ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Е

Евритмия (гр. от eû - добре и rhytmós - равномерно движение, ударение) - 1. в архитектурата (според Витрувий) - Добри пропорции на сградата или ансамбъла; 2. Равномерното разположение на частите на цялото в кръг.

Евстил (гр. eustylos - добра колона) - според Витрувий: Разположение на колоните, при което разстоянието между 2 съседни колони е равно на 2,25 долни диаметъра. Разстоянието между колоните по главната ос на сградата може да бъде до 3 долни диаметъра.

Евтинтерия (гр. euthynein - изравнявам) - по-добре изравнена горна част на основната зидария, върху която лежали цокълът (ортостатът) и видимата стена.

Едикула (лат. aedicula - малка къща) - 1. Ниша, обрамчена с колони или пиластри, опрени на постамент и увенчани с фронтон. 2. В Древна Гърция Едикула се използвала широко при оформлението на надгробните паметници и като ниша вместилище на изображенията на боговете в храмовете, обществените и жилищните сгради. 3. В елинистична Гърция и в Рим били много разпространени Едикулите като самостоятелни малки култови постройки от едно помещение с декоративен или представителен (репрезентативен) характер.

„ЕЗЕРО” - археологическа култура от ранната бронзова епоха в Тракия. Среща се в горните пластове на някои селищни могили. Получава името си от селищната могила при с. Езеро, Сливенска област. В развитието си култура Езеро преминава през няколко фази, обозначени АI, АII и ВI, ВII. Начинът на изграждане на сградите следва по-старата неолитно-халколитна традиция; в археологическия инвентар тя личи твърде слабо поради дългия период от време, който дели халколита от бронзовата епоха. Металургията си служи със сплав от мед и арсен. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е монохромна, почти без украса, но с разнообразни форми; срещат се кани, чаши, паници с тунелести дръжки и др. Идолната пластика е изчезнала напълно. Редица керамични форми са напълно идентични с формите на източното Средиземноморие и Троя, поради което култура Езеро се смята за северна периферия на Троянския културен кръг. Идентифицирана през 1961-1971г. от съветския археолог професор Н. Я. Мерперт и от праисторика Георги Георгиев.

Екзонартика (гр.) - елемент от плана на християнските църкви; външна, втора нартика, разположена на Запад от същинската нартика.

Еклезиастерий (гр. ekklesia - народно събрание) - сграда за заседание на народни представители. Тази сграда не е свързана с установена форма, но изисква театрално разположение на местата за сядане, ако има такива.

Еклектичен стил (съвр. израз от гр. eklégô - избирам) - архитектурно разбиране, при което се използват избрани, но различни по стил форми в една и съща сграда.

Екседра (лат. exedra от гр. exedros - навън) - 1. Полукръгла ниша, вградена от външната страна на зида в античните обществени сгради или изградена като отделен павилион. Служела като място за беседи и отдих (в Гърция и Рим). Понякога околовръст стените на екседрата се разполагали седалки. 2. Парадно помещение в богатото антично жилище, открито към перистила. 3. В християнските църкви екседрата се нарича и апсида.

Емболос (гр. embolos) - аркади или колонади главно по улиците на късноримските или ранновизантийските градове.

Емплектон  (гр. εμπλεκτον от πλεκτός - пълнеж) - 1. Зидария от необработени камъни, поставени без редове и без връзка в дебело легло от варов разтвор. Според Витрувий, римляните я употребявали между облицовки при надземни строежи или направо в изкопи при основите; вж. Блокаж. 2. Пълнеж с дребни камъни, споени с хоросан между две зидани лица на стена.

Емпория (нем.) - хор, открита към главния кораб галерия над входната страна или над страничните кораби на големите романски, готически и други църкви.

НАЧАЛО

Енеолит – вж. Халколит

Ентазис (гр. entasis - напрежение) - лекото издуване на тялото на колоната, независимо от нейното стесняване нагоре. Чувства се най-силно към средата на колоната (по Витрувий).

Еолийски капител - малки капители, намирани откъслечно по места, които са били населени най-вече от еолийци (Кипър, Неандрия и др.), и които не приличат на другите гръцки капители. Особените им волути, които не са свързани с хоризонтален канал като йонийските, а излизат от средата на стъблото, ги правят твърде декоративни (нямат тектоничен произход, а имитират растителни форми). Липсата на съответен антаблеман не позволява да се допусне съществуването на еолийски архитектурен ред, нито пък може да се приема твърдението, че тия капители са послужили за прототип на йонийския капител.

Епикранион (гр. epi - над и cránion - череп) - наименование на капитела, рядко употребявано.

Епистил (гр. epistylion) - вж. Архитрав

Еркесия – вж. Вал

Ескарп (фр. escarpe от ит. scarpe - откос) - стената на защитен крепостен ров откъм страна на защитата.

Еспланада (ит. spianata - простор) - открито вътрешно пространство между основната крепостна стена и цитадела.

Естиатория – тържествена зала за пиршества на тракийските владетели.

Ехин, ехинус (гр. echinos - котел или морски таралеж) - част от капитела на дорийска колона. Представлява кръгла в план „възглавничка” с изпъкнал криволинеен профил. Ехинът служи за преход между кръглото тялото на колоната и квадратна плоча над него (абака). Произходът на формата на Ехина се обяснява най-добре, като се сравни с яйцевидния йонийски киматий: най-естествената форма за израз на еластично поемане на тежеста, идваща от надстройката.

АРХИТЕКТУРА