ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

апе_, апи_, апл_, апн_, апо_

апагога; апагога - (гр. apagōgós „отвеждащ”) - лог. Извод, построен върху невъзможността на противното положение

апагогичен, апагогически; апагогичен, апагогически - (гр. apagōgós „отвеждащ”) - лог. Основан върху невъзможността на противното; апагогическо доказателство - Употребяван във формалната логика метод за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност

апандисит; апандисит - вж. апендицит

апап(ин), ахпапин; апап(ин), ахпапин - (тур. ahbar от ар.) - разг. Приятел, другар; вж. ахпап

апарат; апарат - (лат. apparātus) - 1. техн. Сложен уред, които представлява съвкупност от части или механизми, пригодени да изпълняват определено действие, измерване, контрол и др.; 2. Група органи в тяло, които извършват обща работа (напр. зрителен апарат); 3. Лица или учреждения, обединени за определена работа; 4. спец. Материали и пособия, с които си служи научен работник (указател, библиография, коментар и др.)

апаратна; апаратна - (от лат.) - Помещение, в което са инсталирани апаратури

апаратура; апаратура - (лат. apparatūra) - Съвкупност от апарати и съоръжения в лаборатория, цех и пр. за извършване на определена работа

апаратчик; апаратчик - (рус. от лат.) - нов. Лице, което е служило в управленски органи, в управленския апарат по време на комунистическото управление в т. нар. социалистически страни

апартамент; апартамент - (фр. appartament) - Самостоятелно жилище в жилищен блок, хотел и др.

апартейд; апартейд - (от англ. apartheid „разделяне”) - пол. Расова дискриминация, при която господстващата класа потиска инородно или местно население, като го лишава от избирателни права, от свобода за преселване, от право да получава еднаква заплата с другите, лишава го от правото да живее сред господстващото население, определя му резервати и т.н

апасионато; апасионато - (ит. appassionato) - муз. Страстно, въодушевено, с подчертана изразителност (за музикално изпълнение)

апатит; апатит - (гр. apatē „измама”, „лъжа”, поради приликата му с други минерали) - мин. Минерал с химическа формула Са5[РО4]3 (F, Сl, ОН, О), който съдържа фосфати, флуор, хлор и др. Като хексагонални призматични кристали, бели или зеленикави, дълги до 10см, се среща в пегматитовите жили на планините Витоша и Плана, в Бургаско и в андалузит-дистеновите лещи при Чепеларе. Акцесорен минерал за много магмени скали. Сравнително богати на апатит са някои алкални скали при с. Свидня, Софийска област. Апатитът е главен минерал във фосфоритовите конкреции, намерени в юрски и кредни седиментни скали в Северна България и в Стара планина. Използва се при производството на изкуствен тор, за получаване на емайли, млечно стъкло и др. Находищата на апатит в България нямат промишлено значение.

апатичен; апатичен - (гр. apathés „спокоен”, „без чувства”) - Обхванат от апатия, безстрастен, безчувствен, равнодушен, безразличен

апатия; апатия - (гр. apátheia) - Болестно състояние на пълно равнодушие, липса на интерес; безразличие, отпуснатост, безчувственост

апатрид; апатрид - (а- и гр. patrís, -ídos „отечество”) - Човек, който е изгубило граждански права в родината си и не е получил поданство в друга държава; безотечественик

апачик; апачик - (тур. apaçık) - За врата, прозорец: съвсем отворен, зинал

апаш; апаш - (фр. apache) - Уличен крадец, джебчия (по името на северноамериканско племе, името на което си присвоили група парижки крадци)

апашлък; апашлък - (от фр.) - Джебчийство, кражба

НАЧАЛО

апекс; апекс - (лат. арех „връх”) - 1. Връх, височина, най-висока точка; 2. астр. Точката от небесната сфера, към която е насочено в даден момент движението на Земята по нейната орбита, т. е. при обиколката й около Слънцето; 3. астр. Точка от небесната сфера, към която се движат Слънцето или Земята

апел; апел - (фр. appel „зов”, „повик”) - 1. Призив, обръщение към някого за помощ, подкрепа и съдействие; зов, позив; 2. юр. Обръщение до по-горна съдебна инстанция; обжалване

апелант; апелант - (лат. appellans, antis) - вж. апелатор

апелатив; апелатив - (лат. appelativus) - грам. Съществително нарицателно име

апелативен; апелативен - (лат. appellatīvus) - 1. юр. Който има право да разглежда вече решени в по-долна инстанция дела (за съд); 2. юр. Който се отнася до съд с права да преразглежда решени дела; 3. грам. Нарицателен (за име)

апелативизация; апелативизация - (от лат.) - езиков. Преминаване на собствени имена в нарицателни, като се използват за назоваване на понятия, термини (напр.: ампер, ом - мерни единици; ангора - вид вълна, мансарда - вид жилище)

апелатор; апелатор - (лат. appellātor) - юр. Лице, което подава жалба, обжалване по дело, апелиращо лице

апелационен; апелационен - (от лат. appello „викам при”) - юр. 1. Отправен до съд за повторно разглеждане; въззивен; 2. Който има право да преразглежда вече решени дела (съд); 3. Който е свойствен на апелация или се отнася до апелация

апелация; апелация - (лат. appellatio) - юр. 1. Обжалване на решение на съд пред по-горна съдебна инстанция, която има право да преразглежда вече решени дела; апел, въззив; 2. Апелативен съд

апелирам; апелирам - (от лат.) - 1. Обръщам се към някого за помощ или съдействие, обръщам се с позив; призовавам; 2. юр. Подавам въззивна жалба, обжалвам решение на съд пред по-горна съдебна инстанция

апендикс; апендикс - (лат. appendix „придатък”) - 1. анат. Червеобразен израстък в дъното на сляпото черво; 2. техн. Малък маркуч за вкарване и изпускане на газ в обвивката на аеростат и др.; 3. прен. Ненужна прибавка, излишно

апендицит; апендицит - (лат. appendicītis) - мед. Възпаление на апендикса

апепсия; апепсия - (гр. apepsia) - мед. Лошо смилане на храната в стомаха

аперитив; аперитив - (фр. apéritif от лат. aperio „отварям”) - 1. Питие, което се взема преди ядене за отваряне на апетит; 2. Заведение, в което се поднасят спиртни напитки и закуски

аперкат; аперкат - (англ. uppercut) - сп. Удар в челюстта или в стомаха при бокс

апертометър; апертометър - (лат. apertus „отворен” и métron „мярка”) - спец. Уред за измерване числовата апертура на оптическа система

апертура; апертура - (къснолат. apertūra) - физ. Величина, която характеризира ефективния отвор на оптическа система

аперцепция; аперцепция - (лат. apperceptio от ad „при” и percipio „разбирам”) - 1. псих. Обусловеност на възприемането от опита, знанията, мирогледа и психическото състояние на лицето, което възприема; възприемане, схващане в зависимост от личния опит на възприемащия; 2. фил. Осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото

аперципирам; аперципирам - (от лат.) - псих. Усвоявам въз основа на опит; възприемам

апетит; апетит - (лат. appetītus) - 1. Охота за ядене, желание за ядене; 2. прен. Желание или стремеж за използване или обсебване на нещо; желание

апетитен; апетитен - (от лат.) - 1. Който възбужда желание за ядене; вкусен; 2. прен. Желан

НАЧАЛО

апикален; апикален - (от лат. арех „връх”) - 1. книж. Който е на върха; 2. езиков. Който се произнася с върха на езика (напр.: „д”, „т”)

апикултура; апикултура - (лат. apicultūra) - Пчеларство

апиотерапия; апиотерапия - (лат. apis „пчела” и терапия) - Лечение чрез мед и пчелни продукти

апирит; апирит - (а- в гр. pyr „огън”) - спец. Вид бездимен барут

Апис; Апис - (собс.) - мит. Свещеният бик у древните египтяни

аплазия; аплазия - (гр. aplasía) - мед. Вродена липса или недоразвитост на някой телесен орган

апланат; апланат - (гр. aplanés „неподвижен”) - физ. Обектив, в който е премахната сферичната аберация

апланатизъм; апланатизъм - (от гр.) - физ. Отсъствие на сферична аберация

апланирам се; апланирам се - (от фр. aplanir) - Наредя се, облекча се

апликата; апликата - (лат. applicatus „прилепен”) - мат. Третата координата на точка в координатната система, насочена към третото измерение в пространството

апликатура; апликатура - (от лат. applico „плътно прилягам”) - муз. 1. Разположение и редуване на пръстите при свирене на музикален инструмент; 2. Означаване с цифри над нотите реда на пръстите при свирене

апликация; апликация - (лат. applicatio „прибавка”) - 1. книж. Прибавяне, притуряне; прибавка; 2. Начин на украсяване, като се поставят върху плат или хартия парчета от друга материя; 3. Образ, рисунка или орнамент, създаден по този начин

аплик; аплик - (фр. appliqué от appliquer) - Предмет за украшение (най-често лампа, светилник), който се прикрепя към стена или към друг предмет

апликирам; апликирам - (фр. appliquer) - Правя апликация; пришивам нещо за украса, прибавям, притурям

аплодирам; аплодирам - (фр. applaudir „ръкопляскам”) - Давам израз на одобрение, задоволство или възхищение чрез ръкопляскане

аплодисмент; аплодисмент - (фр. applaudissement) - Израз на одобрение, задоволство или възхищение чрез ръкопляскане; ръкопляскане

апломб; апломб - (фр. aplomb) - книж. 1. Самоувереност, смелост, самонадеяност в държане, говорене и подобни; 2. Изправена стойка на тялото при танц

НАЧАЛО

апнея; апнея - (фр. apnée от а- и гр. pnéō „духам”, „дишам”) - спец. Прекъсване на дишането по желание или неволно

апогамия; апогамия - (гр. арó „далеч” и gámos „брак”) - биол. Загубване на половия процес в цикъла на размножаването при растения, при което новият организъм се развива без оплождане - не от яйцеклетка, а от някоя друга клетка на половото поколение; сравни с: апомиксис

апогей; апогей - (гр. арó „далеч” и géā „земя”) - 1. астр. Най-отдалечената точка на орбита (на Луната, на звезда, на изкуствен спътник) спрямо Земята; 2. прен. Най-висока точка на развитие; разцвет, слава

апограф; апограф - (гр. арógraphon) - Препис от оригинал; копие, препис

аподемиалгия; аподемиалгия - (гр. арódēmos „пътуващ далеч, в чужбина” и álgos „страст”) - мед. Болестна страст за пътуване далеч от родината

аподиктичен; аподиктичен - (гр. арódeiktos) - Безспорно доказан, неоспорим, несъмнен

аподия; аподия - (а- и гр. pous, podós „крак”) - мед. Вродена липса на крака

аподоза, аподозис; аподоза, аподозис - (гр. арódosis) - грам. 1. Главното изречение в условен период (обикновено стои след условното); сравни с: протазис; 2. Втора част на сложно съставно изречение

аподохия; аподохия - Натурален данък в средновековна България (XIII в.), събиран от специални чиновници-аподохатори. Споменава се във Ватопедската грамота на цар Иван Асен II от 1230г.; вж. Ватопедска грамота

апозиция; апозиция - (лат. appositio „прибавка”) - 1. грам. Приложение; 2. биол. Растеж на тъкани и клетки чрез отлагане на новите пластове върху повърхността на старите

Апокалипсис, апокалипсис; апокалипсис - (гр. apokálypsis „откровение”) - 1. Последната книга на Новия завет, която съдържа страшни „пророчества” за края на света; 2. Откровение, пророчество; 3. прен. Мъчително положение, непоносими събития, ужас

апокалиптика; апокалиптика - (гр. apokalyptiká) - ист. Общо название на съчинения от първите векове преди и след нашата ера, в които авторите поради гнета на римското владичество описват идването на спасител (месия), края на света и наказанието на угнетителите

апокалиптичен; апокалиптичен - (гр. apokalyptikós) - 1. църк. Който съдържа откровение; пророчески, предсказващ; 2. прен. Неясен, тайнствен, загадъчен; 3. прен. Изпълнен с невероятни и страшни неща; страшен, ужасен

апоконин; апоконин - (гр. арó „далеч” и konía „прах”) - спец. Специална смес, с която се покриват насипаните с чакъл улици, за да няма прах

апокопа; апокопа - (гр. арокорé „премахване”) - езиков. Изпускане на един или няколко звука в края на дума; сравни с: синкопа, елизия

апокринен; апокринен - (гр. арó „далеч” и knínō „отделям”) - мед. Който отделя; апокринни жлези - Жлези, които заедно със секрецията отделят и част от клетъчната протоплазма, като напр.: потните, млечните и др.

апокрисарий; апокрисарий - (лат. apoerisarius от гр. apókrisis „отговор”) - ист. 1. Висш чиновник във Византия, който предавал заповедите на императора; 2. Пратеник по църковни въпроси при византийския двор, особено - пратеник на папата

апокриф; апокриф - (гр. apókryphos „скрит”, „таен”, „недостъпен за всички хора”) - литер. 1. Религиозна книга, която се отклонява от общото църковно учение; 2. Забранена от църквата книга; 3. Легендарно-религиозни съчинения, които черквата като оглавяваща културния живот през Средновековието отрича и преследва поради еретическите елементи в тях. Отначало апокрифи се наричат книгите, достъпни само за малък кръг посветени лица - жреци, понеже единствено те можели правилно да ги тълкуват. По-късно апокриф означава книга, „забранена, отречена, вредна, подлежаща на унищожаване”. Главни източници на апокрифната книжнина са староеврейски и раннохристиянски устни и писмени легенди, останали вън от кръга на каноничните книги, и дуалистични учения на източните народи - манихейство, месалианство, павликянство. Трактовката на различни проблеми в апокрифните легенди не се покрива с трактовката им в каноничните книги, тези еретически елементи ортодоксалното черковно учение отхвърля. В българската литература въздействие върху апокрифите оказват богомилското движение със своята богата космого-ния и книжнина (вж. богомилство; вж. богомилска книжнина) и българското народно творчество, бит, поверия. Апокрифната литература прониква в България вероятно още през X в. и се разпространява; тя е тясно свързана с въвеждането на християнството за официална религия в българската държава. По-голяма част от апокрифните съчинения в старата българска литература са преведени от византийската апокрифна книжнина. Повечето от тях са познати по преписи от XII-XIII в. Надеждни указания за разпространението на апокрифите дава списъкът на забранените книги (вж. индекси) от времето на цар Симеон (864-927г.). Според това откъде са взети сюжетите и за какви хора или събития разказват апокрифите се делят на 2 основни групи - старозаветни и новозаветни. Известни старозаветни апокрифи са „Слово за Адам и Ева”, „Книга за Енох”, „Смъртта на Аврам”, „Видение Исаево”, „Откровение Варухово” и др. От новозаветните особено популярни са „Детство Исусово” (Томино евангелие), „Ходене на Богородица по мъките”, „Видение на апостол Павел”, „Сказание за кръстното дърво”, Никодимово евангелие и др. Апокрифите задоволяват любознателността на човека от Средновековието, като разказват подробности за библейски личности и събития, за произхода и края на света, за устройството на вселената и началото на човечеството, за отвъдния свят, за живота на първите хора и др., за които е само загатнато в Стария или в Новия завет. Наред с това отразяват характерни явления от живота през феодализма, разкриват идеи, настроения и стремежи. Някои от тях разказват, че на небето има също такъв ред, какъвто има и на земята (Тайната книга, „Видение Исаево”, Български апокрифен летопис). Други описват бедността („Слово за Адам и Ева”, „Ходене на Богородица по мъките”, „Книга за Енох” и др.). Апокрифите представят демократичната линия в старобългарската литература и увличат със забавните си сюжети и със своята поетичност. Широкото разпространение на апокрифната и богомилската книжнина става причина и в България да се появи списък на забранените книги, който показва, че еретическите съчинения са били преследвани и унищожавани. Много народни песни, приказки, легенди се създават по апокрифни мотиви. Апокрифни мотиви разработват и някои български писатели - Ст. Михайловски, Π. П. Славейков, П. Ю. Тодоров, Н. Райнов, А. Каралийчев, Е. Станев и др.; 4. прен. Недостоверно, неавтентично съчинение или учение.
Източници: Б. Ангелов. Списъкът на забранените книги в старобългарската литература. - Известия на Института за българска литература. Кн. 1, С., 1952г.; Е. Георгиев. Литература на изострени борби в средновековна България. С, 1966г.; Йорд. Иванов. Богомилски книги и легенди. С, 1970г. (фотокопие на изд. от 1925г.)

