ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

МЕСТА ЗА НОЩУВКА

БИТ И КУЛТУРА
Ресавска правописна редакция и етрополски калиграфски полуустав

През първата четвърт на XV в. България все още е средище на култура, която оказва благотворно влияние върху други народи. Български писатели и образовани люде отиват да работят в Сърбия, Влашко, Молдова, Русия и подпомагат развитието на литературата в тези страни. От средата на XV в. започва обратен процес - културните постижения на другите народи, които живеят при по-благоприятни политически условия, оказват въздействие върху българския духовен живот.

Започват да се усещат влияния, идващи от Сърбия, която е заробена по-късно. В Ресавския манастир благодарение на българския книжовник Константин Костенечки (около 1380г. – I половина на XVв.) е създадена ресавската правописна редакция, чиито ръкописи се разпространяват из западните български земи, а по-късно и навътре в България, чак до Етрополе и по на изток.

През XV-XVI в. калиграфското и художественото изкуство в Молдова и Влашко достига забележителен разцвет. Румънските книги се украсяват с орнаменти, възприети от българските художествени традиции и отбелязали ново творческо развитие. Създава се красиво писмо, известно под термина „калиграфски полуустав”. С проникването на румънски книги в българските земи започва да се чувства и тяхното въздействие върху графиката на нашите ръкописи. При неблагоприятните просветни и материални условия през робството калиграфското изкуство в България се поддържа трудно. Румънското влияние върху българските преписвачи е напълно естествено, защото голяма част от ръкописното ни наследство е унищожена през XIV-XV в. с разрушаването на градове и манастири. Така най-добрите образци през XVI в.  се оказват влашките и молдовските ръкописни и печатни книги с тяхното изискано писмо и украса. Етрополското писмо (етрополски калиграфски полуустав) от първата половина на XVII в. възниква върху основата на румънските книжовни паметници с дейното участие на основоположника на Етрополската книжовна школа йеромонах Даниил Етрополски. Школата има единни правописни норми (ресавски) и характерен орнаментално-художествен маниер. През XVII в. отново се издигат културните средища по българските земи.