ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ - Крепостно строителство
Античен град Кабиле

Разкопки Кабиле
Археологически резерват "Кабиле".

Зайчи връх
Възвишението "Зайчи връх".

Кабиле (Cabyle) е древен тракийски град. Днес е археологически резерват на 7 км. северозападно от Ямбол, в местността „Зайчи връх", при завоя на р. Тунджа. Възниква като поселище в края на II хилядолетие пр. н. е., а от IV в. пр. н. е. е укрепен град. През 341 пр. н. е. е разрушен от Филип II Македонски, но отново е изграден по типа на градовете от елинистичната епоха. Кабиле се споменава в писмени източници за първи път от древногръцкия оратор и политик Демостен (IV в. пр. н. е.), а за последен - от римския историк Амиан Марцелин (IV в.). Системни археологически разкопки започват през 1972г.

 

Тракийска епоха
(V-Ів. пр. н. е.)

Тракийското поселище възниква около голям култов център на великата богиня – майка, разположен на възвишението „Зайчи връх”. Долното течение на р. Тонзос (дн. р. Тунджа) - от завоя на реката при Кабиле до вливането й в река Хеброс (Хебър, дн. р. Марица) е географската ос, около която през втората половина на Іхил.- пр. н. е.  се  развива политическата история на Одриската държава, успяла да обедини, за кратко време, по-голямата част от тракийските племена на Балканския п-ов.

ТРАКИЯ ПРЕЗ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА (VI-I в.пр.н.е.)

Одриско царство
легенда одриси

Античен град Кабиле

легенда

археологически разкопки на могила

таушан тепе

Разкопки

разкопки на могила

могила

Портал "Нашето отечество България" благодари за помощта при събирането на информация за този материал на Ивайло Лозанов - главен асистент в СУ "Климент Охридски", катедра "Археология". Всички снимки на могилата са проверени и одобрени от него.

През III - I в. пр. н. е. Кабиле е значителен икономически, политически и културен център във вътрешността на Тракия. Поддържа оживени връзки със средиземноморския свят по плавателната тогава Тунджа. В края на ІV и началото на ІІІв. пр. н. е. е резиденция на тракийските владетели Спарток и Скосток. Към средата на ІІІв. пр. н. е. царската институция в Кабиле е заменена  с градско управление от полисен тип. В града се е влизало през изсечена в скалите порта на западната крепостна стена. Известно е направлението на тази стена. Върху голяма скала до портата е открито релефно изображение на богинята - закрилница на града, Артемида Фосфорос. Градът е добре благоустроен с агора, храмове на Аполон и на Артемида Фосфорос. На възвишението „Зайчи връх”, акрополът на града, са се издигали обществени и култови сгради, скално светилище с релеф на богинята Кибела. Кабиле е единствения град във вътрешността на Тракия, който през III в. пр. н. е. сече самостоятелни монетни емисии.

монета, траки, Скосток
Монета на тракийския владетел Скосток (края на VI – началото на IIIв.пр.н.е.). Национален археологически музей - София.

Открита е бронзова монета с името и образа на Спарток - първата открита тракийска монета с лицево изображение. В монетарницата на Кабиле продължават да се секат царски и градски емисии от бронз и сребро и през ІІв. пр. н. е.. На аверса на монетите неизменно стои изображението на богинята Артемида Фосфорос.

За нивото на търговия говорят печатите върху намерените амфори (амфорна тара). Това са печати, направени върху дръжките на всяка амфора преди изпичането и са белег за произход на стоката и следователно – гаранция за качество.

При разкопките в Севтополис през 1953г. е открит официален документ между тракийските градовете Севтополис и Кабиле. Датиран е около 300-290г. пр. н. е.

надпис, плоча, Севтополис
Плоча с гръцки надпис, висока 0,63 м, оформена с фронтон. Намерена е в култовото помещение на двореца в Севтополис. Издълбаният надпис от 37 реда представлява клетвен договор между видни представители на тракийската управляваща аристокрация. В надписа се споменава и името на града - Севтополис, както и на град Кабиле, където трябвало да се поставят преписи от този надпис. Споменават се и храмовете на градските площади в двата града. Национален археологически музей - София.

Текстът гласи:
„На добър час. Клетвено задължение на Береника и нейните синове относно Епимен. Понеже Севт, докато беше жив в добро здраве предаде Епимен и имуществата му на Спарток, а Спарток срещу това му даде залог за вярност, Береника и нейните синове Хебризелм, Терес, Саток и Садала решиха, а то засяга и потомците им; да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спарток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спарток, доколкото му позволяват силите, и на тези, на които Спарток му възложи. Синовете пък на Береника се задължават да изведат Епиман от храма на самотракийските богове, при условие да не му нанесат неправда, но да го предадат на Спарток заедно с имуществата му, като не вземат нищо от тях. А ако стане ясно, че нещо от това се нарушава съдник да бъде Спарток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да се поставят; в град Кабиле във фосфориона /храма на богиня Артемида Фосфорос/ и на агората до алтаря на Апалан, и в Севтополис; в храма на великите богове  и на агората в светилището на Дионис до алтаря.
Нека тази клетва да бъде за добро и щастие на тези, които я спазват. Береника да спазва спрямо него /Епимен/ старите клетви /дадени от Севт/.”

1 2 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги