ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

А

Абак (гр. abax, лат. abacus - масичка, плочка) - 1. Най-горната част на капителите на почти всички архитектурни редове, подобна на плоча с квадратна, правоъгълна или друга форма. 2. Понякога дългата летвоподобна форма (профил) над дорийския архитрав.

Абатон - вж. Адиτoн

Агора (гр. agorá – площад) - 1. Народно събрание в Древна Гърция, едно от основните учреждения на военната демокрация. 2. Място за народни събирания в древногръцкия град (полис), оформено като първия обществен и пазарен площад, с разположени на и около него обществени здания, храмове, портици, статуи и др. При нужда градът получавал повече агори. На агората се водели политически беседи, делови преговори, сключвали се търговски сделки.

Агрегат (лат. aggregatum) - 1. Механическо свързване на частите на едно сложно тяло: в минералогията, механиката. 2. в архитектурата – Формалното свързване на помещенията в един сграден комплекс без органична връзка помежду им.

Адитон (Adyton или abaton, secos или санктуарий) - място в храмовете, където е статуята на божеството, недостъпно за непосветени или лаици (несвещенослужащи).

Ажур (фр. á jour – на дупчици) - 1. Прозирен материал, прозирна тъкан като дантела, вид дантела; 2. Пълното отделяне на барелефа от плоскостта; вж. Барелеф; 3. Художествена плетеница от тънки метални нишки.

Айтуса (гр. aitoûsa) - портик, открито колонно преддверие пред мегарона - най-старото гръцко жилище.

Айван (араб.) - отворени ниши за богослужение при мюсюлманското религиозно училище – медресе; Вж. Медресе

Акант (гр. akantha - лат. acanthus) - 1. Архитектурен орнамент във форма на лист от растението акант. Различаваме островръх и закръглен (римски) акант. Участва в коринтските и композитните капители, а през Възраждането – при украса на фризове и корнизи. Развитието на акантовата орнаментна форма допринася за образуването на различни архитектурни стилове и течения, произлезли от коринтския ред (напр. композитния); 2. Название на храст с бодливи силно разчленени листа, послужил вероятно за модел на едноименния гръцка пластичен елемент.

Акведукт (лат. aquae-ductus от aqua - вода и duco - водя) - мост за провеждане на водопровод над долини; вж. Виадукт

Акропол (гр. от akros - горен и polis – град: горен град) - 1. Укрепена издигната част на древногръцки град на високо място със стратегическо значение. В архаичния период резиденция на властта, а впоследствие – религиозно-политически център на града, на който се намирали главните храмове и ставали празненствата. Служел за защита и убежище на населението във време на неприятелско нападение. Най-известен е Атинският Акропол - 2. Най-високата укрепена част в античния, гръцки, римски и ранносредновековен балкански град. Синоними – цитадела, вътрешна крепост, вътрешен (укрепен) град

Акротерий, акротер (гр. akrotherion - връхна, издадена част, фронтон) - скулптурни или скулптурно изпълнени орнаментални мотиви (статуя, палмета, диск, ваза и др.), служещи за украсяване ъглите на фронтоните при сгради, построени в антични ордери.

Ала (лат. ala - крило) - в архитектурата: Странично разширение вдясно и вляво от задната стена на староиталийския атрий.

Алафранга (тур. – по френски маниер) - декоративна стенна ниша в представителните помещения на българската възрожденска къща. Бива самостоятелен елемент или се поставя в средата на заетата от долапи стена, между две врати и пр. Обикновено е полукръгла в план и изглед. Понякога се покрива с декоративна стенопис или служи като място за поставяне на огледало, цветя (турско наименование “чичеклик” – място за цветя).

Алтар (лат. altaria, -ium, alta-ara - висок жертвеник) - античен жертвеник. Късно е получили големи размери. Разполагал се в запазени от ветровете дворове.

Амбитус (лат. ambitus - обиколка) - разстоянието между две близкостоящи постройки, което имало голямо значение при римското строително законодателство.

Амбразура (фр. embrasure - окосен двор) - отвор в крепостния или казематен зид за артилерийска стрелба.

Амбулацио (лат. ambulatio) - покрито място в градовете или вилите (например на форума) за малки разходки.

Амвон (гр.) - площадка в християнските църкви, откъдето се чете евангелието и се произнасят проповеди. В раннохристиянските и византийските църкви се намира отстрани на хора или под централния купол, в източноправославните е пред т. нар. царски двери. В българската църква, амвон е издигната катедра в северната част на източната половина на църквата срещу владишкия трон, прикрепена към някоя от колоните.

Амфипростил (гр. от amfi - от двете страни и prostylos - отпред с колони) - 1. Двоен простил, т. е. с колонни преддверия от двете къси страни; 2. според Витрувий - Форма на гръцкия храм, при която колонното преддверие е от двете челни страни на храма.

Амфитеатър (гр. amfitheatron от amfi - на двете страни и theatron - зрелище, театър) - затворена околовръст, а отгоре открита сграда със седалки под наклон около обикновено елиптична арена за игри и борби с животни.

Аналема (гр. analema) - високо издигната стена над другите съседни стени в една сграда. При античните театри - около театрона и пародосите.

Анатироза (гр. anathyrosis - гладък ръб на допиране) - начин на обработване на каменните квадри, прилаган от гърците, състоящ се в изглаждане на крайните ивици на допирните повърхности; останалата част от повърхността бивала грубо обработвана, с което се постигала икономия на труд.

Андрон (гр. andron) - главно помещение в гръцката жилищна сграда, предназначено за мъжете. Отговаря на Омировия мегарон - по предназначение, но не по тип.

Ансамбъл (фр. ensemble) - сграден комплекс, при който отделни сгради или части от сгради се намират в органическо съотношение.

Антаблеман (фр. entablement, на руски антаблемент) - надстройката върху колоните при сгради, изпълнени в класически ордери. Разчленява се на архитрав, фриз и корниз и в архитектурните си форми отразява структурата на гредовото дървено покритие, от което произхожда.

Антемия (гр. ánthos - цвете) - гръко-римски украсен мотив, обикновено на фриза, съставен от редуващи се палмети и други растителни стилизирани форми.

Антепагмент (гр.) - покривни (облицовъчни) дъски върху челата на тавански и други греди, които се виждат на фасадата. Чрез архитектурното обработване и пренасяне на техните форми върху камъка са произлезли вероятно триглифите.

Антефикси (лат. antefixa, orum - отпред закрепен; гр. хегемон) - мраморни или теракотни елементи, който покрива отворените краища на тегулите (калиптерите) по стрехата на една сграда. Антефиксите имат различна форма (лист на растение, плоча, щит) и са орнаментирани с релефни изображения: глави на хора, фантастични същества.

Анти (лат. antae - чела) - Челата на страничните издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна в план сграда - например на мегарона; „templum in antis (храм с анти) и др.. Антите понякога имат база и капител, различни по форма от тези на колоните.; Синоним - парастада.

Антиквум опус (лат. antiquum - древно, антично и opus - произведение, дело) - Зидария от едри и дребни леко обработени камъни в дебели легла от варов разтвор в груби редове; Синоним: инцертум опус. Някои от тия зидарии били изпълнявани като каменна облицовка. Други били полагани направо в изкоп като основни зидове.

Анфилада (фр. enfilade) - редица стаи, зали или дворове, съединени помежду си с отвори или врати, които са разположени по една ос така, че е възможен дълбок проглед от първото помещение до последното.

Анули (лат. anulus - пръстен) - няколко "канала" (вдлъбнати пръстеновидни профили), които се намират между капитела и тялото на дорийската колона.

Ападана (перс.) - представителна приемна сграда на персийските царе (Ахемениди), състояща се от централна многоколонна тронна зала (хипостил), обикновено квадратна, и от колонни преддверия, фланкирани от по-малки квадратни кулообразни помещения.

Апареа (фр. apparell) - 1. Полегато скосяване на защитен насип. 2. Насипна рампа за предвижване на оръжията до барбета.

Аподитерий (гр. apodyterion от арó - далеч и dio - обличам) - зала в античните бани, в която посетителите събличали дрехите си и ги предавали окачени на стените за пазене (съблекалня).

Апотезис – 1. Малък вдлъбнат профил ( 1/4 окръжност) между колоната и капитела; 2. при Витрувий - Апофига; вж. Афезис

Апофига – апотезис; вж. Афезис

Апсида (гр. apsis - нещо извито, кръг) - Издадена част на източната страна на храм или помещение в сграда. В план абсидата е полукръгла, овална, многостенна, по-рядко - правоъгълна. Покрита е с конха. В християнската църква – съставна част от олтара.

ГОРЕ

Ара (лат. ara) - по-малък олтар за жертвоприношения.

Арена (лат. arena) - пистата в римските амфитеатри, постилана само с пясък.

Ареостил (гр. araios - рядък и stylos – колона: разредена колонада) - според Витрувий: Такова разположение на колоните, при което разстоянието между тях е по-голямо от 3 долни диаметъра на колоната (модул) - Например при пазарните портици.

Арка (лат. arcus - дъга, лък) - сводова конструкция, обикновено с контур (полуокръжност или част от нея, или от други криви, най-различни по форма) за покриване на отвор в стена или между две колони или два стълба. Римляните развили най-вече полукръглата арка.

Аркада (фр. arcade) - редица от еднакви по големина арки, които лежат върху стълбове или колони.

Аркадна система, колонноаркадна система - архитектурно-строителна система, при която арката е основният и повтарящ се елемент по фасадата. Въведена и развита от римляните.

Аркатура - няколко декоративни (лъжливи) арки една до друга.

Арсанта – Пристанище, пристан

Археологически комплекси - вж. Културни археологически комплекси

Археологическа култура - комплекс от археологически паметници, които характеризират развитието на даден географски район  в определен период от време. Типологията на всяка археологическа култура се определя от група признаци, носители на етно-културна информация: формата и орнамента на керамиката и накитите, стилистичните особености на идолната пластика, данните за облеклото на населението, погребалните обичаи, и в отделни случаи - от някои структурни особености на икономиката. Разпадането или дълбоките трансформации в дадена археологическа култура бележат нейния край. Археологическите култури носят имената на най-типичните си паметници, на селището или местността, където за първи път са открити съответните находки (напр. култура Езеро - открита при с. Езеро, Сливенска област). Като се проследи възникването и изчезването на дадена археологическа култура, могат да се разкрият и изучат съответните исторически процеси, явленията и взаимоотношенията между отделните етнически групи особено в случаите, когато липсват писмени исторически извори за тях (вж. Праисторически култури).

Някои от разкритите археологически култури в България са:

• Караново I-II (ранен неолит) - Караново I (Горна Тракия и Югозападна България); Караново II (Нова Загора в Горна Тракия),
• Кремиковци - Чавдар (ранен неолит) - Западна България
• Овчарово (ранен неолит) – Североизточна България
• Цонево (ранен неолит) - Черноморското крайбрежие
• Копривец (ранене неолит) - Североизточна България
• Веселиново (Караново III) - среден неолит - Горна Тракия,
• Усое (среден и късен неолит) - Черноморското крайбрежие
• Калояновец (Караново IV) - късен неолит - Тракия
• Курило (късен неолит) - Западна България
• Хотница (късен неолит)
• Самоводене (късен неолит) - Северна Централна България
• ранна Хаманджия (късен неолит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България

• Хаманджия (ранен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България
• Боян (ранен халколит) - Muntenia, Централна Северна България
• Градешница (ранен и среден халколит) - Западна България
• Марица (ранен и среден халколит) – Горна Тракия,
• Поляница (ранен и среден халколит) - Североизточна България (без Черноморието)
• Сава (ранен и среден халколит) - Черноморското крайбрежие,
• Караново VI (среден халколит) - Горна Тракия, Европейска Турция
• Варна (късен халколит) - Черноморското крайбрежие,
• Черна вода I (късен халколит) - Muntenia, Добруджа и Североизточна България
• Salcuta IV-Телиш IV (късен халколит) - Северозападна България, Oltenia
• Ягодина (късен халколит) - Родопи планина
• Коларово (късен халколит) - Югозападна България

