ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

К

Кавалиер (ит. kavaliere - конник) - подземна постройка в пространството, заключено между стените на бастиона и покривът, който се използва като артилерийска площадка.

Кавеа (лат. cavea – вдлъбнатина, кафез, голяма дупка) - голямата конкавна (вдлъбната) повърхнина на гръцкия театрон, върху която били наредени в полукръгове седалките на зрителите.

Каведиум (лат.cavedium – вдлъбнат отвор в къща) - друго название на римския атрий. Според Витрувий се различават три главни вида каведиум: тоскански, коринтски и тетрастилен.

Каза (лат. casa - къща) - вж. Домус

Каземат (фр. casemate от лат. casa-armata - въоръжена къща) - масивни помещения, изграждани в крепостния насип или под дворното ниво на укрепленията след XVII век. Служат за прикрития от артилерийски обстрел, за жилищни и стопански нужди на гарнизона.

Калатус (гр. и лат. сalathus – кошница) - стъблото на коринтския капител, върху което се развиват стилизирани растителни мотиви (акантови листа).

Калдарий – вж. Кулдариум

Калдариум (лат. сaldarium – горещо помещение) - горещото помещение с нагрята за къпане вода в римските бани (терми). Термите имат още тепидариум, лаконика (перилня), фригидариум (хладно отделение) и аподитериум (съблекалня).

Кале (тур. kale от араб. kala) - в Османската империя - Крепост, укрепление, градска укрепителна система

Калимата (гр. кalimmata) - таванско покритие от каменни плочи, в които са вдълбани квадратни полета (касети, кесони); вж. Касета

Калиптер (гр. kalipter) - крива поклопна керемида за затваряне на краищата и междината между две по-големи и по-плоски керемиди – соленес или тегули. На латински – имбрекс.

„КАЛОЯНОВЕЦ (КАРАНОВО IV)” - къснонеолитна археологическа култура в Тракия; продължение на култура Веселиново (Караново III). Получава името си от селищната могила при с. Калояновец, Старозагорска област, и Карановската селищна могила. Културата преминава през 3 фази на развитие, последната от които очертава прехода към ранния халколит. Установява се разгъната поселищна система както в селищните могили, така и в големите, неукрепени поселения на платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Оръдията на труда са каменни, кремъчни и рогови. Керамиката има черен, сиво-черен и кафяв цвят и е украсена с врязан орнамент, инкрустиран с бяла и червена паста. Срещат се и бял рисуван орнамент и канелюри тип „плисе”. Формите са разнообразни, предимно биконични. Особено богата е глинената идолна пластика, която се характеризира със специфично представяне на човешкото лице. За пръв път се срещат плитки съдове с пиктограми от вътрешната страна и единични метални находки, изработени от мед. Културата е идентифицирана през 1959г. от праисторика Георги Георгиев.

Каменно-медната епоха – вж. Халколит

Камера (гр. – свод, стая със свод) - 1. Помещение със специално предназначение (съдебна, болнична, затворническа камера); 2. Засводено помещение в скривалище, гробница и други съоръжения с охранително предназначение.

Кампанила (итал.) - камбанария в средновековната и възрожденската италианска архитектура във вид на самостоятелно стояща кула в съседство с култова сграда.

Канабе (лат. canabae) - граждански поселища в съседство с военните лагери в Римската империя, от които впоследствие са се развили големи градове. На територията на България такива са били например Рицария, Ескус, Нове, Дуросторум, Абритус и др.

Канелюра, канелура (лат. сanna – тръст, фр. сannelure - улей) - вертикален жлеб, канално врязване, разчленяващи стеблото на колоната, пиластъра и други площи, винаги успоредни. На гръцки - рабдозис. При дорийския ордер канелюрите се правят плътно една до друга, а при йонийския – на малки отстояния, по-дълбоки, със сечение полуелипса и са обикновено 24 на брой. Завършекът на канелюрите е прав или витлообразен (като завършек на резка в пясък).

Канон (гр. kanon - правило) - в архитектурата: Установени отношения на размерите на отделните части на архитектурните редове, със задължителен характер за съответното време.

Капител (къснолат. capitulum – главичка) - oвенчаваща част на вертикалната подпора (колона, стълб, пиластър), която поема товара от каменната греда - архитрава или от арката и го предава на стъблото на подпората. Капителите се зародили в дървените и каменните конструкции на страните от Древния Изток, а получили детайлна разработка в архитектурните редове на Древна Гърция и Рим – дорийски, йонийски, коринтски и композитен. Декоративното им развитие продължава през всички по-късни периоди. В готическата, византийската и източната старохристиянска архитектура се срещат също разнообразни по пластична обработка и форма капители.

Капитолий (лат.) - един от седемте хълма на Рим, имащ значението на Акропола в Атина и също като него станал нарицателно име.

Капия, Капу (тур. kapι - мост) – 1. Портана крепостна стена, врата; 2. ост. Правителствено учреждение (paşakapιs - вилаетско управление); 3. Ножница

Капонир (фр. caponniere от ит. capponiera) - открита или закрита оръдейна площадка за стрелба в две посоки. При Вобановата система се правели и капонири, представляващи покритие над казематричните потерни между равелина и основната крепостна стена, като покривът представлявал оръдейна площадка за стрелба в две посоки.

„КАРАНОВО I-II” - най-ранната неолитна култура в Тракия. Получава името си от Карановската селищна могила. Селищата й се откриват в основите на селищните могили, разположени главно в равнините и котловините. Поселенията са гъсто застроени, с ясно изразена вътрешна планировка. Жилищата са правоъгълни, с обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно, земята е обработвана с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. По-ранната керамика е украсена с орнамент, нанесен с бяла боя върху червен или кафеникав фон. По-късно се развива сивочерната монохромна керамика, украсена с канелюри. Идолната пластика има сумарни, схематизирани форми. Изработена е от глина и мрамор. Срещат се зооморфни и антропоморфни съдове, пинтадери, амулети, костени лъжички и др. Идентифицирана през 1958г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков. В Родопите се среща един локален вариант на култура Караново I-II, който носи наименованието „стил Ракитово", по името на селищната могила при с. Ракитово. Идентифицирана е през 1979г. от археолозите – праисторици  Ана Радунчева и Величка Мацанова.

Карантина (фр. quarantaine „четиридесет”) – 1. Изолиране за определено време на болни от заразни болести или на хора в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта; 2. Санитарен пост за преглеждане на хора, добитък, превозни средства и стоки, които идват от места с епидемични болести; 3. Сградата, в която се задържат такива хора и стоки

Кардо, Кардо Майор (лат.) - 1. първоначално: Име на метална ос, приспособена за въртене (отваряне и затваряне) на тежките антични врати; 2. в последствие: Една от взаимно перпендикулярните главни улици на римския военен лагер, и на произлезлия от него римски град, с посока Север – Юг (вж. декуманус); 3. Улиците в римския град, който са по посока север-юг; 4. Самата посока Север – Юг, при ориентирането на сгради.

Кариатиди (от град Кария в Лакония) - каменни подпори, скулптирани във форма на облечени женски фигури (кори), поддържащи йонийски антаблеман. Рядко употребяван архитектурен елемент.

Картуша (фр.) - скулптурен или графичен орнамент във вид на декоративно обрамчен щит или полуразгънат свитък, върху който се поставят надписи, гербове, емблеми и др. Употребява се в архитектурата, декоративната и възпоменателната скулптура, в графиката и в хералдически композиции.

Карцер (лат. сarcer - затвор) - четвъртито, засводено с истински свод, помещение на римския форум. Под него се намира друго по-старо, кръгло помещение, засводено с фалшив свод от етруско време. Предназначение: карцер – място за провинени, затвор

Касета (фр.) - квадратно или многоъгълно вдлъбване в таванни, сводови и аркови повърхности. Ритмичното подреждане на касетите служи за декоративно, акустично и друго разчленяване на повърхността; вж. Калимата

Кастел (итал.) или Кастилио (исп.) от (лат. castellum) - 1. Военно укрепено място - замък, крепост, укрепен лагер; 2. Главният резервоар, от който става разпределението на водата по градският водопровод.

Каструм (лат. castrum) - римски военен лагер, изграден по правоъгълна схема, с взаимно перпендикулярни улици кардо и декуманус; укрепен със земен насип и ров или стена.

Катапулт (лат. catapultum - удар) - каменометна машина. Синоними: литобол, петробол.

Катаракта (гр. καταρράκτης от арабски - падам, спускам) - спускаща се крепостна врата.

Кауликул (гр. кaulôs - стъбло) - стилизирана форма на раститрелно стъбло, скулптирано в средната част на коринтския капител. От него излизат акантовите листа за подпиране на ъгловите и средните волути (хелицес).

Квадратум опус (лат. quadratum opus) - 1. според Витрувий: Зидария от квадри; 2. Изодомум и псевдоизодомум опус.

Квадри (лат. quadratum) - дялани камъни във форма на правоъгълен паралелепипед, с грубо очукана повърхност, понякога с обработена видима страна във вид на диамант, плоска пирамида и др. Квадрите се използват за лицева правилна редова зидария на сгради, крепостни стени и др.

Квадрибург (лат. quadriburgium - четирикулие) - малко четириъгълно в план укрепление, с бойни кули във всеки от четирите ъгъла.

Квадрига (лат. quadrigue, arum) - колесница с четири коня за надбягване или тържествено шествие. Служи и като мотив за пластична украса. Колесница с два коня се нарича бига, а с три – трига.

Квингенария (лат. quingenaria от quintus + genis - петстотин + душа) - в Римската империя - Крепостна казарма за конно поделение, съставено от петстотин бойци.

Кемпфер (нем. Kämpfer) - 1. (арх.) - Част от стълб над капитела на колона, най-често със самостоятелен корниз. Служи за увеличаване височината на подпората; 2. (архит. – строит.) - Неподвижна хоризонтална или вертикална част от дървена рамка на прозорец, между две самостоятелно отварящи се части на прозореца; 3. В старохристиянската и византийската архитектура се срещат кемпфер-капители с кубична или друга подобна форма и с ниска или висока релефна пластика от растителен и животински орнамент; вж. Импост

Кепенци – подвижни дървени (или железни) капаци на витрините на дюкяните, магазините и маазите в българската възрожденска архитектура.

Кервансарай (от древноир.: карбан – охрана на търговия, керван и перс.: сарай – дворец, дом) - страноприемница за керваните по пътищата и в градовете на Средна Азия, Близкия Изток и Закавказието. Кервансараите са известни от древността (ІІ-І хил. пр. н. е.). Особено широко разпространение получили в ІХ – ХІV в. с развитието на градовете и засилването на транзитната керванна търговия. По пътищата кервансараите се разполагали на един дневен преход разстояние и били здраво укрепени. В пределите на Отоманската империя (вкл. Балканския п-ов) са строени много кервансараи. С развитието на железопътния транспорта, изгубили значението си.

Кима, киматий (гр. kyma – развълнувана водна повърхност, kymation) - Вероятно по асоциация с кривата форма на повърхността на водата, са наречени така и архитектурните форми, изразяващи еластичното поемане на тежеста на по-горните части. Сложният, преобладаващо изпъкнал профил на киматия може да е приложен като лента - в най-горната част от корниз, пиедестал и др., или като пръстен - между тялото на колоната и възглавницата на капителя и др. Киматият е моделиран пространствено от отделни, редуващи се елементи – кими (могат да бъдат и рисувана украса). Гръцките кими са: Дорийски – с най сложен профил на киматия, подобен на вълна и отделна кима с форма на прегънато и деформирано сърцевидно листо. Поради сложността си, често е рисувана украса; Йонииски – с изпъкнал профил на киматия, подобен на цифрата „ 2 ”, без „ _” и с редуване на яйцевиден и копиевиден елемент. Първоначално е и рисувана украса, но преобладаващо е пластична украса; Лесбийски – със „ S ”-образен профил на киматия  и с редуване на остро сърцевидно листо и връх на копие.  Киматий се нарича и всяка овенчаваща част на корниз, независимо от очертанията й.

