ФОРУМ
|
ЗА ПОРТАЛА РЕКЛАМА Уважаеми наш гост, |
||
АРХИТЕКТУРА Българската възрожденска къща |
|||
Типове българска възрожденска къща
Жилищните сгради през епохата на Възраждането разказват за специфичния бит, култура, естетически схващания, строителна техника и природни дадености в различни части на нашето отечество - България. На малката ни територия се е формирало голямо разнообразие от завършени типове българска „народна” къща: Западна, Тетевенска, Тревненска, Копривщенска, Жеравненска, Добруджанска, Родопска, Банска, Странджанска, Черноморска и Пловдивска. Наименованията на типовете възрожденски къщи показват територията, на която преобладава съответния тип (Западна България, Родопите, Добруджа, Странджа и Черноморското крайбрежие) или населеното място в което са се съхранили най-много и най-прекрасни образци от типа къщи (Тетевен, Трявна, Копривщица, Жеравна, Банско, Пловдив). Ще дам един пример за географската условност на названията: Пловдивската възрожденска къща е единствената без стопанско предназначение. Тя е типичната градска къща на заможен търговец или занаятчия, и като такава, се среща почти във всички градове на България. Типът е произлязал от Копривщенската къща и първите образци се намират в гр. Копривщица, но са различни от Копривщенския тип къщи. Носят името на град Пловдив, защото именно там типът е достигнал разцвета и са запазени шедьоврите му. Типовете възрожденски къщи се отнасят за периода от втората половина на XVIII век до осемдесетте години на XIX век. Началото на типовото разнообразие при възрожденските къщи се корени много по-назад във времето, създавало се е в условията на феодална изолация на отделните области, в следствие на която са се появили различия в живота и бита на българското население и съответно различия в архитектурните концепции за изграждане на къщите, различия в естетиката на формата, пропорциите и колорита. Там където е възможно, е проследен този процес назад във времето. От друга страна Възраждането продължава и след Освобождението на България, но тогава протича обратния процес на уеднаквяване на типовете, в следствие на всеобщия икономически и културен обмен и централизирано държавно управление. Избраният период също е условен, но е оптималният и ще го докажа с един пример: В Мелник, Самоков, Банско и Копривщица в началото на XVIII век вече се строят наземни къщи с характерните особености за съответния тип възрожденска къща, но други региони като Западна България и Добруджа посрещат Освобождението с 60 % уземни (вкопани до покрива в земята) жилищни сгради. Така избраният период обхваща всички типове възрожденски къщи с едно изключение – Арбанашката къща. Тя е феномен за България, защото предлага една възрожденска по своата функция и естетика архитектура в периода XVI – XVIII век, развила се само в това село, а след този период селото запада. Арбанашката къща ще бъде разгледана в отделна тема, защото не може да бъде отнесена към избрания период. |
Типовете са дефинирани на база на масовата къща, а не на богатата чорбаджийска къща, която макар и интересна с разкоша си, съдържа често пъти повече изключения, отколкото типологични белези. Къщите на заможните възрожденци също не са пропуснати, но при описанието им се обяснява с какво потвърждават типа и по какво се отклоняват от него. Възрожденските жилищни сгради могат да бъдат систематизирани и разгледани по различни белези:
Степенуването по важност на тези белези може да направи като се отговори на въпроса: кое е първичното помещение, от което е започнала развитието си жилищната сграда. Това е помещението с огнище (носи името на самата сграда – в’къщи, у’ижу, у’колибу, съответно за къща, ижа и колиба). В миналото огнището е имало извънредно голямо значение в ежедневния бит на семейството, свързано е с много вярвания и обичаи. Важен е начинът по който другите помещения се групират по отношение на него и пространствено се изгражда цялата къща. Севернобългарските къщи – Западна, Тетевенска, Тревненска, Копривщенска, Жеравненска, Добруджанска са едноогнищни. При Западната, Тетевенската, Тревненската и Добруджанската централното помещение, около което се групират останалите е помещението с огнище (в’къщи). При Копривщенската и Жеравненската централно помещение е прустът. Южнобългарските къщи - Родопска, Банска, Странджанска, Черноморска и Пловдивска са преобладаващо многоогнищни. При Странджанска къща помещенията са амфиладно (последователно) свързани, а при останалите - жилищните помещения в’къщи и соба, независимо от броя им, са групирани около едно стопанско или разпределително помещения – одър, потон, чардак, салон, отвод. Ако желаете, може да напишете мнение във Форума в обсъждане на Българската възрожденска къща. |
||
Изработка и поддръжка - ателие "DIGITALISIMUS" |