ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

 

 

Бит и култура
"Джелепи и бегликчии" - Адам Нейчев. Изд.

Чорбаджи Петко ходил често, придружен от стотина души на коне, в Рилския монастир, гдето братството е излизало в тържествена процесия вън от Самоковската врата да го посрещне. Той е бил един от благодетелите на  монастира. Благодарение на  неговата инициатива, копривщени имали особени стаи, които стоят и до днес. Едната от стаите, наричана и до днес „Копривщенска одая" е в същност един голям разкошен салон.

Копривщенски таван

Рилски манастир, Копривщенска стая, таван

Таванът е цял покрит с отлична резба, а на една плоча на стената и днес се четат издълбани имената: Ганчо Бъзювич, Рат Толювич, Никола чичо дели-делва, Спас Бедрек, Никола Десювич и майка им Генчовица и др.. В църквата на монастира има страничен параклис-олтар, гдето е изографисан ликът на Петко Догана.
Къщата на Чорбаджи Петко е една от най-големите и оригиналните в Копривщица. Един голям салон откъм улицата на втория етаж е служил като гостна за мъже („селямлък"). До салона се намира една малка стая („кафе-оджак"), гдето един специален слуга е варил кафе, подавал чибуци и огън. Тази стая се сношава чрез един таен проход, добре замаскиран, с друг един салон към вътрешната страна на двора, който тоже е служил за гостна. Таванът е покрит с фина резба, а на четирите ъгли на синьо поле са гравирани звезди с полумесец. Особеното в салона е една рядкост за тогавашните времена не само за Копривщица: камина, с мраморни подставки по подобие на такивато в средновековните замъци на западните феодали. Къщата има много отделения. До нея е имало друга къща, която е служила за помещение на слугите. Там са били и конюшните. Чорбаджи Петко се е славил и като притежател на коне от рядка порода. Един такъв жребец е рисуван от натура в иконата Свети Евстатий. (Иконата Свети Евстатий в така наречената „вехта черкова" Св. Богородице е един рядък екземпляр от българска черковна живопис. Творецът е един калугер от Трявна, на когото Догана тогава - в 1832 год. - е платил, според надписа, гроша 1200.)
Догана е бил голям защитник на честта на българското име. Веднъж през лятото дохожда в Копривщица от Пловдив гръцкият владика. Осем попове, на чело с протопопа - Поп Михальо, дядо на именития български държавник Мих. Ив. Маджаров, - се представили на владиката и му поднесли своите покорни почитания. Св. Пловдивския Митрополит, обаче, ги обидил по жесток начин. Уведомен за това, Догана, придружен от двама-трима още първенци, се явил пред владиката и, след като му целувал ръка, отдавайки почит на сана му, заявил, че той утре преди изгрев-слънце трябва да напусне Копривщица, иначе ще го арестува чрез своите хора и ще го теслими на Азис-паша в Пловдив. На слизане от чердака, гдето седял владиката със свойта свита, Догана казва високо по турски, за да го чуят, на епитропа Дядо Ненчо Бучков следующето:

НАЧАЛО

„Ненчо, ще накълцаш наситно пресол (кисело зеле, каквото в Копривщица се пази до края на юлий), ще туриш повече червен пипер и да не си смеял да капваш вътре зехтин" . . . Сутринта рано владиката напуснал селото. Той разбрал, че общите тогава владишки обноски с българското население тука не вървят! Този факт, както и писаното по-рано, рисува доста ясно, какъв е бил на времето си Петко Догана.
Сега, нека се повърнем и кажем нещо за заможния род на Чалъковци, който, както споменахме и по-рано, е бил главният предприемач по беглика. За тях има писано доста много. Най-ценното описание, обаче, е онова на покойния Йоаким Груев под надслов: „Спомен за Чалъковци" (Български преглед, книга III, година III. 1896 год.)

/Бележка на администратора - през 70-те и 80-те години на XX в. в Националната (Народната) библиотека се новообразува фонд - ф. № 772 - Чалъков, и споменатата книга е част от този фонд/

Деятелността на това знаменито семейство засяга почти всички проявления на нашето Възраждане от началото на миналия век, както и подготовката на черковния въпрос, без който не би се знаело, че съществува дори българска народност.
Чалъковци построиха в Пловдив български църкви в Мараша и Каршиака; те подкрепяха с помощи почти всички монастири в днешна България; бяха настойници на Рилския и Бачковския монастири, гдето са изобразени и ликовете им; техният род е организатор на повечето училища в южна България, главно в Пловдив и Копривщица. Чалъковци строяха от своите частни средства училища и ги осигуряваха с доходи за тяхната издръжка. Те субсидираха учители и пращаха да учат в горни учебни заведения способни мла­дежи. Въобще цялата им обществена деятелност рисува едно похвално родолюбие. Деятелността на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от Селима III на гръцките училища и поголовното погърчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност. По-състоятелните и издигнати българи считали за гордост да наричат себе си „Ромньос" (Ромеос) (турците наричаха Гърците „Румъ-милети"). Гръкоманството става общ култ. Ето в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражание, започва да развива своето спасително за народа дело.
Наистина, Възраждането на българския народ е дело на десятки по-видни деятели и стотици други не по-малко заслужили труженици, но родът на Чалъковци остава да заема едно от най-видните места между радетелите за нашия народ.
В заключение ще кажем, че джелепите, бегликчиите и особено Чалъковският род играха една завидна роля в нашето национално пробуждание.
Българският народ им дължи почит и признателност. Кой знае, колко още дълго би се забавило нашето Възраждане без тях.

назад 1 2 3 4 5
Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги