ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА
И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

 

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Копривщенска възрожденска къща

Джоголанова къща
Главна южна фасада откъм двора на Джоголановата къща - 1961г.

план на жилищен етаж
План на жилищния етаж: 1 – чардак (отвод), 2 – пруст (свързващо помещение), 3 – в’къщи (стая с огнище), 4 – I-ва соба, 5 – II-ра соба, 6 – кьошк (за надзор на наетите работници и за прием на почитан гост) и одър (място за почивка и спане), 7 – килер.

двор и приземие
План на двора и приземния етаж.

Изгледи на Джоголановата къща от 2009г.:

Западна фасада
Западна фасада (към улицата, която е продължение на ул.”Найден Попстоянов” от другата страна на Торомановия мост, между пресечките „Хаджи Ненчо Палавеев” и „Гоерги Бенковски”), тръбата в каменния зид показва мястото на разрушената чешма.

извита стреха кьошк
Кьошк, извита стреха с дъсчена обшивка отдолу; Пристройката под кьошка е направена след 1961г.

порта
Порта и влизане косо (в чупка) спрямо уличната регулационна линия.

главна фасада
Главна Южна фасада към двора.

южна фасада ляво
Южна фасада; Остъкляването на чардака и кьошка и пристройката под тях са правени след 1961г.

кьошк и стряха
Кьошк и стряха.

южна фасада
Южна фасада.

подпора ъгъл на стряха
Югоизточен ъгъл, наклонена подпора (колона), изглед към портата и двора.

Източна фасада
Източна фасада с нова пристройка под стряхата.

Джоголановата къща е изградена по-рано, вероятно в края на ХVІІІ век или началото на ХІХ в. за забогателия копривщенски овчар Стойчо Старирадев, който станал бегликчия (прекупвач на данъци). Намира се в квартал „Бяло камъне” срещу Торомановия мост. Била е една от най-големите за началото на ХІХ в. къщи. В последствие е била преустроена според новите изисквания на стопанина – бегликчия. Точно тази промяна, на ранната Копривщенска къща от 20-те години на ХІХ в. до късният тип от 40-те години на ХІХ в., е документирана в архитектурата на Джоголановата къща и я прави важен паметник.

Главната й фасада, както обикновено, е обърната към двора, към благоприятната южна посока и към портата, така че животът в двора, влизащите и излизащите на улицата са лесно видими. Къщата е разположена в северозападния край на голям, ограден с висока каменна ограда двор. Построена е с едната си страна на уличната регулационна линия с цел помещението с огнището и собата да се изложат на източното слънце. Това е наложило „отводът” да се изолира със стена откъм улицата. Издаващият се напред и над оградната стена кьошк, обаче, е отворен към нея.

Външните стени на приземието, с изключение на южната, са каменни на глинен разтвор, а разделителните стени и стените в етажа са със „стълбово-талпена” конструкция (дъбов скелет и хоризонтално натъкани чамови талпи). В приземието на къщата първоначално е имало само стопански помещения – изба, хамбар и обор, както е характерно за ранните копривщенски къщи.

Традиционната дървена открита стълба води от двора към етажа. Жилищните помещения в етажа не се различават от онези в Душковата и Торомановата къща, но разпределението е качествено различно. Разликата се състои в превръщането на пруста единствено в свързващо помещение, вследствие на отпадането на стопанските му функции. Стопанинът на къщата е бил състоятелен, но нуждата да подчертае своето по-високо материално положение още не се е появила в онази степен, в която се наблюдава към 40-те години на века. В бита на неговото семейство не са били настъпили значителни изменения. И все пак имало в живота му промяна, която изисквала по-друго устройство на жилището му. Голям пруст, който е едновременно производствено, складово и свързващо помещение не е бил нужен. Нужно било отделно складово помещение. Необходима била още една стая. Новата къща трябвало да задоволи тези нови изисквания. Майсторът строител преградил вече ненужно големия пруст и отделил от него ново помещение за „II-ра соба”. Останалата част от пруста, сведена в своите функции почти до коридор, запазила старото си име. Складови помещения са били прибавени върху конзоли под стряхата откъм гърба на къщата (на северната фасада). В тях са съхранявани многото вещи донесени от бегликчийския гурбет.

В Джоголановата къща има и кьошк, който липсва в масовата копривщенска къща от началото на века. Кьошкът е белег на по-различен начин на живот от онзи, който водели семействата на едрите овцевъди. В равния чардак на къщите от ранното Възраждане работило семейството на стопанина и надзор над тяхната работа не е бил нужен. На отвода на Джоголановата къща работили и наемници - контролът и надзорът са били необходими. Това е била главната функция на кьошка. Той запазва и старото предназначение като „одър” – място, на което лете се почива и спи, както е и при Павликянската къща, но при Джоголановата къща „одърът” (кьошкът) е и място за събеседване с почитан гост. Твърде рано кьошкът в Джоголановата къща е служел като представителен елемент на материалното благополучие и като архитектурен елемент, който обогатява фасадно и пространствено къщата.

За това, че в случая стопанинът е заемал по-високо обществено място сред своите съселяни, не само в материално отношение, говори и чешмата за обществено ползване, вградена в стената на приземието към улицата.

Външната архитектура на Джоголановата къща се различава от тази на типичната ранна възрожденска къща само по отскачащия навън кьошк и по широките закръглени стрехи, обшити отпред и отдолу с дъски. Декоративната украса се изчерпва със скромна профилировка на колоните на чардака, паянтите и краищата на ребрата.

Джоголановата къща е обявена за паметник на културата. През 1962г. къщата е реставрирана с частични изменения на първообраза. Премахната е вградената в улич­ната стена чешма, която е била с интересна релеф­на украса, с опростени форми и богати свободно разположени декоративни елементи.

Джоголановата къща е представител на копривщенската чорбаджийска къща от Ранното Възраждане. Тази разновидност обаче не се развива по-нататък, защото към 50-те години на ХІХ в. е изместена от друг тип чорбаджийска къща на бегликчии, джелепи и абаджии. Историята на този нов тип къщи като Десьовската, Млъчковата, Гръковата, Ослековата, Лютовата и Каблешковата започва от Копривщица и постепенно се налага почти в цялата страна. Макар че те, съвместно с разглежданите по-горе къщи, дават днес архитектурния облик на Копривщица от Възраждането, ще ги разгледаме на друго място. Те принадлежат към по-късен период от Възраждането, и са затворени и симетрични. Известни са в нашата наука под името „Пловдивска възрожденска къща”. Най-ярките образци на този тип къща се намират в Пловдив, а най-ранните в Копривщица.

текст - арх. Елица Виткова
снимки (цветни) - Велин Стойчев

назад 1 2 3 4 5 6
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги