Вечерта, когато слънцето захождало отивали деветте моми и закарвали детето, та го докарвали дома му при майка му, която го причаквала на портите; момите испявали следоющата песница:
песна 4.
Мале ле стара мале,
Що си, мале, днесъ правила?
Да ли си вечере готвила,
Вечере, мале, чиста емрица?
Чи си ти иде мъжку дете.
Жива е Юда слела
Утъ небету фъ наше селу;
Дукарала Има царе.
На дете си дава ясна книга.
Та гу учи Има царе
Да си пее, да си пише;
Дуръ да си дете порасне
Сега малу деветъ години;
Ша си пее ясна книга,
Ясна книга и ратина,
И. ратина и звезница,
И звезница и земица,
II земица и петица; —
На ша иде дуръ при царе,
Да си му е младе войвода,
Млада войвода, първа рескица.
Фала ти, мале, на земета!
Родила си юнакъ надъ юнаци,
Та на царе млада войвода.
Та му фоди на юрдие,
На юрдие на полету;
На царе си праща бела книга,
Бела книга църну писму
Що станалу на юрдие,
На юрдие на полету.
Майката на детето давала на момите бакшиш по двадесет пари и по една чиста питичка и си отивали по дома си .
Бележки от задните песни за хадет на учението на детето.
Жива: верували че тя научила человеците да пеят и да пишат.
Лена книга: съдържала песните, които пели нашите дядовци когато колели курбането на Боговето.
Ратина: съдържала песните които пеели когато влизали на юрдие да са бият с душманите си.
Звезница: съдържала песните, с които магьосниците говорили със звездите и казували какво ще бъде.
Земица: съдържала песните, които учили по коя земя ходили нашите дядовци и на коя земя са заседнали.
Петица: съдържала пет китапе, които съдържали песните за Боговето и Богиците.
Каница: било направено от кожа и писували на него, както сега писуват на книгите.
Има: бил наш цар много прочут, че той се покачил на небето, и се научил да пея и да пише; а после той научил другите с помощта на Жива Юда.
Рескица: значи писар; от рески црави.
Емрица: значи пита.
Усмийналу: значи усмихнало
Заигае: мектеп, училище, къща, в която се учат децата.
Хлута: Значи джеп.
НАЧАЛО
|
|