Клет – 1. Неотоплявано помещение при типичната Родопска възрожденска къща, главно със складово предназначение. Подобен на клета е т. нар. брашненик или месалник при типичната Банска възрожденска къща; 2. Дървена постройка с правоъгълни очертания, изградена от положени едно върху друго дървета, свързани в ъглите със зарязване.

„КОДЖАДЕРМЕН - ГУМЕЛНИЦА - КАРАНОВО VI” – културен археологически комплекс, който обединява археологически култури от късния халколит в североизточната част на Балканския п-в; обхваща територията от южните склонове на Карпатите до крайбрежието на Бяло море, на запад граничи с линията Олтул - Росица - Ихтиманските възвишения, на изток стига до Черноморския ареал, където по същото време се развива култура Варна. Комплексът получава името си от селищните могили Коджадермен край Шумен, културния пласт Караново VI в Карановската селищна могила и румънското селище Гумелница. Център на комплекса е Тракия. При местността „Мечи кладенец", на 10 км западно от Стара Загора, е разкрито голямото севернотракийско рудно находище, чието разработване взема големи за тогавашното време размери. Производството на оръдия на труда от мед става масово. Поселищната система е особено гъста. Във всички селищни могили се срещат дебели напластявания от този период. Селищата са укрепени. Прави улици делят поселищната площ на компактно застроени квартали. Керамичното производство се разраства. Съдовете са биконични, пестеливо украсени с негативен графитен орнамент. Срещат се съдове с вместимост 50 и повече литра. Особено богата и разнообразна е идолната пластика, в чието развитие се наблюдават 2 тенденции - към реалистично изобразяване на женското тяло и към стилизация. Често явление са антропо- и зооморфните съдове. Комплексът е идентифициран под друго име през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол, а Караново VI (като Караново V) - през 1958г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.

ГОРЕ

Колиба – 1. Място за убежище, примитивна постройка, изградена със слаби подръчни материали, обикновено вън от населеното място (вж. Ижа – 1.); 2. Едно от наименованията на главното жилищно помещение с огнището в българската народна къща (вж. Ижа – 2.; вж. В’къщи); 3. Специално изграден плосък покрив над дворната порта и над свързаните с жилището стопански постройки при типичната Банска възрожденска къща. Настилката е от дъски и има удобен за ходене наклон. Служи като непокрито разширение на чардака, предназначено главно за сушене на тютюневи нанизи.

Колона (лат. columna) - вертикална подпора с архитектурно разработена глава (капител) и с кръгло сечение.

Колонно-архитравна система, архитравна система – архикектурната разработка на колоново-гредовата конструкция, при която не се развиват хоризонтални сили, за разлика от сводовата система. Основните конструктивни елементи са колоната и надстройката от архитрав, фриз и корниз. Архитравната система  е въведена и развита от гърците.

Колосален „ред” (съвр.) - всеки архитектурен ред, при който колоните или пиластрите преминават най-малко през два етажа от фасадата. При оформянето на храмовите цели или на вътрешните дворове колони, които обхващат ниши или едикули, разположени също в два етажа, придават мащаб на колосалност. Колосалният „ред” изиграл по-късно важна роля в развитието на европейския Барок през XVII и XVIII век.

Комиция (лат. comitia) - римска сграда, в която се помещават държавните служби и се провежда гласуване. Обикновено е част от римския форум.

Композитен капител (лат. сompositus - сложен) - сложен капител, създаден от римляните през I в. на н. е. и състоящ се от двата реда акантови листа на коринтския капител, върху който стои йонийски ехин и от него излизат волутите на диагоналния йонийски капител.

Комплекс – голяма сграда със сложен (разчупен) план или група от няколко функционално обвързани сгради, с или без връзка помежду им.

Комплувий (лат. compluvium) - отвор в покрива на римски атрий.

Комшулук (тур.) - малка вратичка в ограден зид между две къщи. Имала охранителна роля по време на турското робство.

Конак (тур.) - 1. Сграда, предназначена за седалище на административна, военна, съдебна и друга власт в турската държава; 2. Жилището на местен управител или богат гражданин.

Конвексен (лат.) - изпъкнал

Конзола (фр. сonsole от лат. сonsolare - омекотявам) - къса хоризонтална гредичка (подпора), закотвена с единия си край в стената и свободно висяща в другия.

Конкавен (лат. concavus) - вдлъбнат

Контрагард (фр. contre-garde от contre + garde - насреща + охрана) - спомагателна крепостна постройка пред бастионния фронт за артилерийска отбрана срещу внезапни нападения

Контрафорс (фр. contrefort – противодействаща (насрещна) сила) - 1. Устой, разположен от външната страна на сграда и служещ за поемане страничните сили (от сводове и др.) - В готическата архитектура се отделя от плоскостта на стената като самостоятелно тяло и се свързва със сградата посредством наклонени арки (аркбутан); 2. в крепостното строителство  - Едроразмерни зидани пиластри, обикновено с намаляващо отдолу нагоре сечение, усилващи устойчивостта на зидовете.

Контраскарп (фр. contre scarpe от contre + escarpe - против, срещу + наклонено, стръмно) - стената на защитен крепостен ров откъм страната на атаката (външната страна).

Контраскарпова галерия - проход през контрескарпа, преминава под гласиса и служи за излаз от рова. Намира се извън крепостното съоръжение.

Контрафорс (фр. contrefort – противодействаща (насрещна) сила) - устой, разположен от външната страна на сграда и служещ за поемане на хоризонталните сили (от сводове и др.). В готическата архитектура се отделя от плоскостта на стената като самостоятелно тяло и се свързва със сградата посредством наклонени арки (аркбутан).

Конха (гр. konche – раковина, мидена черупка) - полуцилиндрична ниша, оставена в по-дебела стена и покрита със свод – четвърт сфера. Конхата не се изявява като обемна форма на фасадата. Широко разпространена в римската, византийската и средновековната култова архитектура. Да не се смесва с апсида (по-голямо разширение на сградното пространството, изявено и отвън, на фасадите, със своята извита стена).

Кораб (прен.) – надлъжно конструктивно и визуално разделение на главното помещение (наоса) при култови сгради посредством подпори – арки, колони, пиластри, зидове. Броят на корабите в една сграда е винаги нечетен – 1, 3, 5 (еднокорабни, трикорабни, петкорабни). Средният кораб се нарича – централен, а другите – странични кораби. Когато централният кораб е по-висок от страничните, получава естествено (странично - горно) осветление. Произходът на този термин е свързан отчасти с алегорията, че църквата е „кораб в житейското море”

Корниз (гр. – букв. крив; край, завършек; ит. cornice; фр. corniche) - 1. Издадена, профилирана ивица по фасадата на сграда. В зависимост от мястото му имаме венчаващ корниз, цокълен корниз, междуетажен корниз, надпрозоречен и подпрозоречен корниз, над подиуми, пиедестали и др. В класическите гръцки и римски ордери главният корниз е най-горната част от антаблемана, над архитрава и фриза и се нарича венец, корона, гейсон. Големината и профилирането на корниза са в строго определена т. нар. модулна зависимост; 2. Дървен или метален цилиндричен профил или лайсна над прозорец за окачване на перде.

Корона (лат. Corona - венец), венчилка - най-горната част от крепостна стена или кула.

Костенурка (лат. tortuca - костенурка) - през Античността и Средновековието - Защитна маневра на военно отделение, въоръжено с големи щитове, които се поставяли над главите, а войниците се подреждали плътно един до друг под общото покритие.

Кохорта (лат. cohors - ограда, двор, множество, свита, телохранител, тълпа) - в древния Рим - Основно военно поделение, съставено от 360 до 600 войника.

Кош, Прекрил – дървено или текстилно покритие (козирка) над отвора на огнището във вид на полуконус, полуцилиндър и др. Служи за отвеждане на дима в комина и същевременно въздейства със своята украса и тоналност като декоративен елемент в помещението.

Кремалиер (лат. cramaculum - верига, фр. cremaillere - назъбеност) - начупена конфигурация на крепостен зид за по-добра отбрана със странично прострелване на рова.

