ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Отначало бегликът е събиран в натура. Всички данни от онова време потвърждават това. Знае се, че агнета са пращани в Цариград най-първо от Албания, защото агнилото там е ставало най-рано. Тоже е известна и по-голямата част на държавните пасбища, гдето се пасли беглишките стада. Вероятно, в средата от царуването на Махмуд бегликът почва да се събира в пари.
Казахме вече, че Чалъковци събирали беглика чрез чиновници и доверени свои пълномощници. Най-влиятелният от последните в Копривщица е бил Чорбаджи Петко Догана. Той е събирал беглика в разни области, между които и Албания. Имало е пълномощници и некопривщени и дори турци (като Мехмед-бей Неврокоплу), но това се е случвало рядко, като изключение. Преди Чалъковци копривщените са събирали беглика и в „Мора" (днешната Гърция). Това се подтвърдява от куриозните разкази за Коджа-башиите (тогавашните кметове в Гърция) на много стари хора, отдавна измрели като дядо Никола Акаша и други.
Петко Догана имал тоже свои доверени лица, които водили чети от по четиридесет-петдесет човека. Те пък от своя страна се делили на групи от по десетина души с по един началник или по-скоро счетоводител-писар. Бегликчиите в четите се наричали „саиджии", бройци, а понякога  -  и панти.
Общо взето, бегликчиите са били хора грамотни и повечето са знаяли да смятат добре. Пълномощниците като Чорбаджи Петко произвеждали в Копривщица един вид набор за саиджии почти всяка година през февруарий. Всеки новобранец е трябвало да знае да чете и да смята, да притежава добър кон и да знае да язди; да бъде смел, юначен и добре въоръжен. Някои са ходили в турска или арнаутска носия. Много саиджии са носили чохени чепкене, везани със сърма (сърмакер). Имали хубаво въоружение (силях): ножове, правени в Прищина, луксозни пищови, купувани в Монастир (Битоля) или пък дълги пушки - гегалийки, купувани от Арнаутлука в Люма и Мат.

Кожен силях с втъкнати пистолет, ятаган с ножница и прикачени към колана паласки и барутник - XVIII и XIX в. Национален военноисторически музей — София.

Бегликчиите скитали из цяла Европейска Турция и се считали за царски хора. Често пъти те се зъбили и влизали в конфликт с бейовете, които криели стадата си по разни непристъпни места, за да не платят беглик.
Бегликът е събиран срещу разписки в най-различни монети, тогава в циркулация. Парите са прибирани от началниците на четите и предавани за сметка на предприятието на сарафите из окръжните и казаалийски центрове. Слушали сме много куриози по предаване на парите от саиджиите:

Чорбаджи Лулчо Д. Каблешков с втората си жена Ана, сестра си Пена и децата си Андон, Никола, Парашкева и Анна

Лулчо Каблешков (баща на революционера), според един анекдот, обичал често да изброява на някои саиджии ексик парите. Приемачът Лулчо седи турски, а пред него купчинки преброени пари, златни, сребърни и бакърени, сортирани минцове, бешлици, и пр.. Един от пострадалите, Ганчо Муратът, седи веднъж срещу него, наблюдава, как приемачът продължава да брои, и пуши тютюн с много дълъг чабук. Лулата отдолу е намазана с катран и Ганчо от време на време посяга с лулата (чабука) и пита: „Баа Лулчо, да не сбъркаш да туриш бешлици при минцовете" (златни пари) ... и вдигне един минец.

НАЧАЛО

Саиджиите в повечето случай са били разтропани хора, работили са по пет-шест месеца в годината, а останалото време прекарвали във веселба и ожидание идущата пролет. Пестеливи не са били, не са били и сребролюбци. Главното им старание е било да имат добър кон, хубави дрехи и въоружение.

Бегликчийски саиджия от средата на 19 век

Те гледали с снизхождение на абаджиите и се смаяли с тях, че бодат хиляда игли за пара и ядат „абаджийски кашкавал" (ряпа). Иначе бройците са били родолюбиви и пожертвователни при разни благотворителни случаи. Една от главните черти у бегликчиите е била техният весел нрав и незлобивост. Бегликчията Ненчо-Васьо от Средна-махала, човек на средна възраст, говорил често, че криел в зимника (избата) една бутилка старо вино и молил своите другари да го изпият след смъртта му. Една година под-есен Ненчо умира; бегликчиите му устройват приличното погребение, а след туй се връщат в къщата му, гуляят два-три часа, изпиват виното и изиграват едно хоро на чело с вдовицата, която го води.
Говорейки за бегличиите, не можем да не кажем нещо за техния вожд в Копривщица Чорбаджи Петко.

Чорбаджи Петко и Рада Доганови – ликовете им в Рилския Монастир

Тодор Доганов от Копривщица и майка му Рада, дарители на Рилския манастир. Стенопис в главната манастирска черква. „Св. Богородица" в Рилския манастир, художник Захарий Зограф /1844/

Догана, между другото, е бил и селски векилин (пълномощник) и няма обществено начинание, в което да не е бил той на чело. Смел, умен, приличен, той е правил впечатление всякъде, гдето се е явявал. Щедър е бил дори до разточителност! Той е бил и голям скотовъдец. В Стара-планина (над Лъджене - Пирдопско) той имал петстотин „луди" говеда. Често той давал угощения в планината на лъдженските и душанските турци, големи главорези. Те го наричали „Крал-Петко" - угощението траяло по три-четири дена и се изядали много телета, опечени в кожите. На разотиване, той е заповядвал на Дойчо-кехая, да заповяда на говедарите да прекарат говедата на преглед и, която крава или юнец забележел, че са изцапани, ги разстрелвал с кобура си.