ФОРУМ
ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти
РЕКЛАМА
Уважаеми наш гост,
Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!
Западна-българска възрожденска къща
Районът на Западнобългарската възрожденска къща се простира на запад от р.Искър, на север до р.Дунав, на юг до Рила и Осоговската планина.
Първите сведения за жилищата в този регион датират от 40-те години на XIX век. Споменават се два вида къщи: плетарски, направени от дървен скелет и плет и уземни – дървени къщи, вкопани в земята, на които само покривът е над терена. Покривите на къщите са от слама и по-рядко с керемиди или каменни плочи. Точна информация имаме едва от 1882г.. Тогава в Ломска околия, например, над 60% от къщите са уземни, а останалите наземни. Можем следователно да предположим, че през Възраждането броят на уземните жилища в региона е бил още по-голям.
Предмет на тази тема са единствено наземните къщи, защото само те са носители на възрожденския прогрес в архитектурната мисъл. Разказвайки от тук нататък за Западнобългарската възрожденска къща, ще имам предвид само тях.
Типичната Западнобългарската възрожденска къща е „отворена” (в основните жилищни помещения се влиза от чардака), асиметрична и едноогнищна. Тя е на едно ниво или се състои от приземие и жилищен етаж. Приземието се използва за стопански цели. В него са обора, зимника, а понякога дюкян, занаятчийска работилница или кръчма. В приземията стаи за живеене с огнище се появяват единствено в някои заможни градски къщи от втората половина на XIX век , при които има стълба за връзка между нивата. Такава е Пановата къща в Белоградчик.
Главна фасада и план на етажа на Пановата къща в Белоградчик, втората половина на XIX век.
1 - чардак, 2 - в'къщи, 3 - соба, 4 - одая, 5 - килер, 6 - баня, 7 - мивник, 8 - клозет
При типичната западна къща няма стълба за връзка между приземието и етажа. Винаги, когато е било възможно, къщата се е строяла на наклонен терен, напречно на хоризонталите. Така входът за етажа е на широката лицева фасада откъм високата част на терена, а входът за приземието е на същата фасада, но откъм ниската част на терена. Използва се по естествен начин релефа и се скъсява пътя между жилищната и стопанската част на къщата, стълба – няма.
Композиционен център на жилищния етаж при западната къща е помещението с огнище. То носи името на самата сграда – в’къщи, у’ижу, у’колибу, съответно за къща, ижа и колиба. Около това основно помещение се разполагат другите – чардак, килер и соба. Концепциите за разпределението и свързването на помещенията в жилищния етаж са се развили през дълъг период от време преди Възраждането. В разглеждания западен район срещаме две такива концепции:
При едната, жилището се състои от две еднакви по дълбочина помещения. Първото и главно помещение е с огнището. През него се влиза във второто, което служи за килер и соба.
Чардакът обхваща цялата главна надлъжна фасада и функционира като открито продължение на жилището (през лятото на него се пренасят всички функции на жилището с изключение на приготвянето на храната). Той е второто по функционална значимост пространство в западната къща и най-важен елемент на нейната естетика. Чардакът силно подчертава удължените пропорции на западната къща. Олекотява главната фасада, вмъквайки се като ажурен елемент (с дъсчения си парапет и дървените колони, поддържащи широката стреха) между тежкия покрив с каменни плочи и каменния надосновен зид, и оставя в сянка неорганизираната фасадна стена.
главна фасада на къща от втората половина на XIX век, с.Лопушна, Михайловградско
Парапетът на чардака е дъсчен, много нисък, със също толкова ниска дъсчена „вратица”. Важното значение на чардака за западната къща, оправдава съсредоточаването на цялата скромна украса върху него. Ако ги лишим от чардак и ги поставим на равен терен, западните къщи биха изглеждали монотонни и безлични.
Детайл на дървена колона, поддържаща стреха
При другата основна концепция, второто помещение, което служи за соба и килер има по-голяма дълбочина за сметка на чардака, който заема само пространството пред в’къщи.
главна фасада на къща от втората половина на XIX век, с.Стакевци, Белоградчишко
Къщите с три помещения запазват концепцията на двете основни форми, като се прибавя по още една соба-килер от другата страна на „в’къщи”. В зависимост от дълбочината на прибавената соба, всяка от основните схеми получава по още две разновидности, при което се получават симетрични и асиметрични планови решения. Заради наклона на терена и несиметричното разположение на подходите към етажа и приземието, симетричния план придобива несиметрична фасада и можем да кажем, че типичната Западнобългарската възрожденска къща е винаги асиметрична. Хубавите чардачни къщи са имено асиметричните.
Главна фасада и план на етажа на Пановата къща в Белоградчик, втората половина на XIX век.
1 – чардак, 2 – в’къщи, 3 - соба, 4 – одая, 5 – килер, 6 – баня, 7 – мивник, 8 - клозет
Хибрид между Западна и Пловдивска къща. Това е съдбата на всички богати градски къщи от късното Възраждане – да бъдат повлияни от Пловдивската къща. Въпреки това е видима приликата между плана на Пановата къща и типичното разпределение на западната къща от схема 2а. Чардака е затворен и част от него е превърната в одая. Функцията на в’къщи е сведена до тази на разпределително помещение, като са запазени връзките със собите-килер. По-голямата е разделена на две и на междинната стена е предвидена двустранна зидана печка.
На юг от Стара планина влизането в собите-килери става направо от чардака, а не от помещението с огнище, както е обичайно на север от Стара планина. Тази особеност е резултат от по-мекия климат и ни напомня отново за хармонията между функция и естетика, присъща на възрожденската архитектура - в това е красотата, в това е съвършенството й.
Западнобългарската къща е свободностояща в средата или в дъното на широк, ограден двор. Разполага се така, че да разделя двора на две части. Предният двор, към който е обърнат чардака е стопански, със стопански постройки и торище. В него се извършва домакинската работа на открито – стоварват се и се секат дърва, разпряга се и се запряга „колата”. Задната част на двора е отделена за подръчна зеленчукова и овощна градина. В нея, близо до къщата, се намират цветните лехи. По подобен начин са организирани всички широки полски дворове, а оградите се различават в зависимост от местните строителни материали: окоп със затърнен насип, плет или каменна стена, а на места в западна България и Добруджа били направени и от дъски.
Типична задна фасада на свободностояща в средста на двора къща (откъм овощната градина)
В приземната си част западните къщи са изградени от каменна зидария – речен или ломен камък на глинен разтвор. Жилищната част е паянтова – от дървена скелетна конструкция, запълнена с плет и измазана с глинен разтвор, примесен със слама. Каменната зидария се оставя неизмазана, а в селата – стените на къщите – неваросани отвън и отвътре. В градовете се срещат и изцяло паянтови къщи на две нива. За под на помещението с огнище служи естественият терен, а когато е над приземния етаж, върху гредореда се поставя настилка от глина.
Паянтова къща на две нива
Типичната западна къща, особено в селата, е ниска, с малки прозорци без стъкла. Дневната светлина идва през комина, а когато той липсва – през малки дупки в покрива и няма таванско пространство. Огнището е открито, и е разположено, с отстояние, до някоя от вътрешните стени.
Вътрешното обзавеждане на типичната западна къща е било бедно. Състояло се е от водник (място за котлите с вода) – близо до входната врата, сандък за брашно, нощви, софра, полица за кухненските съдове и дървени куки по стените за окачване на различни вещи, трикрако столче за домакина, за най-големия син или за госта.
При заможните градски къщи огнището е оградено отстрани и долепено до вътрешната стена. В съседната соба има зидана печка, която се нагрява от огнището, одър или миндер и долапи.
Типичната Западнобългарска възрожденска къща, подобно на Добруджанската и Странджанската, е една от най-скромните като архитектура и декорация. Феодалните взаимоотношения в западния регион са се запазили твърде дълго, докато Възраждането в другите части на нашето отечество България освобождава мисълта на майсторите дюлгери.
В наши дни, отново на фона на недоимъка, възрожденското минало в региона бавно изтлява и се заличава.
Пошлостта на съвремието не е подминало и тази къща. Типичният нисък чардачен парапет е „надстроен”, вероятно като охранителна мярка. Традицията чардакът да бъде с „вратица” се е оказала толкова устойчива във времето, че я виждаме повторена по смешен начин от метални тръби, като е спазено правилото „вратицата” да равни във височина с парапета. Прозорците на страничната фасада, долепената стопанска сграда и навеса с ламарина са неестествени нововъведения.
Съдбата на голяма част от оцелелите Западнобългарски къщи е да бъдат помощни стопански сгради. Тази нова функция, макар и да принизява стойността им (тяхната естетическа стойност често пъти е по-голяма от тази на новите жилищни сгради, в услуга на които са) е защита за тяхното съществуване сега.
В края на експедицията ни, цялото наше високотехнологично общество загуби смисъл пред тези две усмивки.
Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Западнобългарска възрожденска къща.