„КРЕМИКОВЦИ – ЧАВДАР” - най-ранната неолитна култура  в Софийското поле и в Подбалканската котловина. Получава името си от софийския квартал Кремиковци и с. Чавдар, Софийска област. Селищата на култура Кремиковци - Чавдар възникват главно върху незаливните речни тераси и в низините, където се поставя начало на селищните могили. Строителството е земеделско-скотовъдно, допълвано с лов. Жилищата са наземни постройки от колове и обмазан с глина плет. Керамиката е висококачествена, червена или кафеникава, украсена с рисуван орнамент. В ранните етапи на културата орнаментът е бял, по-късно доминират виненочервените и черните тонове, а в последния етап е разпространена полихромията. Обикновено формите на съдовете наподобяват тиква, кратунка, лале. Наложил се съда с форма на лале и ниско кухо столче. Установена е връзка между култура Кремиковци - Чавдар и археологически култури в Северозападна България, Югозападна Олтения (Румъния) и в Тесалия (Гърция) и с неолитните култури по  поречието на р. Тиса в Унгария. Култура Кремиковци - Чавдар е идентифицирана през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол.

Крепидома (гр. krepis – обувка, основа) - основна зидария, фундамент, външните видими блокове на стереобата на сградата.

„КРИВОДОЛ - СЪЛКУЦА - БАКЪРНО ГУМНО” – културен археологически комплекс, който обхваща няколко сродни археологически култури на късния халколит в централната северна част на Балканския п-в. Получава името си от селищните могили край гр. Криводол, област Враца, селищната могила край Сълкуца (Salcuta, западно от Крайова, Румъния) и местността „Бакърно гумно" (при водослива на р.Църна и р.Блато, до село Чепигово, между градовете Прилеп и Битоля, Македония). Селищата са разположени на високи, недостъпни, естествено укрепени места. Сградите са правоъгълни, с колова конструкция. Стопанството е земеделско-скотовъдно, но вече се явява и второто голямо обществено разделение на труда - отделянето на занаятите. Развива се металообработването. Увеличава се количеството и разнообразието на формите при керамиката. Графитният орнамент се среща рядко; по-честа е украсата с барботина. Силно се развива идолната пластика: изобразяват се най-вече седнали женски фигури. Комплексът е идентифициран през 1948г. от археолога - праисторик ст. н. сътрудник Васил Миков.

Крипта (гр. kryptos – таен, скрит) - подземно или полуподземно засводено, тъмно помещение, което най-често служи за ритуални цели.

Криптопортик (гр.) Полуподземен ход (коридор), засводен понякога с четвърт цилиндричен свод така, че да получава светлина от едната страна. От другата страна той обикновено се обляга на по-висок терен.

Кромлех (келтска дума, англ. cromlech) - менхири, разположени в кръг. Имат култово предназначение – светилища, погребения и др.; В България са дело на траките и се датират в ранната желязна епоха (1200 – 600г. пр. н. е.).

Кронверк (холанд. Kronwerk - увенчаваща сграда) - защитна крепостна система непосредствено пред бастионен фронт. Има вид на обширен редут с три бастиона, равелини и плацдарми.

Кръстат свод (съвр.) - свод, който се получава от проникването на два цилиндрични свода, обикновено с еднакви диаметри. Едни от най-ранните кръстати сводове са тия на театъра в Милет от римско време.

Ксистос (гр. xystos) - добре изравнен терен (пътека) за разходка и писта. Според Витрувий съставна част на гимназия. По-късно, като променада, ксистосът е под портик, често украсен със статуи и зеленина.

Кукла – каменни конуси по върховете на покривите и над каменните плочи на комините в Родопските възрожденски къщи. Придават хубав завършек на покрива.

Кула (тур.-араб. kule), пирг (гр.) - главно крепостно съоръжение. Има вид на висока сграда с правоъгълна, кръгла или многоъгълна форма на плана, надвишаващо във височина короната на куртините. Кулите са се изграждали като многоетажни, отворени откъм тила и плътни до нивото на бойната пътека.

