ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

Измежду всички български градове, Копривщица има най-добре съхранени възрожденска квартална структура и улична система

Разглеждайки Копривщица днес можем да си представим как са изглеждали София, Стара Загора и други градове, които по различни причини са съхранили паметта за своята възрожденска квартална структура и улична мрежа само на хартия (чертежи).

Стара Загора – общ план на уличната мрежа преди 1878г.

София – план на централната част на града – 1879г.

Икономическият и културен подем на нашето отечество България през епохата на Възраждането е съпроводен от голямо и разнообразно строителство и селищно благоустройство. Като първа и основна възрожденска градоустройствена черта трябва да се отбележи логичното съобразяване на строежите с природните дадености, и вярното композиционно включване на цялото селище, на неговите елементи и отделните сгради в околната среда и пейзажа. Копривщица, Трявна, Тетевен, Жеравна, Широка Лъка и много други селища, които са се развили и оформили по време на Възраждането, в градоустройствено отношение са разположени много умело и логично. Макар да са често пъти върху трудни за строителство терени, те имат винаги добро водоснабдяване, запазени са от лошите ветрове и там не се задържат мъгли. Техните улични мрежи са прокарани майсторски по стръмния терен, входните порти са поставени косо спрямо уличната регулационна линия, така че колите да могат, въпреки наклона, да влизат лесно в дворовете.

Жилищните квартали обикновено са били големи, съставени от просторни дворове, плътно долепени един до друг, с неправилни граници, заградени с високи дувари, и свързани помежду си с малки вратички (комшулуци), които позволявали на съседите (комшиите) да общуват помежду си, без да излизат на улицата. Дворът обединява органически и функционално къщата и стопанските сгради, и съдържа цветна градина, чешма или кладенец, малка овощна градина и зеленчукова градина за ежедневно ползване. Тези елементи са разполагани винаги с оглед на изложението и характера на терена, съобразявайки се с някой голям орех, бряст, стройна топола или друго дърво. Благодарение на това, кварталите са били потънали в зеленина, което се е отразявало благоприятно върху климата и върху общия градоустройствен образ на селищата от тази епоха.

Особено вярно са били вземани предвид теренните дадености при разполагане на обществените сгради в селището – църквата с високата камбанария, часовниковата кула, училището – обикновено са на по-високи места, за да доминират и да се виждат отдалеч. В това отношение почти всяко наше възрожденско селище представлява красноречив пример.