ФОРУМ
|
ЗА САЙТА
РЕКЛАМА Уважаеми наш гост,
|
||
АРХИТЕКТУРЕН И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я |
|||
Д Двубазисна крепост – с два укрепени пункта, фланкиращи проход, брод или други стратегически места. Декуманус, Декуманус Майор (лат. decumanus или decimanus - десети по ред) – 1. първоначално - Посоката „изток-запад" на улиците в римския военен лагер; 2. по-късно - Една от двете взаимноперпендикулярните главни улици с посока Изток – Запад на произлезлия от римски военен лагер град; вж. Кардо Дема (гр. δέμα - път), засека - преградна стена в планинска теснина, направена набързо от натрупани отсечени дървета. Демилюн (фр. demi-lune – половин месечина) - полукръгла в план постройка между два бастиона при крепостите с бастионен фронт. Демилюнет (фр. demi-lunette, половин лунен сърп) - половин люнет; вж. Люнет. Дентикул - (лат. denticulus „зъбче") - вид правоъгълна издатина, част от корниз, която служи за украса. Дескриптивен - (лат. deskriptῑvus) - описателен; дескриптивна геометрия - геометрия, която се занимава с изображенията на пространствените фигури върху равнина Детайл - (фр. détail) - 1. Малка подробност, част от цяло. 2. техн. Малка част от машина. 3. Разработен точен проект от машина, строителен план и др. Диагонал - (лат. diagonālis) - греда или паянта, която съединява противоположните ъгли на рамка. Диазома (гр. diasoma) - пътека, която разделя ранговете в гръцкия театрон Диаконикон (гр.) - стенна ниша, долапче, апсида в южната част на олтара, предназначена за съхраняване на свещеническите одежди; вж. Протезис Диастил (гр. Dia-styl от dia stylos - разделени колони) - според Витрувий: разположение на колоните, при което разстоянието помежду им е равно на 3 долни диаметъра. Диздар (тур. dizgin - поводи за управление на коне) - в Османската империя - Комендант на крепост, който вместо заплата получавал тимар или зиамет (определена площ земя, носеща рента, обезпечаваща издръжката и въоръжението му). Дипилон (гр. dipylon) - двоен портал с два последователни отвора. Например Дипилона в Атина. Дипилон стил - смесен геометричен стил, с геометрично изобразени предмети, животни, хора и др. в Гърция през VІІ в. пр. н. е. Диптер (гр. dipteros - с двойно крило) - голям гръцки храм с два реда колони околовръст на целата и с най-малко 8 колони по челната (късата) фасада. Дисплувиатум (лат. atriam displuviatum) - според Витрувий: Атрий, при който дъждовната вода от покрива се стичала навън към улицата, а не в басейн в средата. |
Дограма - (тур. doĝrama) - с това понятието се означава една част от елементите на сградата, която в миналото е била изработвана от дърводелци-столари (за разлика от обикновените дърводелци, които изпълняват конструкциите на сградата). Дограмата влиза в общата група на т. нар. столарски работи - прозорци, врати, неподвижно и подвижно обзавеждане, ламперии и др. В съвременното строителство въпросните елементи отдавна не се изработват само от дърво, но терминът дограма се е запазил и с него се означават всички прозорци, врати, витрини, капаци и решетки към тях. Сега се срещат названията дървена дограма, метална (стоманена, алуминиева) дограма, пластмасова (PVC) дограма. Долмени (келтско название; брет. tol – маса, men – камък: каменна маса) - мегалитни паметници, отнасящи се към различни археологически култури, съоръжени от различни племена и народи при сходни социални и географски условия. Състоят се от няколко каменни къса със значителни размери, изправени вертикално, ограничаващи правоъгълник, квадрат или осмоъгълник, покрити с масивни хоризонтални плочи. Имат култово предназначение – светилища, погребения и др.; В България са дело на траките и се датират в ранната желязна епоха (1200 – 600г. пр. н. е.). Домус (лат. domus) - богато самостоятелно жилище на римляните, обикновено едноетажно или най-много двуетажно, за разлика от многоетажните наемни къщи от по-късно време. Донжон (фр. donjon от dame – господарка на дома) - вътрешна крепостна отбранителна кула в средновековен замък, обикновено с жилищни и стопански помещения; водохранилище и др. под. Дорийска кима, дорийски киматий – вж. Кима, киматий Дорийски - (гр. dariakós) - присъщ на дорийците; дорийски стил – Най-ранната от трите древногръцки ордерни системи (дорийска, йонийска, коринтска), отличава се с простотата си; дорийска колона – по-тромава е, без база, със средно 20 канелюри (улеи), със съотношение на височината към долния диаметър на колоната 1:4,5 за архаичния период (VIIв. пр. н. е.); 1:5,5 за класическия период (V-IVв. пр. н. е.); 1:7 за периода на елинизма (III-Iв. пр. н. е.). Капителят е с подгърло от няколко тънки пръстена и канали; ехин - издаден като кръгла издута възглавница и абак – дебела квадратна плоча. Дорийски ред - вж. Ред Дромос ( гр. dromos - път) - 1. Дълъг път, дълъг ход, покрит или открит, който води към някакво помещение или сграда; 2. Тесен дълъг коридор пред погребалната камера в тракийските, римските и други могилни гробници.
|
||
Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO |