ФОРУМ
|
|||
АРХИТЕКТУРА Жеравненска възрожденска къща |
|||
Жеравненската възрожденска къща е изцяло дървена, винаги „отворена” ( в основните жилищни помещения се влиза от чардака) и най-често несиметрична. Носи името на село Жеравна, в което има най-голям брой запазени до днес къщи. През Възраждането стенната конструкция „на венец” е заменена от „стълбово-талпената конструкция” (дървена стенна конструкция от колони и талпи: Върху каменните основи ляга подложна греда, върху нея стъпват колоните с жлебове, в които се „натъкават” талпи с дължина от около 1м). Разпределението се усложнява, като се прибавя и „соба” (стая с миндери за спане). Дълбочината на собата е по-голяма от тази на другите две помещения. Мястото й при Жеравненската възрожденска къща е винаги до пруста и по това тя се различава от Копривщенската, при която собата се появява първо пред стаята с огнище (в’къщи), като заема част от чардака и едва по-късно я намираме като втора соба и в съседство на пруста.
И при двата типа къщи стълбата към чардака е еднораменна и дървена, но при Жеравненската възрожденска къща тя е извън очертанията на чардака, пред собата. В другия край на чардака е „кьошкът”, който е затворен към двора. Осветява се от прозоречни отвори, които се затварят само с капаци. При Копривщенската къща - стълбата е в очертаниятя на чардака и е отделена с врата от двора, а кьошкът е частично отворен към двора.
И при двата типа къщи прустът е централно, стопанско помещение, свързващо жилищните стаи, чардака и двора. В приземните (на едно ниво) къщи той има два входа. Когато прустът е в етажа (при къщите на две нива), но поради наклоненият терен задната му част е на нивото на двора, той също има два входа. В случаите, когато заден вход не е могло да се направи, прустът остава само междинно свързващо помещение, а по-голяма част от стопанските му функции се поемат от приземието. Така при двуетажните чорбаджийски къщи част от пода на пруста е повдигнат и ограден с нисък парапет върху колонки. Така е създадено ново пространство, наречено „посрещник”, предназначено за посрещане на гости. Виждаме го в къщата на Руси Чорбаджи, построена през втората половина на XVIIвек.
При Халтъновата къща (построена 1818 г.), теренът позволява да се запази задният изход от пруста към двора, поради което посрещникът е поставен странично на пруста до стената на помещението с огнище (в’къщи). Между двете помещения е оставена само ниска „вратичка - прозорец” за подаване на храни и напитки от домакинята към гостите в „посрещника”. („вратичка - прозорец” има и в къщата на Руси Чорбаджи, както и в някои къщи в Арбанаси)
Къщата на Сава Филаретов (строена първите десетилетия на XIX век) е с още по-богато разпределение: има втори малък чардак към задния двор и скривалище на мястото на стенните долапи в стаята с огнище. Входът на скривалището е достъпен само през един от вградените в стената долапи. Взети са още мерки за сигурност: капак върху пода на пруста, скрит под постланата черга, дава възможност при нужда да се слезе в приземието по тайна вътрешна стълба. В къщата на Сава Филаретов няма посрещник. Вероятно в бита на този чорбаджия са настъпили промени, които са го направили излишен (прустът е по-скоро представителен салон като при Пловдивската къща).
|
Мебелировката на Жеравненската къща е с традиционните стенни долапи, огнище в средата на една от стените и широки ниски одъри – „менсофи” в собата и във в’къщи. Интериорът е богато украсен с дърворезби.
Типичната Жеравненска къща е на едно ниво. Двуетажни са били само къщите на заможните занаятчии и търговци, които са имали дюкяни с прозорци или витрини към улицата. Северната фасада винаги е без отвори, независимо дали е към улицата или към двора. Когато фасадната стена в приземието е разположена по извитата улична регулационна линия, вторият етаж е с малък еркер, чрез който се възстановява правоъгълността на помещенията в етажа. Като изключим тези случаи, единственото наддаване на етажа спрямо приземието е на кьошка, откъм късата страна на чардака. Покривите са с керемиди и с много големи и заоблени в ъглите стрехи. Дължината се постига, като се изнесе столицата пред фасадния зид и чрез използването на извити подпори.
Когато има дъсчена обшивка на стрехата, тази конструкция остава скрита от погледа. За съжаление, все по-рядко при реставрация на покривите се спазва оригиналната извивка на стрехата. Майсторите не са вече същите. текст и снимки (цветни) - арх. Елица Виткова Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Жеравненска възрожденска къща. |
||
Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS" |