ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Купеното място е носило до тогава името: Юрт на Хаджи Станьовци.)
Времето на Селим III е ознаменувано с опустошителни вътрешни войни: Али-паша в Янина, Махмуд в Шкодра, Пазвантоглу във Видин, организираните десетохилядни шайки на кърджалийските водачи Кара-Фейзи, Гушанцъ Али-халил и други непризнавали никаква султанска власт и Турция в продължение на четвърт век станала арена на нечуто безначалие. В този именно период събирането на беглика е било преустановено по силата на една необходимост, за да почне наново с възцаряването на знаменития Султан Махмуд в 1808 г. и с умиротворяването на Турция вътрешно.
/става въпрос за султан Махмуд II - бел. адм/

Султан Махмуд II. Ed. Grosvenor. Constantinople. London, 1895

Бегликът в Европейска Турция, с изключение на част от Дунавската област (Туна-вилаети), през цялото царуване на Махмуд и това на неговия син (Султан Махмуд е царувал от 1808 до 1839. Наследил го е синът му Султан Меджид) е бил в ръцете на големия копривщенски род Чалъковци. Главните представители на това знаменито българско семейство са били: Големи Велко и Големи Стоян Чалъкови (Турците ги зовели Чалъолар) и техните братовчеди, между които най-видният е Малки Вълко  Чалъков. Те са живели  в Пловдив. Къщите им до днес стоят непокътнати такива, каквито са били в оная епоха. Едни - до катедралата „Св. Богородица" и тяхната собствена църква „Св. Никола", другите (къщите на Вълкович) - до построената пак от тях църква „Св. Неделя". Някои от тях са живели и в Копривщица. В къщата на Азманови има мраморна чешма на която се чете: „Нешо Теодорович Чалъкоглу - 1828 г. (Азманската къща е била притежание на Нешо Теодорович Чалъкоглу - баща на майката на Ив. Евст. Гешев.)

Чешмата и къщата на Чорбаджи Нешо Теодорович Чалъкоглу, срещу Десьовската къща

 Живущите в Копривщица са завеждали джелепския отдел при общото съдружие. Но, гдето и да са били, Чалъковци никога не преставали да работят за духовното обновление на българския народ.
Д-р И. Селимински в своите записки говори следующето:
Бегликчиите образуваха едно влиятелно и полезно за народа съсловие. Те бяха силни не само пред високата порта и пред провинциалните власти, но много ги уважаваше и целияте ни народ. Действително, бегликчиите бяха родолюбиви и истински патриоти. „В гр. Пловдив живееше семейството Чалъкови, като ангел хранител не само за родния си град, но и за целия народ. Членове на това семейство беха двама братя, Големият Вълко и Малкият Вълко. Друго влиятелно семейство тук беше семейството Чомакови. Къщата на Малкия Вълко беше дом спасителен и милостив за нещастните. Той помагаше на народа да се просвети, основа Българско училище, което гарантира с доволен годишен доход".

НАЧАЛО

Вълко Чорбаджи – инициатор за отварянето на първото българско обществено училище (в Копривщица) - ликът му в Рилския Монастир.

Г-н Лт. Шопов на стр. 37 в описанието дейността и живота на д-р Стоян Чомаков, казва:  „Неоспорима истина е, че Пловдивската епархия е проявлявала по-голяма инициатива, по-пламенна дейност от всички други епархии по църковния въпрос и въобще във Възраждането. Причината на това е, че Пловдивско е родило и Пловдив е притежавал такива народни благодетели, първенци и чорбаджии, като Големи Вълко, Големи Стоян и Малки Вълко; такива просветени, родолюбиви и неуморими деятели, като Найден Геров, Д-р Чомаков, Иоаким Груев и Гьоргаки Чалъоглу, и такива заможни чорбаджии и опитни търговци, като Бр. Гешови, Цоко Каблешков, Кесякови, Малееви и пр. Те всички заедно са съставяли сила, въоружена със законност и енергия, и са умели успешно, да противостоят и да се борят против гръцкото духовенство, култура и политика".
Подобни отзиви за рода Чалъковци може да приведем още десятки от разни автори и разни времена, почти от всички, които са писали по нещо за нашето Възраждане.
Чалъковци са вземали беглика почти за цяла Европейска Турция в Цариград, а са го събирали тук и там чрез доверени свои пълномощници, главно копривщенци. Бегликът им е даван от правителството „еманет", на лично доверие, без всякаква гаранция. Като се вземе пред вид, че Чалъковци са държали беглика половин век, може да се разбере онова доверие, което диванът е имал в тях, и грамадното влияние, което те са упражнявали пред властите. Много мютесарифи-паши (окръжни управители), особено след танзимата, както и разни забити, са били уволнявани веднага по тяхно искане. Веднъж през 1823 год. осъдените на доживотен затвор в пловдивския хапъз пренасяли греди за поправката на моста над Марица. Случайно пренасянето било наблюдавано от конака, който е на няколко крачки, от Пашата и от Стоян Чорбаджи Чалъоглу. Между осъдените е бил и Матея Лудов (хванат като хайдутин). Той е бил още същия ден помилван и освободен по искането на Чалъоглу. Такова влияние е имал този прочут род.
Дъдо Велко Каролев, панагюрец, писар у Чалъковци, живял много години в село Кючюк-кьой около Цариград, дето се събирали и зимували техните овце, разказва, че копривщенските бегликчи-башии били толкова влиятелни, че пашата и владиката в Пловдив и патриархът в Цариград треперели от тях. Никой не смеел дума да им повърне, защото те имали достъп, както при везирите, така и при султана. (П. Карапетров: Сбирка от статии, стр. 258  -  Ат. Шопов, стр. 9).
Голямото значение на Чалъковия род за българското Възраждане може да се установи още и от следующето: когато Големи Стоян оженил дъщеря си Мариола за Куцовлаха Димитраки Мицура, сръбският княз Милош Обренович (Когато  Милош отивал за Цариград, минавайки през Пловдив,   той живял, като гостенин, в къщата на Недельо Чорбаджи) писал, че тоя брак туря в опасност семейството като българско. (Ат. Шопов. Д-р Чомаков, стр. 14).