ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

РЕКЛАМА

В края на XVI и началото на XVII в. Етрополе се издига като значително занаятчийско и рударско селище. Това се отразява благоприятно на близката обител. Редица етрополци са нейни дарители. В чисто българско обкръжение Етрополският манастир има възможността да поддържа и развива книжовната традиция.
В манастира „Варовитец” се пишат книги както за обителта, така и за нуждите на другите селища, черкви и манастири: оцелели са 76. През първата половина на XVII в. в скрипториума на Варовитец работят отлично подготвени преписвачи-калиграфи, чиито имена стават известни далеч зад пределите на „Варовитец”:

Ръкопис от Етрополската школа и дивит

Йеромонах Даниил Етрополски е плодовит преписвач на черковни книги, надарен калиграф и орнаментатор, живял през първата половина на XVII в. До днес са запазени общо 13 негови ръкописа датирани между 1616 и 1643г. -  „Пролог” (1620г.), „Панегирик” (1622-23г.), „Сборник от неделни и празнични поучения” (1626г.), „Служебен миней за месец юли” (1643г.) и др. Към тях, ако съдим по почерка и украсата, могат да се добавят още няколко, достигали до наше време без името на автора им. През 1616г. отец Даниил е във Врачанския манастир и преписва едно Четириевангелие, от което е съхранена само приписката на отделен лист, вложен в Черепишкото евангелие. Изглежда йеромонах Даниил се е установил във „Варовитец” през 1620г. когато при тогавашния игумен Андоний преписва и украсява „Стишен пролог” (1621г.; днес в НБКМ). В бележка към ръкописа отец Даниил разказва, че „Стишен пролог” е откупен от Гино Грък – касапин от Етрополе, за 1400 аспри и подарен на манастира на 29 август, във вторник. Събитието било отпразнувано тържествено в кръчмата на Синедин в Етрополе. Всички ръкописи на йеромонах Даниил се отличават със стилово единство. Тъй като съвременниците му в манастира и последователите му следват неговия тип писмо, с основание се смята, че той е създателят на етрополския калиграфски полуустав в манастира „Св. Троица”. Повечето творби на отец Даниил са снабдени с подробни приписки, в които има и данни от летописен характер. От голямото количество ръкописи, които монах Даниил е оставил (а това навярно не е всичко, което е написал), проличава неговото трудолюбие и дарбата му на калиграф и художник. Книжовникът работи предимно в Етрополския манастир, но поддържа връзки и със Света гора (един атонски монах купува негов ръкопис за 1900 аспри), с Търново (там през 1622г. създава един от най-ценните си ръкописи - Панегирик), с тетевенския манастир „Св. Илия”.
Съдържанието на творбите му е предимно богослужебно (минеи, евангелие, октоих). Двата му сборника („Пролог” и „Панегирик”) показват и интереса му към българското книжовно наследство. В тях са поместени жития от Евтимий Търновски, проложно житие за Иван Рилски, за Михаил воин и др. Приписките на отец Даниил изразяват ненавист към робското потисничество и будно родолюбие.

Даниил Етрополски. „Стишен пролог” от 1621г.

Йеромонах Рафаил е съвременник и последовател на Даниил Етрополски и работи в манастира още от 1600 г. В течение на няколко години той преписал четири големи и добре оформени минеи, които се купуват скъпо от видни етрополски граждани, за да бъдат подарени на монашеското братството на „Варовитец”, „Яковщица” и други манастири. Преписва „Миней за месец април” (1600г), откупен от Ракослав Вукоманов и подарен на манастира по времето на Ловчанския епископ Симеон и игумена Захарий. Йеромонах Рафаил твърди, че е самоук, че не е изкусен в професията, и че този Миней е негов труд и подвиг. По-късно отец Рафаил става игумен на манастира и пътува до Йерусалим. 

Около средата на XVII в. във „Варовитец” работили още Василий Софиянин, граматик Йоан и монах Теодосий, който през 1648г. поставил началото на манастирската кондика: Василий Софиянин, е представител на Софийската книжовна школа, но се оттегля в Етрополския манастир, да търси по-добри условия за работа. През 1642г. заминава за Света гора, където подарява няколко свои минеи и вероятно остава до края на живота си. В приписка към „Миней за месец септември”, съхраняван в Зографския манастир е записано: „Този миней изписа йеромонах Василий Софиянин в място Етрополския манастир, наречен Троица, и го занесе в Света гора в манастира Зограф и го предаде на църквата в дар на Светомъченика Георги (1642г.)”; 

Граматик Йоан работи в манастира между 30-те и 60-те години на XVII в. Съхранени са 4 негови ръкописа. В „Стишен пролог”, писан от граматик Йоан (1636 г.), е включено уникално „стишно проложно житие за връщане на мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител през 1469 г.” Последният известен ръкопис на поп Йоан е „Четириевангелие” (1658г.), писано в Етрополе. Кожухарят Георги Степанов от с. Осиковица го откупува и подарява на селската църква. Описано е от проф. Константин Иречек в книгата му „Пътувания по България” (1899г.) по следния начин:
„…Между другото показаха ми в черквата св. Иван (в Брацигово) освен два късни ръкописа една непозната до сега старопечатна славянска книга, пълен екземпляр от едно тетроевангелие българска редакция, напечатана от „дяка Лаврентия” в Седмиградския Белград на 1572г. по заповед на войводата Крищов Батори. Тази старопечатна книга описах в Archiv für slav. 8, 132. От двата ръкописа на книгата единият е с юсово писмо от 16 – 17 век и съдържа жития на светии с канони; другият, без юсове, е писан на 1658г. от попа Иоана в Етрополе за черквата св. Михаил и Гавраил в селото Осиковица (Орханийско – днес Ботевградско) и според надписа на подвързията на 1758г. бил е подарен на Кричимския манастир свети Врачеве…”.
Днес се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Това Четириевангелие е с художествено изработен позлатен сребърен обков. На предната страна, между 13 релефни изображения на новозаветни сюжети, е разположена централно композицията Възкресение Христово. На задната страна в правоъгълна филигранна рамка е изобразено Христовото разпятие.

Позлатен сребърен обков на ръкописа на граматик Йоан „Четириевангелие” (1658г.)

Книжовно богатство, създадено от преписвачите-калиграфи в Етрополска книжовна школа, спомогнало за разпространението на Етрополското писмо в манастирите из Средногорието и Стара планина.

Освен скрипториум, през XVII век в Етрополския манастир има училище за обучение на граматици и орнаментатори, с  богато книговезко ателие. Изработвали са подвързията на етрополските ръкописи от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа, украсявана с врязани геометрични фигури, растителни мотиви и др. В приписки на ръкописите се споменават подвързвачите: монах Онуфри, майстор Димитре, поп Влайо, поп Вълчо от Етрополе.   

Мнозина от даровитите граматици, орнаментатори, подвързвачи и  иконописци са останали анонимни, верни на средновековната християнска етика за скромност.