ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

М

Мавзолей (лат. Mausoleum от гр. име Mausolos) - монументална надземна надгробна постройка, включваща понякога освен гробната камера (често подземна) още и възпоменателна зала. Широко разпространение Мавзолеите имали в Древен Рим. Името си водят от гробницата на персийския сатрап Мавзол (ІV в. пр. н. е., т. нар. Халикарнаски мавзолей в Мала Азия.).

Мазгал (тур. араб.) - тесен отвор за стрелба, пробит в стена на кула, укрепление и др.

Манзио (лат. manere - пребивавам) - римска пътна станция, отдалечена от съседните на един дневен преход разстояние. Служела за отдих, защита при нужда, нощуване, за смяна на куриери, коне и др. Обикновено с таберна и стабулум.

„МАРИЦА” - ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Тракия, пряко продължение на култура Калояновец (Караново IV). Носи името си от селищната могила край гр. Марица. В почти всички изследвани селищни могили на Тракия са открити пластове от култура Марица. В поселенията й се срещат правоъгълни централни сгради (вероятно с обществено предназначение) и обикновени жилища с традиционната (от неолита) конструкция от обмазан с глина плет. Някъде се наблюдават следи от укрепителни системи. Носителите на култура Марица поставят начало на рудодобива и металургията. Обработват меднорудните находища около местността „Мечи кладенец" край Стара Загора.
Керамиката е богато украсена с врязан графитен и полихромен орнамент. Идолната пластика не отстъпва по художествена изработка на керамиката. Последните етапи от развитието на култура Марица отразяват прехода към късния халколит в Тракия. Култура Марица е идентифицирана през 1940г. от американския археолог Джеймс Гол.

Мартириум (гр. martýrion през лат.) – 1. Страдание, мъченичество, мъченическа смърт; 2. Католически параклис - костница на мъченик; 3. Мавзолей, църква с мощи на християнски мъченик.

Мартолози (лат. armatos - въоръжено лице) - в Османската империя - Християни, натоварени с повинност да охраняват пътища, срещу което били освободени от някои данъци и имали право да носят оръжие.

Мастаба (араб. маса, банка) - каменни гробници на видни лица през епохата на Старото царство в Египет.

Мацелум (лат. macellum) - антична сграда за продажба на хранителни продукти, главно месо, риба и др., обикновено намираща се на форума.

Машикули (араб.) - конзолно наддаване върху зидовете на крепостните съоръжения с отвори в пода за изливане на врящи течности и пускане на каменни гюлета върху нападателите. Обикновено са се правили за защита на крепостни порти и други важни за отбраната места.

Меандър (гр. от името на р. Меандър, сега Голям Мендерес в Мала Азия, известна с многобройните си извивки) 1. Лъкатушенията на река. 2. Геометричен орнамент от правоъгълни зигзаги, начупена или крива линия със завивки. Появил се е самостоятелно на няколко места през различно време. В Древна Гърция меандърът е достигнал най-голямо съвършенство.

Мегалитни паметници (от гр. megas - голям и lithos - камък) – Праисторически култови съоръжения от камък с все още неизяснена функция. Откриват са в различни райони на Евразия: Южна Япония, Южна Корея,  Северен Китай, Югоизточна Азия (Бирма, Тайланд, Индонезия), п-в Индустан, Близкия Изток; в Европа присъстват в Западната й част и Средиземноморието; в България – в територията на Древна Тракия -Странджа, Сакар, Източни Родопи, Източна Стара планина, Лудогорието; вж. Менхир, Долмен, Крοмлех.

Мегарон (гр. megaron) - гръцката господарска жилищна сграда от Омирово време, описана в Одисеята и потвърдена от разкопките. Продълговата правоъгълна постройка с открито и закрито преддверия (айтуса и продомос) и жилищна зала - самия мегарон с огнището. Първообраз на гръцкия „храм с анти" (“Temlum in antis”).

Медресе (араб.) - средно мюсюлманско религиозно училище в страните на Близкия и Средния Изток, готвещо духовни служители. Първите сведения за медресета се отнасят към Х в. в Средна Азия. Сградите на средновековните медресета са характерни съоръжения, изградени около затворен двор с обиколни аркади и зад аркадите - жилищни помещения. Съдържат още: отворени ниши (айвани) за богослужение, джамия, аудитория и др. Украсени са понякога с богати цветни керамични облицовки, разкошни портали, арки, ниши, куполи (Самарканд, Бухара). В българските земи турците също са строили медресета.

Мензилхане, мензил (тур.от абар. menzil hane - почивка + сграда) - в Османската империя - Държавна пътна станция с конюшня за подмяна на коне и места за пренощуване.

Менианум   (лат.  maeniana, orum) - вж. Балкон.

Менсофа – повдигната част от пода на приемната стая или на помещението „в’къщи” при типичната Жеравненската възрожденска къща, понякога преградена с декоративни колонки и парапет. Постила се с черги и губери и служи за сядане и спане. Разполага се обикновено към страната на прозорците, срещу стената, заета от долапите.

Менхир (англ. menhir) - висок каменен блок, изправен като обелиск. Мегалитен паметник. Менхирите са единични или групирани: в редици или алеи (напр. Карнак, Франция); в кръг и се наричат кромлехи (напр. Стоунхендж, Англия); като комбинация от менхирна реди и кромлех (напр. Калани, Шотландия); в решетки – успоредни редици менхири (напр. Абоба – Плиска, България).

Мерлон (ит. merlone - междузъбие) - процеп между два зъбера.

Месалник – вж. Брашненик

Метоп(а) (гр. metopon - чело) - 1. първоначално в Древна Гърция -Oтстоянието между челата на таванските гредите, издаващи се на фасадата; 2. впоследствие - Правоъгълна, почти квадратна плоча от камък или теракот - гладка, украсена с релефи или, по-рядко, със стенописи. Редувайки се с триглифите, образува фриза на дорийския ордер.

Метриз (тур. metris от перс. - временен окоп) - в Османската империя -1. Бойница; 2. Заслон, окоп за стрелба.

НАЧАЛО

Мигдол (евр.) - крепостни строежи в Стара Сирия и Палестина, заимствувани от египтяните през XII в. пр. н. е.

Микстум опус (лат. mixtum opus) - смесена зидария от по-дребни, малко или никак необработени камъни, чиито пластове се подравняват с тухлени пояси, образуващи зидарската свръзка през цялата дебелина на зида. Тая зидария е получила голямо приложение в края на Римската империя.

Мимбар - катедра за четеца на Корана или за проповедника. Намира се до вътрешната стената на джамията, в посока към Мека, от дясната страна на михраба (нишата).

Митреум - Храм на източния (ирански) бог Митра, чийто култ бил възприет през III век от някои римляни, главно войници.

Михраб (араб.) - малка ниша във вътрешността на джамия върху стената, обърната към Мека; полукръгла, многостенна и по-рядко правоъгълна в план, покрита с полукупол или сталактитов свод и завършваща със заострена арка. Михрабът и арката му са най-богато украсеното място в джамията.

Модул (лат. modus - мярка) - относителна мярка, която в класическата архитектура е определяла не само размерите, но и взаимните съотношения на отделните части на сградата. Обикновено за тази цел е служел долният диаметър на колоната - D (според Витрувий).

Мозайка (итал. mosaico) - произведение на декоративното изкуство, използвано в архитектурата като украса при подовата настилка и стенната облицовка. Състои се от малки разноцветни каменни, или от друг твърд материал, кубчета, които, комбинирани върху легло от варова или друга спойка, образуват най-различни мотиви. Различаваме мозайки с едри кубчета и с прости геометрични мотиви (опус сектиле) и с по-дребни - за художествено-образни мотиви (опус вермикулатум, теселатум).

Моноптер (гр. от mónos - сам, един и pteron - крило) - Кръгла колонна постройка без цела (cella).

Монотриглифум опус (гр. и лат. monotriglyphum opus) - Такова разположение на елементите на дорийския триглифо-метопен „фриз", при което между две колонни оси има само един триглиф.

Мулюр (фр. moulure) - малки профили, отделящи частите на архитрава, фриза, корнизите и др., например киматии, гърла и пр.

Мусандра (тур.) - едно от употребяваните наименования на вградените дървени долапи в българската възрожденска къща. Други названия на мусандрите са: юклюци, ракли.

„Мустаковиден" орнамент (нем. Rankenornament) - елинистичен и типично римски орнамент за украса главно на фризове. Представлява стилизирано вълнообразно огънато стъбло на пълзящо растение, чиито разклонения се извиват спирално.

Мутацио (лат. mutatio equorum - смяна на коне) 1. букв.: Промяна. 2. арх.: Междинни римски пътни станции, служещи само за смяна на конете на пощенските, пътническите и други превозни средства. Между две манзии се разполагали 6 – 8 мутации.

Мутул (лат. mutulus) - тънки наклонени призми от камък. Върху долна им повърхност са наредени няколко реда гути – „капки” (3 реда по 6 гути в Дорийския стил). Мутулите са конзолно издадени върху долната наклонена повърхност на висящата плоча – „стяха” на дорийския гейсон – „корниз”. Според Витрувий, мутулите наподобяват челата на ребра при някогашната дървената покривната конструкция.

Мухафъзин (араб. muhafaza - браня, защитавам) - в Османската империя - Управител на крепост (обикновено гранична) с постоянен гарнизон, всичките на заплата от държавната хазна.

Мазгал (тур. mazgal) - в Османската империя - бойница в стената на укрепление или друга сграда

АРХИТЕКТУРА