ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

Странджанската възрожденска къща е отворена и несиметрична, на две нива: приземие със стопанска функция и един жилищен етаж. Типичната Странжанска къща е едноогнищна, защото има само едно жилищно помещение с голямо огнище, заемащо цялата стена. В редките случаи на заможни къщи с няколко жилищни помещения има огнище във всяко.

Къща в село Българи, Малкотърновско. Надлъжна фасада

Разпространена е из целия район на Странджа планина, останал през Възраждането встрани от големите търговски пътища и встрани от интензивното икономическо и културно развитие. Това станало причина тя да остане до първите десетилетия на XIX в. такава, каквато са я описали пътешестве­ниците Руджеро Джузепе Бошкович (1762) и Конт Д’ Отрив (1785).

Предвъзрожденските къщи в Странджа са „плетарки” (със стени от дървена скелетна конструкция, запълнена с плет) или изцяло от дърво в зависимост от това, какъв строителен материал предлага близката околност. Най-старите запазени къщи са изградени от хоризонтални дъбови талпи , сглобени в ъглите „на венец” с дървени клинове. През Въз­раждането тази конструкция е изместена от „стълбово-талпената”, както това става през същото вре­ме и в другите части на страната (при Копривщенската и Жеравненската възрожденски къщи).

В Странджанската къща намираме обичайните за българското възрожденско жилище помещения, а именно – чардак, наричан тук одър; помещение с огнище – в’къщи; склад-килер, който се нарича задница (занца). В Странджанската къща тези по­мещения са разположени едно зад друго в дълбочина, като вратите им са поставени една зад друга в ос, а входът се намира на предната къса страна. Това амфиладно планово решение има паралели само в разпределението на изчезналите вече уземни къщи (бордеи) в Дунавската равнина и Източна Стара планина.

За пример на установения вече тип Странджанска възрожденска къща може да служи къщата на Ив. К. Лефтеров в с. Българи. Построена е в началото на XIX в, на слабо наклонен терен и има при­земие и етаж. Приземието с външни размери около 4,80 / 10,70 м е изградено от грубо ломен камък на глинен разтвор и е заето изцяло от обора. Етажът има скелетово-талпена конструкция. Открита дървена стълба, извежда в също така открит от три страни одър, който заема цялата къса страна. От него се влиза в голямото жилищно помещение с огнище - в'къщи, а оттам, през вратата, разположена точно срещу входната, се влиза в занцата. От двете страни на в'къщи има още две врати, които водят в тесен коридор (около 1 м), наречен стобор, който обгръща почти от три страни сградата. Стоборът е място за пране, склад, а в единия му край има нужник. Целият стобор е изграден под стряхата, върху надпуснатите подови греди и е обкован отвън с отвесно наредени една до друга чамови дъски.
В'къщи е единственото жилищно помещение. До вратата върху цялата предна стена е изградено голямо огнище (около 1,30/2 м), с пещ за хляб. Подът е от талпи, върху които е поставен дебел слой глинена замазка. Жилището няма таван и прозорци. Осветява се оскъдно през големия комин и малък кръгъл отвор (около 15 см), оставен за тази цел на покрива близо до стената. На пода между входната врата и вратата за занцата има отвор, покрит с капак, през който може да се слезе в обора.

Къща на Ив. К. Лефтеров в село Българи, Малкотърновско, началото на XIX в.
План на етажа: 1 - одър (чардак), 2 - в'къщи, 3 - занца (килер), 4 - стобор, 5 – клозет (нужник), 6 - отвор на покрива за осветление, 7 – огнище, 8 – пещ за хляб, 9 – изход към обора, 10 – разрушена част от стобора

Къщата на К. Ив. Лефтеров представя зрял тип, който вероятно има зад себе си дълго съществуване, задоволявал е много добре скромните изисквания на странджанското население и през първата половина на XIX в. има масово разпространение. Подреждането на помещенията едно зад друго в дълбочина, възприето в Странджа, ограничава много възможностите за обогатяване на плановата композиция. Когато в къщата трябвало да се предвидят две жилищни помещения (което, ако се съди по запазените паметници, се случвало твърде рядко) странджанските майстори запазват оби­чайната концепция и ги поставят едно зад друго. В такъв случай първото се нарича предна къща, а второто – задна къща, както виждаме в къщата от с. Стоилово.

Къща в село Стоилово, Малкотърновско, вторатата половина на XIX в.
План на етажа: 1 – одър (чардак), 2 – предна къща, 3 - задна къща, 4 - занца (задница, килер), 5 - стобор, 6 – нужник, 7 – огнище, 8 – пещ за хляб

Сурово, в хармония със средата, е излъчването на Странджанската къща най-вече заради оскъдните прозоречни отвори по фасадите. Покривите са четирискатни, с керемиди, с малък наклон и заоблени в краищата средни или големи (където няма стобор) стрехи, сякаш „превили гръб” под тежеста на огромните комини от видима каменна зидария.

Къща в село Граматиково, вторатата половина на XIX в.

НАЧАЛО

В някои селища на Странджанския край, главно в с. Кости, са се запазили къщи, които показват, че странджанските майстори дюлгери са правили опит да се откъснат от традиционната схема, когато тя не е могла да задоволи поставените от живота изисквания. При Странджанските братови къщи (както при Добруджанските) се използва метода на сдвояването за увеличаване на размера на етажа. Всички запазени братски къщи са двуетажни.

Приземието на братовата къща в село Кости се състои от нисък, дълбок навес и голям обор. В дъното на навеса, до стената на обора, е поставена дървената стълба за етажа. Тя извежда в голям одър, който заема около една трета от цялата застроена площ. От него врата води към тесен, дълъг, вътрешен коридор, от едната страна на който се намира помещението с голямо огнище - в'къщи, а от другата – хамбар.
Зад в'къщи се намира занцата, открита към коридора. Стоборът започва от одъра и обикаля външните стени на етажа. В дъното на коридора има врата, която също извежда в стобора.

Къща в село Кости, община Царево.
Жилищен етаж: 1 – одър (чардак), 2 - в'къщи, 3 - занца (килер), 4 - стобор, 5 – клозет (нужник), 6 - коридор, 7 – хамбар(сосиек), 8 – огнище

Външните стени на приземието са каменни зидове на глинен разтвор, укрепени с дървени пояси. Етажът е дървен със скелетно-талпена конструкция. Стоборът е закрит с наредени хоризонтално дъски. По същия начин е закрита предната страна на одъра, на височина почти човешки ръст.

Къща в село Кости, община Царево. Изглед на братова къща

Тези къщи са строени за заможни стопани. Това показват големите им размери и двата етажа. За заможност подсказва и отделеното за хамбар помещение. При типичната странджанска къща зърнените храни и брашното се съхраняват в големи сандъци с по няколко прегради, наречени „сосиеци”. Въпреки белезите на значителна заможност, обитателите на тези големи къщи продължават да живеят в едно единствено жилищно помещение – в’къщи. Неговата уредба е, както във всички други Странджански къщи: без прозорци, с голямо огнище, а светлината е идвала през комина и оставените за тази цел дупки в покрива. Този тип странджанска къща, утвърден в началото на XIX, без да се развива по-нататък, има най-много представители в с. Кости.

Около средата на века, предимно в Малко Търново, се появяват единични къщи, чужди на типичната Странджанската къща по концепция и архитектурно изграждане. Те са взаимствани от крайбрежието и принадлежат към Черноморската възрожденска къща.

Къща в Малко Търново, втората половина на XIX в. Изглед на чорбаджийска къща.

Тези нови къщи предлагат повече удобства на заможните стопани, отколкото типът от с. Кости, и се утвърждават в съзнанието на населението като тип чорбаджийска къща (във всички други региони на нашето отечество България, ролята на чорбаджийска къща изпълнява Пловдивската). Запазили са и много от стария начин на живот и на обитаване на къщата: странджанския тип огнища, заемащи цяла стена във всяка жилищна стая, занцата и стобора с нужник.

Къща в Малко Търново, втората половина на XIX в.
Етаж на чорбаджийска къща: 1 - салон (затворен чардак), 2 - в'къщи, 3 - занца (килер), 4 - стобор, 5 – клозет (нужник), 6 - огнище.

Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Странджанска възрожденска къща.

АРХИТЕКТУРА. Възрожденски къщи