ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Х

Халколит, енеолит или каменно-медната епоха – третият главен период от човешката култура след старокаменния и новокаменния. Продължава животът върху селищните могили от неолита, но възникват и укрепени селища върху височини. Развива се добива на мед и злато. Появява се йерархичната социална структура в обществото и започва процеса на социално и имуществено разделение. Вожда приема ролята и на жрец.
Ранен халколит: от началото на 5-то хил. пр. н. е. -  до средата на 5-то хил. пр. н. е.   (5000/4900 - 4500 г. пр. н. е.)
Среден халколит: от средата на 5-то хил. пр. н. е. до края на 5-то хил. пр. н. е.  (4500 – 4000 г. пр. н. е.)
Късен халколит: от началото на 4-то хил. пр. н. е. -  до средата на 4-то хил. пр. н. е.   (4000 - 3600 г. пр. н. е.)
Научните мнения за периодизацията на халколита се променят във времето: Някои учени считат, че обхваща 4. – 3. хил. пр. н. е.; други, че обхваща само 5. хил. пр. н. е.; трети: 5. – 4. хил. пр. н. е.

Халцидикум (лат. chalcidicum) - според Витрувий - Портик или помещение (преддверие) пред обществена сграда, например в базиликата в Помпей.

Хамам (тур.) - баня. Употребява се както за наименование на обществена баня в населено място, така и за помещението баня в жилищата, строени между ХV и ХІХ в. в България и в пределите на бившата Османска империя.

„ХАМАНДЖИЯ” - къснонеолитно-раннохалколитна археологическа култура, разпространена в Добруджа. Идентифицирана е през 1951г. от румънския археолог Д. Берчу; проучена е въз основа на румънски и български находища. В днешните български земи е представена във всичките си фази в археологическите обекти край с. Дуранкулак, Варненска област (разкрити са селище от землянки и некропол). В последната си фаза културата Xаманджия постепенно прераства в къснохалколитната култура Варна. Двете археологически култури имат еднакви погребални обичаи (биритуален погребален обичай - мъжете се погребват в изпънато положение, жените - като хокер, надясно), селищата са разположени край лиманите, езерата и река Дунав.

Хан (тур.) - 1. Страноприемница в селищата или по пътищата на Турската империя; 2. през Възраждането: Голям склад или работилница.

Хегемон (гр. hesemôn) - полукръгли теракотни плочки за затваряне краищата на покривните керемиди (имбрицес) по стрехата, украсени като акротери.

Хексастил (гр. от hex - шест и stylos - колони) - храм с 6 колони на късата фасада.

Хелиакон (гр. heliakos) - открит балкон или тераса, обикновено подпряна с подпори; вж. Самбука

Хелици (гр. helices) - малките (в средата) и по-големите (под ъглите на абака) двойни волути в коринтския капител.

Хероон (гр. heroon) - свещена сграда, посветена на някой херой.

НАЧАЛО

Хиатус - слой без археологически находки в границите на културния пласт. Означава прекъсване между два културни слоя или две археологически култури. Дебелината на хиатуса определя дали прекъсванията са краткотрайни или по-продължителни.

Хижа – вж. Ижа

Хипогей (гр. hypo-geos - подземие) - 1. Всяка подземна постройка. 2. Подземна гробница в древността. Състои се от една или няколко погребални зали, в които умрелите се полагат върху гробни легла или в саркофази. Хипогеи има в почти всички страни на древната цивилизация (Египет, Сирия, Финикия, Персия и др.); вж. Сπеοс

Хиподром, хиподрум (гр. hippódromos от hippos - кон и drómos - път) - място, а по-късно и сграда за надбягване с коне или колесници.

Хипокауст (гр. hypokaustum) - система за подподово и стенно отопление на помещенията в гръцките жилищни и обществени сгради и в античните терми. Осъществява се посредством прокарване на горещ въздух по канали или в свободно пространство под подовата настилка или между зидарията и облицовката на стената. Каналите за горещия въздух се образуват между колонки, които носят пода (суспеясури). Хипокаусът е използван по-късно от турците за отопление на хамамите. Послужил е като основа за създаване на лъчистото отопление.

Хипостил (гр. hypostylos - поддържан от колони) - помещение при архитектурно пространство, чийто таван се носи от много колони, наредени в няколко редици.

Хипотрално осветление (гр.) - горно осветление при открит отчасти покрив, каквото се предполага да е съществувало в някои храмове.

Хипотрахелион (гр. hypotrachelion - подгърло) - в дорийския и йонийския капител - Частта под ехина, която е преход към тялото на колоната.

Холедър (гр. holedra) - стилизирана лъвска глава - пластична украса като улей за изтичане на водна струя: по симата на главния корниз и за чешми.

Холкел (нем.) - декоративно обработена и профилирана част от тавана, осъществяваща прехода между хоризонталната му част (огледалото) и вертикалните стени.

Хореум (лат. horreum) - сграда за складиране на зърнени храни, често твърде големи комплекси (силози).

Хорнверк (холанд. hornwerk - рогата сграда) - защитна крепостна система непосредствено пред бастионен фронт във вид на обширен редут с два бастиона и равелин със заострен напред план.

„ХОТНИЦА” - къснонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Черноморското крайбрежие). Получава името си от селището, разкрито в местността „Орловка" край с. Хотница, Великотърновска област. Селищата са разположени главно на платата, жилищата са землянки. Има и единични наземни постройки, вероятно с обществено предназначение. Носителите на култура Хотница се занимават със земеделие и скотовъдство, обработват земята с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. Част от керамиката е изработена от тесто с растителни примеси. Преобладават биконичните съдове с удебелен отвън ръб на устието, украсени с набодени ленти, врязан орнамент, очертаващ стъпаловидни мотиви и барботин(а). Характерен белег на културата са богато украсените триъгълни култови масички (олтари) с дисковидни израстъци. Срещат се глинени идоли. Култура Хотница е идентифицирана през 1962г. от румънския археолог Еужен Комша.

АРХИТЕКТУРА