север. От притвора се влиза в наоса обикновено през една врата. Изключение е църквата на Карлуковския манастир (строена преди 1602г.) - за преграда между двете части на църквата служат два зидани стълба, свързани помежду си и с прилежащите стени с арки, така че се образуват три аркирани входа. В Подгумерския манастир зиданите стълбове са заменени с дебели дървени колони, също свързани с арки, които носят масивна стена.

Карлуковски манастир. Църква „Св. Богородица”, строена преди 1602г. – план /източник: Кръстьо Миятев. Годишник на народния музей – София (ГНМ), VI, 1936г., с. 275, фиг. 164/ (Клик върху схемата ще я увеличи)

Стените в олтарното пространство имат ниши за протезис и диаконикон. Допълнителна ниша има и на северната, южната или западната стена, а в някои църкви и по стените на притвора. Тези ниши нямат предназначение да разчленяват равните плоскости на стените. Те са направени с чисто практическа цел - да служат като долапчета. Само в църквата на Курилския манастир северната стена е разчленена с три, наредени една до друга ниши, завършващи с полукръгли арки.

Всички еднокорабни засводени църквите имат или са имали над наоса и притвора полуцилиндричен свод, не винаги запазен в първоначалния си вид. В църквата на Драгалевския манастир сводът е от отвесно поставени каменни плочи, другаде е изграден от бигор (Ръждавица, Кюстендилско - преди 1632 г.), но има и сводове от тухли. В някои от църквите петата  (стъпването) на свода е маркирана със зъбчат корниз от бигорови плочи (Ръждавица), другаде сводът започва от греди, вградени хоризонтално в стените (Сеславски манастир, Софийско – XVI- XVII в.).

Еднокорабната засводена църква се среща в три варианта:
Конструкцията с подпорни арки на свода е позната от Бачковската костница и от някои църкви на Трапезица. Тя е била необходима главно за сводове с по-голям радиус. Малките еднокорабни църкви строени по време на турското владичество са можели да минат и без нея. През XVI в. във Видин е била построена сравнително голяма, полувкопана в земята църква - „Св. Пантелеймон”. Вътрешните й размери са: дължина 13,5м (без апсидата) и ширина 5,20м. Надпис на стената ни съобщава, че църквата е била подновена в 1633г. В какво се състояло това подновяване, не е известно, но днес тя се явява като една от най-големите в западната половина на страната еднокорабна църква, чийто свод е подпрян на две напречни арки, стъпили върху конзоли. Планът й е силно удължен правоъгълник с много широка апсида на източната страна. На запад се намира просторна нартика (5,20 - 4,20м), която е отделена от наоса, както при църквата в Карлуковския манастир, с два зидани стълба, свързани помежду си и с прилежащите надлъжни стени с три арки, така че се образуват три входа. Главният вход на тази църква се намира на южната стена на притвора.

Църква „Св. Пантелеймон”, Видин, XVIв., подновена в 1633г. (Клик върху снимка ще я увеличи)

Цилиндричен свод подпрян на напречни арки, стъпили върху конзоли, църква „Св. Пантелеймон” (Клик върху снимката ще я увеличи)

Друг вариант на еднокорабната засводена църква е с арки покрай надлъжните стени. Отново с конструктивна цел в няколко църкви покрай надлъжните стени има по 3 или 4 арки, които се опират на издаващи се от стените пиластри. Така построените арки служат за опора на свода, като същевременно стесняват наоса, т. е. намаляват радиуса на свода. Такава е сводовата конструкция на църквата „Св. Архангел Михаил” край с. Горановци (Кюстендилско) от XVIв. Подобна сводова конструкция има и църквата на Билинския манастир (Брезнишко) от XVI-XVII в., но тук страничните надлъжни арки са четири. И тази църква е реконстроирана по-късно.

Църква „Св.Архангел Михаил” край с. Горановци, Кюстендилска област, XVIв. – план /източник: Вера Иванова - Мавродинова, Неизследвани църкви в Югозападна България. ГНМ, V, 1933г., с. 268, фиг. 147/ (Клик върху схемата ще я увеличи)

Междинно е конструктивното решение на църквата „Св. Архангел” в Буховския манастир (Софийско), построена преди 1624г. Тя също има широка апсида и сводът й се подпира от две напречни арки, като при църквата „Св. Пантелеймон” във Видин, но тези арки стъпват върху стенни пиластри, които са свързани помежду си с надлъжни арки, както при църквите в с. Горановци и Билинския манастир.

Третият вариант на еднокорабната засводена църква - църквата с певници е с малки размери. Дължината й рядко достига до 10м. Общата форма на плана е по-къс или по-удължен правоъгълник, към който са прибавени три полукръгли апсиди съответно на източната, северната и южната страна. Тези църкви се наричат още триконхални или триапсидни. Източната апсида служи за олтар; северната и южната - са певници. Църквите с певници са без притвор или в последствие е достроен. Покрити са с полуцилиндричен свод. Освен трите апсиди по вътрешната страна на стените обикновено са врязани малки ниши, които изпълняват службата на протезис и диаконикон. Църквите с певници се осветяват през малки прозорци в апсидите. Почти всички са строени с ломен камък и бял хоросан. Тухлата се употребява рядко за изравняване на каменния градеж или като съвсем скромна украса на олтарната апсида. Външността на църквите е семпла. Имат двускатен покрив с керемиди или плочи и само апсидите са ги отличавали от околните къщи.

Триконхална църква – план /източник: Вера Иванова - Мавродинова, Неизследвани църкви в Югозападна България. ГНМ, V, 1933г., с. 275, фиг. 156/. Вероятно става въпрос за „Писаната църква” на река Бела река в местността „Бетоловото” до град Разлог, която е от XIII-XIV век. (Клик върху схемата ще я увеличи)

Църква „Св. Никола” – изглед и план, село Студена, Пернишка област /източник: план по Асен Василиев, Годишник на народния музей – София (ГНМ), VII, 1942г., с. 167, фиг. 106/. Вероятно XVI-XVII век. (Клик върху сяко изображение ще го увеличи)

Манастир „Св. Никола”, село Кривонос, Пернишка област. (Клик върху снимката ще я увеличи)

Текст - арх. Елица Виткова, снимки (ман. "Св. Никола" - Кривонос) - Велин Стойчев

Източници:

"Кратка история на българската архитектура" -изд. БАН, 1965г.

"Български манастири", Георги Чавръков, изд. Хайни, София 2000

Линк