НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

В

Вал (лат. vallum - насип), герме, еркесия - дълго землено защитно съоръжение с ров пред него и понякога със стражеви кули. Аспарухов вал и др.

Валган, Валганг (нем. Walgang - пътека върху вала) - широка насипна пътека зад траверсите на крепостните съоръжения за разстановка на артилерията.

„ВАРНА” - къснохалколитна археологическа култура. Поселенията й са открити единствено по Черноморското крайбрежие. Срещат се наколни селища - във Варненското и Белославското езеро и в селищни могили. В селищната могила на Големия о-в край с. Дуранкулак, Добричка област, е констатирана най-ранната за Европа каменна архитектура. В района ок. Варненското и Белославското езеро през този период вероятно е съществувал голям металургичен център и се е развивала морската търговия с метални изделия, в резултат на което Черноморският ареал изпреварва в обществено-икономическото си развитие останалата част на днешните български земи. Богатите некрополи на култура Варна край Девня и във Варненското и Белославското езеро показват дълбоко социално разслоение сред населението, което свидетелства за разложение на родово-общинните отношения. Погребалният обичай е биритуален (мъжете се погребват в изпънато положение, жените – в свито положение  (хокер) надясно). В гробовете са поставяни керамика, мед и злато. Керамиката има черен цвят и е украсена с врязан, бяло и червено инкрустиран орнамент или с пестелива графитна украса. Култура Варна е идентифицирана през 1975г. от археолозите - праисторици Хенриета Тодорова и Горанка Тончева.

Вартен (нем. warten – чакам, наблюдавам, следя) - невисока, самостоятелна стражево-наблюдателна кула край пътища и проходи.

Вежда – 1. (арх.) Горната дървена или измазана рамка на прозорец в българската възрожденска къща, декоративно обработена с профили като фронтон, сегментна дъга или в друга форма. 2. (земем.) Границата между обработваемата площ и скат, бряг на река или друга необработваема и неподлежаща на обработване земя (да не се смесва със “синор”).

Велум (лат. velum) - Платна (корабни), с които се покривали местата на зрителите в римските театри и амфитеатри за предпазване от горещото слънце.

Венчилка - вж. Корона

Верка (нем. Werk - дело, работа, творение; произв. Bauwerk - здание, Festungswerk - укрепление) - главен елемент от крепостна система (например: бастион, равелин, демилюна, редут, редан и др.)

„ВЕСЕЛИНОВО (KAPАHOBO - III)” - среднонеолитна археологическа култура. Получава името си от селищната могила при с. Веселиново, Ямболска област. Следи от селищата се разкриват в селищни могили и вън от тях. Строителствотовото е земеделско-скотовъдно, земята се обработва с каменни, кремъчни и костени оръдия на труда. Керамичните съдове най-често са черни и сивочерни, почти без украса, с цилиндрични дръжки, горният край на които завършва с цилиндричен израстък или широка пъпка и съдове, които имат по четири цилиндрични крачета. Рядко се срещат канелюри и набоден орнамент. Грубата керамика има леко биконични форми, украсена е с насечки. Идолната пластина е силно стилизирана. Културата е идентифицирана през 1942г. от американския археолог Джеймс Гол, а хронологията й е определена през 1959г. от праисторика Георги Георгиев.

ГОРЕ