ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

АРХИТЕКТУРЕН И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

О

Обелиск (гр. obeliskos) - висок монолитен или съставен от отделни блокове свободно изправен каменен стълб. В Египет някои обелиски били високи до 32 метра.

Облом (рус) - профил.

„ОВЧАРОВО” - раннонеолитна археологическа култура в Североизточна България (без Северното черноморско крайбрежие). Получава името си от с. Овчарово, Търговищка област, близо до което е разкрита. Поселенията са разположени на плата (в отделни случаи са многослойни), имат добра вътрешна планировка: улиците са ориентирани по главните посоки на света: Север-Юг и Изток-Запад. Жилищата са правоъгълни постройки от едно помещение, изградени от колове и обмазан с глина плет. Срещат се и селища, които се състоят от овални дълбоки землянки. Най-често са комбинация от двата типа. Стопанството е земеделско-скотовъдно; населението на култура Овчарово води уседнал живот. Керамиката е изработвана от глинено тесто с примеси от плява, кварцови кристали или пясък. В ранните етапи тя има червена повърхност, в по-късните етапи е сиво-черна и кафява, украсена с канелюри, врязан, набоден и релефен орнамент. Идолната пластика е аморфна, изработвана от глина. Оръдията на труда са от кремък. Срещат се пинтадери, амулети, костени лъжички. Култура Овчарово е идентифицирана през 1974г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

Одая (тур.) - 1. Изобщо стая; 2. Наименование на малко складово помещение, разположено в плана на асиметричната възрожденска къща най-често между „в’къщи” и „собата”. Понякога се оформя като преградена с дъски част от чардака.

Одейон (гр. ôdeîon - зала за музика) - сграда за музикални продукции в Гърция и Рим. Обикновено покрита и с кръгла форма на плана, вписана често в квадрат, или полукръгла, вписана в правоъгълник.

Одър – 1. Под или част от пода, постлан с дъски. 2. Широка повдигната част от пода на жилищно помещение или на чардака в българската възрожденска къща, служеща за сядане и за спане. При уземните къщи одърът се нарича още и пръстник, а при типичната Жеравненска възрожденска къща носи името менсофа.

Ойкос (гр. oîkos - дом, къща, жилище) - голяма продълговата стая за празнични обеди (на лат. триклиний), обърната с широк отвор към перистила на богатото римско жилище и възприета по време на елинистическото влияние. Витрувий различава коринтски, кизикски (от гр. Кизик) и египетски ойкоси в зависимост от начина на покриването, напречното сечение (осветлението) и разположението им.

Октастил или октастилен храм (гр. от okto - осем и stýlos - колона) - диптер или псевдодиптер, които имат по 8 колони на късата фасада.

Октогон (гр. от oktô - осем и gônia - ъгъл) - централна постройка с осмоъгълен план. Също - осмоъгълна колонна постройка с или без цела (като моноптер).

Опайон (гр. opaîon - люк, отвор в таван) - малък отвор в гръцкия покрив (респ. таван) - Например при храма за горно осветление или при жилище - за дима.

Опидум (лат. от галски oppidum - укрепление) - 1. Галски укрепления; 2. Укрепен по не римски начин град. Обикновено в завзети от римляните земи.

Опистодом (гр. opisto-domos - задно помещение) - 1. Помещение в някои гръцки храмове, разположено зад наоса (целата) или зад светилището (адитона), но без връзка с тях. Влизало се през поетика, т. е. от страната на задната къса фасада, противоположно на главния вход. Служело за склад на скъпоценностите на храма. 2. Самият постик.

Опус (лат. opus - дело, завършено произведение, ред ( - 1. според Витрувий - Наименование на различните начини на зидане; 2. римска техника на градеж на стена, фигурна зидария в римското строителство, служеща и като конструкция, и като декоративна облицовка на стената. Най-известни са: опус инцертум (цементикум) - конструктивна облицовка на бетона с камъни в неправилна форма; опус латерициум – от успоредни сменящи се редове тухли, разположени по късата си и по дългата си страна; опус микстум – смесен градеж от камък и тухла, при който няколко реда тухли се сменят с редове камъни; опус ретикулатум – мрежеста облицовъчна зидария от еднакво големи квадратни блокчета, наредени диагонално; вж. Антиквум, Изодомум (квадратум), Спикатум, Сигнинум и др.; Употребява се и за настилките и облицовките: – вж. Мозайка

Опус вермикулатум – вж. Мозайка

Опус изодомум – вж. Изодомум опус

Опус имплектум (лат. opus + implectum - работа, дело + пълнеж) - вид зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан (емплектон).

Опус сектиле – вж. Мозайка

Опус теселатум – вж. Мозайка

Опус цементикум - вж. Цементикум опус

НАЧАЛО

 

Ордер (от лат. ordo - ред) - вж. Ред.

Орелеф - вж. Барелеф

Ориентализиращ стил  - стилно направление в гръцкото изкуство, главно в орнаментиката, около средата на архаичната епоха.

Ориентиране (от лат. oriens - изток) - в архитектурата - Разположението на сгради или на цели поселения по отношение главните посоки на света. То зависи от култови или практически съображения.

Орилон (фр. oreillon - ушенце) - издадена площадка в страничните ъгли на бастионите за защитата на фланговете им откъм рова. Бастионите с орилони били наричани още „бастилии", „туриони", „болверки".

Ортостати (гр.) - вертикални плочи в долния пояс на каменната зидария или облицовка (цокъла), понякога изпълнени със скулптурни релефи.

Ортостат (гр. orthostas - стоящ право, вертикално) - обработени каменни блокове, поставени изправено като облицовка на цокълната стена на сградата.

Орхестра (гр. orchestra - място за танц) - централно място в гръцкия класически театър, между театрона и проскениона.  Първоначалната форма е пълен кръг, на който са играели хорът и всички актьори - твърде малобройни по онова време: вж. Театър

Ос - в архитектурата - средна линия на симетрия или на някакво правилно разположение на частите на един обект с оглед на известно равновесие. Напр. „ос на колона", „ос на храма", „анфиладна ос" и др. Да не се смесва с „ос на симетрията”, която може да бъде само в план.

Остиум (лат. ostium - устие, проход) - 1. Входът в римското жилище; 2. Изобщо тесен проход.

Отвод – 1. Едно от наименованията на чардака в българската възрожденска къща; 2. Салона в затворената несиметрична и симетрична възрожденска къща.

 

АРХИТЕКТУРА

Ателие "DIGITALISIMUS" - изработка на сайтове, SEO