ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Въздушна снимка на селищна могила до с. Караново, Сливенска област и околностите й.

Сърп от рог на елен с кремъчни зъбци, ранен неолит, Караново I-II. Карановският неолитен тип сърпове са имали най-голяма производителност на труда измежду всички известни досега праисторически сърпове (праисторията включва палеолита, неолита, халколита и бронзовата епоха). Национален археологически музей - София.

Глинен съд със столче, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей – София.

Глинен съд с три тръби, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей - София

Костно длето, ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей – София.

Костна лъжичка за събиране на брашно от хромелите (ръчни каменни мелници), ранен неолит, Караново I-II. Национален археологически музей - София.

Глинен съд и глинена кана с цилиндрична дръжка с широка пъпка, среден неолит, Караново III.

Село Караново

Село Караново, Сливенска област,  се споменава в турските документи от XV в. с името Кибситли, а през 1607г. - като Кипситли. От 1885г. е в пределите на България и се нарича Кипситлии, преименувано с указ 462, обнародван на 21. ХII. 1906г. В селото има преселници от Тракия и Македония.
В северозападни край на село Караново се намира Карановската селищна могила.

В местността „Даньова воденица” до селото са разкрити антично и средновековно селище и античен некропол (края на I - началото на II в.). Некрополът се състои от 26 надгробни могили. В гробниците са намерени голям брой глинени, стъклени и бронзови апликации, 18 броя хирургически инструменти и над 30 лекарствени средства.

Kарановска селищна могила

Образувана е от развалините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища. Намира се в северозападния край на с. Караново, Сливенска област. Една от най-големите селищни могили в България. Дебелината на културния й пласт е 12,40 м, диаметри на основата 250 x 150 м. Сондажни проучвания са правени през 1936 и 1946г.. През 1947-57г. се извършват системни археологически разкопки. Kарановската селищна могила е обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха.

Културните наслоявания са проучени на площ около 1700 кв. м. Установени са 7 културни слоя: четирите най-долни слоя (I-IV) се отнасят към неолита, следващите (V-VI) - към халколита, а най-горният (VII) - към края на ранната бронзова епоха. Между някои от културните слоеве има краткотрайни или по-продължителни прекъсвания (хиатуси). На базата на установената стратиграфия е изградена Карановската хронологична система, която е валидна не само за Южна България, но косвено и за цялата територия на страната, а в известна степен и за някои съседни на България области в Балканския полуостров. Тя изиграва голяма роля за правилното поставяне и разрешаване на редица проблеми във връзка с изучаването на неолита, халколита и бронзовата епоха в Южна България. Системата допринася за по-тясно свързване на праисторическите проблеми в България с проблемите от праисторията на Централна и Югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.

В Карановската селищна могила са разкрити добре запазени основи на жилища с богат домашен инвентар. Откритите оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог на елен и мед, огромното количество керамичен материал и направените по време на разкопките наблюдения имат голямо значение за по-пълното изясняване на живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в българските земи. Открити са и глинени плочки със знаци (пинтадерите от с. Караново, Сливенска област, и с. Градешница, Врачанска област), които според някои български учени са най-старите известни писмени знаци в Европа.

Пинтадерите са предмети за ежедневна употреба и се интерпретират по много различни начини: като инструменти за татуиране или за нанасяне на разпознавателен белег при колективна собственост; като щампи (матрици) за текстил или като печат за „отпечатване” на единични предмети, които са изпичани в обществените фурни. Независимо от точната им функция, те имат символично съдържание като знаци, печати и .

Разкопките на Карановската селищна могила бележат нов етап в праисторическите проучвания в България. Могилата е наречена „дворец на тракийската праистория". Находките се съхраняват в Националния археологически музей в София и в Градския исторически музей в Нова Загора.