ФОРУМ
Добруджанска възрожденска къща
Добруджанската възрожденска къща е „отворена” (в основните жилищни помещения се влиза от чардака - навеса), симетрична или асиметрична. Тя, подобно на Западната и Странджанската, е една от най-скромните и е твърде слабо проучена. Нетрайните материали (плет и кирпич), от които е направена, разрушенията от войните, изселванията и преселванията от различни краища на страната и от Румъния, са причина да оцелеят много малко такива къщи. Незнанието на нейната история и неразбирането на художествената й стойност са обрекли типът Добруджанската възрожденска къща на пълно забвение.
Първи сведения за уземни жилища в Добруджа ни дава древногръцкият географ, историк и философ Страбон ( роден 63 г. пр. н. е.). Те са вкопани в земята жилища, на които само покривът е над терена. Познаваме тези едноделни уземни къщи от разкопките край Плиска и Яйлата.
През периода на Предвъзраждането те са отбелязали развитие и вече са двуделни уземни къщи (бордеи). Входът им се намира на предната къса страна и помещенията се разполагат едно зад друго в дълбочина. В първото помещение, наричано „в’къщи” има огнище с комин. В съседното помещение – „собата” – на гърба на огнището е долепена зидана печка, наричана също „соба”. При нужда от трето помещение то се разполагало зад собата. Жилища бордеи се срещат в Добруджа до 40-те години на ХХ век и може би все още има някои оцелели, които се използват като стопански сгради.
Фиг.1а – двуделна уземна къща с навес*
През Възраждането най-често срещана е двуделната наземна къща. Тя има същото разпределение (в’къщи и соба), както описаната уземна, но входът й се намира на дългата фасада. Симетричните двуделни къщи са без навес или с навес по цялата дължина на предната фасада. Различните наименования на навеса – сундурма, аят, хает, кьошк, приспа, чардак ни напомнят, че в Добруджа са идвали големи групи преселници от всички краища на България.
Фиг. 2а – двуделна симетрична наземна къща с навес (чардак)***
Фиг. 2б – двуделна симетрична наземна къща без навес*
Асиметричните къщи са с по-различна функционална концепция. Помещението с огнище е скъсено и отдръпнато навътре, а навесът заема само пространството пред него. Помещенията не са просто амфиладно (последователно) свързани, а са групирани около помещението с огнище, което има допълнителна функция и на вестибюл (приемно, разпределително помещение). Разпространението на тези асиметрични форми на Добруджанската къща достига на юг до Стара планина.
Фиг. 2в – двуделна асиметрична наземна къща с навес (чардак)***
Фиг. 3а – триделна асиметрична наземна къща с чардак**
Фиг. 3б – многоделна асиметрична наземна къща с чардак**
Типичната Добруджанска къща е приземната, паянтова къща със стени от плет или кирпич и покрив от слама, а в градовете с покрив от дъски или керемиди с малки стрехи. Високите огради около големите селски дворове са били от същите материали, от които са правени и къщите и стопанските постройки.
Оборът в приземното жилището, е долепен до в’къщи. В стената, която ги разделя се оставя малко прозорче, на което се слага светилникът, когато по тъмно се отива при добитъка. След време оборът се преустроява като втора соба, а за обор се пристроява отстрани ново, четвърто помещение. Новата соба запазва малкото прозорче към в’къщи и няма зидана печка. Остава и традицията тези прозорчета да бъдат част от интериора на Добруджанската къща и се изпълняват дори в етажа над приземието на заможните къщи, без да имат стопанско предназначение.
Изглед и план на къща от преди 1877г., село Генерал Тошево
1 - навес, 2 – в’къщи, 3 - соба, 4 – обор (бъдеща соба)
Приземието в къщите на заможните стопани е от камък, има вход под чардака и съдържа мазе и обор. Етажът е от кирпич и продължава развитието на триделното жилище. Съдържа освен в’къщи още две соби и килер (дрешник) или три соби, както при къщата на П. К. Мезев в с. Алфатар. Чардакът е частично силно издаден пред обема на сградата и частично навлиза в етажа. Това издаване се отразява конструктивно и художествено в покрива на сградата, който е сложен четирискатен и придава на къщата представителен вид.
Изглед и план на етажа - къщата на П. К. Мезев в с. Алфатар
1 - чардак, 2 – в’къщи, 3 – соба
Сложен четирискатен покрив на друга къща
При Добруджанската къща, както при Странджанските братови къщи, се използва метода на сдвояването за увеличаване на размера на етажа. При къщата на Драгана Соколова в с. Попина две еднакви двуделни секции (фиг. 2б) са свързани с общи пруст и чардак. Вижда се връзката с типичната най-бедна Добруджанска къща и същевременно крайният резултат се доближава до Пловдивския тип къща с надлъжна ос на симетрия. Компрометираната естетиката на къщата от село Попина се дължи на факта, че хубавите симетрични къщи са затворените (като Пловдивската), а не отворените (като Добруджанската). Стълбата е в очертанията на чардака и не отговаря на типа Добруджанска къща. Предполагам, че собственикът й е заможен преселник от по-далечен регион.
Изглед и план на етажа - къщата на Драгана Соколова в с. Попина
1 - чардак, 2 – в’къщи, 3 – соба, 4 - пруст
Стълбата при типа Добруджанска къща може да е дървена или масивна, но винаги е извън очертанията на чардака (навеса) и се откроява на фасадата, чиято симетрия има нужда да бъде нарушена.
Изглед и план на масивна стълба - къщата на Г. и А. М. Караиванови в с. Крушаре
1 - чардак, 2 – в’къщи, 3 – соба, 4 – килер (дрешник)
Масивна стълба
Дървена стълба - къщата в рибарската махала, Тутракан
Друг елемент който нарушава фасадната симетрия при някои Добруджански къщи е пещта с неизмазан комин и четвърт сферично покритие, долепени от външната страна на фасадната стена. Тези пещи са или към приземието, или към етажа – конзолно издадени и се срещат само при къщи с повече от едно огнище. Честата поява на многоогнищни къщи с подобни пещи и комини в Добруджа, свидетелства за значително преселване на хора от южните покрайнини на България и Черноморието, които са донесли и своите строителни традиции, защото само Южнобългарските къщи (Родопска, Банска, Странджанска) и Черноморската къщи са многоогнищни.
Четвърт сферична пещ - къщата на И. Г. Хаджимитев в с. Крушаре
Конзолна пещ към приземието с неизмазан комин и четвърт сферично покритие
Украса имат къщите на по-заможните стопани. Тя е съсредоточена върху капителите и базите на колоните на чардака, прозоречните рамки и первази, и челните дъски на стрехите, а вътре – върху огнището и собата.
Капител и база
Украса на челните дъски на стрехите
Въпреки скромността си, украсата на Добруджанската къща има с какво да ни изненада. Таванските греди, ребрата, части от колоните, парапетите, вратите и прозорците са оцветени с постни бои в черно, охра, цинобър и ултрамарин (например: дървена колона с черен ствол, а база и капител в цинобър; ствол в цинобър с капител и база в ултрамарин; черни или сини первази на прозорците и рамки в сиьо или цинобър). Подобна полихромия не се среща при никоя друга възрожденска къща. В съзнанието изниква паралел, отдалечен във времето и близък на мястото и стила – тракийската гробница в Свещари. Мраморните кариатиди дължат полихромията си на древногръцката традиция за оцветяване на мрамора – тази историческа връзка е доказана. Възможно ли е паметта за тази традиция да бъде съхранена в период от 21 века - между тракийската и възрожденската култура? Този въпрос всъщност вече е изгубил смисъл, защото цветността на Добруджанската възрожденска къща днес съществува само върху старите ORWO фото филми, а скоро ще изтлее и там.
Таван в собата от къщата на Рушит Сюлейманов в с.Севар, Кубратово: полетата между дървените ребра и самите ребра са измазани и оцветени. Полетата със ситен детайл в бяло, черно и ултрамарин на фон цинобър, а ребрата с детайл в черно, цинобър и ултрамарин на бял фон. Смяната на фоновия цвят става в страничната плоскост на ребрата в съотношение близо до златното сечение.
-----------------
* Когато къщата е вкопана (уземна) или на едно ниво на терена (приземна) използвам думата навес за пространството, чрез което се извършва прехода от двора към помещенията при отворената къща.
** Когато къщата е на две нива (приземие и етаж) използвам – чардак – със същото значение като на *
*** За наземна къща, която може да е на едно или две нива използвам – навес (чардак).
текст - арх. Елица Виткова
Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Добруджанска възрожденска къща.