ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

Като са нагощавали ходжата и децата, две деца хващали детето за роките и го откарвали в къщата дето учил ходжата децата; дур да идат в къщата момите пеели следоющата песница:

песна  2

Събрали са триста Звезди,
Триста Звезди триста Юди,
Събрали са фафъ сарае,
Дека си е Жива Юда;

Пременили е наредили е.
Я си Юда заплакала,
Уставила стара майка,
Стара майка, милни сесри.

«Хаде, Юду, нимой плачешъ!
Чи ша идешъ на небету,
На небету и при Бога.
Бога е каилъ станалъ,

Та та учи да си пеешъ,
Да си пеешъ, да си пишешъ
При Бога седишъ малу млогу,
Малу млогу деветъ години.

Па си слевашъ на земета
Та си учишъ малки деца
Да си пеетъ, да си пишетъ.
Кой са учи да си пее,

Да си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,
И звезница и земица,

И земица и петица;
Хемъ да пише бела книга,
Бела книга църну писму,
На царе е млада войвода;

Фъ десна му рока златно кондиле
Па си е и първа рескица
Та гу царе фальба фали.
Я той си, Юду, тебе фали;

Та ти курбанъ коле,
Курбанъ ти коле ду три пуйки
Чи му си ардамъ сторила; —
Научила гу си да си пее,

Да си пее да си пише».
Дума хи продумали Ясни Звезди,
Ясни Звезди Ясни Юди;
Заемела са Жива Юда,

Та ми веке ни плаче;—
Я ти, дете, що ми пдачешъ
Чи си при майка ни седишъ?
Майка ти вечере готви;

Ега си слънце зайде,
На дори ша та чека,
Ша та чека съсъ емрица;
Чи са учишъ да си пеешъ,

Да си пеешъ да си пишешъ;
Фала ти фъ наше селу.

НАЧАЛО