ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

/Бележка на администратора - този текст е публикуван в "Юбилеен сборник по миналото на Копривщица" по случай 50г. от Априлското въстание - изд. 1926г.

Кратък речник:

Беглик -  данък десятък върху овчите стада в Османската империя, първоначално в натура, след това паричен данък. Съществува и след Освобождението. За 1910г е 60 ст. за коза и 40 ст. за овца

Бегликчия  -  събирач, откупчик на беглика преди Освобождението. През XVI—XVII в. са предимно турци, а през XIX в. в европейските османски владения  са най-вече българи -   от Копривщица, Котел, Враца и другаде. Най-едрите Б. имат свои събирачи, броячи, овчари. В началото на XIX в. са най-големите притежатели на търговски капитал, натрупват завидно имущество и придобиват влияние в империята, съдействат на просветното движение и черковно-националната борба. Известни бълг. Б. са Хаджистаневи, Чалъкови, Чипеви, Тороманови,  Топалови и други.

Джелеп   (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам)  -  категория население в Османската империя, натоварено от XV в. с доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Дж. са едри овцевъди и търговци на дребен добитък, предимно заможни българи. Регистрирани са в специални дефтери; за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това задължение Дж. са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията, Дж. натрупват големи парични средства и често занемаряват държавните доставки за сметка на свободната търговия, и властта им налага паричен данък - джелепкешан бедели. Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, в Реканско, Дебърско и др. В Копривщица се утвърждават прочути джелепски родове с престиж и влияние пред османските властници: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др.;  от Котел са синовете на поп Стойко Владиславов, хаджи Петър и синът му Матей;  от Самоков -  Костовци, Духалов, Захари хаджи Гюров; от Враца -  Димитраки хаджи Тошев; от Дряново - хаджи Цончо; от Тулча -  Димитраки бей; от Габрово - Христо Заимов. Много Дж. използват влиянието си пред османските власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

Кехая - кетхуда (тур. kethuda - пълномощник) - 1)длъжност на административни и военни представители пред централното управление в Османската им­перия; помощник или заместник на везир, бейлербей, диздар, санджак бей; 2)представител на населението, на еснафски и др. организации, на градски махали, села и др. пред властта;  3) главен овчар.

Силях (тур. silâh от ар.)  -  кожен пояс пригоден за поставяне в него на оръжие: пищов, нож, ятаган, сачми, рог за барут или метална барутница, пръчка за пълнене на оръжие и др.; оръжие/

***

Ще ни прости читателя, преди да почнем с предмета на настоящата статия да кажем няколко думи за самата Копривщица, която е играла такава видна роля във възраждането на българския народ.
Писано е доста много и от разни автори по тъмния въпрос за основаването на селото. Ето и в настоящия сборник, уважаемият наш съотечественик Г. Драгия Делиделвов в своите „Бележки за историята на Копривщица" е събрал и написал няколко предания за нейното основаване и развой. Следвайки бележките на Г. Делиделвов, ние мислим, че основаването и по-нататъшното развитие на селището е тясно свързано с развитието на овцевъдството, а след това на джелеплъка и бегликчилъка. Може с право да се твърди, че една от главните причини за заселването на Копривщица са били нейните обширни лeтни пасбища, които са били съставна част на така наречените „имперски имоти" и които често са били раздавани било на поселища, било на заслужили на царщината хора. Тези сведения може да се почерпят от регистрите за ленните (спахилъци) и други владения, заведени за пръв път през царуването на Сюлейман II Законодателя около 1540 година.
Изглежда, че турският диван е напълно схващал нуждата, да се насърчава и покровителства скотовъдството в планинските места, защото месото и млечните продукти са били необходими за продоволствуването, както на Султанския двор, така и на столичното население и еничарските корпуси. Не трябва да се забравя, че спахиите, които се делили на три класа, са носили известни тегоби спрямо държавата само във военно време - иначе те не плащали на хазната почти нищо. Издръжката на двора и постоянната войска от Еничари се е вземала от тежките налози върху раята и доходите от частните султански (Хас-Хумаюн) и имперски имоти. Тези именно стопански нужди са карали султаните и дивана да раздават в разни времена известни привилегии на поробеното население. Вероятно за такива нужди са дадени на Копривщица двата неразчетени още фермана. Привилегиите са добити в един сравнително мирен период на турската история, когато наистина са правени известни усилия за нейното икономическо заздравяване.

НАЧАЛО

Казахме по-рано, че скотовъдството е покровителствано, а кехаите и джелепите почват да добиват все по-голямо значение и влияние. Примери за това изобилстват в полуострова: Мияците, пастири-българи от Реканската Кааза, в Дебърски санджак, в Македония, са притежавали чрез фермани обширните летни пасбища в Бистра планина. Стадата им са зимували в Тесалия, а техните горди кехаи са прекарвали зимата в Солун.

Български овчар. Фрагмент от картина от Ж. Б. Ванмур /XVII в./. Rijksmuseum, Амстердам

Когато напролет те потеглювали за своите села Галичник, Лазаро-поле, Гари и др., били охранявани до завръщането от силна военна стража. Всичко това иде да ни покаже, че домазлъкчилъкът и джелепството - и двете занятия упражнявани в Европейска Турция главно от българи - са били достатъчно ценени от властта. Може да се заключава, че в по-новите времена жилавите българи постепенно са завладявали тази стопанска област в Турското царство.
Според разказа на една от сестрите на Али-бей Гаванозоглу (Али-бей Гаванозоглу е последният от семейството на Т. Пазарджикските феодали Гаванозоолар, които векове по ред се владеели почти цялата днешна Т. Пазарджикска околия. Али-бей се обвиняваше от Цариградската конференция, че е подбутнал помаците да изколят Батак. Заповядано от централната власт да бъде арестуван, той се удавил в нужника.) от Т. Пазарджик, стадата и чардите на нейните прадеди са летували по Средна-гора. Почти всички техни овчари, говедари и кехаи били българи. Преди Освобождението е имало запазени в Панагюрище доста спомени и анекдоти от преди век и половина за Гаванозоолар, които доста често през лятото са прекарвали в селото Стрелча, намиращо се в полите на Средна-гора. Старата ханъма е разправяла още, че по летовищата са пасли и стада на кехаи - българи, които през зимата закарвали стоката си из одринско. Не подлежи на съмнение, че тука става дума за панагюрци и копривщени. За допущане е, че много от кехаите на поменатите пазарджикски бегове с течение на времето са станали сами собственици на стада, а в последствие техните синове и внуци са почнали да боравят и с джелеплък. Често пъти джелепи от другаде са се поселявали в Копривщица, както е случаят с дедите на Станьо Батулат от Батулци. Следвайки развитието на Копривщица, като постоянно заселище, ние можем да твърдим с положителност, че джелеплъкът (браничарството) е прямо последствие от развиващото се близо два века овчарство. До колко това последното е било изключителното, за първите времена от заселването, занятие на хората там, явствува и от запазения старинен обичай: когато някой си дойде от чужбина (курбет), да се поздравляват домашните му с думите: „Честит Ви овчар".
Интересно е да се подчертае, че джелеплъкът се засилва при залеза на турското могъщество в Европа. Дневниците на пътешествениците, като Герлах и други, както и съобщенията на разните европейски посолства до Цариград, гдето често са преседявали по една-две години, са пълни с поразителни описания за духовната нищета и немотия в областите, в противовес на разкоша в султанския двор и конаците на пашите. Логично е да се мисли, че в този именно период на упадък на турското царство копривщенските и от други места джелепи са придобили влияние, което постоянно се усилвало. Турското правителство е държало за изобилното снабдяване на Цариград с месо, което снабдяване ние предполагаме, че е вършено главно от бошнаци и българи - скотовъдци и джелепи.
Тук требва да се крие и причината, както споменахме и другаде, за даването на известни права на панагюрци и копривщени. Твърдението, обаче, че през двете села турчин с подкован кон не могъл да мине, е една басня. Никога гордото завоевателно племе не би дало подобна привилегия на раятско население.