ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ
Родопска възрожденска къща

Родопската възрожденска къща е многоогнищна и затворена. По-хубавите представители на типа са със симетрична главна фасада,  която не винаги е резултат от симетрично  планово съдържание.

Къщи в Охрид – главна фасада

Къщи в Охрид – план на втори етаж

Родопските възрожденски къщи приличат на укрепени жилищни кули. Това впечатление се създава от високите, равни, неизмазани, каменни стени със загладени фуги, разчленени хоризонтално от няколко реда дървени пояси. Впечатлението за масивност се засилва от липсата на прозорци в приземния етаж и от малкият им брой и размер в каменните етажни стени (височината им е колкото разстоянието между два съседни пояса).

Къща в Мелник

Къща в Мелник

Къща в Галичник

Същинският жилищен етаж е разположен най-горе. От него, за разлика от строго затвореното в себе си тяло на сградата, лъха много жизненост. Той е широко отворен за въздуха и светлината. Раздвижен е чрез силно отскачащи навън обеми, поддържани от два-три реда профилирани конзолни греди и извити паянти. Значимостта на етажа е подчартана с големият брой високи прозорци, групирани по два, три или повече върху белосаните, оградени с дъсчени рамки паянтови стени. Дъсченото обрамчване на паянтовите стени има естетическо и функционално предназначение - покрива стенните колони и греди, на които трудно би се задържала мазилка.

Къщи в Смолян. Детайл на три реда конзолни греди, носени от каменния зид

Къща в Мелник. Детайл на два реда конзолни греди, подпрени на извити паянти

Къща в Широка Лъка. Детайл на сдвоени прозорци и стенно обрамчване

Къща в Широка Лъка. Детайл на профилирани конзолни греди

Къща в Широка Лъка. Детайл на профилирани конзолни греди

Пашова къща в Мелник. Шест Г- образно групирани прозореца. Паднала е мазилката там, където липсва стенното обрамчване.

В миналото родопските къщи са били покрити с каменни плочи, наречени „тикли” (днес често подменени от керемиди). Автентичните комини са от неизмазана каменна зидария, покрити с каменни плочи. Стрехите са малки или средни и заоблени в ъглите. На върховете на покривите и на комините се поставят каменни конуси, наречени „кукли”, които им придават хубав завършек. Покривните ребра са с необработени краища и са наредени ветрилообразно.

Къщи в Смолян. Каменни покриви с извити стрехи и комини с кукли

Къщи в Смолян. Каменни покриви с извити стрехи и комини с кукли

Характерен фасаден елемент при родопските къщи са конзолно издадените пещи за хляб и комини. Подпрени са на дървена конструкция, която е видима или скрита под измазаните профилирани конзоли под еркерите.

Къща в Мелник. Видима дървена конструкция на конзолна пещ

Къща в Мелник. Конзолен комин подпрян с паянта

Къща в Мелник. Конзолен комин със скрита под профилираната мазилка подпора

Независимо от значителното многообразие в разпределението на жилището, съществува единство в принципите на планиране на Родопската къща, което е характерно за територията на целия Родопски масив. Това единство е резултат от многовековно локално развитие и приемственост в една трудно достъпна територия. Утвърдените естетически и архитектурни традиции не се влияят дори от силен фактор като религията (в повечето култури религията е определяща за естетиката и планирането на жилищните сгради). Единственото което отличава Родопската мохамеданска от Родопската християнска къща са дървените решетки и малкият хамам, заемащ част от долапите. По външна и вътрешна архитектура, по композиция, по предназначение и наименование на помещенията, по архитектурни елементи и детайли християнските и мохамеданските къщи през Възраждането в Родопите са идентични. Здраво вкоренената традиция доказва изцяло местния, локален произход на родопската възрождеска архитектурата. Родопската възрождеска къща е прекрасен символ за единството на нашето отечество - България.

Къща в Смолян. Прозорци с дървени решетки.

Три предвъзрожденски форми са в основата на многообразието от планови и пространствени решения за жилищния етаж при Родопската възрожденска къща, наречени условно: „редова”, „къща с клет”, „къща с пейка”.

При редовата къща етажът се състои от чардак и две помещения с огнище (в’къщи), разположени по дългата страна на чардака. Тази най-проста форма или обогатената с още едно помещение (за сметка на намаления чардак) се срещат из целия Родопски масив, Пирин, по долините на Места и Струма, на юг до Загора, на запад до Охрид, Струга, Крушево и Галичник.

Схема на редова Родопска къща – ранна, предвъзрожденска форма

Къща в Галичник. Втори етаж
1 – чардак (потон), 2 – в’къщи

Къща в Крушево. Главна фасада

Къща в Крушево. Втори етаж
1 – чардак (потон), 2 – в’къщи, 3 - стая

Къщата с клет има тесен, дълбок килер (клет или кльот), разположен винаги до в’къщии и с вход откъм чардака. Той е без прозорци и без таван (свързан е с подпокривното пространство). При две помещения с огнище е обичайно клета да е между тях.

Схема на къща с клет – ранна, предвъзрожденска форма.

Къщата с пейка има на мястото на клета тясно, изцяло отворено към чардака пространство, в дъното на което има малко процорче или мивка. При по-големите къщи това пространство получава висок прозорец, мивката се изнася другаде, а подът се повдига на едно-две стъпала и се превръща в място за работа, почивка и спане през летните месеци. Пейката е винаги паянтова, с мазилка и дъсчено обрамчване, и е силно еркерно издадена, като гнездо на фасадата.

Схема на къща с пейка – ранна, предвъзрожденска форма.

Къщата с клет и къщата с пейка са по-характерни за централните Родопи, където Родопската къща еволюира повече в архитектурно-пространствено отнощение. (Най-интересни селища са Широка Лъка и Смолян).

Тези ранни Предвъзрожденски форми на Родопската къща са принципната основа за  развитието й през периода на Възраждането. Единствено неизменно в история на къщата остава свободното й и непринудено разположение по слънчевите склонове на долините в малки групи – махали. (Гъсто заселените градове Мелник и Охрид правят изключение). Главната фасада с чардака гледа в посока обратна на склона, обикновено на юг и респектира с височината си. Поради оскъдния, стръмен и каменист терен дворовете са малки, затова приземието приема много от функциите на двора и се нарича „вътрешен двор”. В него се влиза направо от улицата през двукрила врата. Вътрешният двор първоначално заема цялото приземие и служи за затваряне на овцете и магарето и за складиране на сено и дърва. Дървена стълба извежда от него към чардака.

През Възраждането, с настъпилите изменения в бита, Родопската възрожденска къща се развива в няколко направления:

• Вътрешният двор в Източните Родопи остава в архаичната си форма на отворен откъм главната фасада навес. В Централните Родопи претърпява най-голямо развитие, като се затваря напълно (откъм външния двор) и размерите му намаляват. Част от него се отделя за долна къща и мазе, друга част се повдига на няколко стъпала и се нарича долен потон. В къщите на по-заможните стопани в приземието остават само вътрешният двор и мазето, а долният потон и долното помещение с огнище се поставят в междинен етаж. На запад от Родопите стопанската функция на вътрешния двор отпада и за цялото приземие се използва думата „потон”, а приземното пространството със стълбата се нарича „трем”.

• Чардакът в началото е напълно открит, впоследствие получава отвори, покрити само с капаци, а по-късно и остъклени рамки. Превръща се в затворено пространство със стопанско предназначение, наричано одър или потон. Когато одърът запазва стопанското си предназначение, площта му нараства заедно с увеличаване на размера на къщата и на богатството на стопанина й. Така е при къщата на Пеко Таков в Устово и Пангаловата къща в Райково.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – главна южна фасада

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – втори етаж
2 – горен потон, 3 – в’къщи, 7 - място за пейка, 8 – място за кьошк

В други къщи одърът загубва стопанското си предназначение и се превръща в свързващо разпределително помещение и размерите му се намаляват, а на местата на пейките се появяват малки затворени жилищни стаи. Така е при къщата на Радьо Каракостов и къщата на братя Георджеви в Райково.

Къщата на Радьо Каракостов в Смолян, кв. Райково – главна фасада

Къщата на Радьо Каракостов в Смолян, кв. Райково – втори (последен) етаж. Планът е близък до квадрат, с напълно затворени вътрешен двор и потон, със симетрична композиция. Потонът е загубил напълно стопанските си функции. Клетът е свързан с едната в'къщи, а източната пейка е превърната в малка стая.
1 – потон (чардак), 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – соба с малка камина (преди това в’къщи), 5 – жилищна стая (преди това пейка), 6 - пейка

• В предната страна на одъра се появява „кьошк”. („Кьошк” е синоним на „пейка” и ще използвам термина за назоваване единствено на издаденото напред и повдигнато от пода на потона място в средата на главната фасада. Появява се в късен етап от развитието на Родопската къща и е един от белезите, който я сближава с Пловдивската възрожденска къща.)

• Част от помещенията с огнище се превръщат в соби, вследствие на което големите им огнища се заменят с малки камини.

Възраждането ни предлага пищно развитие на обема на Родопската жилищна сграда, но уникалността й като тип е изначално предначертана от принципните функционални и естетически решения на ранните предвъзрожденски форми.

В къщата на Емин Бей функционалната група от потон, в’къщи и клет се повтаря два пъти в приземието и етажа. Характерният за Родопската къща принцип да се разполагат повтарящите се елементи в огледална симетрия е спазен и тук. Към големия потон има още две пейки и пристроена напред в'къщи. Вътрешният двор и потонът са затворени само с решетки, което, за този период, е белег на известна архаичност.

Къщата на Емин Бей в с.Смилян, Смолянско – главна южна фасада

Къщата на Емин Бей в с.Смилян, Смолянско – приземие
1 – вътрешен двор, 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – потон (чардак), 5 – жилищна стая, 6 - пейка

Къщата на Емин Бей в с.Смилян, Смолянско – етаж
1 – вътрешен двор, 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – потон (чардак), 5 – жилищна стая, 6 - пейка

В къщата от Костур лесно може да се открие редовата къща с три стаи, но с план, силно раздвижен и обогатен с еркери към чардака и една от стаите.

Къща в Костур – западна фасада

Къща в Костур – план на етажа
1 – потон (чардак), 2 – в’къщи,

В друга костурска къща, също с раздвижен и обогатен чрез еркери план, единият етаж е решен като редова, а вторият като къща с пейка.

Къща в Костур – изглед (западна и южна фасади)

Къща в Костур – план на първи етаж – редова къща
1 – потон (чардак), 2 – в’къщи

Къща в Костур – план на втори етаж – къща с пейка
1 – потон (чардак), 2 – в’къщи, 3 – пейка

Същата схема - къща с пейка - има една къща в Загора, но разпределението й се различава от онова в костурската къща. Тук потона и в двата етажа е намален, за да се направи по една нова жилищна стая. Пейките са изтеглени еркерно навън от  корпуса на сградата. В първия етаж пейката е стеснена в предната си част, а във втория е отдръпната от потона и преградена, за да образува малка стаичка.

Къща в Загора – изглед (западна фасада)

Къща в Загора – план на първи етаж – къща с пейка
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – пейка, 4 – нова жилищна стая

Къща в Загора – план на втори етаж – къща с пейка
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – пейка, 4 – нова жилищна стая

ГОРЕ

Учудване и възхищение предизвиква умението на майсторите дюлгери да приспособяват установените от традицията основни форми на Родопската къща към формата и ориентацията на парцела и към нуждите на отделните стопани. Трудно биха се намерили измежду по-големите къщи две с напълно еднакво разпределение и обемно изграждане. В това отношение особено голям интерес представляват охридските къщи, изградени върху малки непра­вилни парцели на тесни, криви и стръмни улички.

Къщи в Охрид – главна южна фасада

Къщи в Охрид – план на втори етаж
ляво – къща с пейка, дясно – редова къща
1 – потон (чардак), 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – жилищна стая

Къща в Охрид – изглед

Къщите с пейки имат много варианти и достигат до най-богати архитектурни ре­шения през Възраждането. Къщите на Райчо Радев, Никола Хаджицонев и Пеко Таков са строени по едно и също време, но бележат три последователни етапа в развитието на Родопската къща с пейка от асиметрична към симетрична планова композиция.  Къщата на Райчо Радев, има две в’къщи, разположени в двата северни ъгъла на къщата, пейка между тях и потон с еркерни издавания, които го раздвижват архитектурно и пространствено. В предната част на потона вече е набелязан бъдещият кьошк.

Къщата на Райчо Радев в Смолян, кв. Райково – етаж
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – пейка, 4 - кьошк

Други, като къщата на Никола Хаджицонев, имат в трите ъгъла на сградата жилищни помещения с пейки между тях и също раздвижен потон.

Къщата на Никола Хаджицонев в Смолян, кв. Устово – етаж
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – пейка, 4 – жилищна стая

Трети, като къщата на Пеко Таков, имат четири жилищни помещения - във всеки ъгъл по едно и потон във форма на кръст с две оформени пейки.

Къщата на Пеко Таков в Смолян, кв. Устово – етаж
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – соба, 5 - пейка

Подобно решение, с две оси на симетрия, намираме и в Костур.

Къща в Костур – етаж
1 – потон, 2 – в’къщи, 3 – клет, 4 – соба

Плановите решения с две оси на симетрия са последния етап от развитието на Родопската къща и сближаване по вид с Пловдивската къща. Това е сближаване на две различни концепции, а не плавен преход от едната към другата, както се случва между Копривщенската и Пловдивската къщи. 

Разпространено явление в Родопите са така наречените братски (на двама братя) къщи. Тяхното развитие от най-простите форми до големите симетрични къщи от втората половина на ХIХ век не е по-различно. Къщата на братя Гьорджеви представлява образец за добре развита братска къща. Свободно стояща е, в един по-голям от обичайното двор, ограден с висок каменен стобор. Изложението е традиционно – на южният склон, с главна южна фасада.  

Къщата на братя Гьорджеви в Смолян, кв. Райково – външен двор

Приземието и двата етажа са разделени на две еднакви половини, разположени в огледална симетрия и не се различават съществено от  плановата схема на къщата на Радьо Каракостов. Приземието е заето от много малък вътрешен двор, минаващ през два етажа, от изби и голям клет.

Къщата на братя Гьорджеви в Смолян, кв. Райково – приземие: 1 – вътрешен двор, 4 – клет, 5 – мазе

В първия етаж освен „долен потон" с „мивник" има в'къщи и соба.

Къщата на братя Гьорджеви в Смолян, кв. Райково – първи етаж: 1 – вътрешен двор, 2 – долен потон,
3 – в’къщи, 6 - соба

Богато е решението на втория етаж. „Горният потон" има силно начупени очертания. Както е обичайно в Родопите, на задната северна страна се намира познатата група, състояща се от в'къщи и малък клет, а на предната южна – кьошк и голяма соба. Между тях на местата, където обикновено се намират страничната и задната пейка, тук има малки стаи. Потонът, все още със значителни размери, е сведен до жилищно-разпределително помещение.

Къщата на братя Гьорджеви в Смолян, кв. Райково – втори етаж: 2 – горен потон, 3 – в’къщи, 4 – клет,
6 – соба, 7 – жилищна стая (бивша пейка), 8 - кьошк

Пълната симетрия в разпределението е отразена и на главната, южната фасада. Оста на симетрията обаче не е изявена, както при Пангаловата къща. Тук върху главната фасада са създадени два равнозначни акцента, показващи, че сградата се състои от две еднакви жилища. Тези акценти са образувани от входните двукрили врати в приземието и надвесените над тях кьошкове, силно надстърчащи напред, подпрени на паянти. Тези елементи са подсилени допълнително от по-богато разработените прозоречни рамки на кьошковете и изписаната над тях година на съграждане, поставена във винетка.

Къщата на братя Гьорджеви в Смолян, кв. Райково – главна южна фасада

В братските къщи, както и в ранните форми на Родопската къща, преградна стена между жилищата на двама братя много често не съществува. Тогава потонът е общ и само двата отделни входа и двете стълбища напомнят, че къщата е правена за две самостоя­телни, но близки семейства. Понякога обаче с поставяне на две стълбища се цели да се постигне по-голяма представителност. Тогава сградата има един вход. Така е в Пангаловата къща в Райково.

Пангаловата къща, построена през 1860г. за голям предприемач и търговец на аби и шаяци, е една от най-големите и най-хубавите измежду запазените в Родопите симетрични къщи. Външният двор е традиционно малък и на южен склон.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – външен двор

Къщата се състои от приземие и два етажа и има общо три големи потона и 18 помещения с различна големина, точното предназначение на които не е напълно изяснено. Плановата композиция е силно раздвижена и напълно симетрична. Къщата може да бъде разделена с напречна стена на две еднакви половини (като къщата на братя Гьорджеви), но входът е един. Той въвежда в голям вътрешен двор, добре оформен като вестибюл, от двете страни на който са разположени по две помещения, вероятно административно-канцеларски, а срещу входа - две големи складови помещения.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – приземие
1 – потон (заместил вътрешния двор), 5 – склад (заместил мазето), 6 – стопански помещения

Две стълби отдясно и отляво на вътрешния двор извеждат една срещу друга в предната част на дълъг долен потон в първия етаж. Разположението на помещенията в този етаж има всички характерни белези на Родопската къща. Ако съдим по изчезването на големите огнища (може би съборени), променил се е до известна степен само начинът на битовото използуване на къщата. В двата северни края на потона са разположени две отоплявани помещения и между тях две по-малки, второстепенни - наподобяват на две огледално-симетрични групи от в'къщи и клет. На предната, южна страна, в двата края на потона, вместо обичайните еркери има отоплявани помещения. Двете големи ниши, с които потонът завършва на изток и запад, както и малкият еркер в центъра на южната фасада са на едно ниво с потона. Следователно пейки и кьошк към потона няма, но местата им в плана са запазени.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – първи етаж
2 – долен потон, 3 – в’къщи, 4 – клет, 8 – място за кьошк

Докато плана на първия етаж отразява един изминат етап от развитието на Родопската къща, този на втория етаж представлява последния  етап  на това  развитие. Концепцията, залегнала в разпределението на втория етаж, е същата, която познаваме от къщата на Пеко Таков в Устово, а именно - четири помещения в четирите ъгъла на сградата и потон във форма на кръст. Практиката, по-гор­ните етажи на къщата да отразяват по-късни етапи от развитието на жилищното разпре­деление, е много широко разпространена в Родопите.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – втори етаж
2 – горен потон, 3 – в’къщи, 7 - място за пейка, 8 – място за кьошк

В пространственото и фасадното изграждане на Пангаловата къща са отразени раздвижеността и симетричността на разпределението. Оста на симетрия е силно подчертана от централния еркерен елемент. Прозорците в двата етажа, разположени в дълбочина, са групирани по цялата дължина на стената, а тези на еркерите са единични и това подчертава пластиката (вдлъбнато – изпъкнало) на фасадата. Външната архитектура е правдива (отговаря на функцията), динамична и жизнерадостна. Поради това във фасадата не се чувствува онази скованост, която съпътства обикновено строгата симетричност.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – главна южна фасада.

Наред с къщите на овчари и кехаи, на дребни занаятчии и на богати търговци, ро­допските майстори дюлгери са строили къщи и за местните големи земевладелци и управници - аги и бейове. Големият конак в Смолян, принадлежащ на известния родопски феодал и управник на Ахъчелебийската кааза - Салих ага (края на XVIII в.), е разрушен, а запазените за него сведения са оскъдни и несигурни и не дават възможност за убедителна реконструкция. За­пазени са обаче два големи архитектурни комплекса в селата Могилица и Черешово, при­надлежащи на семейство Агушевци - едри родопски земевладелци.

По предназначение тези два комплекса не се различават помежду си - те съдържат жилищни и стопански сгради, в близост със земеделските имоти. Ком­плексът в с. Могилица, станал известен под името Агушевия конак, е служил за постоянно жилище, а този при с.Черешово – Агушевият чифлик - се е изпозвал главно през лятото. Това обстоятелство не е дало отражение в тяхното планово и архитектурно изграждане - сградите и в двата комплекса са еднакво пригодени за целогодишно живеене, но жилищно-стопанската функция е организирана по различен начин.

Агушевият конак в с. Могилица се състои от три последователно свързани двора, застроени околовръст с жилищни и стопански сгради. Те са строени, преустроявани и пристроявани в различно време, което се е отразило неблаго­приятно върху яснотата на плановата композиция. Най-рано е построен пър­вият двор. Над входа му стои надпис, в който се чете 1843 година. Тази дата се приема изобщо за година на построяване на конака. По-вероятно е обаче, тя да означава годината на някое значително преустройство само на първия двор.

Всеки от трите двора представлява самостоятелна жилищно-стопанска единица. В двора са включени жилището на стопанина, на домашната прислуга, помещенията за временните работници в стопанството, оборът, плевнята, хамбарът и други стопански помещения. Целият комплекс е монументален по размери. Той започва, в най-високата си част, на нивото на улицата с каменна стена  и  се  спуска по  протежението  на наклона, като завършва с ъглова защитна кула.

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско - вертикален разрез с разрезна линия за мястото на плана

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско – план на етажа в първия двор (вляво) и на приземието във втория двор (вдясно)

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско - вертикален разрез с разрезна линия за мястото на плана

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско – план на етажа във втория двор (вдясно)

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско – изглед от югозапад

Агушевият конак в с.Могилица, Смолянско – изглед на ъгловата защитна кула.

Агушевият чифлик се състои от две самостоятелни части, всяка от които има по два двора. В предния двор се намира жилището на стопанина, на домашната прислуга и хамбара, а в задния двор — обора, сеновала, помещения за постоянните и временните работници. Това разграничение на жизнените процеси, протичащи в чифлика, дава основания да се предполага, че той е замислен и построен по-късно от конака в с. Могилица, когато се е увеличило богатството на стопаните. Ясната и стегната планова композиция също подсказва за цялостно замисляне и изпълнение на комплекса.

Агушевият чифлик в с.Черешово, Смолянско – изглед от югоизток

Агушевият чифлик в с.Черешово, Смолянско – план на етажа в първия двор (вдясно, долу) и на приземието във втория, трети и четвърти двор (вляво и вдясно, горе)

Вътрешната украса на Родопската къща е съсредоточена върху коша на огнището и стенните долапи, наричани мусандри. Полукръглата ниша, която при Пловдивската къща се нарича алафранга, при Родопската къща се намира в центъра на мусандрите, нарича се цветник и често е украсена със стенопис.

Кордопуловата къща в Мелник – огнище

Шишмановата къща в с.Чокманово, Смолянско – огнище

Чешитевата къща в кв. Райково, Смолян – цветник (алафранга)

Таваните обикновено са оцветени и декорирани с апликирани геометрични орнаменти и по-рядко са с дърворезби.

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – тавани

Кордопуловата къща в Мелник – тавани с апликирани елементи

Кордопуловата къща в Мелник – тавани и стенописи

Къщата на Калевски в Смолян, кв. Райково – таван на потона

Милушевата къща в Смолян, кв. Райково – таван

Около средата на ХIX век в Родопската къща се появяват нови архитектурни елементи – заемки от Пловдивската къща - триъгълните и кобиличните фронтони, измазаните профилирани конзоли под еркерите и цветникът (алафрангата).

Пашовата къща в Мелник - триъгълни фронтони

Пангаловата къща в Смолян, кв. Райково – кобиличен фронтон

Къща в Мелник - триъгълен фронтон и измазани профилирани конзоли под еркерите.

текст и снимки (цветни) - арх. Елица Виткова

Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Родопска възрожденска къща.

АРХИТЕКТУРА. Възрожденски къщи