• Черна вода II-III (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн
• Юнаците I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Западна Тракия
• Езеро I-II-III (ранна бронзова епоха) - Горна Източна Тракия
• Перник I-II-III   - Югозападна България
• Ямна култура (ранна бронзова епоха) - Долния Дунавски басейн, Източна Горна Тракия
• Згалево (ранна бронзова епоха III) - Северозападна България
• Гълъбово (средна бронзова епоха) - Източна Горна Тракия
• Ново село - Кърна - Жуто бърдо (късна бронзова епоха) - Западна България
• Пловдив (късна бронзова епоха) - Горна Тракия
• Култура инкрустирана керамика (късна бронзова епоха) – Западната част на Долния Дунавски басейн

• Пшеничево (ранна желязна епоха) - Тракия
• Прабългарска култура
• Славянска култура

Архиволта (итал.) - 1. Архитектурното разчленение на челната (видната) страна на една арка с профил на йонийски архитрав; да не се смесва със самата арка; 2. Лицевата и долната повърхност на арката, обработена архитектурно посредством профилировка или със специално оформяне и подреждане на самата зидария.

Архитект (гр. architekton, лат. architectus) - 1. в миналото: Творец (проектант и изпълнител) на архитектурни произведения. Също и най-старшият между майсторите строители, шеф на групата, която строи.; 2. съвр.: Проектант, завършил висше образование, специалност архитектура.

Архитрав (architrave, на гр. archê - главна и на лат. trabs - греда ( - главната каменна носеща греда, долната от трите части на антаблемана, лежаща обикновено върху капителите на колоните. Архитравът бива гладък (в дорийския и тосканския ордер) или хоризонтално разчленен с отстъпи (в йонийския и коринтския ордер). Характерен е за архитравната система. Синоним: епистил

Архитравна система, колонно-архнтравна система – архитектурно-строителна система, при която основните конструктивни елементи са колоната и надстройката от архитрав, фриз и корниз. Архитравната система  е въведена и развита от гърците. При нея не се развиват хоризонтални сили, за разлика от сводовата система.

Астрагал (гр. astrágalos - кокалче, прешлен, ашик) - античен архитектурен елемент във вид на тънка, хоризонтално поставена обла пръчка, гладка или нарязана на отделни по-дълги или по-къси зърна, редувани със стилизирани прешлени в профил, като броеница.

Атика (от провинцията Атика.) - в античната архитектура: Стена, надстроена над венчаващия корниз, който увенчава сградата, и предназначена главно за барелефи и надписи (напр. при паметника на Тразил в Атина, при триумфалните арки, в обществените сгради). Атиката отговаря по височина на нисък етаж (атичен етаж).

Атическа база - вж. База

Атлант (от гр. полубог Атлас) - каменна подпора, скулптирана във форма на мъжка фигура, поддържаща на раменете си дорийски архитрав. Синоним: теламон.

Атрий (лат. atrium от ater - очернен от дим, опушен) - 1. Централното помещение в етруското и римското жилище – закрит вътрешен двор, където извеждали останалите помещения. В средата на покритието му се оставял отвор, първоначално като димно отверстие на разположеното тук огнище, а впоследствие (когато атрият става едно от парадните помещения с богато оформление) - за стичане на дъждовните води в недълбок четириъгълен басейн; 2. в късноримската, раннохристиянската и византийската култова архитектура – Заобиколен с портици двор, развит на запад пред църквата; 3. при Витрувий – Съществуват 5 вида атрий -според конструкцията на покрива.

Αул - 1. от тюрк. - Селище на неуседнали народи и племена в Средна Азия (сега постоянно селище; в Кавказ - планинско селище); 2. (гр. ανλή - двор, ограда, дворец) - Укрепено селище или укрепен военен лагер

Ауле (гр. aulê) - 1. първоначално - Оградено дворно място пред гръцко жилище или друга сграда; 2. след това - За означаване на атрий или малък перистилен двор.

Афезис (гр. afesis - начало, старт, нем. Anlauf) - 1. Старт в хиподруми, стадиони и други места за надбягване; 2. в архитектурата - Малък вдлъбнат профил (1/4 окръжност) между базата и тялото на колоната. Обратният профил на афезиса се нарича апотезис (при Витрувий – апофига) и се намира между колоната и капитела; вж. Лизис

АРХИТЕКТУРА