Културен пласт - пласт, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др. Културните пластове се разкриват при археологически разкопки; имат дебелина от няколко сантиметра до 15 и повече метра. Понякога културният пласт се състои от няколко слоя, които принадлежат към различни епохи. Културният пласт в Карановската селищна могила се състои от 7 слоя. Между някои слоеве има прекъсвания (хиатуси).

Културен слой - слой, съставен от строителни и органични останки от древни селища, градища, крепости, гробници, оръдия на труда, оръжия, битови предмети, накити, монети, основи на крепостни съоръжения, жилища, черкви и др., принадлежащи към конкретна епоха. Някои културни слоя от културния пласт могат да бъдат разделени чрез прекъсвания (хиатуси).

Културен археологически комплекс - голямо етнокултурно обединение, обхващащо огромна територия. Включва няколко синхронни археологическа култури, които имат някои общи типологични особености. Възниква в резултат от действието на интензивни интеграционни процеси в определени исторически периоди. Културен археологически комплекс се обозначава с названията на съставляващите го култури (например: Културен археологически комплекс Коджадермен - Гумелница - Караново VI). В границите на комплекса съставните археологическа култури губят почти напълно типологичната си самостоятелност и ареалите им се сливат; вж. Праисторически култури.

Някои от застъпените в територията на България културни археологически комплекси са:

• Starcevo-Градешница (късен неолит) - Сърбия, Oltenia и Северозападна България
• Градешница - Слатино - Дикилиташ (ранен халколит) - Западна България, Северна Гърция
• Криводол-Сълкуца-Бубани / Криводол-Salkuţa-Bubanj (среден халколит) - Западна България, Сърбия, Oltenia
• Suplevac-Bakarno Gumno (среден халколит) - Сърбия, Западна Централна България
• Коджадермен-Гумелница-Караново VI (късен халколит) - Тракия и Североизточна България (без Черноморието)
• Криводол-Сълкуца-Бакърно гумно (късен халколит) - Западна България,
• Пловдив-Зимниче (края на бронзовата епоха) - Североизточна България (без Черноморието)

Културни кръгове - вж. Праисторически култури

Културно-исторически области - вж. Праисторически култури

Купол (лат. cupula – умалително от купа (съд), итал. cupola) - вид сводова конструкция във форма на полусфера.

„КУРИЛО” - къснонеолитна археологическа култура в Северозападна България. Πрοдължава традицията на култура Кремиковци - Чавдар. Получава името си от селищната могила при с. Курило, квартал на Нови Искър. Селищата на култура Курило образуват разлати селищни могили; срещат се и еднослойни поселения върху платата. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е висококачествена, обикновено сивочерна и сива, добре полирана и украсена с канелюри, набодени ленти, врязан и вдлъбнат орнамент. Идолната пластика е разнообразна. Изработвана е от мрамор и глина. Намерени са много пинтадери с пиктографски знаци. Забелязват се следи от употреба на мед. Културата Курило е идентифицирана през 1978г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

Курия (лат. curia) - сграда на съвета, на курията или на сената.

Куртина ( лат. cortina – завеса; ит. cortine, фр. courtine) - частите от крепостния зид между две съседни крепостни кули.

Къшла (тур. kaşla) - казарма (прен.).

Къща – 1. Наименование на жилищната сграда в българската възрожденска архитектура; 2. Съвременна фамилна нискоетажна жилищна сграда.

Кьопрюсю (тур. köprü - мост) - с форма на мост; прехвърлящ; премостващ

Кьошк (тур. от перс. кушк – павилион) - 1. Малка лека сграда или павилион, построен в градина, извънградско място, в близост или в обществени сгради и др.; служи за почивка, за временни изложби, разносна търговия и пр.; 2. в „отворената” българска възрожденска къща: Повдигната (на едно или повече стъпала), отделена и по-богато орнаментирана част от чардака, включена в контура му или издадена навън. Кьошкът служи за отдих и приемане на гости в хубавите летни дни и като място, от където собственика наблюдава и контролира работата на наетите работници, трудещи се по чардака.

Кюприя (тур. köprü - мост) - мост