ФОРУМ
|
|||
| АРХИТЕКТУРА Добруджанска възрожденска къща |
|||
|
Добруджанската възрожденска къща е „отворена” (в основните жилищни помещения се влиза от чардака - навеса), симетрична или асиметрична. Тя, подобно на Западната и Странджанската, е една от най-скромните и е твърде слабо проучена. Нетрайните материали (плет и кирпич), от които е направена, разрушенията от войните, изселванията и преселванията от различни краища на страната и от Румъния, са причина да оцелеят много малко такива къщи. Незнанието на нейната история и неразбирането на художествената й стойност са обрекли типът Добруджанската възрожденска къща на пълно забвение.
През Възраждането най-често срещана е двуделната наземна къща. Тя има същото разпределение (в’къщи и соба), както описаната уземна, но входът й се намира на дългата фасада. Симетричните двуделни къщи са без навес или с навес по цялата дължина на предната фасада. Различните наименования на навеса – сундурма, аят, хает, кьошк, приспа, чардак ни напомнят, че в Добруджа са идвали големи групи преселници от всички краища на България.
Асиметричните къщи са с по-различна функционална концепция. Помещението с огнище е скъсено и отдръпнато навътре, а навесът заема само пространството пред него. Помещенията не са просто амфиладно (последователно) свързани, а са групирани около помещението с огнище, което има допълнителна функция и на вестибюл (приемно, разпределително помещение). Разпространението на тези асиметрични форми на Добруджанската къща достига на юг до Стара планина.
Типичната Добруджанска къща е приземната, паянтова къща със стени от плет или кирпич и покрив от слама, а в градовете с покрив от дъски или керемиди с малки стрехи. Високите огради около големите селски дворове са били от същите материали, от които са правени и къщите и стопанските постройки.
Приземието в къщите на заможните стопани е от камък, има вход под чардака и съдържа мазе и обор. Етажът е от кирпич и продължава развитието на триделното жилище. Съдържа освен в’къщи още две соби и килер (дрешник) или три соби, както при къщата на П. К. Мезев в с. Алфатар. Чардакът е частично силно издаден пред обема на сградата и частично навлиза в етажа. Това издаване се отразява конструктивно и художествено в покрива на сградата, който е сложен четирискатен и придава на къщата представителен вид.
|
При Добруджанската къща, както при Странджанските братови къщи, се използва метода на сдвояването за увеличаване на размера на етажа. При къщата на Драгана Соколова в с. Попина две еднакви двуделни секции (фиг. 2б) са свързани с общи пруст и чардак. Вижда се връзката с типичната най-бедна Добруджанска къща и същевременно крайният резултат се доближава до Пловдивския тип къща с надлъжна ос на симетрия. Компрометираната естетиката на къщата от село Попина се дължи на факта, че хубавите симетрични къщи са затворените (като Пловдивската), а не отворените (като Добруджанската). Стълбата е в очертанията на чардака и не отговаря на типа Добруджанска къща. Предполагам, че собственикът й е заможен преселник от по-далечен регион.
Стълбата при типа Добруджанска къща може да е дървена или масивна, но винаги е извън очертанията на чардака (навеса) и се откроява на фасадата, чиято симетрия има нужда да бъде нарушена.
Друг елемент който нарушава фасадната симетрия при някои Добруджански къщи е пещта с неизмазан комин и четвърт сферично покритие, долепени от външната страна на фасадната стена. Тези пещи са или към приземието, или към етажа – конзолно издадени и се срещат само при къщи с повече от едно огнище. Честата поява на многоогнищни къщи с подобни пещи и комини в Добруджа, свидетелства за значително преселване на хора от южните покрайнини на България и Черноморието, които са донесли и своите строителни традиции, защото само Южнобългарските къщи (Родопска, Банска, Странджанска) и Черноморската къщи са многоогнищни.
Украса имат къщите на по-заможните стопани. Тя е съсредоточена върху капителите и базите на колоните на чардака, прозоречните рамки и первази, и челните дъски на стрехите, а вътре – върху огнището и собата.
Въпреки скромността си, украсата на Добруджанската къща има с какво да ни изненада. Таванските греди, ребрата, части от колоните, парапетите, вратите и прозорците са оцветени с постни бои в черно, охра, цинобър и ултрамарин (например: дървена колона с черен ствол, а база и капител в цинобър; ствол в цинобър с капител и база в ултрамарин; черни или сини первази на прозорците и рамки в сиьо или цинобър). Подобна полихромия не се среща при никоя друга възрожденска къща. В съзнанието изниква паралел, отдалечен във времето и близък на мястото и стила – тракийската гробница в Свещари. Мраморните кариатиди дължат полихромията си на древногръцката традиция за оцветяване на мрамора – тази историческа връзка е доказана. Възможно ли е паметта за тази традиция да бъде съхранена в период от 21 века - между тракийската и възрожденската култура? Този въпрос всъщност вече е изгубил смисъл, защото цветността на Добруджанската възрожденска къща днес съществува само върху старите ORWO фото филми, а скоро ще изтлее и там.
----------------- * Когато къщата е вкопана (уземна) или на едно ниво на терена (приземна) използвам думата навес за пространството, чрез което се извършва прехода от двора към помещенията при отворената къща. текст - арх. Елица Виткова Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Добруджанска възрожденска къща. |
||
| Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS" | |||