ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

 

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Копривщенска възрожденска къща

план на павликянска къща
План на Павликянската къща така, както е била построена през I-та половина на XVIII век.

Изглед на Павликянската къща от 1961г.
Павликянска къща

Павликянска къща схема
План на Павликянската къща след пристрояването, направено около средата на XIX век: 1 – чардак (отвод), 2 – пруст (стопанско помещение), 3 – в’къщи (стая с огнище), 4 – одър (място за спане и почивка), 5 – по-късен килер, 6 – соба (стая с миндери за спане)

Изгледи на Павликянската къща от 2009г.
Павликянска къща Юг
Главна Южна фасада.

Павликянска къща Юг ляво
Южна фасада – лява част.

Част от къща
Южна фасада – дясна част.

Фасада в ракурс
Южна фасада в ракурс.

ъгъл стряха
Външен ъгъл на одъра;  Колона при вратата на отвода и стряха.

Източна фасада, фрагмент
Източна фасада, фрагмент.

Павликянската къща в Копривщица е предвъзрожденска къща, един от малкото запазени образци на най-ранните дървени приземни къщи от I -та половина на XVIII в. Била е жилище на овчар. Състои се от две помещения – „пруст”, който има стопанско предназначение и от жилищно помещение с огнище – „в’къщи”, в което се влиза през пруста. Пред цялата главна фасада на къщата има навес (отвод, чардак), широк 1,3м., единият край на който е леко повдигнат над терена и образува „одър” – място за спане и почивка. Подът във „в’къщи” и в пруста е от пръст, таванът – от видим гредоред.  Височина от пода до гредите едва достига 1,95м. Външните стени са направени от дялани талпи, дебели 6-8см. и широки средно 40см., вложени („натъкани”) в жлебовете на дървени стълбове (колони). Тази дървена стенна конструкция се нарича „стълбово-талпена” и е характерна за периода на Възраждането (XVIII-XIXв.). Междинната стена (между „в’къщи” и пруста) се свързва с външните стени чрез зарязване на дъските една в друга - „на венец". Дървена стенна конструкция „на венец" е по-стар начин на градеж без колони, само от дървени талпи, които се зарязват една в друга, характерен за Предвъзраждането (XVI - XVIIв.). Съжителството на тези две коренно различаващи се една от друга конструкции потвърждава ранната дата на строежа – периода, в който „венцовата” конструкция се изоставя, а „стълбово-талпената” все още не е напълно овладяна. Прозорците са малки дупки без стъкла, които са изрязани в талпите и се затварят отвътре с плъзгащи се дървени капаци. Павликянската къща е обявена за паметник на културата.

Типът, към който принадлежи Павликянската къща – „в’къщи” и „пруст” с чардак пред тях – изглежда много стар и вероятно някога е бил по-широко разпространен в Средногорието и Централна Стара Планина. Той е дал основа на две развити форми, датиращи от края на ХVІІІв. – Джоголановата къща в Копривщица и къщата на Руси Чорбаджи в Жеравна. Този тип стои и в началото на развитието на „Голямата Арбанашка къща”.

Около средата на XIX век Павликянската къща е пристроена. До помещението „в’къщи” е долепена „соба” (стая с миндери и стенни долапи), в която се влиза от чардака. Така къщата е придобила и вторият основен белег на Копривщенските възрожденски къщи – асиметрията на плана и фасадата. Запазва се и първият основен белег „отворената” планова схема, при която влизането в пруста и собите става от чардака.
Сега чардакът е отделен от външната среда с дървени решетки. Къщата е разположена в паркова среда и може да се види само отвън.

Превърната е в склад на нечии вещи.

назад 1 2 3 4 5 6 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги