ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

Когато вече стигали до къщата гдето учил ходжата, сядало детето при другите деца, а една от момите му давала книгата, пък ходжата казвал що да пее; момите испявали следоющата песница:

песна    3.
Малку дете курбанъ клалу,
Курбанъ клалу църни пуйки,
Курбанъ клалу на Жива Юда;
Жива Юда курбанъ виде,

Сърце хи са усмийналу.
Та си фана Има царе,
Дукара гу фъ наше селу,
Та ми седна на заище.

Фтегна рока Жива Юда,
Фтегна рока фъ златна хлута,
Та искара ясна книга,
Подаде е на малку дете:

Седни ми, дете, поседи,
За тебе си царе дойде,
Да та учи да си пеешъ,   .
Да си пеешъ да си пишешъ;

Аду си ти сърце тръгналу,
И язъ ти ардамъ чинамъ
Да са учишъ малу млогу,
Малу млогу деветъ години.

Царе та веке научилъ,
Да си пеешъ ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И ратина и звезница,

И звезница и земица,
И земица и петица;
Хемъ да пишешъ бела книга,
Бела книга църну писму;

Та му си млада войвода.
Та му фодишъ на юрдие,
На юрдие на полету;
И му си първа рескица,

Та му пращашъ бела книга,
Бела книга църну писму,
Що си сторилъ на юрдие,
На юрдие, на полету.
Та си фаленъ и пофаленъ!
Уй ми, уй ми, Жива Юда,
Жива Юда фъ наше селу!
Дукарала Има царе,

Та си учи малку дете
Да си пее да си пише.

НАЧАЛО