ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

АРХИТЕКТУРА
Западна-българска възрожденска къща

Районът на Западнобългарската възрожденска къща се простира на запад от р.Искър, на север до р.Дунав, на юг до Рила и Осоговската планина.
Първите сведения за жилищата в този регион датират от 40-те години на XIX век. Споменават се два вида къщи: плетарски, направени от дървен скелет и плет и уземни – дървени къщи, вкопани в земята, на които само покривът е над терена. Покривите на къщите са от слама и по-рядко с керемиди или каменни плочи. Точна информация имаме едва от 1882г.. Тогава в Ломска околия, например, над 60% от къщите са уземни, а останалите наземни. Можем следователно да предположим, че през Възраждането броят на уземните жилища в региона е бил още по-голям.

Предмет на тази тема са единствено наземните къщи, защото само те са носители на възрожденския прогрес в архитектурната мисъл. Разказвайки от тук нататък за Западнобългарската възрожденска къща, ще имам предвид само тях.

Типичната Западнобългарската възрожденска къща е „отворена” (в основните жилищни помещения се влиза от чардака), асиметрична и едноогнищна. Тя е на едно ниво или се състои от приземие и жилищен етаж. Приземието се използва за стопански цели. В него са обора, зимника, а понякога дюкян, занаятчийска работилница или кръчма. В приземията стаи за живеене с огнище се появяват единствено в някои заможни градски къщи от втората половина на XIX век , при които има стълба за връзка между нивата. Такава е Пановата къща в Белоградчик.

Пановата къща, Белоградчик, западнобългарска къща

Белоградчик, Пановата къща
Главна фасада и план на етажа на Пановата къща в Белоградчик, втората половина на XIX век.
1 - чардак,  2 - в'къщи, 3 - соба, 4 - одая, 5 - килер, 6 - баня, 7 - мивник,  8 - клозет

При типичната западна къща няма стълба за връзка между приземието и етажа. Винаги, когато е било възможно, къщата се е строяла на наклонен терен, напречно на хоризонталите. Така входът за етажа е на широката лицева фасада откъм високата част на терена, а входът за приземието е на същата фасада, но откъм ниската част на терена. Използва се по естествен начин релефа и се скъсява пътя между жилищната и стопанската част на къщата, стълба – няма.

Западнобългарска къща

западна, западнобългарска къща, архитектура

Композиционен център на жилищния етаж при западната къща е помещението с огнище. То носи името на самата сграда – в’къщи,  у’ижу,  у’колибу, съответно за къща, ижа и колиба. Около това основно помещение се разполагат другите – чардак, килер и соба. Концепциите за разпределението и свързването на помещенията в жилищния етаж са се развили през дълъг период от време преди Възраждането. В разглеждания западен район срещаме две такива концепции:
При едната, жилището се състои от две еднакви по дълбочина помещения. Първото и главно помещение е с огнището. През него се влиза във второто, което служи за килер и соба.

Чардак, фасада, разпределение

Чардакът обхваща цялата главна надлъжна фасада и функционира като открито продължение на жилището (през лятото на него се пренасят всички функции на жилището с изключение на приготвянето на храната). Той е второто по функционална значимост пространство в западната къща и най-важен елемент на нейната естетика. Чардакът силно подчертава удължените пропорции на западната къща. Олекотява главната фасада, вмъквайки се като ажурен елемент (с дъсчения си парапет и дървените колони, поддържащи широката стреха) между тежкия покрив с каменни плочи и каменния надосновен зид, и оставя в сянка неорганизираната фасадна стена.

Лопушна, Михайловград, западнобългарска къща
главна фасада на къща от втората половина на XIX век, с.Лопушна, Михайловградско

Парапетът на чардака е дъсчен, много нисък, със също толкова ниска дъсчена „вратица”. Важното значение на чардака за западната къща, оправдава съсредоточаването на цялата скромна украса върху него. Ако ги лишим от чардак и ги поставим на равен терен, западните къщи биха изглеждали монотонни и безлични.

Стара къща, западнобългарска къща

дървена колона, поддържаща стреха
Детайл на дървена колона, поддържаща стреха

При другата основна концепция, второто помещение, което служи за соба и килер има по-голяма дълбочина за сметка на чардака, който заема само пространството пред в’къщи.

Стакевци, Белоградчик, западнобългарска къща
главна фасада на къща от втората половина на XIX век, с.Стакевци, Белоградчишко

западнобългарска къща, разпределение

Къщите с три помещения запазват концепцията на двете основни форми, като се прибавя по още една соба-килер от другата страна на „в’къщи”. В зависимост от дълбочината на прибавената соба, всяка от основните схеми получава по още две разновидности, при което се получават симетрични и асиметрични планови решения. Заради наклона на терена и несиметричното разположение на подходите към етажа и приземието, симетричния план придобива несиметрична фасада и можем да кажем, че типичната Западнобългарската възрожденска къща е винаги асиметрична. Хубавите чардачни къщи са имено асиметричните.

НАЧАЛО

Панова къща, западнобългарска къща

български къщи

Панова къща, къща, западнобългарска къща
Главна фасада и план на етажа на Пановата къща в Белоградчик, втората половина на XIX век.
1 – чардак, 2 – в’къщи, 3 - соба, 4 – одая, 5 – килер, 6 – баня, 7 – мивник, 8 - клозет
Хибрид между Западна и Пловдивска къща. Това е съдбата на всички богати градски къщи от късното Възраждане – да бъдат повлияни от Пловдивската къща. Въпреки това е видима приликата между плана на Пановата къща и типичното разпределение на западната къща от схема 2а. Чардака е затворен и част от него е превърната в одая. Функцията на в’къщи е сведена до тази на разпределително помещение, като са запазени връзките със собите-килер. По-голямата е разделена на две и на междинната стена е предвидена двустранна зидана печка.

На юг от Стара планина влизането в собите-килери става направо от чардака, а не от помещението с огнище, както е обичайно на север от Стара планина. Тази особеност е резултат от по-мекия климат и ни напомня отново за хармонията между функция и естетика, присъща на възрожденската архитектура - в това е красотата, в това е съвършенството й.

Западнобългарската къща е свободностояща в средата или в дъното на широк, ограден двор. Разполага се така, че да разделя двора на две части. Предният двор, към който е обърнат чардака е стопански, със стопански постройки и торище. В него се извършва домакинската работа на открито – стоварват се и се секат дърва, разпряга се и се запряга „колата”. Задната част на двора е отделена за подръчна зеленчукова и овощна градина. В нея, близо до къщата, се намират цветните лехи. По подобен начин са организирани всички широки полски дворове, а оградите се различават в зависимост от местните строителни материали: окоп със затърнен насип, плет или каменна стена, а на места в западна България и Добруджа били направени и от дъски.

българска къща, стара къща
Типична задна фасада на свободностояща в средста на двора къща (откъм овощната градина)

В приземната си част западните къщи са изградени от каменна зидария – речен или ломен камък на глинен разтвор. Жилищната част е паянтова – от дървена скелетна конструкция, запълнена с плет и измазана с глинен разтвор, примесен със слама. Каменната зидария се оставя неизмазана, а в селата – стените на къщите – неваросани  отвън и отвътре. В градовете се срещат и изцяло паянтови къщи на две нива. За под на помещението с огнище служи естественият терен, а когато е над приземния етаж, върху гредореда се поставя настилка от глина.
паянтова къща

плетарка, паянтова къща
Паянтова къща на две нива

Типичната западна къща, особено в селата, е ниска, с малки прозорци без стъкла. Дневната светлина идва през комина, а когато той липсва – през малки дупки в покрива и няма таванско пространство. Огнището е открито, и е разположено, с отстояние, до някоя от вътрешните стени.

Вътрешното обзавеждане на типичната западна къща е било бедно. Състояло се е от водник (място за котлите с вода) – близо до входната врата, сандък за брашно, нощви, софра, полица за кухненските съдове и дървени куки по стените за окачване на различни вещи, трикрако столче за домакина, за най-големия син или за госта.

При заможните градски къщи огнището е оградено отстрани и долепено до вътрешната стена. В съседната соба има зидана печка, която се нагрява от огнището, одър или миндер и долапи.

Типичната Западнобългарска възрожденска къща, подобно на Добруджанската и Странджанската, е една от най-скромните като архитектура и декорация. Феодалните взаимоотношения в западния регион са се запазили твърде дълго, докато Възраждането в другите части на нашето отечество България освобождава мисълта на майсторите дюлгери.

В наши дни, отново на фона на недоимъка, възрожденското минало в региона бавно изтлява и се заличава.

съвремие, стари къщи

Пошлостта на съвремието не е подминало и тази къща. Типичният нисък чардачен парапет е „надстроен”, вероятно като охранителна мярка. Традицията чардакът да бъде с „вратица” се е оказала толкова устойчива във времето, че я виждаме повторена по смешен начин от метални тръби, като е спазено правилото „вратицата” да равни във височина с парапета. Прозорците на страничната фасада, долепената стопанска сграда и навеса с ламарина са неестествени нововъведения.

съвремие, стари къщи

Съдбата на голяма част от оцелелите Западнобългарски къщи е да бъдат помощни стопански сгради. Тази нова функция, макар и да принизява стойността им (тяхната естетическа стойност често пъти е по-голяма от тази на новите жилищни сгради, в услуга на които са) е защита за тяхното съществуване сега.

стара къща, постройка

стара къща, постройка

В края на експедицията ни, цялото наше високотехнологично общество загуби смисъл пред тези две усмивки.

любов, каруца, магаре

Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Западнобългарска възрожденска къща.

АРХИТЕКТУРА. Възрожденски къщи

Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS"