ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

П

Павимент (лат. pavimentum от pavio - тъпча, трамбовам) - подова настилка от каменни плочи, тухли, мозайки, замазки и др.

Паланка (тур. от ит. palanka - производно от палисада) - в Османската империя - Селище от периода XVI-XVIII век, оградено с паянтова, землена или много рядко с масивна защитна стена.

Палациум (лат. palatium – от Палатин) - 1. първоначално - Дворецът, който император Август построил на хълма Палатин; 2. след това - Название на всеки дворец.

Палеолит (гр. от palaios - древен и lithos - камък) - древнокаменна епоха - каменен век. Характеризира се главно с необработени или само леко очукани (ретуширани) каменни оръжия и оръдия на труда.

Палестра (гр. palestra - място за борба) - 1. Училище за физическо възпитание за 13-15 годишни младежи в Древна Гърция. В програмата на занятията влизали борба, бягане, скачане, мятане на диск и копие, плуване и гимнастика. Палестрите се обезпечавали в хубави сгради с гимнастически зали, плувни басейни и др. От палестрите младежите минавали в гимназиона; 2. Най-главната част на гимназия. Обикновено открит двор (перистил), но понякога и закрит - за гимнастически и военни упражнения на  ефебите (юноши).

Палисада (фр. palissade от лат. palus - кол) - отбранителна стена от дървесни стволове със заострен връх, забити плътно един до друг и свързани помежду си.

Палмета (фр. palmette, нем. Pulmete - умалително от палма) - скулптурен или рисуван симетричен стилизиран лист, използван като отделен мотив или съставна част от по-сложен орнамент. Палметата се използва в украсата на сгради и художествени произведения в древноизточното и античното изкуство, откъдето преминава в римската и европейската архитектура от по-късно време.

Пандантив (фр. pendenti - висящо, падащо) - 1. (арх.) - Сводова зидария с форма на вгънат сферичен триъгълник, покриващ ъгъла на квадратно по план помещение при прехода към основния кръг на куполното покритие. триъгълни изрези от сфера, които служат за преход между стените на едно квадратно помещение и купол) върху него; 2. Скъпоценен предмет, висящ на верижка.

Парапет (итал. parapetto, фр. parapet от гр. pará - покрай и лат. pectus - гърди) - ниска ограда, перило.

Параскений (гр. paraskenion от para и skene - отстрани на сцената) - затворени помещения, разположени от двете страни на проскеният и служещи за подготовката на актьорите.

Парастада (гр. parastas - отстрани стоящи) - същото, каквото е „antae" (у Витрувий), т. е. челата на страничните стени, издадени към късата фасада на гръцкия храм или мегарона, между които се намира откритото преддверие - простадата.

Пародос (гр. para-odos - страничен път) - открити изходи от двете страни на орхестрата на гръцкия театър.

Пастада, пастас (гр. pastas) - 1. Колонно преддверие без анти - за разлика от антово преддверие, което може да няма колони. 2. Колонна стреха (портик) пред главното помещение (андрона) на гръцкото жилище.

Певница – странична апсида северно и южно от олтара в християнските, по-специално манастирски църкви. Разширява олтарното пространство и служи за място на певците в ежедневните литургии, откъдето е и името й.

Пезул – малка ниша в стената на ограден зид, жилищно помещение (край огнището), чешма (при чучура), долапи и др. Служи за поставяне на дребни вещи и украшения, а най-често се оставя празна и действа декоративно с формата си.

Пейка - заделена част в единия или в двата края на потона при типичната Родопска възрожденска къща, повдигната на едно или две стъпала и предназначена за работа, почивка и спане през топлите дни на годината.
Пентатлон (гр. pentatlon - петобой) - състезателни борби (агон). В древногръцката атлетика са пет: скок, хвърляне диск, копие, пробег и лека борба (за разлика от панкратион - тежка борба с всички средства, но без оръжие). Основа за нормиране на площите (пистите) на стадионите.

Периакти  (гр. periaktos) - кулиси в гръцки театър.

Периболос (гр. peribolos - ограда) - оградата или самото оградено място. Главно около храмовете, гдето това място се нарича теменос.

Перидром (гр. peridromos) - пътеката, ходът между стените на „целата" и колонните редове по дългите страни на гръцкия храм. Птеронът е също такъв, но с покритие.

Перипатос (гр. peripatos) - дълъг покрит ход в гръцката философска школа на перипатетиците (Аристотел), където обучението ставало при разходка на учениците с учителя.

Периптер (гр. от peri - наоколо и pteron – крило; околовръстната колонада на гръцкия храм) - най-често срещаната форма на гръцкия храм, при която около всички фасади има по един ред колони.

Периптерна  ротонда - вж.  Тoлос.

Перистаза (гр. Peristasis) - Колоните около гръцкия храм.

Перистил (гр. от peri - наоколо и stylos - колона – обкръжен с колони) - 1. Еътрешен двор с околовръстна колонада (портик) за подслон и осветление на вътрешните помещения за закритите откъм улиците антични постройки. Съществувал е още в ІV в. пр. н. е. (дворовете на някои жилищни сгради в Олинт). Бил широко разпространен в жилищата от елинистичната епоха. Във византийската и средновековната архитектурна форма на Перистил имат понякога дворовете пред храмовете и манастирите; 2. Колонада, ограждаща площад

Петробол (гр. πετροβόλος - каменомет от πετρος + βόλη - камък + мятам) - каменометна машина. Синоними: литобол, катапулт.

Пиатаформа (ит. piata forma) - малки бастиони, разполагани между основните, пред фронта на куртината, за да се съкратят отстоянията между основните защитни точки.

Пиедестал (фр.) - вж. Постамент

Пикностил (гр. piknos stylos - тесноколоние) - според Витрувий - Разположение на колоните, при което разстоянието между две съседни колони е 1,5 долни диаметъра (D).

Пиластър (лат. от ріla – стълб) - четвъртит стълб, излизащ малко или повече навън от стенната плоскост, като лизена, но с капител и база. Някои автори употребяват тоя термин и за напълно отделен от стената четвъртит стълб. Представлява конструктивно удебеление на стената или има чисто декоративно предназначение – да разчленява фасадната плоскост.

Пилон (гр. pilon - врата, портал) - масивна порта; значителна и обособена сграда или част от главната сграда, на която пилона е вход. Например пред египетския храм; вж. Дипилон, Тетрапилон.

Пинакотека (гр. от pinax - картина, образ, дъска и thêkê - място за поставяне) - сграда, в която се съхранявали произведения на живописта.

Пиния (лат. pinna - перо, натъкнато за украса) - заострен пластичен орнамент, поставено като свободен завършък на сграда, паметник, обелиск и др. Най-обикновената форма на пинията е тази на борова шишарка - пинус.

Пирг (гр. pyrgos) - вж. Кула

Писцина (лат. piscis - риба) - 1. Басейн, резервоар за събиране на вода или за развъждане на риба (в Древния Рим). 2. Плавателно езеро. 3. Малък басейн в баптистерия за изпълнение обреда на потапяне при кръщаването, понякога със символична кръстообразна форма.

Плацдарм (фр. place d'armes - място за войска) - площадка пред рова за съсредоточаване на войски за контраатака. Плацдармите са входящи и изходящи.

Плинт (гр. plinthos - тухла) - архитектурна форма, обикновено във вид на квадратна призма, която се поставя като най-долна част на базата на колоната, например на късната азиатско-йонийска база, откъдето се е запазила и до днес. Употребява се и вместо абак.

„ПЛОВДИВ – ЗИМНИЧЕ” – културен археологически комплекс, който обхваща сродни археологически култури от края на бронзовата епоха  в централната северна част на Балканския п-в и Северозападния Анадол (Анадол=Анатолия=Мала Азия – приблизително азиатската част на Турция сега), на Югоизток стига до Троя (съответните материали се срещат в слоя Троя VII В4; слой Троя VII често се идентифицира с Омировата Троя). Характеризира се с почти пълно уеднаквяване на типологията на археологическите култури. Поселищната система е гъста. Развива се бронзова металургия. Керамиката е сиво-черна, предимно неорнаментирана. Най-често се среща кантаросът с 2 високи дръжки и вазовидното хранилище с 2 до 3 дъговидни дръжки в най-издутата част. Комплексът е идентифициран през 1974г. от румънския археолог А. Александреску.

Плутея (лат. pluteus) - подвижна, дървена, обшита с кожа защитна стена, използвана при обсада. Придвижва се от нападателите на ръце или на колела.

Подиум (лат. podium) - висок цокъл, издигнат с цел да се създаде платформа за по-добро изложение на поставена върху него сграда или за създаване на по-добри зрителни или представителни условия за ония, които се намират под и над тази платформа.

Полигонална зидария (гр. poly - много и gonia - ъгъл) - зидария от по-големи и по-малки полигонални блокове с изравнени легла, без разтвор и без спазване на редове.

Полиоркетика (по името на гръцкия военен теоретик Дмитриос Полиоркетос - 300 г. пр.н.е.) - изкуство на изграждането и обсадата на крепости в Древна Гърция, Рим и Ранна Византия.

Полис (гр.) - град-държава, форма на социално-икономическа и политическа организация в робовладелското общество. Състоял се от самия град и неголяма прилежаща територия. С най-типични черти са древногръцките полиси, достигнали най-високо развитие през V в. пр. н. е.

Полихромия (гр. от poly - много и chroma - багра, цвят) - 1. Оцветяване на архитектурни елементи и скулптури при гърците. 2. Употребяване на разноцветни материали върху една архитектурна повърхност (стена); обикновено при облицовки.

Полукапонир (от фр. kaponniere) - открита или закрита оръдейна площадка (капонир) за стрелба само в една посока.

„ПОЛЯНИЦА” - ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Североизточна България. Получава името си от селищната могила в местността „Поляница" край Търговище. Проследява се в основата на селищните могили в този район. Поселенията са укрепени, строени в правоъгълен план, ориентиран по главните посоки на света: Север-Юг и Изток-Запад. Жилищните сгради са с традиционната колова конструкция. Срещат се двуетажни постройки. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Керамиката е тънкостенна, сиво-черна, украсена с линеен графичен орнамент, с полихромна пастозна инкрустация и врязан орнамент. Идолната пластика представя изправени тела, покрити с врязан орнамент. Култура Поляница е идентифицирана през 1974г. от ст.н.с. I ст. дин Хенриета Тодорова.

Помериум (лат. pomoerium) - земите вън от чертите на града, където градската власт нямала права.

Порта Декстра (лат.) - северната крепостна врата на римския военен лагер (каструм).

Порта Декумана (лат.) - източната крепостна врата на римския военен лагер (каструм).

Порта Претория (лат.) - западната крепостна врата на римския военен лагер (каструм).

Порта Синистра (лат.) - южната крепостна врата на римския военен лагер (каструм).

Портик (лат. porticus - покрита галерия) - 1. Покрит ход; покрита галерия, на която поне една от надлъжните страни представлява отворена колонада или аркада.  2. Съединение на две или повече колони чрез покритие за създаване на подслон пред входа или отстрани на една сграда. Портиците били широко разпространени в античната епоха, когато се изграждали често свободностоящи и служили като места за разходки, събрания и др. Срещат се и в архитектурата на европейските страни във всички исторически епохи.

Посрещник – част от „пруста” при типичната Жеравненска възрожденска къща, отделно повдигната и с по-богата декоративна украса. Предназначен е за посрещане на гости, като изпълнява част от функциите на „собата”.

Постамент (нем.) - архитектурно-декоративно оформено подножие на скулптурно произведение (паметник или др.), неразделна част от него. Нарича се още пиедестал (фр.).

Постик (лат. posticum) - задната част на античен храм, образувана по същия начин като пронаоса, за постигане на пълна симетрия във външния вид на сградата.

Потерна (лат. posterula - тайна вратичка) - проход с малка врата в крепостните зидове. Служи за внезапно излизане на защитниците или извежда към обекти от крепостната система.

Потон – наименование на чардака при типичната Родопска възрожденска къща. Той е открит или затворен, остъклен; обикновено е със значителни размери. Непосредствено от потона са достъпни жилищните помещения, „кьошкът” (един или повече) и „пейката”.

НАЧАЛО

„ПРАБЪЛГАРСКА” култура – археологическата култура на прабългарите от времето на тяхната поява до окончателното формиране на българската народност в края на IX и началото на X в. Прабългарската култура преминава през няколко фази на историческо развитие. Най-ранната от тях обхваща II-I хилядолетие пр. н. е.; следи от нея се откриват в районите на Централна Азия (Минусинската котловина и около планината Алтай). Носителите на тази култура се споменават в китайската хроника Вейшу като племена на тинглинг (динлини), по-късно известни като племена теле (огури), образували голям и разнолик племенен съюз. Сред тях се откроява една група племена, наричани от китайските хронисти пу-ку, пу-гу или ба-го, с главен град Бигюр (Бугур). В тези названия, запазили се до VII в., някои изследователи виждат една от формите на утвърденото по-късно самоназвание „булгар". Редица археологически данни - някои елементи от градоустройството (концентрична система на планиране), религията (тенгризъм), изкуството (каменни графити), погребалните обичаи и др., сочат близката и органична връзка на тези племена с материалната и духовната култура на прабългарската група. Тези черти са присъщи на така наречената таштъкска археологическа култура, процъфтяла през първите столетия на новата ера в долините около планина Алтай. Съществува голяма близост между старотюркските Орхоно-Енисейски рунически надписи и останките от руническата писменост на Балканския п-в; поразителни са и аналогиите между тамгообразните знаци, скалните рисунки и други паметници от Централна Азия и Балканския п-в.
През последните векове пр. н. е. и I в. от н. е. прабългарските племена влизат в огромния съюз Хунну и заемат неговата най-западна територия (Джунгария). По-късно, след разгрома на съюза от китайците, прабългарите са увлечени заедно с други племена на запад. През V и VI в. прабългарите заемат обширни области между Азовско море и Причерноморието, а през 631г. създават своя военно-племенен съюз Велика България. Това политическо обединение спомага за по-нататъшното развитие на Прабългарската култура, която получава своя завършен вид на Балканския  п-в.
Създадената през 681г. българската държава се изгражда на базата на строга централизация със силна ханска власт, стройна администрация и военна организация, в която основна роля играят представителите на прабългарската аристокрация. Това личи най-добре от названията на административните и военните длъжности и от запазените имена на ханове и държавници. Стремежът към създаване на силна централна власт намира идеологическа обосновка в прабългарската религия, която може да се определи като примитивен монотеизъм (тенгризъм), запазил добре изразени черти от по-ранни религиозни форми (анимизъм, фетишизъм, тотемизъм, соларен култ, култ към огъня и др.).
В прабългарското монументално строителство редица източни черти (планировка, ориентация на селища и сгради) се преплитат със заемки от византийската и близко-източната култура (начини на градеж, характерни архитектурни планове). В новата си родина прабългарите обитават (като се изключат столицата и типичните военни крепости) неголеми селища. Повечето са открити (неукрепени), само някои са защитени със землени валове (селището при с. Кладенци, област Добрич) или с естествени прегради (селището в могилата на острова в Дуранкулашкото блато). Строени са примитивни жилища, някои от които запазват характерната за по-ранната подвижна юрта кръгла форма (селищата при с. Гарван, с. Нова Черна - Силистренска област, и др.), или землянки и полуземлянки. Всички жилища имат опростен едноделен план; в тях се намират огнища, каменни печки и оскъдни битови предмети. Зараждащата се феодална аристокрация живее в солидни каменни жилища, които наподобяват в умален вид ханските дворци. Най-многобройни и най-характерни находки в прабългарските жилища са останките от керамика - кани с една дръжка и глинени котли с вътрешни уши. Украсени са с орнамент от излъскани ивици в различни комбинации.
Погребалният обичай запазва старите традиции - трупополагане (по-рядко трупоизгаряне), като при мъртвия се поставят различни предмети и оръжие, жертвена храна и животни. Макар и рядко, спазва се обичаят заедно с мъртвия да се погребват коне (Новопазарски некропол, некрополите в с. Кюлевча, Шуменска област, в Плиска и другаде). Прабългарите донасят на Балканския п-в и руническата писменост (засега представена от многобройни знаци и много малко текстове върху керамика и камък - неразчетена). Проява на Прабългарската култура са и каменните надписи, които показват наличието на добре развита историческа памет.
Малкото запазени паметници на прабългарското изкуството, показват: различни черти от култовата практика (релефът върху т. нар. шуменска плочка); символите на държавната власт (каменните лъвове от столицата Плиска и от аула на хан Омуртаг при с. Хан Крум, Шуменска област). Връх на каменната пластика е Мадарският конник. Самобитни паметници на прабългарското изкуство са многобройните изображения, гравирани върху каменни блокове на крепостни стени. Сюжетите им са взети от живота на населението (ловни сцени, конници и др.) или отразяват езическите религиозни представи на прабългарите.
След претопяването на прабългарите от преобладаващото славянско население Прабългарската култура като цяло престава да съществува. Отделни нейни елементи могат да се открият и по-късно в различни области на материалния и духовния живот. Прабългарската култура допринася за оформянето на богатата българска средновековна култура - едно от оригиналните явления в европейската история.

Праисторически култури - археологически култури от времето на палеолита, неолита, халколита и бронзовата епоха (вж. Археологическа култура). Праисторическите култури имат определено палео-етнографско и етнокултурно съдържание. Характеризират се и се отличават една от друга по комплекс от показатели, сред които водещо място има типологията на керамиката; за предкерамичните етапи от историята на човечеството - типологията на кремъчните оръдия. Праисторическите култури, които имат някои общи типологични особености, се обединяват в (културни) археологически комплекси, когато белезите се проследяват на обширни територии - в културно-исторически области или културни кръгове (например Троянският културен кръг обхваща културно-историческа област на Южна, Централна и Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия). След утвърждаването на земеделско-скотовъдната икономика в днешните български земи (началото на неолита) Праисторическите култури се сменят на редица места.

Преддверие – вж. Нартика

Президия, президио, презид (лат. praesidium - защита, praesideo - защитавам) - 1. Представителство. Сграда в населено място, гдето се помещавала държавната администрация. 2. Жилище или канцелария на председателя. 3. Римско укрепление във вътрешността на провинцията за осигуряване на вътрешния ред; 4. в древния Рим - Общото понятие за укрепление, укрепена линия.

Прекрил – вж. Кош

Пресвитерий (гр.) - 1. Част от олтара (зад престола) в раннохристиянската и католическата епископска църква, с редове седалки за духовенството околовръст (синтрон) и в средата място за епископа; 2. Цялата олтарна част на църквата, предназначена за богослужение и за духовенството, повдигната обикновено с няколко стъпала над църковния под.

Преторий, претория (лат. praetorium) - 1. Сграда за приемане на видни или официални пътници за пренощуване, построена по римските пътища, докато таберните служели за същата цел за обикновените пътници (класово делене); 2. Квартирата на военачалника (пълководеца) във римския военния лагер или в укрепено място в град; 3. В Древния Рим преторият бил и съдилище.

Притвор – вж. Нартика

Продомос (гр. pro-domos) - преддверие на жилище, обикновено закрито.

Проедрия (гр. proedria) - първите места в гръцкия театър. Обикновено отделни каменни седалища, предназначени за знатни обществени личности.

Пронаос (гр. pro-naos, pronatos) - преддверие на храм (за разлика от преддверие на жилище - продомос), между входния портик и наоса (целата).

Пропилеи, Пропилон (гр. propylaion от pro - пред и pýlê – врата: преддверие) - 1. Входна постройка, обикновено със затворено пространство между две врати или с две открити колонни преддверия. През вътрешното преддверие или врата се влиза в преден двор (аулѐ); 2. Монументално архитектурно оформен вход, парадна врата в акропола, в теменоса, в храма, в двореца. 3. Преддверие на храм, на дворец. Пропилеи се изграждали в Древна Гърция в критско – микенския период, в класиката и елинизма. Най-значителни са Пропилеите на атинския акропол.

Пропугнакулум (лат. propugnaculum - място за предна отбрана; pro pugno - сражавам се) - 1. Пространство между две или повече бойни врати, разположени една зад друга; 2. Място пред или в крепостни порти, специално устроено, така че да пречи на противника да го премине (например при портите на Троя).

Проскений (лат. proscaenium) - 1. Подиумът, на който са излизали актьорите в гръцкия театър; 2. Логейон. Да не се смесва с модерния синоним - сцена, с което название (скѐне) старите наричали цялата постройка за подготвяне и изнасяне на театралната игра и която се състояла от много части.

Простада   (гр. prostas) - вж. Парастада.

Простил (гр. от pro - пред и stylos - колона, с предколоние) - форма на гръцкия храм, при която само входната фасада има колонно преддверие (по Витрувий).

Протезис (гр.) - стенна ниша, долапче или апсида в северната част на олтара, служеща за дарохранителница; вж. Диаконикон

Πротейхизма (гр. προτειχίσμα οτ προ + τείχος - пред + стена) - втора, външна защитна стена, изграждана пред основната, обикновено на разстояние 10 - 20 м.

Протирорион или тирорион (гр.) - мястото между двете входни последователни врати в римската и гръцката къща с малка стаичка в страни от входа, където стоял портиерът.

Профил (фр. profile, рус. облом) - архитектурна пластична форма (елементи) с установено сечение (профил). Обикновено хоризонтално редуващи се по височината на цокъла, стената, антаблемана и по други архитектурни части (бази, капители и др.). Профили са: вж. Киматия, Висяща плочка, Щаб, Астрагал, Зъборез, Скоция, Гърло и други.

Пруст – стопанско, свързващо и проходно помещение в някои български възрожденски къщи. Служи за складиране на занаятчийски произведения и селскостопански продукти в процеса на обработването им. Служи и като работно място. При типичната Копривщенска и  типичната Жеравненска възрожденска къща прустът е централно помещение, около което се групират останалите жилищни помещения. Прустът е и централно помещение в първия етаж на двуетажната Тревненска възрожденска къща.

Пръстник – вж. Одър

Псевдодиптер (гр. pseudodipteros) - форма на гръцкия храм, при която е оставено място за втория (вътрешния) ред колони около храма, без това място да е заето от самите колони (по Витрувий).

Псевдоизодом (лат. pseudoisodomum opus) - зидария, при която един ред квадри е следван от друг ред с по-малка височина (по Витрувий).

Псевдопериптер (гр. pseudoperipteros) - форма на гръцки храм, при която колоните около храма са взидани до половината си дебелина в стената на целата и стоят като полуколони отвън.

Птерон (гр. pteron - крило) - двата покрити хода под колонадите по дългите страни на периптера.

Пулпитум (лат. pulpitum) - трибуна; същото, каквото е проскеният в театъра.

Пулт (нем. Pult) - 1. Едноскатен покрив; 2. Плот на маса, писалище; 3. Стойка за книги с наклон напред (по амвони, аналои и др.).

Пуцолан (от лат. terra puzolana) - варовита пръст от вулканичен произход, която служела за получаване на вар със свойства на цимент. Намирала се най-вече в околностите на гр. Пуцуоли (при Неапол), както и на о-в Тера (Санторин) и другаде. Отчасти на нея се дължи здравината на римската зидария.

„ПШЕНИЧЕВО” - археологическа култура, разпространена през ранната желязна епоха в Тракия; пряко продължение на културния комплекс Пловдив - Зимниче. Получава името си от селището край с. Пшеничево, Старозагорска област. Характеризира се с т. нар. „букел-керамика", при която характерни форми са голямата урна с роговидни израстъци и чашата с висока дръжка. Керамиката е украсена с канелюри и щампован или набоден орнамент. Някои керамични форми имат пряка аналогия в пласта VII В2 на селищната могила Троя, което показва, че в края на бронзовата и началото на желязната епоха двете археологически култури се развиват едновременно. Култура Пшеничево е идентифицирана през 1972г. от ст.н.с. II ст. Мария Чичикова.

АРХИТЕКТУРА