ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

аал_, аба_, абв_, абд_, абе_, абз_, аби_, абл_, абн_, або_

а- - (гр. а- „не”, „без-”) - Отрицателна частица, представка в чужди думи, която пред гласна се явява като ан-: авитаминоза, анемия, анаероби

а - муз. 1. Буквено означение на тона ла; 2. Съкращение за „алт

ааза, аза; ааза, аза - (ap.-тур.  aza) - ист. Член на общински, околийски или областен административен съвет, комисия, съд и подобни; мн. ч. - Членове на организация

аалар - вж. агалар

аба, ваба, хаба; аба - (тур. aba от ар.) - 1. Дебела домашна вълнена тъкан (плат), тепана на тепавица и предназначена за шев на горни мъжки и женски дрехи от българските носии; бало

аба, хаба, аджамка, салтамарка, гриш; аба - (тур. aba от араб. „покривам”) - 2. Горна дреха от мъжката носия, от дебела домашна вълнена тъкан аба, дълга до кръста или под него, с дълги тесни ръкави, отворена отпред, с прави предници и извито по врата огърлие, в кройката й са характерни силно стесненият надолу гръб и отделни подмишечни вставки. Обточена е по ръбовете и по някои шевове с бозав, кафяв или черен вълнен шнур или гайтан, без яка е или с твърде ниска яка и не се запасва от пояса. В северозападните райони е бяла, а в североизточните и южните - бозава, кафява или черна.

абаджийство; абаджийство - Занаят за изработване на аби (плата и дрехите), включва и продажбата им. В края на XVIII в. и през I половина на XIX в. става най-важният отрасъл в българското занаятчийство. Разцвета му е свързан с развитието на овцевъдството и с въвеждането в редовна турска войска (1826г.) на облекло от плата аба. Българските аби се търгуват на Балканския п-в, в Мала Азия и отчасти в Индия и Африка. Развито е в Сливен, Котел, Калофер, Казанлък, Стара Загора, Копривщица, Панагюрище, Карлово, Устово и Райково (днес квартали на Смолян) и другаде, където възникват и първите манифактури (30-те и 40-те г. на XIX в.). Започва да запада още преди Освобождението поради конкуренцията на внасяните от Запад шаяци и сукна и изоставянето на носиите. Днес занаятът не се упражнява.

абаджилък; абаджилък - (тур. abacılık) - 1. Занаят за производство на аба; 2. Шиене или продаване на аби

абаджия; абаджия - (тур. abacı) - 1. Производител на аба; 2. Шивач на аби и други горни дрехи; 3. Търговец на готови горни дрехи (аби, потури и др.); 4. Член на абаджийския еснаф

абадон, абадонай; абадон, абадонай - (от евр. abad „разрушаващ”) - 1. мит. Ангел на тъмните сили, главатар на дяволите; 2. прен. Гибел

абажур; абажур - (фр. abat-jour) - Приспособление от стъкло, плат или друга материя върху или около лампа за съсредоточаване на светлината в определена посока или за предпазване на очите от нея

абазия; абазия - (а- и гр. básis „стъпка”) - мед. Загубване на способността за ходене

абак, абака; абак, абака - (гр. abax, лат. abacus „маса”, „дъска”) - 1. арх. Горната част на капител, обикновено с форма на четвъртита плоча; 2. ист. Вид сметало, което употребявали старите гърци и римляни; 3. мат. Специален чертеж с цифри за механическо решаване на уравнения

абака; абака - (мал. abaca) - 4. Вид бананово дърво; сравни с: манила; 5. Вид кълчища, добивани от ликото на това дърво

абалиенация; абалиенация - (лат. abalienatio) 1. юр. Отчуждаване на имот. 2. мед. Душевна болест, лудост.

абанос; абанос - (тур. abanoz през ар. от егип.) - 1. Тропическо дърво, чиято здрава и естествено черна, червена или тъмна дървесина се употребява за скъпи мебели и художествени изделия; 2. Предмет от абаносово дърво

абат; абат - (лат. abbas, -atis „отец” от сир.) - 1. Игумен на католически манастир; 2. Католически свещеник

абатиса; абатиса - (лат. abbatissa) - Игуменка на католически девически манастир

абатство; абатство - (от лат.) - 1. Католически манастир с принадлежащите му имоти; 2. Звание и длъжност на абат; 3. Жилище и канцелария на абат

НАЧАЛО

абвер; абвер - (нем. Abwehr „отбрана”) - ист. Военното разузнаване и контраразузнаване в Германия от 1925 до 1944г.

абдал; абдал - (тур. aptal от ар.) - разг. Глупак, простак

абдест; абдест - (тур. abdest - ab „вода” и dest „ръка” от перс.) - Обредно умиване на ръцете и краката при мюсюлманите преди молитва

абдерит; абдерит - (гр. abderites) - 1. Жител на гръцкия гр. Абдера. 2. прен. Глупав човек (жителите на Абдера били смятани за глупави).

абдикация; абдикация - (лат. abdicatio „отказване от наследство”) - 1. Отказване от владетелски права, от престол; 2. прен. Отказване от някакви права или задължения

абдикирам; абдикирам - (нем., от лат.) - 1. Отказвам се от владетелски права или от престол; 2. прен. Отказвам се от права или задължения

абдомен; абдомен - (лат. abdomen) - анат. Корем

абдоминален; абдоминален - (лат. abdominalis) - анат. Коремен

абдуктор; абдуктор - (лат. abductor от abducto „отвеждам”) - анат. Мускул, който позволява отвеждане, отклоняване на крайник встрани

абдукция; абдукция - (лат. abductio „отвеждане”) - анат. Движение, отклоняващо крайник от предполагаемата средна линия, която разделя тялото на две симетрични половини

абелит; абелит - (от собс.) - спец. Вид избухливо вещество, което съдържа амониева селитра, готварска сол и др.

аберация; аберация - (лат. aberratio „отклонение”) - 1. астр. Видимото отклонение на небесно тяло от постоянното му място, дължащо се на скоростта на светлината, идваща от него, и движението на Земята около Слънцето или около оста й; годишна аберация, дневна аберация; 2. физ. Отклонение на лъчите от фокуса на леща; разсейване, разпръскване; сферична аберация; 3. прен. Отклонение от истината; заблуда, грешка

абецедар; абецедар - (лат. abecedarius, от имената на първите четири букви в латинската азбука: а, бе, це, де) - 1. Буквар; 2. литер. Стихотворение от средновековната религиозна лирика, на което всеки стих започва с поредната буква на азбуката

НАЧАЛО

абзац; абзац - (нем. Absatz) - печ. 1. Откъс, част от текст между два нови реда; 2. Отстъп, празното място пред нов ред

абзецер; абзецер - (нем. Absetzer) - техн. Вид усъвършенстван екскаватор, който има транспортна лента

абие; абие - Веднага

абиогенеза, абиогенезис; абиогенеза, абиогенезис - (а-, гр. bíos „живот” и génesis „раждане”) - биол. Зараждане без живо начало; самозараждане

абиотрофия; абиотрофия - (а-, гр. bíos „живот” и tréphō „храня”, trophē „хранене”) - биол. Понижаване жизнената сила на орган

абисален; абисален - (от гр. abyssos „бездна") - Бездънен, дълбоководен

абитуриент; абитуриент - (лат. abituriens, -entis „който ще си върви”) - Ученик, който завършва средно учебно заведение; зрелостник; сравни с: матурант

абла; абла - (тур. abla) - Кака

аблактация; аблактация - (лат. ablactatio) - 1. мед. Отбиване на кърмаче; 2. бот. Присаждане на дървета и храсти, като се сближават клончета, без да се отделят от стъблото

аблатив; аблатив - (нем. Ablativ от лат. (casus) ablativus „отделителен падеж”) - грам. Падеж в латински и други езици, който изразява отделяне, начин, средство, причина, място и други отношения

аблаут; аблаут - (нем. Ablaut) - езиков. Отглас, степенуване, промяна или редуване на гласни в думи от един корен (напр. тека и ток)

аблация; аблация - (лат. ablatio „премахване”) - 1. мед. Отрязване, отстраняване; 2. геол. Отмиване, свличане, разнасяне на скална повърхност; 3. Постепенно стопяване на ледникови маси поради изпаряване и механическо разрушаване

аблегер; аблегер - (нем. Ableger) - техн. Приспособление към машина за изнасяне и поставяне настрана от нея на произведен продукт (готови тухли, отпечатани листове, изкопана руда, торф и др.)

аблепсия; аблепсия - (а- и гр. blépō „виждам, гледам”) - 1. мед. Слепота; 2. прен. Заслепяване, заблуда

аблефария; аблефария - (а- и гр. blepharis „ресница”) - мед. Болест на клепачите, при която изпадат ресниците

НАЧАЛО

абнегация; абнегация - (лат. abnegatio „отказване”) - 1. Отказване, отричане от облаги, изгоди или от права; 2. юр. Отменяне; 3. прен. Самоотричане, жертване

абодрити, ободрити; абодрити - Славянско племе. Названието получават по името на река Одра. Населяват земите между реките Тиса и Дунав. Включени са в българската държава в началото на IX в. През 818г. абодрити заедно с тимочани се отцепват и влизат в състава на Франкското кралство. В 822г. подкрепят въстанието на хърватския княз Людевит срещу франкския крал Людовик Благочестиви. След неуспеха на въстанието абодритите отново се подчиняват на франките. Между 824г. и 826г. хан Омуртаг изпраща 3 пъти пратеници при Людовик Благочестиви за да уредят по мирен начин връщането на абодритите към България. В 827г. и 829г. България води войни с франките и присъединява абодритите и други славянски племена отново към българската държава.

аболиционизъм; аболиционизъм - (англ. abolitionism от лат. abolitio, -ōnis „премахване”) - 1. Обществено движение за отменяне на закон, традиция, съществуващо положение; 2. ист. Движение за премахване на робството на чернокожите и на търговията с роби в САЩ (от края на XVIII и началото на XIX в.)

аболиционист; аболиционист - (англ. abolitionniste, от лат.) - Привърженик на аболиционизма

аболиция; аболиция - (лат. abolitio „премахване”) - 1. Отменяване на закон, решение и др.; 2. юр. Прекратяване на дело поради амнистия

абоминация; абоминация - (фр. abomination) - Поругание, кощунство

абонамент; абонамент - (рум. abonament от фр. abonnement) - 1. Предплащана сума за ползване или получаване на нещо в определен срок; 2. Право за ползване на нещо в определен срок срещу предплащане

абонат; абонат - (рум. abonat от фр.) - Лице, което има абонамент

абонирам; абонирам - (фр. abonner) - Записвам някого за абонат; абонирам се - ставам абонат, предплащам за добиване право да получавам или да се ползвам от нещо чрез абонамент

абордаж; абордаж - (фр. abordage) - мор. Остарял начин за водене на морски бой от времето на платноходните и гребните кораби, при който неприятелските кораби се доближават борд с борд и битката се води отблизо с цел да се премине върху вражеския кораб и там да се реши сражението

абордирам; абордирам - (фр. aborder) - 1. мор. остар. Приближавам борда си до неприятелски кораб и го нападам; 2. прен. Приближавам и нападам някого

абориген; абориген - (лат. aborigines „коренните жители на Лациум”) - Коренен жител, местен жител; сравни с: автохтон

аборт; аборт - (лат. abortus) - 1. Прекъсване 2. мед. Преждевременно прекъсване на бременност; помятане

абортивен; абортивен - (лат. abortīvus „недоносен”) - 1. мед. Който предизвиква помятане или бърза и рязка промяна в хода на болест; 2. биол. Недоразвит

абортирам; абортирам - (от лат.) - Помятам, правя аборт

НАЧАЛО

 

 

абс_, абу_, абю_

абразиви; абразиви - (фр. abrasif „вещество, което стърже” от лат. abrasus „изстърган”) - Естествени или изкуствени ситнозърнести или праховидни вещества с голяма твърдост, които се употребяват за полиране, изглаждане и др. (напр. елмаз, корунд, кварц, шмиргел)

абразионен; абразионен - (от лат. abrādo „остъргвам”) - 1. Който се отнася до абразия; 2. Който служи за изглаждане или за полиране на повърхност

абразия; абразия - (лат. abrasio „остъргване”) - 1. геол. Процес на разрушаване или размиване на морски, езерни и др. брегове от вълни; 2. мед. Изстъргване, остъргване лигавицата на матка, вътрешната част на зъб и др.; кюртаж

абракадабра; абракадабра - (къснолат. abracadabra вероятно от гр. ábrakos „божество” и евр. dabar „дума”) - 1. Безсмислена дума, на която древните придавали чудодейна сила и затова често я вписвали в муски, амулети и др.; 2. прен. Безсмислица, глупост

абракадабрически; абракадабрически - (гр. и евр.) Безсмислен или заклинателен като абракадабра - заклинателна дума; безсмислица

абревиатура; абревиатура - (лат. abreviatūra) - езиков. 1. Дума, образувана от съкращаването на две или повече думи: електроуред, спецслужби и др.; 2. Буквено съкращение на две или повече названия: ВУЗ - висше учебно заведение, ООН - Организация на обединените нации; 3. Условно съкращаване на думи при писане или в печатан текст: и т. н., и др., и пр. - и тъй нататък, и други, и прочие; 4. муз. Съкращение, употребявано в нотното писмо

абревиация; абревиация - (лат. abreviatio от ab „от” и brevis „кратък”) - 1. Съкращение; 2. вж. абревиатура

абреже; абреже - (фр. abrege) - Извлечение, кратко съдържание на книга, студия и др.

абрис; абрис - (нем. Abriss) - Общо очертание, контури, скица

абрихт; абрихт - (нем. Abricht - (maschine) - от abrichten „сглобявам”, „нагласявам”) - техн. Машина, с която се създават условия да се механизират редица дърводелски операции

аброгация; аброгация - (лат. abrogatio „отменяне”) - юр. 1. Право на дадено лице да отменя закон или решение; 2. Отменяне на закон

абрупция; абрупция - (лат. abruptio) - 1. мед. Счупване на кост; 2. Прекъсване на реч, отклоняване

абрютирам; абрютирам - (фр. а brutir) - Оглупявам, затъпявам

НАЧАЛО

абсент; абсент - (гр. apsínthion „пелин” през фр. absinthe) - Силно алкохолно питие, безцветно или със зелен цвят, приготвено с пелин и други билки

абсентеизъм; абсентеизъм - (от лат. absens, -entis „отсъстващ”) - 1. Отсъствие, неявяване на определено място, неучастие в задължителни събрания и др.; 2. Неявяване на избиратели при избори; 3. Неизпълнение на граждански задължения

абсида; абсида - (фр. abside от гр.) - вж. апсида

абсолвент; абсолвент - (лат. absolvens, -entis „отделящ се, освобождаващ (се)”) - Който завършва висше или полувисше учебно заведение, сравни с: абитуриент

абсолвирам; абсолвирам - (от лат. absolvo „освобождавам”) - 1. Завършвам висше или полувисше образование; 2. Опрощавам, опрощавам грехове

абсолют; абсолют - (лат. absolutus „съвършен, безусловен” през фр.) - в идеалистическата философия: Вечната, неизменната, безкрайната първопричина на Вселената (абсолютен дух, абсолютна идея и пр.), която е синоним на Бог

абсолютен; абсолютен - (лат. absolutus, през фр.) - 1. Необвързан с нищо, взет сам по себе си; 2. Неограничен, безусловен; 3. Пълен, съвършен; 4. хим. Чист, без примеси; абсолютен идеализъм - Философско учение - разновидност на идеализма, според което начало и същност на света е абсолютният дух, абсолютната идея. Представител на абсолютния идеализъм е Хегел

абсолютизирам; абсолютизирам - (от лат.) - Правя безусловен, поставям нещо като безусловно начало

абсолютизъм; абсолютизъм - (фр. absolutisme от лат. absolutismus) - 1. пол. Неограничена власт, самодържавие; 2. Форма на държавно управление, при която върховната власт принадлежи на едно лице (монарха) без участие на парламент в законодателството и контрола на управлението; просветен абсолютизъм; просветен абсолютизъм - Форма на абсолютизма от XVIII в., когато монарсите са се обявявали за привърженици на Просвещението, борили са се против църковните и някои съсловни привилегии на феодалите, покровителствали търговията и промишлеността, но при все това не давали свобода на народа

абсорбент; абсорбент - (лат. absorbens, -entis „поглъщащ”) - Твърдо или течно вещество, което има свойството да поглъща и задържа газове, пари или течности; абсорбер

абсорбер; абсорбер - (от лат. absorbeo „поглъщам”, „смуча”) - 1. Абсорбент; 2. Съоръжение (кула, електрически уред, част от хладилник и др.) за улавяне парите на изпаряващи се разтворители  (спирт, етер, ацетон и др.), храни или газове чрез поглъщането им от шуплести или течни вещества (въглища, промивно масло и др.)

абсорбирам; абсорбирам - (от лат.) - Поглъщам, всмуквам, попивам

абсорбция; абсорбция - (лат. absorptio) - физ. 1. Поглъщане на газове или разтворени вещества от твърдо тяло или течност (абсорбент); поглъщане, всмукване, поливане; 2. Отслабване на светлина или звук при преминаването им през вещество поради поглъщане, изразходване на част от светлинната или звуковата енергия

абстинент; абстинент - (лат. abstinens, -entis „въздържащ се”) - книж. Въздържател, особено от спиртни напитки и тютюн

абстиненция; абстиненция - (лат. abstinentia „въздържане”) - книж. 1. Въздържане, особено от спиртни напитки и др.; 2. Въздържане от полов живот; отшелничество; 3. мед. Болезнено състояние на наркоман или алкохолик след внезапно отказване от наркотици или алкохол

абстрактен; абстрактен - (лат. abstractus) - 1. Който се получава чрез абстракция, добит чрез логическо мислене; отвлечен; 2. Който се получава от абстракция, основан върху абстракция; абстрактно изкуство - вж. абстракционизъм

абстракционизъм; абстракционизъм - (фр. abstractionisme от лат. abstractio „откъсване”) - изк. Направление в изкуството и литературата, развило се в XX в., което се отказва от традиционното реалистично изобразяване на предметите, природата, действителността, а си служи с комбинации от линии, геометрични фигури, цветни петна и пр. в изобразителното изкуство, а в литературата - с незачитане на езиковите норми, отричане на естествения строеж на произведението, с абстрактни образи и идеи

абстракция; абстракция - (лат. abstractio „отделяне”, „откъсване”) - 1. фил. Мислено извличане на съществените свойства, отношения и страни на предметите или явленията; умствена дейност, при която свойствата и качествата на предмет или явление се разглеждат отделно от тях; 2. Отвлечено понятие; 3. Теоретично обобщаване в резултат на не конкретно (отвлечено) мислене

абстрахирам; абстрахирам - (от лат. abstraho „отвличам”, „откъсвам”) - Разсъждавам отвлечено, като отделям мислено съществени признаци и свойства на предмети и явления; абстрахирам се - Не обръщам внимание, не вземам под внимание

абсурд; абсурд - (лат. absurdus „неразбран”, „глупав”) - Нелепост, безсмислица, глупост

абсурден; абсурден - (лат. absurdus „неразбран”, „глупав”) - Който противоречи на здравия смисъл; безсмислен, глупав

абсцес; абсцес - (лат. abscessus от abscēdo „отстъпвам”) - мед. Гнойно възпаление, загнояване; гнойник

абсциса; абсциса - (лат. abscissus „отсечен”) - мат. Хоризонталната от двете координатни оси в аналитичната геометрия, с които се определя положението на точка върху равнина; бележи се обикновено с „х”

НАЧАЛО

абулия; абулия - (гр. abulia „нерешителност”) - мед. Състояние на пълно безразличие поради отслабване на волята при нервно разстройство или преумора, меланхолия и др.; безволие

абюдикация; абюдикация - (от лат. abiudicatio) - юр. Отхвърляне на свидетел от съд, решение на съд да не се взема предвид известно положение, показание и пр.; отстраняване

абюрация; абюрация - (лат. abiuratio „клетвено отказване от нещо”) - книж. Публично отричане от убеждение или вяра

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги, SEO