ФОРУМ
|
ЗА ПОРТАЛА
МЕСТА ЗА НОЩУВКА Почивка в Копривщица | Енчева къща РЕКЛАМА Уважаеми наш гост,
|
||
АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ Копривщенска възрожденска къща |
|||
Изглед на Павликянската къща от 1961г.
Изгледи на Павликянската къща от 2009г.
|
Павликянската къща в Копривщица е предвъзрожденска къща, един от малкото запазени образци на най-ранните дървени приземни къщи от I -та половина на XVIII в. Била е жилище на овчар. Състои се от две помещения – „пруст”, който има стопанско предназначение и от жилищно помещение с огнище – „в’къщи”, в което се влиза през пруста. Пред цялата главна фасада на къщата има навес (отвод, чардак), широк 1,3м., единият край на който е леко повдигнат над терена и образува „одър” – място за спане и почивка. Подът във „в’къщи” и в пруста е от пръст, таванът – от видим гредоред. Височина от пода до гредите едва достига 1,95м. Външните стени са направени от дялани талпи, дебели 6-8см. и широки средно 40см., вложени („натъкани”) в жлебовете на дървени стълбове (колони). Тази дървена стенна конструкция се нарича „стълбово-талпена” и е характерна за периода на Възраждането (XVIII-XIXв.). Междинната стена (между „в’къщи” и пруста) се свързва с външните стени чрез зарязване на дъските една в друга - „на венец". Дървена стенна конструкция „на венец" е по-стар начин на градеж без колони, само от дървени талпи, които се зарязват една в друга, характерен за Предвъзраждането (XVI - XVIIв.). Съжителството на тези две коренно различаващи се една от друга конструкции потвърждава ранната дата на строежа – периода, в който „венцовата” конструкция се изоставя, а „стълбово-талпената” все още не е напълно овладяна. Прозорците са малки дупки без стъкла, които са изрязани в талпите и се затварят отвътре с плъзгащи се дървени капаци. Павликянската къща е обявена за паметник на културата. Типът, към който принадлежи Павликянската къща – „в’къщи” и „пруст” с чардак пред тях – изглежда много стар и вероятно някога е бил по-широко разпространен в Средногорието и Централна Стара Планина. Той е дал основа на две развити форми, датиращи от края на ХVІІІв. – Джоголановата къща в Копривщица и къщата на Руси Чорбаджи в Жеравна. Този тип стои и в началото на развитието на „Голямата Арбанашка къща”. Около средата на XIX век Павликянската къща е пристроена. До помещението „в’къщи” е долепена „соба” (стая с миндери и стенни долапи), в която се влиза от чардака. Така къщата е придобила и вторият основен белег на Копривщенските възрожденски къщи – асиметрията на плана и фасадата. Запазва се и първият основен белег „отворената” планова схема, при която влизането в пруста и собите става от чардака. Превърната е в склад на нечии вещи. |
||
назад 1 2 3 4 5 6 напред | |||
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги |