ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

 

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Копривщенска възрожденска къща

етаж на копривщенска къща
Типово разпределение на етажа на Копривщенската къща през 20-те и 30-те години на ХІХ в.

Разпределение на копривщенска къща
Типово разпределение на етажа на Копривщенската къща през 30-те и 40-те години на ХІХ в.>

Копривщенска къща
Фасада на типична Копривщенска къща от 30-те и 40-те години на ХІХ в. - Драгийската къща, гр. Копривщица, снимка от 1961г.

От последното опожаряване на селото от кърджалиите в 1810г., докъм средата на века, Копривщица изцяло се преизгражда. Къщите от 20-те и 30-те години на ХІХ в. обикновено имат приземие и етаж. Приземието им е изградено с каменна зидария на глинен разтвор. В него се намират обор и мазе. Етажът е със „стълбово-талпена” конструкция и е предназначен за живеене. Междуетажните конструкции са гредореди от видими дялани дъбови греди, подовете са от глина, покривът е покрит с керемиди. От двора, по открита дървена стълба се възлиза в чардака, който тук се нарича „отвод”. От него се влиза в „пруста” (преходно домакинско помещение), а от там в помещението с огнище. Този замисъл е познат вече от Павликянската къща, но през Възраждането разпределението е обогатено с още една стая за сметка на отвода. Ще я наричаме „I-ва соба”. Разположена е пред помещението с огнище и обикновено има връзка с него, но входът й е от отвода. Вратите са събрани в един възел, което скъсява ходовата линия и освобождава стаите и отвода от движение. В къщата на Рашко Стойков, отводът е на едно ниво. При други, като къщата на Ив. и Ст. Клисарови, част от предната му страна е повдигната на едно стъпало, но „кьошкът” все още не е напълно обособен.

Главната фасада е изградена от два плана. На преден план излизат отводът и стълбата, а на втори остава стената на собата. Тази несиметричност на плановото и пространственото изграждане е омекотена чрез редицата от дървени колони на отвода, която продължава и пред собата. Широката стряха на ниския четирискатен покрив, обединява цялата сграда. Външният вид на тези къщи е прибран и скромен, естественият цвят на потъмнялото от времето борово дърво им придава топлота и приветливост. В сравнение с Павликянската къща, тези къщи представляват една чувствително по-висока степен на развитие. Размерите и устройството им говорят за значителна възможност, която се дължи на основното занятие на техните стопани – едрото овцевъдство. Домашната манифактура по това време задоволява главно нуждите на семейството. Продукцията, предназначена за пазара, е представлявала повече страничен и незначителен източник на доход.

Когато през 30-те и 40-те години на ХІХ в. домашното манифактурно производство нараснало, къщите на забогатяващите копривщенски овцевъди започнали да се променят. По-високото материално и културно равнище създало нуждата от „II-ра соба” от другата страна на „пруста”. „Отвода”, на който се извършва производствената работа с помощта на наети работници, се разширява, тъй като минава не само пред пруста, но и пред „II-рата соба”. „Одърът” се превръща в „кьошк” с три характерни белега: Повдигнат е с едно или две стъпала над общото ниво на „отвода”; Отделен е от него с парапет; Издаден е на конзоли към двора. Променя се и функцията му: от одър за почивка и спане през лятото - на място за контрол на наетите сезонни работници и за събеседване с почитан гост. Разширява се и „прустът”, в който се извършва стопанска дейност и се складира готовата продукция. Приземният етаж съдържа изба, жилищни помещения и понякога дюкян. В дворното пространство са обособени представителна и стопанска зона. Оборът вече не е част от жилищната сграда и е разположен в стопанския двор. Тези изменения могат да се илюстрират с Душковата и Торомановата къща (30-те - 40-те години на ХІХ в.).

назад 1 2 3 4 5 6 напред
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги