ФОРУМ
Жеравненска възрожденска къща
Жеравненската възрожденска къща е изцяло дървена, винаги „отворена” ( в основните жилищни помещения се влиза от чардака) и най-често несиметрична. Носи името на село Жеравна, в което има най-голям брой запазени до днес къщи.
Типът - жеравненската възрожденска къща - се е развил в края на XVIII и началото на XIX век в Източна Стара планина, между градовете Котел и Сливен. Котел е бил богато търговско-занаятчийско средище и се е славел с прекрасната си възрожденска жилищна архитектура до 1904г., когато пожар унищожава почти изцяло стария град. Затова за архитектурата му можем да съдим по запазените къщи в околните села: Жеравна, Медвен, Градец.
Много преди Възраждането, през XVI и XVIIвек, къщите по тези места се състояли само от помещенията „пруст” (стопанско помещение) и „в’къщи” (стая с огнище). Нямали са чардак или са били с чардак пред цялата фасада. Стените им са от широки и дълги хоризонтални талпи, сглобени в ъглите „на венец” с дървени клинове.
През Възраждането стенната конструкция „на венец” е заменена от „стълбово-талпената конструкция” (дървена стенна конструкция от колони и талпи: Върху каменните основи ляга подложна греда, върху нея стъпват колоните с жлебове, в които се „натъкават” талпи с дължина от около 1м).
Разпределението се усложнява, като се прибавя и „соба” (стая с миндери за спане). Дълбочината на собата е по-голяма от тази на другите две помещения. Мястото й при Жеравненската възрожденска къща е винаги до пруста и по това тя се различава от Копривщенската, при която собата се появява първо пред стаята с огнище (в’къщи), като заема част от чардака и едва по-късно я намираме като втора соба и в съседство на пруста.
Типово разпределение на етажа на Жеравненската къща
Типово разпределение на етажа на Копривщенската къща
И при двата типа къщи стълбата към чардака е еднораменна и дървена, но при Жеравненската възрожденска къща тя е извън очертанията на чардака, пред собата. В другия край на чардака е „кьошкът”, който е затворен към двора. Осветява се от прозоречни отвори, които се затварят само с капаци. При Копривщенската къща - стълбата е в очертаниятя на чардака и е отделена с врата от двора, а кьошкът е частично отворен към двора.
Кьошкът при типичната Жеравненска къща - къщата на Стефан Рашев, с. Тича, Котленско
Кьошкът и чардакът при типичната Копривщенска къща - Драгийската къща, гр. Копривщица
И при двата типа къщи прустът е централно, стопанско помещение, свързващо жилищните стаи, чардака и двора. В приземните (на едно ниво) къщи той има два входа. Когато прустът е в етажа (при къщите на две нива), но поради наклоненият терен задната му част е на нивото на двора, той също има два входа. В случаите, когато заден вход не е могло да се направи, прустът остава само междинно свързващо помещение, а по-голяма част от стопанските му функции се поемат от приземието. Така при двуетажните чорбаджийски къщи част от пода на пруста е повдигнат и ограден с нисък парапет върху колонки. Така е създадено ново пространство, наречено „посрещник”, предназначено за посрещане на гости. Виждаме го в къщата на Руси Чорбаджи, построена през втората половина на XVIIвек.
Къща на Руси Чорбаджи, с. Жеравна, Котленско
1 - чардак, 2 – кьошк с одър, 3 - пруст, 4 - посрещник в пруста, 5 - в’къщи, 6 - соба, 7 - менсофа, 8 - стенни долапи, 9 - вратичка – прозорец, 10 - огнище
При Халтъновата къща (построена 1818 г.), теренът позволява да се запази задният изход от пруста към двора, поради което посрещникът е поставен странично на пруста до стената на помещението с огнище (в’къщи). Между двете помещения е оставена само ниска „вратичка - прозорец” за подаване на храни и напитки от домакинята към гостите в „посрещника”. („вратичка - прозорец” има и в къщата на Руси Чорбаджи, както и в някои къщи в Арбанаси)
Задният ред долапи в собата на Руси Чорбаджи е заменена в Халтъновата къща от килер.
Халтънова къща, с. Жеравна, Котленско
1 - чардак, 2 – кьошк с одър, 3 - пруст, 4 - посрещник в пруста, 5 - в’къщи, 6 - соба, 7 - менсофа, 8 - стенни долапи, 9 - вратичка – прозорец, 10 - огнище, 11 - килер
Къщата на Сава Филаретов (строена първите десетилетия на XIX век) е с още по-богато разпределение: има втори малък чардак към задния двор и скривалище на мястото на стенните долапи в стаята с огнище. Входът на скривалището е достъпен само през един от вградените в стената долапи. Взети са още мерки за сигурност: капак върху пода на пруста, скрит под постланата черга, дава възможност при нужда да се слезе в приземието по тайна вътрешна стълба. В къщата на Сава Филаретов няма посрещник. Вероятно в бита на този чорбаджия са настъпили промени, които са го направили излишен (прустът е по-скоро представителен салон като при Пловдивската къща).
Филаретова къща, с. Жеравна, Котленско
1 - чардак, 2 – кьошк с одър, 3 - пруст, 5 - в’къщи,
6 - соба, 7 - менсофа, 8 - стенни долапи, 10 - огнище
11 - килер, 12 – скривалище, 13 – капак в пода и стълба
Мебелировката на Жеравненската къща е с традиционните стенни долапи, огнище в средата на една от стените и широки ниски одъри – „менсофи” в собата и във в’къщи. Интериорът е богато украсен с дърворезби.
Долапи в собата на къщата на Руси Чорбаджи, с. Жеравна, Котленско
Вход към в'къщи. Филаретова къща, с. Жеравна, Котленско
Горе - менсофа от в'къщи. Долу - огнище от в'къщи. Филаретовата къща, с. Жеравна, Котленско
Пирамидален таван над пруста - Филаретова къща, с. Жеравна, Котленско
Типичната Жеравненска къща е на едно ниво.
Двуетажни са били само къщите на заможните занаятчии и търговци, които са имали дюкяни с прозорци или витрини към улицата.
Северната фасада винаги е без отвори, независимо дали е към улицата или към двора.
Когато фасадната стена в приземието е разположена по извитата улична регулационна линия, вторият етаж е с малък еркер, чрез който се възстановява правоъгълността на помещенията в етажа.
Като изключим тези случаи, единственото наддаване на етажа спрямо приземието е на кьошка, откъм късата страна на чардака.
Покривите са с керемиди и с много големи и заоблени в ъглите стрехи. Дължината се постига, като се изнесе столицата пред фасадния зид и чрез използването на извити подпори.
Изнесена столица пред фасадния зид
Извити подпори
Когато има дъсчена обшивка на стрехата, тази конструкция остава скрита от погледа.
За съжаление, все по-рядко при реставрация на покривите се спазва оригиналната извивка на стрехата. Майсторите не са вече същите.
текст и снимки (цветни) - арх. Елица Виткова
Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Жеравненска възрожденска къща.