ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА
И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Почивка в Копривщица | Енчева къща

 

 

 

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Пловдивдска възрожденска къща в гр. Копривщица

Темата е продължение на Копривщенска възрожденска къща

Копривщенската къща е „несиметрична” и „отворена”. „Отворени” се наричат къщите, при които се влиза в основните жилищни помещения през чардака. Този тип къща започва да се разраства, за да удовлетвори нуждите на заможното Възрожденско общество. Зимникът се вкопава частично в терена. Приземният етаж увеличава височината си и от стопански става първи жилищен етаж. „Долният отвод” се превръща в долен приемен салон и понеже е над терена (над зимника), към него се влиза по двустранна представителна стълба. Вторият етаж е също изцяло жилищен и „прустът”, който е стопанско помещение изчезва. „Горният отвод” (чардака) се превръща в централен представителен салон. Повдигнатият на няколко стъпала кьошк е вече ориентиран спрямо надлъжната ос на симетрия на салона и е изцяло остъклен към двора. Постепенно стълбата между двата жилищни етажа също се ориентира симетрично по тази главна ос. Жилищните помещения „в’къщи” и „собите” се групират от двете страни на салона и определят второстепенната ос на симетрия, перпендикулярна на главната (симетрията никога не е пълна и абсолютна). Така възниква типичната Пловдивска къща, която е „симетрична” и „затворена”. „Затворена” означава без чардак.

Важно е да се знае, че хубавите несиметрични къщи са отворените, а хубавите симетрични къщи са затворените !

Схемата на Пловдивската възрожденска къща е „вестибюлна”, същата, каквато се е утвърдила по времето на Барока в Европа. В случая е важен не този краен резултат, а самото плавно развитие от Копривщенска към Пловдивска къща, защото ни дава основанието да говорим за Български Възрожденски Барок, като за нещо създадено в България, а не внесено от Европа или от Цариград ( Турски Барок, „стил Лале” и т.н.)!!! Не е никак случаен факта, че първите Пловдивски Възрожденски къщи са „Ослековата”, „Кантарджийската”, „Гърковата”, „Генчовата”, „Десьовската”, „Лютовата” и „Каблешковата” в Копривщица!

Ослековата къща е по-ранен представител на Пловдивската къща – „затворена” е, но е несиметрична в план, както е при Копривщенските къщи (четирите стаи са несиметрично разположени спрямо салона). Разпределенията на двата етажа са идентични. Дълбочината на стаите намалява следвайки стесняването на парцела. Единствено главната южна фасада, гледаща към двора, е разработена архитектурно и декоративно. Отдръпнатата назад част от фасадата, както и изнесените напред колонада и горен салон са решени симетрично за себе си, с което придават и цялостно симетрично впечатление за сградата, въпреки че в плана то липсва.

Копривщица, Ослекова къща
Южна фасада с портик.

Копривщица, схема, Ослековата къща
План на първи етаж и двор.

Легенда: 1. Портик 2. Долен салон 3. Соба 4. В'къщи 5. Горен салон /важи за горна и долна схема/.

Копривщица, възрожденски къщи, Ослековата къща
План на втори етаж.

Десьовската къща е с една надлъжна ос на симетрия. Осево-симетричното решение на плана е отразено и върху главната фасада, но симетрията не е пълна. Българският майстор не е обичал строгата симетрия и е поставил различен брой прозорци - 2 и 3 на двете крила на първия етаж. Няма функционална причина за подобно решение, особено когато имаме равенство на броя на прозорците в крилата на втория етаж – по 3. Такова отношение към симетрията е много често явление в архитектурата на Възраждането в България и дава основание да го считаме за установено естетическо виждане. Така се нарушава сковаността на пълната симетрия и се разнообразява фасадата.

Копривщица, възрожденски къщи, Десьовската къща
План на първи и втори етажи.

Легенда: 1. Портик 2. Долен салон 3. Соба 4. В'къщи 5. Горен салон 6. Кьошк

Кантарджийската къща има същата централна пространствена група, състояща се от портик, долен салон, стълба, горен салон и кьошк, но осево-симетричното решение на плана и главната фасада, цялата геометрия на сградата и помещенията са без отклонения (напомня ни за италианската ренесансова логика, без да има историческа връзка с нея) . Най-важното пространствено явление при тази къща е решението за вида и мястрото на стълбата между двата етажа. Стълбата е подчинена логично на главната ос, трираменна е, като низходящота рамо е по-широко и централно, а възходящите рамена са две по-тесни. Това решение е логично и придава представителност и театралност на подхода към втория етаж.

Кантарджийската къща

Копривщица, възрожденски къщи, Кантарджийската къща
План на първи етаж

Легенда: 1. Портик 2. Долен салон 3. Соба 4. В'къщи 5. Горен салон 6. Кьошк /важи за горна и долна схема/.

Копривщица, възрожденски къщи, Кантарджийската къща
План на втори етаж

Лютовата къща е характерна най-вече с това, че за пръв път се появява меката вълнообразна линия – едно Бароково изразно средство. Откриваме я в огънатите надлъжни стени на салона и неговия елипсовиден таван с дълбок холкер, в „кобиличната” извивка на фронтона и „веждите” на прозорците.

Лютовата къща

Лютоваа къща
План на единствения жилищен етаж

Легенда: 1. Портик 2. Салон 3. Соба 4. В'къщи 5. Килер

къща
План на същия етаж с тавански дърворезби и настилки.

Лютова

ГОРЕ

В Каблешковата къща тази тенденция към омекотяване на правите линии, на преминаване от правоъгълна към овална или кръгла форма е изразена още по-ясно:

  1. във формата на салона, чиито ъгли са пресечени;
  2. в куполообразния таван, който всъщност е дълбок холкер, но създава илюзията за истински купол и голяма етажна височина;
  3. в кьошка, който е с извити стъпала и извита фасадна стена.

Двете възходящи рамена на стълбата за втория етаж са извити, а стълбищното помещение е овално. Кобиличната крива, освен във фронтоните на фасадата, е навлязла и в плана чрез формата на еркерите. Новост е появата на втора, напречна ос на симетрия, подчертана композиционно от извитите фасадни стени на средните стаи от втория етаж.

Каблешкова къща

Каблешковата къща

Горе и долу - планове на двата жилищни етажа с тавански дърворезби и настилки.

Каблешкова

таван в Каблешковата къща

фасада на Каблешковата къща

салон в Каблешковата къща

западна фасада на Каблешковата къща
Западна улична фасада

Главен композиционен елемент във всички Пловдивски къщи е портикът (колонадата) при главния вход, който носи издадената напред стреха или кьошка. Самият вход е разположен в ниша и над терена. До него се стига най-често по двустранна стълба, между рамената на която, в зависимост от денивелацията на терена, е педвиден или не вход за приземния етаж. Цялата тази централна пространствена група - винаги налична, винаги различна и винаги симетрична, допринася в голяма степен за Бароковата стилистика на Пловдивската къща. Съществува удивителна прилика на тази централна пространствена група при Лютовата къща и при двореца Белведере ( най-високото постижение на Виенския Барок).

Виена, дворец Белведере

Белведере, стълба

Копривщица, възрожденска къща, Лука Радомиров

Копривщица, възрожденска къща, Лука Радомиров

Копривщица, възрожденска къща, Ангеловата къща

Барокова стилистика откриваме и в декорацията на Пловдивската къща – живописно украсените стени на стаите, нишите на алафрангите, фризовете на плафоните, полетата на външните фронтони и т.н., но най-вече в художественото оформяне на таваните. Дори при Кантарджийската къща, която е „учебен пример” за ортогоналност, вълнообразната линия все пак присъства в декорацията на тавана на горния салон.

текст - арх. Елица Виткова

Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Пловдивска възрожденска къща в гр. Копривщица.

АРХИТЕКТУРА. Възрожденски къщи

Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS"