ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

„Кюнтъ Капу” (синьо) и „Саръ Баиръ Капу” („Стамбул капия” - червено) на южната крепостна  стена (зелено), върху плана на Русчук от 1878г.

Изглед от 1878г. на прехвърлящата покрития укрепителен ров „Стамбул капия кьопрюсю”. Пътниците от Европа за Ориента слизат от корабите в Русчук и продължават пътуването си по суша по маршрут Русчук – Червена вода – Преслав – Кумарево - Истанбул

Табула Пойтингерина, част от картния лист, с изобразените крепости от отбранителната система на Данубиус лимес Романа ( Римска дунавска граница) между Нове (Свищов) и Дуросторум (Силистра)

Мащабна схема на укрепени места по дунавския бряг, разположени на разстояние от по един ден път. Sexsaginta prista е на устието на река Лом, на изток от кастела Тримамиум (Стълпище) и на запад от кастела Тигра (Мартен), както и на 73 мили разстояние от Дуросторум (Силистра)

Русчук – едно от главните пристанища на река Дунав, 1840г. литография на Бартлет (клик върху изображението ще го увеличи)

Изглед на Русчук откъм р. Русенски лом – графика на Кюнике, 1826г. Виждат се „останки от стари стени” непосредствено зад бастиона, изобразен по-цялостно на предходната литография.

Аксонометрична карта на Русчук от 1603г. Към реката се виждат два бастиона и нещо разрушено между тях, което би могло да е „укрепения дворец”, за който географа Хаджи Калфа казва, че е възстановен от Муртеса паша, а е съществувал от по-рано. Сведения за дейността на Муртеса (Муртеза, Муртаза) паша има от 1628 до 1659г. Възстановяването на крепости е едно от нещата, които султанът му възлага: Мурад IV предава на Муртаза паша крепостта Реван (след падането й при похода 1634-35г.) и всички разрушени места са възстановени и снабдени с нужното оръжие***.

Фрагмент от руския план за обсада на Русчук и Гюргево от 1810г. Мястото на укрепения дворец е обозначено и е изписано „Замокъ”. На руски „замок” освен „замък”, означава и „затвор, катинар, брава, ключалка”, възможно е в последствие мястото да е наричано „Карантина”.

Родно място. Тези две думи извикват в съзнанието на всеки смесица от картини, образи и емоции, каквато никое друго кътче от света не е в състояние да направи. Величано е в поезия, рисувано е в проза, живее в звуците на песните. Колцина от нас, обаче, се запитват „познавам ли родното си място”; „знам ли за него, колкото твърдя, че го обичам”... Отговорите идват, когато прочетем думите на някой, дошъл отдалеч и ходил по улиците от детството, виждал с очите на пътешественика нещата, край които минаваме ежедневно. Харесал нашия край и написал за него.

- - -

Из историко – географско – етнографските пътеписни проучвания от 1860 до 1879 година на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът”, том I, гл. 6, тема 7

VI. ПРЕЗ ВИДИН ЗА РУСЧУК

7. Русчук през римско време. – Дворецът на Хаджи Калфа.

Прехвърлящата покрития укрепителен ров „Стамбул капия кьопрюсю” напомня, че Русчук се числи към дългия списък на турските дунавски крепости. Още в римско време Русчук е бил една от укрепените „манзии” на големия мизийски дунавски лимес. От най-източното му главно селище Дуросторум (Силистра) географската карта Табула Пойтингериана сочи срещу течението селищата Тегулициум, Нигриниана, Трансмариска и Приска. Разстоянието на последното селище, наречено в Itin. Ant. Serantaprista, в Not. Imp. Serangintaprista от Птолемей Присте Полис на 73 мили от Дуросторум се отнася за Русчук. И така Приста е бил разположен без съмнение непосредствено до устието на Лом, където днес се откриват най-много римски находки.

Неотдавна изкопаха на северозапад от Конака от 2м дълбочина един надпис, а други бяха намерени тук по-рано и публикувани*. И Киперт означава това незначително селище Приста на устието на Лом; името му може да произхожда от Пристис - вид речни кораби; Манерт предполага проницателно, че тук долният римски дунавски флот е домувал там, където доскоро турски военни кораби са пускали котва. В Приска е била настанена V. кохорта на LEG. I. ITAL. и едно конно поделение.

Разрушен от бурни набези на разни народи, Приска-Русчук е придобил едва в по-ново време пак известно значение, откакто турците го издигнаха до едно от главните пристанища на Дунава. Според турския географ Хаджи Калфа**, Русчук е разполагал по-рано с укрепен дворец, подновен от Муртеса паша. Предполагам, че се е намирал на мястото на днешната Карантина, близо до параходния пристан, където и днес още се виждат останки от стари стени.

* Mommsen, C. I. L. III.

** Rumeli und Bosna, übersetzt von Hammer. Wien, 1812. S. 43

***Ибрахим Эфенди Печеви. Извлечения по Азербайжана и сопредельных стран и областей периода 1520-1640г.

Пристанището и хълмът с останките на Сексагинта приста; Акварел рисуван от Феликс Каниц през 70-те години на XIX век; Архив на БАН (клик върху изображението ще го увеличи)

следваща страница