ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

 

 

РЕКЛАМА

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Еднокорабни засводени църкви от ХV, ХVІ и ХVІІв. в западната половина на България

Планът на тези църкви е винаги удължен правоъгълник с една полукръгла апсида. Често пъти апсидата е широка почти колкото наоса (Кремиковски манастир - 1493г., Куриловски манастир - 1593г., Елешнишки манастир - XVІв., църква „Св. Никола” в Чипровци - XVI-XVII в., Драгалевски манастир и др.)

Св. Никола, Чипровци
Църква „Св. Никола” в Чипровци - XVI-XVII в. – план /източник: Асен Василиев „Разкопки и проучвания”, IV, 1949г., с. 113, табл. 5/. (Клик върху схемата ще я увеличи)

Много от еднокорабните засводени църкви са без притвор (предверие, нартика) или е пристрояван впоследствие – поради първоначална липса на средства или на разрешение за по-голям строеж.  Понякога предверието е по-дълго от наоса (Подгумерски манастир – XVI-XVIIв., „Св. Никола” в Чипровци, църквата в с. Красава, Брезнишко) или по-широко (Велиновски манастир „Св. Богородица”). Разположението на църквите и манастирските жилищни сгради е съобразено, освен с посоката Изток – Запад, и със строителната традиция в западните български земи - издължената сграда да се разполага напречно на хоризонталите (вж. Западно-българска възрожденска къща ). Източната фасада с абсидата се извисява, доколкото е възможно над терена, а западната, където е притвора, е вкопана. Вкопаването усложнява направата на вход от запад и преобладаваща част от църквите имат вход от юг или север. От притвора се влиза в наоса обикновено през една врата. Изключение е църквата на Карлуковския манастир (строена преди 1602г.) - за преграда между двете части на църквата служат два зидани стълба, свързани помежду си и с прилежащите стени с арки, така че се образуват три аркирани входа. В Подгумерския манастир зиданите стълбове са заменени с дебели дървени колони, също свързани с арки, които носят масивна стена.

план на църква
Карлуковски манастир. Църква „Св. Богородица”, строена преди 1602г. – план /източник: Кръстьо Миятев. Годишник на народния музей – София (ГНМ), VI, 1936г., с. 275, фиг. 164/ (Клик върху схемата ще я увеличи)

Стените в олтарното пространство имат ниши за протезис и диаконикон. Допълнителна ниша има и на северната, южната или западната стена, а в някои църкви и по стените на притвора. Тези ниши нямат предназначение да разчленяват равните плоскости на стените. Те са направени с чисто практическа цел - да служат като долапчета. Само в църквата на Курилския манастир северната стена е разчленена с три, наредени една до друга ниши, завършващи с полукръгли арки.

Всички еднокорабни засводени църквите имат или са имали над наоса и притвора полуцилиндричен свод, не винаги запазен в първоначалния си вид. В църквата на Драгалевския манастир сводът е от отвесно поставени каменни плочи, другаде е изграден от бигор (Ръждавица, Кюстендилско - преди 1632 г.), но има и сводове от тухли. В някои от църквите петата  (стъпването) на свода е маркирана със зъбчат корниз от бигорови плочи (Ръждавица), другаде сводът започва от греди, вградени хоризонтално в стените (Сеславски манастир, Софийско – XVI- XVII в.).

Външността на църквите е без всякаква пластична украса. Единствените пластични мотиви тук са подпокривните корнизи от зъбчати тухли (Кремиковски манастир, Сеславски манастир), от бигор (Ръждавица), или от профилиран бигор (Карлуковски манастир). Фасадите на някои от тези църкви са покрити със стенописи.

Еднокорабната засводена църква се среща в три варианта:
Конструкцията с подпорни арки на свода е позната от Бачковската костница и от някои църкви на Трапезица. Тя е била необходима главно за сводове с по-голям радиус. Малките еднокорабни църкви строени по време на турското владичество са можели да минат и без нея. През XVI в. във Видин е била построена сравнително голяма, полувкопана в земята църква - „Св. Пантелеймон”. Вътрешните й размери са: дължина 13,5м (без апсидата) и ширина 5,20м. Надпис на стената ни съобщава, че църквата е била подновена в 1633г. В какво се състояло това подновяване, не е известно, но днес тя се явява като една от най-големите в западната половина на страната еднокорабна църква, чийто свод е подпрян на две напречни арки, стъпили върху конзоли. Планът й е силно удължен правоъгълник с много широка апсида на източната страна. На запад се намира просторна нартика (5,20 - 4,20м), която е отделена от наоса, както при църквата в Карлуковския манастир, с два зидани стълба, свързани помежду си и с прилежащите надлъжни стени с три арки, така че се образуват три входа. Главният вход на тази църква се намира на южната стена на притвора.

църква Св. Пантелеймон
Църква „Св. Пантелеймон”, Видин, XVIв., подновена в 1633г. (Клик върху снимка ще я увеличи)

свод, арки
Цилиндричен свод подпрян на напречни арки, стъпили върху конзоли, църква „Св. Пантелеймон” (Клик върху снимката ще я увеличи)

Друг вариант на еднокорабната засводена църква е с арки покрай надлъжните стени. Отново с конструктивна цел в няколко църкви покрай надлъжните стени има по 3 или 4 арки, които се опират на издаващи се от стените пиластри. Така построените арки служат за опора на свода, като същевременно стесняват наоса, т. е. намаляват радиуса на свода. Такава е сводовата конструкция на църквата „Св. Архангел Михаил” край с. Горановци (Кюстендилско) от XVIв. Подобна сводова конструкция има и църквата на Билинския манастир (Брезнишко) от XVI-XVII в., но тук страничните надлъжни арки са четири. И тази църква е реконстроирана по-късно.

Св. Архангел Михаил
Църква „Св.Архангел Михаил” край с. Горановци, Кюстендилска област, XVIв. – план /източник: Вера Иванова - Мавродинова, Неизследвани църкви в Югозападна България. ГНМ, V, 1933г., с. 268, фиг. 147/ (Клик върху схемата ще я увеличи)

Междинно е конструктивното решение на църквата „Св. Архангел” в Буховския манастир (Софийско), построена преди 1624г. Тя също има широка апсида и сводът й се подпира от две напречни арки, като при църквата „Св. Пантелеймон” във Видин, но тези арки стъпват върху стенни пиластри, които са свързани помежду си с надлъжни арки, както при църквите в с. Горановци и Билинския манастир.

Третият вариант на еднокорабната засводена църква - църквата с певници е с малки размери. Дължината й рядко достига до 10м. Общата форма на плана е по-къс или по-удължен правоъгълник, към който са прибавени три полукръгли апсиди съответно на източната, северната и южната страна. Тези църкви се наричат още триконхални или триапсидни. Източната апсида служи за олтар; северната и южната - са певници. Църквите с певници са без притвор или в последствие е достроен. Покрити са с полуцилиндричен свод. Освен трите апсиди по вътрешната страна на стените обикновено са врязани малки ниши, които изпълняват службата на протезис и диаконикон. Църквите с певници се осветяват през малки прозорци в апсидите. Почти всички са строени с ломен камък и бял хоросан. Тухлата се употребява рядко за изравняване на каменния градеж или като съвсем скромна украса на олтарната апсида. Външността на църквите е семпла. Имат двускатен покрив с керемиди или плочи и само апсидите са ги отличавали от околните къщи.

триконхална църква
Триконхална църква – план /източник: Вера Иванова - Мавродинова, Неизследвани църкви в Югозападна България. ГНМ, V, 1933г., с. 275, фиг. 156/. Вероятно става въпрос за „Писаната църква” на река Бела река в местността „Бетоловото” до град Разлог, която е от XIII-XIV век. (Клик върху схемата ще я увеличи)

еднокорабна църква схема
Църква „Св. Никола” – изглед и план, село Студена, Пернишка област /източник: план по Асен Василиев, Годишник на народния музей – София (ГНМ), VII, 1942г., с. 167, фиг. 106/. Вероятно XVI-XVII век. (Клик върху сяко изображение ще го увеличи)

Кривоноски манастир
Манастир „Св. Никола”, село Кривонос, Пернишка област. (Клик върху снимката ще я увеличи)

Текст - арх. Елица Виткова, снимки (ман. "Св. Никола" - Кривонос) - Велин Стойчев

Източници:

"Кратка история на българската архитектура" -изд. БАН, 1965г.

"Български манастири", Георги Чавръков, изд. Хайни, София 2000

Линк

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги