ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

РЕКЛАМА

А

ааза - (ap.-myp. aza) Член на общински, околийски или областен административен съвет, комисия и др.

аалар – вж. агалар

аба (ваба,  хаба) - Дебела домашна вълнена тъкан, тепана на тепавица и предназначена за шев на горни мъжки и женски дрехи от българските носии

аба  (тур. аЬа от араб.: покривам)  -   хаба, аджамка, салтамарка, гриш  -  Горна дреха от мъжката носия, от дебела до­машна вълнена тъкан аба, дълга до кръста или под него, с дълги тесни ръкави, отворена отпред, с прави предници и извито по врата огърлие,  в кройката й са характерни силно стесненият надолу гръб и отделни подмишечни вставки. Обточена е по ръбовете и по някои шевове с бозав, кафяв или черен вълнен шнур или гайтан, без яка е или с твърде ниска яка и не се запасва от пояса. В северозападните райони е бяла, а в североизточните и южните - бозава, кафява или черна.

абаджийство - Занаят за изработване на аби (плата и дрехите), включва и продажбата им. В края на XVIII в. и през I пол. на XIX в. става най-важният отрасъл в бълг. занаятчийство. Разцвета му е свързан с развитието на овцевъдството и с въвеждането в редовна тур. войска (1826г.) на облекло от плата аба. Бълг. аби се търгуват на Балк. п-в, в Мала Азия и отчасти в Индия и Африка. Развито е в Сливен, Котел, Калофер, Казанлък, Стара Загора, Копривщица, Панагюрище, Карлово, Устово и Райково (дн. квартали на Смолян) и другаде, където възникват и първите манифактури (30-те и 40-те г. на XIX в.). Започва да запада още преди Освобождението поради конкуренцията на внасяните от Запад шаяци и сукна и изоставянето на носиите. Днес занаятът не се упражнява.

абаджия - Член на абаджийския еснаф

абдал - (ар.-тур. aptal) - Глупак, простак

абдес и абдест - (пер.-тур. abdest) - Обредно умиване на ръцете и краката у мохамеданите преди молитва.

абие - Веднага

абла - (тур. abla) - Кака.

абнегация - (лат. abnegatio) - Отричане от облаги или права.

абоминация - (фр. abomination) - Поругание, кощунство.

абракадабрически - (гр. и евр.) Безсмислен или заклинателен като абракадабра - заклинателна дума; безсмислица

абрютирам - (фр. а brutir) - Оглупявам, затъпявам.

ава – 1.вж. хава; 2. Лае си на ава – Говори празни приказки.

аваджиски - вж. ваджишки.

авангвардия - Авангард

авгатар - (гр. αυγοτάραχο) - Сушен и пресован хайвер от беломорски риби.

авджилък - (тур. avcılık) - Лов, ловджийство.

авджия - (тур. avci) - Ловец.

авелзамански - (от ар.-тур. evvel и zaman) - Много отдавнашен.

авер - (ар.-тур. havari) - Приятел, другар, сподвижник.

автолатрия - (от гр. αυτός и λατρεία) - Самопоклонство

автолатър - (гр.) - Лице, което се покланя на себе си, смята се за много велико.

ага - (тур. ağа) – 1.Господин, господар, феодално почетно звание у мохамеданските народи, особено при турците; 2.Турски административен чиновник; 3.Турчин.

агалар - (тур. agalar, мн. ч. от aga) - 1.Господари турци; 2.Първенец; 3.Малък войскови чин.

агаларство - Положение, привилегии на агаларите.

агалък - (тур. agalık) - 1. Господарство, големство; 2. Охолство.

агарянец и агарянин - (гр. άγαρηνός) - Мохамеданин, турчин.

агарянски - Мохамедански, турски по вяра.

агашетина - Пренебрежително от ага, подигравателна форма на ага.

агeт - вж. адет.

аглок - (тур. yağlık) - Голяма сватбарска кърпа.

агнец - 1. Голямо мъжко агне  2. Исус Христос като изкупител на греховете.

агун - Видоизменено от ага .

агъл - (тур. ağıl) - 1. Зимна кошара за овце   2. Обор за добитък.

агърлък - (тур. ağırlık) - 1. Пари, които момък или баща му дава на родителите на момата при годежа.

ада - (тур. ada) - Остров.

адаш - (тур. adaş) - Съименник, едноименник.

адет - (ар.-тур. âdet) - Обичай, навик, привичка.

аджаип - (ap.-myp. acayip) - 1. Чудноват, особен 2. наречие – Странно!

аджамалък - (ар.-тур. acemilik) - Неопитност, несръчност.

аджамийската - Неопитно.

аджамийски – Неопитен.

аджамия - (ар.-тур. acemi) - Неопитен.

аджеба - (ар.-тур. acaba) - Например, така да се каже, случайно.

аджедисвам, аджедисам - вж. аджидисвам.

аджемийски - (om ар.-тур.) - Неопитно .

аджемилик - (ар.-тур. acemilik) - Неопитност, несръчност.

аджемия - вж. аджамия.

аджем-пилаф - (ар.-пер.-myp. acem pilâv) - Пилаф.

аджемски - (от ар.-тур. acem) - Персийски.

аджер - вж. аждер.

аджидисвам аджидисам - (от тур. acımak) - Жаля, съжалявам.

адлийка - (от тур. adlı) - Вид стара монета.

аенин - вж. аянuн.

аждер - (пер.-тур. acder) - Змей, хала. .

аждерко - Юнак, юначина.

аждерхан и аждрахан - (пер. aždarha) - Змей; буен кон.

аза - вж. ааза.

аздисал - (от тур. azmak) - Разлудувал се.

азлък - (тур. ağızlık) - 1. Преден край на цигаре, който се слага в устата 2. Част на кремъклия пушка, дето се подсипва барут.

азмак - (тур. azmak) - Мочур, тресавище.

азър - вж. хазър.

аип - (ap.-myp. ayıp) - Срамно, неприлично, срамота, позор.

ай - (от тур. ağa) - Ага, турчин.

айвол - вж. айoл.

айгър - (тур. aygır) - Нескопен кон, жребец.

айлак - (тур. aylak) - Незает, свободен от работа.

айлант и айлантус - (от малайски) - Вид едро дърво, пренесено у нас от Изток.

айлък - (тур. aylık) - Месечна заплата.

айляк - вж. айлак.

айлянтус - вж. айлант.

айнаджийски - (от тур.) - Недобросъвестно.

айнаджилък - (от тур.) - Хитруване, недобросъвестност, шмекерия.

айнаджия - (пер.-тур. aynacı) - Измамник, хитрец.

айналия - (пер.-тур. aynalı) - Хубав, красив.

айол - (тур. ayol) – 1.При обръщение към непознат - ей ти, бе човек; 2.Синко.

акарет - (ар.-тур. akarat) - Недвижим имот.

акатист - (гр. άκάυιοτος) - Вид богослужебна песен, при която богомолците стоят прави.

akaтма - (тур. akıtma) - Вид суха палачинка с шупли.

акизиция - (фр. acquisition) - Принос, придобивка.

акинджи и акинджия - (тур. акinсі) - Наемен разбойник, нападател, грабител.

аккабзалъ, ак-кабзалия и aккапзалия - (от тур. ak и kabza) - Който има бяла дръжка, бял чирен, най-често за нож: ак-кабзалии ножове

акран(ин) и акранка - (тур. akran) - Връстник, връстница.

аксамит - (гр. εξάμιτο) - Кадифе .

аксамитен, -а, -о, - (от гр.) - Кадифен.

актарски - (от ар.-тур. aktar) – Бакалски.

акче - стара турска сребърна монета, обезценена през XIX в.

акънтия - (тур. akıntı) - На акънтия - както попадне, безредно, безразборно: подкарваме - (удряме) го на акънтия – вършим го безогледно.

алабраце и а-ла-браце - (рум. la braţa) - Под ръка: хванати алабраце

аладжа - (тур. аlaca - пъстър) - Тънък домашен или фабричен плат, вълнен, памучен или копринен на разноцветни раета (най-често червен с бели, жълти и черни ивици). Използува се за ушиване на някои горни женски и мъжки дрехи от носиите (виж Антерия). Най-широко приложение има в женските носии от Гоцеделчевско, Кърджалийско, Хасковско, Харманлийско и Свиленградско. От копринена А. е венчалният женски костюм.

аладжак - (тур. alacak) - Дълг, вземане.

аладжах - вж. аладжак.

аладжен, -а, -о и аладжан - Ушит от аладжа.

алай - (тур. alay) - 1. Полк; 2.Свита, дружина; 3. Пасаж от риба.

алай  бей  -  Полкови командир.

алайка - (от тур. alay) - Прислужница, която прави компания на господарката си.

алалем - (ар.-тур. Allah alem) - Като че ли; струва ми се; кой знае.

аламански - (от фр. allemand) - Немски

аланкоолу - (от тур. yalan 'лъжа' и oğul 'син') - В презрително или пренебрежително обръщение: глупако, простако.

алар - (от тур. ağalar) - При обръщение към турци: ага.

алат и алият - (ар.-тур. alât) - Занаятчийски инструменти.

алатурка - 1. - (гр. αλλά τουρκα) - Турски, по турски; 2. Кафе, поднесено в широка чаша без дръжка.

алафранга - (гр. αλλά υράγκα) - 1. френски, европейски; 2. По френски, по европейски.

алафранга - (от гр.) - Украсена със стенопис плитка ниша в жилищна стая на възрожденска къща.

алаша - (татар.-тур. alaşa) - Кон, впрегнат да вади вода от дълбок кладенец

алащисвам, алащисам - (тур. alaşmak) - Навиквам, свиквам, добивам навик, обръгвам.

ал дракулуй - (рум. al dracului) - Като цял дявол.

алеста, алестра - (ит.-тур. alesta) - Готов - (за тръгване).

али – съюз - Ами, та.

али – частица - Ето .

алибия - (чуж.) - Навит на руло плат.

алис - (тур. alis) - Как така?

алище - вж. халище.

алкание - Силно желание, жажда.

алкая - Силно желая, жадувам.

аллагатор - (от um.) - Командир на военен отряд.

аллах керим - (ар.-тур. Allah kerim) - Добър е Господ, каквото даде Господ.

алма - (от тур. elma) - Украса на женска дреха, на кожух.

алтън - (тур. altın) - 1. Злато;  2. Жълтица.

алтън - (тур. altın) - Златен.

алтънлия - (от тур.) - Златен или позлатен.

алтъпатлак - (тур. altıpatlar) - Револвер с шест патрона.

алфонс - (от фр. собс) - Развратен мъж, издържан от жени.

НАЧАЛО

алча - Жадувам, лакомя се

алчак - (тур. alçak) - Ниско място или ниска гора

алчба - Жажда

алчущ u алчащ  - Жаден за нещо, жадуващ

алък - (тур. alık) - Гордост

алъш-вериш - (тур. alış veriş) - Вземане-даване, покупко-продажба, търговия, дела, работа

алъщисам - вж. алащисвам

амане - (вм. маане) - Песен

аманет - (ар.-тур. emanet) - 1. Нещо поверено за пазене или предаване;  2. Залог, подарък;  3. Знак, белег

аман-заман - (ар.-тур. aman zaman) - Помощ, в крайна нужда съм!

амачево - Смахнат човек, ахмак

амбуланца - (лат. ambulantia) - Подвижна военна болница

амер - (фр. amer) - Вид горчив ликьор.

амигдал - (гр. αμύγδαλον) - Бадем

амиго - (ucn. amigo) - Приятел

амуджа - (тур. аmuса) - Чичо, вуйчо, братовчед

анагноз и анагнос - вж. анагност

анагносия - Длъжност, право на анагност

анагност - (гр. αναγνώοτης) - Облечен с черковна мантия доброволен млад прислужник при богослужение

анадънму - (тур. anladınmı) - Разбра ли?

ангът - (тур. angit) - Вид дива патица

ангъш - (тур. angıç) - Ритла на кола

анджак - (тур. ancak) - Именно, тъкмо, само

анепсия - (гр. ανεψιά) - Братовчедка

аннадънма - вж. анадънму

антерия - (тур. anteri, от араб. antari - по личното име Antar - герой от араб. приказки), ентерия, интерия, забун -  Топла горна дреха, разтворена на гърдите, памучна или вълнена, подплатена с памук или вълна и тегелирана. Платът е тънък едноцветен или по-често на разноцветни раета. При мъжете е къса до пояса или под него, с дълги ръкави, с двуредно закопчани загърнати предници и затворено по врата огърлие. При йените е къса, но се среща и дълга до под коленете, вталена, със или без ръкави; нарича се и  аладжа   или елек.

антърну - (фр. entre nous) - Между нас, тайно

анчар - (малайс.-рус. анчар) - Дърво в Далечния изток, което изпуска отровен сок

апап(ин) вж. ахпап

апачик - (тур. apaçık) - За врата, прозорец: съвсем отворен, зинал

апланирам се - (от фр. aplanir) - Наредя се, облекча се

апсанa и апса - (ар.-пер.-тур. hapisane) - Затвор, дранголник

арабаджийче - Млад арабаджия

арабаджилък - (тур. arabacılık) - Превоз на чужда стока със своя кола - (каруца)

арабаджия - (тур. arabacı) - 1. Превозвач с кола - каруцар ;  2. Майстор, който прави коли (каруци)

ара-бахче - (тур. ara u пер.-тур. bahçe) - Междинна градина

араван - вж. реван - Лек тръс на кон

аралък - (тур. aralık) - Междина, пролука

арания - Голям котел, ператник

аратлик - вж. аретлик

араца - (um. arazzo) - Художествен килим за завеса

арбия - Пръчка за пълнене на оръжие

арг - (тур. ark) - Вадичка за напояване

аргасвам, аргасам - (гр. αργάζω) - 1.Обработвам, щавя кожи; 2.Захабявам се

аргат(ин)(гр. αργάτης) - Селски слуга, ратай, наемен работник

аргаташ - Подигравателно от аргатин

аргос - (гр. αργός) - Отнемане на свещеник правото да служи

аргосвам, аргосам - Налагам аргос

аретлик - (ар.-тур. ahretlik) - Приятел, побратим, другар

арзухал - (ap.-myp. arzuhal) - Писмена молба, заявление

арка - (тур. arka) – 1.Покровителство, покровител; 2.Гръб, подкрепа

аркадаш - (тур. arkadaş) – Другар, побратим

аркадашлар - Турско множ. число от аркадаш

аркан - (татар.-рус. аркан) - Въже или прът с примка накрая за хващане на животни

аркашка - Видоизменено от аркадаш

армея - (гр. αρμη) - Кисело зеле

армистиция и армистец - (от фр. armistice) - Примирие

армоар - (фр. armoıre) - Шкаф

армониозност - Хармоничност

армосвам, армосам - (от гр. αρμόζω) - Сгодявам

армуд - (тур. armut) - Круша

армудие - (от тур. armudi) - Вид стара турска жълтица

арнисвам, арнисам - (от гр. αρνουμια) - Спирам, преставам

артък - (тур. artık) - Вече, най-после

артък - (тур. artık) - Излишен, в повече

артърдосам - (от тур. artırmak) - Спестявам

архипастир - (от гр. αρχι и лат. pastor) - Висш духовник

apxucтpaтиг - (гр. αρχιστράτηγος) - Върховен пълководец, главнокомандващ.

архондараджия и архондарджия - (от гр. αρχοντάρης) - Калугер, който посреща и настанява гостите в манастир

архонт - (гр. άρχων) – Военачалник

аршин - 1. Мярка за дължина; турският аршин е равен на 0,6858 м. За платове - 68см., в строителството - 75,8см. 2. Мерило, линия за отмерване на аршини.

арък - вж. арг

арълък - вж. аралък

аръш - (тур. anış) - Процеп, теглич на кола

асигнация - (лат. assignatio) - Банкнота

аскер - (ар.-тур. asker) - 1. Войска; 2. Войник

аскерлик - (ap.-mep. askerlik) - Военна служба

аскерлия - (ар.-тур. askerî) - Военнослужещ, военен

аслан - (тур. aslan) - Лъв

аслански - (от тур. aslan) - Лъвски

аспра - (гр. άσπρα) - Дребна сребърна монета

астал - (унг.-ср. астал) - Голяма грубо изработена маса

астарджия - (тур. astarcı) - Тъкач на тънки платове

асфоделен, -лна, -лно, - (от гр. ασφόδελος) - По който расте и цъфти цветето асфодел

асъл - (ар.-тур. asıl) - 1. прил. - Същински, истински;  2. наречие - Точно

асър - вж. хасър

aт - (тур. at) – 1.Едър, охранен и силен яздитен кон; 2.Нескопен кон, жребец

ата - (тур. ata) - Бащице

аталък - вж. хаталък

атенюирам се - (фр. attenuer) - Смекча се

атическа сол - (рус. аттическая соль) - Тънко остроумие, тънка насмешка

атлия - (тур. atlı) - Който е с кон

атпазар - (от тур. at и nep.-myp. pazar) - Пазарище за коне, конски пазар

ауч - (тур. havuç) - Морков

аферим - (nep.-myp. aferim) - Браво

афие - (от ар.-тур. hafi) - Доносник

афион - (тур. afyon) - Гъст сок от маково семе, който се използва като упойващо средство, опиум

афионбашия - (ар.-тур. afyon başı) - Човек със замаяна от афион глава

афионлия и афионалия - (ар.-тур. afyonlu) – 1.Който употребява афион, замаян от афион; 2.Придирчив, взискателен

афиф - (ар.-тур. hafif) - Несериозен, лек, лекомислен, слаб

афоресвам, афоресам - (гр. αφορέσω) - Отлъчвам от църквата, проклевам

афоресник - Афоресан човек, проклетник

афорфе - (фр. а forfait) - В купом, на кутурица, на куп, на цяло

афреска - (um. affresco) - Фреска

афретьор - (фр. affreteur) - Наемател на кораб

ахамбашия - (евр.-тур. hahambaşı) - Главен равин

ахамин - (евр.-тур. haham) - - вж. хахамин

ахмак - (ар.-тур. ahmak) – 1.Глупав, недодялан; 2.Дръвник

ахпап(ин) - (от ар.-тур. ahbap) - Другар, приятел

ахринин и ахренка - вж. ахрянин

ахрянин - Среднородопски помак

ахтар(ин) - (ар.-тур. aktar) - Дребен търговец на бакалски стоки

ахтарджия - вж. ахтарин

ахтарски - (от тур) - Бакалски

ахчак - (от тур. aş) - Продукт за ядене от сгъстено с изваряване овче мляко

ахчибашия и ахчи-башия - (тур. ahçı başı) - Главен готвач

ахчийница - (от тур.) - Гостилница

ахчия и ахчийка - (тур. ahçı) - Готвач, готвачка

ахъ – 1.Ето; 2. Да

ацелия - (от нем. Azalie) - Цвете азалия

ачигьоз и ачигьозлия - (тур. açıkgöz) - Буден, хитър, отракан

ачигьозлук, ачигьозлик - (тур. açıkgözlük) – 1.Будност, хитрост, ловкост; 2.Възпитаност, умение;

ачик - (тур. açık) - 1. Ясен, яве; 2. Открито море, далече от брега

ачикгьоз - вж. ачигьοз

ачиклък - (тур. açıklık) - Открито, голо място

ачмалия - (тур. açmalı) - За аба - с незашити в подмишницата ръкави, които при топло време не се обличат и висят към гърба

ашево - (тур. aşevi) - Кухня, готварница

ашик - (ар.-тур. âşik) - Певец на любовни песни - (маанета), често изпълнявани по пазарите

ашикере - (пер.-тур. aşikâre) - Явно, очевидно

ашикувание - (от ар.-тур. âşık) - Любовни закачки, флиртуване

ашкития - (от гр. ασκητής) - Aскет, отшелник

ашкитувам - Живея като ашкития, като acкет

ашколсун - (от тур. âşık olsun) - Браво, похвално

ашъма - (от тур. aşınma) - Изхабяване, ръждясват

аязма и аязмо - (гр. άγιασμα) - Извор, чиято вода се смята от населението за лековита

аяк-тери - (тур. ayakteri) - Възнаграждение за пътуване по работа. Когато става въпрос за възнаграждение на водач, то включва платата - (заплатата), храната на водача и коня и нощуването, ако не е на открито

аянин, аян, аенин - (ар.-тур. âyan) - Турски областен управител, управител на град или околия