апокрифен; апокрифен - (гр. apókryphos „скрит”, „таен”) - 1. С качества на апокриф; Таен; 2. прен. Недостоверен, лъжлив, подправен, измислен

аполитизъм; аполитизъм - (от гр. apolitikós „неполитичен”) - книж. 1. Отклонение от участие в политическия живот; 2. Действително или прикрито неучастие или безразличие към политическите въпроси

аполитичен; аполитичен - (гр. apolitikós) - Безразличен към политическия живот и политическите въпроси

аполог; аполог - (г. apólogos) - 1. литер. Поучителен разказ, в който се говори за животни или растения, а се подразбират хора; басня; 2. вж. апологет

апологема; апологема - (гр. apológēma) - книж. Защита, защитна реч

апологет; апологет - (гр. apologētēs) - 1. Богослов от II-III в., който полагал основите и защитавал християнството; 2. Привърженик на някое учение или идея, за които се застъпва; защитник; 3. Специалист по апологетика; 4. Преподавател по апологетика в духовно учебно заведение

апологетика; апологетика - (гр. apologētiké) - 1. Оправдание или защита на някое учение; защита; 2. Богословска дисциплина за защита на християнската религия; 3. прен. Предвзета, прекомерна защита, хвалене

апология; апология - (гр. apología) - книж. Възхвала или защита на нещо

Аполон, Феб Аполон; Аполон - (гр. Apóllōn, Phóibos Apóllōn) – 1. мит. Древногръцки бог (възприет и от римляните) на вегетацията, пастирския живот, на музиката (поезията) и танца, на предсказанието, велик бог лечител, носител на здраве и благодат; предводител на музите - музагет. През класическата епоха е идентифициран със слънцето (Хелиос). Аполон е представян като висок, строен, красив младеж, гол или с дълга дреха. Главни му атрибути са: лък, колчан, лира, триножник, лебед, лавър. Култът на Аполон се разпространява в днешните български земи по време на гръцката колонизация (VII-VI в. пр. н. е.). Божество, подобно на Аполон, е почитано и от древните траки вероятно като бог на вегетацията, здравето и лекуването. Поради общи черти с Тракийския Херос тракийският Аполон е представян (главно в паметници от римската епоха) и като конник с лира в ръка; в надписите се среща с различни местни тракийски епитети. Предполага се, че за разпространяването на култа на Аполон като лечител допринасят и келтите, нахлули в Тракия през III в. пр. н. е. Открити са тракийски светилища, в които Аполон е почитан наред с Херос - при с. Лозен, Хасковска област, с. Труд, Пловдивска област, и другаде. Намерени са паметници на Аполон - бронзова позлатена глава (в София), бронзова статуйка (в Стара Загора), мраморни глави, мраморни статуйки с посвещения, релефи, бронзови апликации, фрагменти, плочи и статуарни групи, монети и вази с изображения на Аполон и др.; 2. прен. Красив човек

апомиксис; апомиксис - (гр. арó „без” и méixis „съвкупяване”) - биол. Размножаване на растения без оплодяване, но при наличие на полови органи и редуване на поколения - полови (гаметофити) и безполови (спорофити); сравни с: апогамия

апоплексия; апоплексия - (гр. apoplexía „вцепеняване”) - мед. Остро разстройство на мозъчното кръвообращение, предизвикано от кръвоизлив в мозъка, от размекване на мозъчната тъкан или от временни спазми на кръвоносните съдове. Този кръвоизлив е свързан с парализа на тялото или на отделни части от него; мозъчен удар, удар; сравни с: инсулт

апоплектик; апоплектик - (гр. apoplēktikós) - 1. Човек, който е получил удар; парализиран; 2. Човек, който е предразположен към апоплексия

апория; апория - (гр. aporía) - лог. 1. Неразрешим или трудно разрешим логически проблем; 2. Непреодолимо противоречие, безизходно положение

апорт; апорт - (фр. apport „внос”) - 1. спец. Вноска от движими или недвижими имоти от страна на съдружник в едно предприятие

апорт; апорт - (фр. apporte!) - 2. Донеси! (при дресура на куче)

апортен; апортен - (от фр. apport „внос”) - спец. Който е свързан с внос, доставка

апоселений; апоселений - (гр. арó „далеч” и selénē „луна”) - астр. Най-отдалечената точка на орбита на изкуствен спътник или на небесно тяло спрямо Луната

апосиопеза; апосиопеза - (гр. aposiōpēsis) - литер. Стилен похват, при който не се доизказва част от изречението или не се довършва мисълта под влияние на силно чувство

апоспория; апоспория - (гр. арó „далеч”, „от” и spóros „плод”, „семе”) - бот. Развитие у растенията на полово поколение не от спори, а от други клетки на безполово поколение

апостазия; апостазия - (гр. apostasís) - ред, Отстъпване, измяна, вероотстъпничество

апостат; апостат - (гр. apostátēs) - рел. Отстъпник, изменник, вероотстъпник

апостериорен; апостериорен - (от лат. а posteriori „от следващото”) - фил. Който е добит чрез опита, който почива върху опита; противоположно на: априорен

апостериори; апостериори - (лат. а posteriori) - Въз основа на опита, въз основа на фактите; противоположно на: априори

апостилб; апостилб - (от гр. apostilbóō „сияя”) - спец. Единица за измерване яркостта на осветена повърхност

Апостол; Апостол - Черковна книга, която съдържа посланията на апостолите (12-те ученици на Христос - според християнската религия). Известните няколко ръкописа на книгата (Енински апостол, Охридски апостол, Слепченски апостол) са важни паметници на старобългарската литература. Редица послания на апостолите влизат в Новия завет. Апостолът е използван като учебна книга в българските килийни училища след изучаването на Часослова и Псалтира.

апостол; апостол - (гр. apóstolos „изпратен”) - църк. 1. Всеки от дванадесетте ученици на Христос; 2. Личност, която самоотвержено служи на някаква идея. Апостоли са наричани ръководителите на българското национал-освободително революционно движение през 70-те години на XIX в., преди всичко В. Левски - апостол на свободата. Названието апостол е давано и на определените от Гюргевския революционен комитет ръководители на революционни окръзи в България и на техните помощници, които подготвят Априлското въстание 1876г.; 3. Откъс от книгата „Деяния на апостолите” или от другите апостолски послания, който се чете по време на богослужение от певците; 4. Богослужебна книга, която съдържа такива откъси

апостолат; апостолат - (лат. apostolātus от гр.) - 1. Ревностно служене на някое учение, идея и пр.; 2. Дейност на апостол, апостолство

апостолически; апостолически - (лат. apostolicus от гр.) - църк. Който принадлежи на апостолския (папския) престол; папски

апостолски; апостолски - (лат. apostolicus от гр.) - 1. С качества на апостол; 2. прен. Свързан с подвизи и самоотвержен труд; труден, мъчен, но с високоблагородна цел

апостроф; апостроф - (гр. apóstrophos „отклоняващ”) - 1. грам. Знак във вид на горна запетая, който се употребява за отбелязване на изпусната буква; 2. Думи, с които се прекъсва речта на някого, остра забележка по отношение на говорещ човек

апострофа; апострофа - (гр. apostrophé „отклонение”) - 1. литер. Реторична фигура, при която говорещият неочаквано се обръща към отсъстващи лица или към неодушевени предмети като към лица; 2. вж. апостроф - 2.

апострофирам; апострофирам - (от гр.) - Прекъсвам някого с остра забележка, прекъсвам предизвикателно чужда реч

апотема; апотема - (гр. apóthema) - мат. 1. Перпендикуляр, издигнат от центъра на правилен многоъгълник до една от неговите страни; 2. Височината на страната на правилна пирамида

апотеоз, апотеоза; апотеоз, апотеоза - (гр. apothéōsis) - 1. Обожествяване, причисляване към боговете (в древна Гърция и Рим); 2. прен. Прославяне, възвеличаване; 3. театр. Тържествена заключителна сцена в театрално представление

апофазия; апофазия - (гр. арó „далеч” и phēmí „казвам”) - литер. Ораторски похват, при който се излага известно схващане и веднага след това се опровергава

апофиза; апофиза - (гр. apóphysis) - 1. анат. Израстък на кост; 2. мин. Странично сляпо жилообразно разклонение от голяма магмена скала или от голямо рудно тяло

апофтегма; апофтегма - (гр. apóphthegma) - 1. литер. Кратко нравоучително изречение; мъдро изречение, сентенция, афоризъм; 2. Сборник с такива изречения

апохромат; апохромат - (гр. арó „далеч” и chróma „цвят”) - Обектив на оптичен уред, при който са отстранени сферичната и хроматичната аберация

НАЧАЛО

апс_, апт_, ар_, ара_, арб_, арг_, ард_, аре_, арж_, арз_, ари_

апраксия; апраксия - (гр. apraxía „бездействие”) - мед. Нарушаване способността да се извършват целенасочени движения и действия от човека

апрески; апрески - (фр. arés-ski „след ски”) - Вид ботуши обикновено от изкуствени материали, подплатени добре за движение в сняг (без ски)

апрет; апрет - (фр. apprêt) - спец. Вещество, което се употребява при окончателното обработване на плат или прежда, за да се получи определено качество: лъскавина, еластичност и др.

апретирам; апретирам - (от фр. apprêter) - спец. Обработвам окончателно с подходящо вещество плат, прежда и др., за да получат лъскавина или еластичност

апретура; апретура - (от фр.) - спец. 1. Дообработване на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., което им придава определени качества; 2. Лъскавината на плат, прежда, тъкан и др., която се получава при такава обработка; 3. Вещество, което се употребява при окончателното обработване на един фабрикат; апрет; 4. Помещение, в което се извършва такава обработка; 5. Лак за кожа

април; април - (лат. aprīlis, вероятно от aprio „откривам”, „отварям”) - Четвъртият месец на годината

априорен; априорен - (от лат. а priōri „от по-рано”) - 1. фил. Който предшества опита; противоположно на: апостериорен; 2. Който не почива на фактите; голословен

априори; априори - (лат. а priōri „от по-рано”) - 1. Независимо от опита, преди опита; 2. Предварително, без доказателства и факти; противоположно на: апостериори

априоризъм; априоризъм - (от лат. а priōri „от по-рано”) - фил. Идеалистическо учение, според което има познание, предхождащо сетивния опит

апробация; апробация - (лат. apporobatio) - спец. 1. Одобрение, което има официален характер, официално изказано потвърждение; 2. Определяне и подбиране семена за посев

апробирам; апробирам - (от лат.) - спец. 1. Одобрявам, потвърждавам; 2. Допускам до практика (агроном, лекар и др.); 3. Определям и избирам семена за посев

апропо; апропо - (фр. á propos) - книж. Тъкмо, впрочем, между другото

апроприация; апроприация - (лат. appropriatio) - Присвояване, обсебване; сравни с: експроприация

апрош; апрош - (фр. approche) - 1. печ. Разстояние между буквите и думите при печатарски набор; 2. мн. ч., воен. ист. Зигзагообразни тесни ровове (траншеи), изкопавани от обсадителите на укрепление за по-лесното му атакуване и превземане

НАЧАЛО

апсана, апса; апсанa, апса - (ар.-пер.-тур. hapisane) - Затвор, дранголник

апсида; апсида - (гр. apsis „нещо извито, кръг”, ídos) - 1. арх. Полуцилиндрично или многостенно засводено пространство към стена на някоя сграда, предимно древни базилики, църкви, дворци и др. В план абсидата е полукръгла, овална, многостенна, по-рядко - правоъгълна; 2. Източната част на християнски православен храм, която е полукръгла и засводена с получетвърт сфера (конха); олтарната част на храм; 3. мн. ч. Крайните точки на голямата елиптична ос на планетна елипса; 4. мн. ч. Най-близката и най-отдалечената точка на орбита на небесно тяло по отношение на друго централно - Луната по отношение на Земята; сравни с: перигей и апогей; Земята по отношение на Слънцето; сравни с: перихелий и афелий

аптека; аптека - (гр. apothékē „склад”) - 1. Заведение, където се приготвят лекарства въз основа на лекарско предписание (рецепта) и се продават лекарства и предмети от санитарнохигиенно и козметично естество; 2. Сбор от най-важните лекарства, необходими за домашна употреба и за даване на първа помощ при нещастни случаи: аπτечκа - Малка кутия за пазене на най-необходимите лекарства за първа помощ

аптекар; аптекар - (нем. Apotheker от гр.) - Лице, което е завършило фармация и завежда аптека или работи в аптека като специалист

аптекарски; аптекарски - (от гр.) - 1. Приготвен според изискванията на лечебната наука; лечебен; 2. Който е свойствен, присъщ или принадлежи на аптека или на аптекар

аптерий; аптерий - (гр. ápteros „безкрил”) - 1. зоол. Безкрило насекомо; 2. Непокрито място с пера по тялото на птица

аптерикс; аптерикс - (а- и гр. ptéryx „крило”) - 1. Безкрил, който няма криле; 2. Птицата киви-киви

НАЧАЛО

ар - (фр. are от лат. area „площад”) - Мярка за повърхнина, равна на 100 кв. м

ара; ара - (индиан.) - зоол. Род едри пъстроцветни папагали с дълга опашка, населяващи Южна Америка

араба; араба - (тур. araba) - остар. Товарна кола; кола, талига; Арабаконак - („спирка за кола”) - Старото турско име на прохода от София за Ботевград

арабаджийче; арабаджийче - Млад арабаджия

арабаджилък; арабаджилък - (тур. arabacılık) - Превоз на чужда стока със своя кола - (каруца)

арабаджия; арабаджия - (тур. arabacı) - 1. Превозвач, който прекарва стоки с кола; колар, каруцар; 2. Майстор, който прави коли (каруци)

ара-бахче; ара-бахче - (тур. ara u пер.-тур. bahçe) - Междинна градина

арабеска; арабеска - (фр. arabesque) - 1. Орнамент в скулптурата или живописта във вид на красиво преплетени линии, геометрични фигури, растения и др., възникнал под влияние на арабския стил; 2. мн. ч., литер. Сбирка от малки литературни произведения; 3. Вид балетна поза; 4. муз. Наименувание на инструментална пиеса. Арабеската притежава елементи на стилистично сходство с красивите скулптурни и живописни орнаменти на народите от Близкия Изток. Известни са арабеските на Роберт Шуман, Клод Дебюси и др.

арабизъм; арабизъм - (фр. arabisme) - езиков. 1. Дума или обрат на речта, заети от арабски език; 2. Особеност на арабския език

арабика; арабика - (от гр.) - Вид кафе, по произход от Арабския полуостров, отглеждано по цял свят

арабин; арабин - (гр. áraps, -abos) - Човек от семитските народи, населяващи част от Мала Азия, Северозападна и Северна Африка и говорещи разновидности на един общ език

арабис; арабис - (лат. arabis) - бот. Тревисто растение, някои видове от което се отглеждат като бордюрни; цъфтят в ранна пролет

арабия; арабия - (тур. harabe „разрушен”, „разтурен”, harabati „гуляйджия”, „разпуснат” от ар.) - разг. Човек с широка душа, добряк, щедър, отпуснат

арабски; арабски - (гр. arábios) - Който принадлежи или е присъщ на арабите; арабски цифри - Общоразпространените сега цифрени знаци, заети от арабите през средните векове; сравни с: римски цифри

арабски кон; арабски кон - Порода коне за езда. Създадена е в Арабия през VII в. В България е разпространена от турците през XVI-XVII в. арабският кон има хармонично телосложение, малка глава, здрава конституция, жив темперамент, голяма издръжливост и спокоен нрав. Цветът на косъма е алест, чилест, сив, светлокестеняв или черен. От 1894г. се внасят чистокръвни и полукръвни арабски коне от Полша, Русия, Унгария и др. за подобряване на местните породи. Чрез възпроизводително и поглъщателно кръстосване и развъждане по линии е създаден български тип арабски кон с височина при холката 151-153см и обхват на свирката 18-19см. Развъден център за породата е конезаводът „Кабиюк” (по-късно ДЗС „В. Коларов”) край Шумен. Основатели на линии в България са жребците Памук, Бебе, Контур, Обайан 10 и Хамдани, а на фамилии - кобилите Шераки 1-9, Мацкур и др. Арабският кон е използван при създаването на източно-българския и плевенския кон.

араван - вж. реван - Лек тръс на кон

арак; арак - (фр. arak „палмов сок”) - Силно алкохолно питие от ферментация на меласа от захарна тръстика, смесена с ориз

аракчеевски; аракчеевски - (от собс.) - 1. Присъщ на аракчеевщината; 2. прен. Деспотичен, насилнически

аракчеевщина; аракчеевщина - (от собс.) - 1. Деспотичен реакционен режим, основан върху груба военщина, жестокост и произвол, въведен в Русия от граф Аракчеев в началото на XIX в; 2. прен. Положение, при което група хора деспотично и самоволно се разпореждат в някоя област на обществения живот

аралък; аралък - (тур. aralık) - диал. Междина, пролука, цепнатина, промеждутък, пукнатина

аранжимент; аранжимент - (рус. от фр.) - 1. Аранжиране, приспособяване на музикално произведение, написано за определен инструмент, глас или ансамбъл, за друг инструмент, глас или ансамбъл; 2. вж. аранжировка

аранжирам; аранжирам - (фр. arranger) - муз. 1. Приспособявам музикален мотив или пиеса за инструментално или многогласно изпълнение, преработвам за изпълнение от един вид инструмент или състав в друг; 2. Подреждам художествено нещо (място, предмети, цветя)

аранжировка; аранжировка - (рус. от фр.) - 1. вж. аранжимент; 2. Подреждане на нещо художествено и целесъобразно

аранжор; аранжор - (фр. arrangeur) - Подготвено лице, което аранжира, подрежда помещения, витрини, цветя

арания; арания - Голям котел, ператник

аранология; аранология - (лат. aranea „паяк”) - Арахнология

арап(ин); арап(ин) - (ар. arap) - 1. Арабин; 2. Черен човек, чернокож, негър

арат; арат - (монг.) - Скотовъд, пастир в Монголия

аратлик; аратлик - вж. аретлик

арахис; арахис - (гр. arachís) - бот. Вид бобово растение, от чиито плодове, узряващи под земята, се добива арахисово масло

арахнид; арахнид - (гр. aráchnē „паяк” и éidos „вид”) - зоол. Паякообразно насекомо

арахноза; арахноза - (от гр. aráchne „паяк”) - Болест по животните и птиците, причинявана от ухапването на паяк или паякообразни насекоми

арахноидея; арахноидея - (гр. aráchnē „паяк” и éidos „вид”) - анат. Паяжиноподобна тънка ципа, която обвива мозъка

арахнология; арахнология - (гр. aráchnē „паяк” и lógos „наука”) - Дял от зоологията, който се занимава с паяците и паякообразните

араца; араца - (ит. arazzo) - Художествен килим за завеса

НАЧАЛО

арбалет; арбалет - (фр. arbalète от лат. arcus „лък” и гр. balísta „метателна машина”) - ист. Усъвършенстван лък за изхвърляне на стрели чрез механизъм, употребяван в древно време и през средните векове

арбанас(ин); арбанас(ин) - (новогр. arbanítēs) - Албанец, арнаутин

арбитраж; арбитраж - (фр. arbitrage) - 1. юр. Разрешаване на спорни въпроси чрез трети незаинтересувани лица (арбитри); 2. Съд от арбитри, избран от спорещи или договарящи се страни за разрешаване на възникнал или за бъдещ гражданскоправен имуществен спор; третейски съд; 3. Търговска дейност, при която се печели чрез използване разликата в цените на едни и същи борсови обекти на различните пазари; държавен арбитраж - Държавен орган (в някои страни и периоди) за разрешаване на имуществени спорове между държавни предприятия, учреждения, кооперативни и обществени организации

арбитражен; арбитражен - (от фр.) - 1. Който принадлежи или е свойствен на арбитраж; 2. прен. Помирителен

арбитрален; арбитрален - (лат. arbitrālis) - книж. Според личното мнение; произволен

арбитър; арбитър - (лат. arbiter) - 1. Лице, което е определено да разреши спор между други лица, без да е съдия; посредник; 2. Опитен съветник по известни въпроси; влиятелно лице в определена област; 3. Длъжностно лице за разрешаване на имуществени спорове между предприятия и учреждения

арбия - Пръчка за пълнене на оръжие

арборетум; арборетум - (от лат. arbor „дърво”) - спец. Част от ботаническа градина или отделна площ, където се отглеждат местни и чуждоземни дървета и храсти с научна,учебно-опитна или културно-просветна цел

арборикултура; арборикултура - (лат. arbor „дърво” и cultura „обработване”) - книж. Лесовъдство

арборицид; арборицид - (лат. arbor „дърво” и caedo „убивам”) - спец. Химически препарат, който унищожава растителността (дървета, храсти)

арг - (тур. ark) - Вадичка за напояване

аргасвам, аргасам; аргасвам, аргасам - (гр. αργάζω; новогр. ergázō) - 1. Обработвам, щавя кожи; 2. прен. Захабявам се; Зацапвам, измърсявам трайно, остава леке обикновено от растение, ръжда и др.

аргат(ин); аргат(ин) - (гр. αργάτης; гр. ergátēs „работник” през тур.) - Селски слуга, наемен земеделски работник; вж. ратай

аргаташ; аргаташ - Подигравателно от аргатин

аргентал; аргентал - (лат. argentum „сребро” и алуминий) - Сплав от сребро с алуминий

аргентин; аргентин - (лат. argentum „сребро”) - Название на различни видове сплави

аргентит; аргентит - (лат. argentum „сребро”) - мин. Най-богатата сребърна руда - съдържа до 87% сребро; аргирит

аргирит; аргирит - (гр. árgyros „сребро”) - вж. аргентит

Аргиров триод; Аргиров триод - Среднобългарски кирилски писмен паметник от края на XII или началото на XIII в. Произхожда вероятно от Охридско. Писан е на пергамент и е фрагмент от по-голяма книга. Запазената част съдържа 60 листа (58 се съхраняват в Националната библиотека в София под № 933, а 2 листа се намират в частни лица) с черковни служби. Ръкописът е ценен паметник за историята на българския език. Наред със старинните езикови форми в него се срещат и нови форми (фонетични и морфологични), които отразяват типични особености на живия говор. Върху един от богослужебните текстове има нанесени с червено мастило старинни нотни знаци (невми) за пеене. Ръкописът е описан от М. Стоянов и Хр. Кодов в „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека" (1964г., с. 93-94).
Източници. Κ. Мирчев. Новооткрити кирилски пергаментни листове от XII-ХIII в. - Slavia, № 3, 1956г.; Ст. В. Петров и Хр. Н. Кодов. Аргиров триод. - В книгата им: Старобългарски музикални паметници. С, 1973

аргероид; аргероид - (гр. árgyros „сребро” и éidos „вид”) - Посребрена сплав от мед, никел и цинк

аргирократия; аргирократия - (гр. árgyros „сребро” и krátas „власт”) - книж. Господство на парите

аргиромания; аргиромания - (гр. árgyros „сребро” и manía „лудост”) - спец. Болезнено сребролюбие

арго; арго - (фр. argot) - езиков. 1. Специален, таен език; 2. Език, който се използва от малка социална или професионална група и се отличава от общоговоримия език предимно с нови думи и особени форми; сравни с: жаргон

аргован; аргован - (тур. erguvan от перс.) - диал. Люляк

аргон; аргон - (гр. argós „бездеен”) - хим. Химически елемент, знак „Ar”, пореден номер 18, атомно тегло 39,944, благороден газ без цвят и без мирис; намира се във въздуха (1%); употребява се за създаване на инертна газова среда, за направа на електролуминесцентни тръби и др.

аргонавт; аргонавт - (гр. argonáutēs) - 1. мит. Моряк от баснословния кораб „Арго”, с който плавали отбрани гръцки герои, водени от Язон, за завладяване на златното руно в Колхида, днешна Грузия; 2. прен. Смел моряк

аргос; аргос - (гр. αργός; гр. argós „бездеен”, „неработещ”) - църк. Забрана, отнемане на правото на свещеник да извършва богослужение; временно или окончателно отстраняване на духовно лице от служба поради провинение

аргосвам, аргосам; аргосвам, аргосам - (от гр.) - църк. Наказвам духовно лице, като му забранявам да извършва свещенодействие; Налагам аргос

арготизъм; арготизъм - (фр. argotisme) - езиков. Дума или израз от арго (таен или рядко употребяван език, жаргон)

арготичен; арготичен - (от фр. argot „наречие”) - Който е свойствен или принадлежи на арго (таен или рядко употребяван език, жаргон)

аргумент; аргумент - (лат. argumentum) - 1. Довод, доказателство; 2. мат. Независима променлива величина, от изменението на която зависи изменението на друга величина, наречена функция

аргументация; аргументация - (лат. argumentatio) - 1. Съвкупност от доказателства в полза на нещо; 2. Метод на доказване, подбор на доказателства

аргументирам; аргументирам - (от лат.) - 1. Подкрепям с доводи, привеждам доказателства; доказвам; 2. Обосновавам

Аргус; Аргус - (гр. Argos през лат.) - 1. Според гръцката митология стоок пазач-великан, който никога не затварял всичките си очи; 2. прен. Бдителен страж, неотлъчен пазач и наблюдател

НАЧАЛО

арден; арден - (от собс.) - Белгийска порода тежки работни коне (по името на местност)

ардета; ардета - (лат. ardea „птица рибар”) - зоол. Чапла, рибар

ардометър; ардометър - (лат. ardor „горещина” и métron „мярка”) - спец. Електрически уред за измерване на високи температури

ареал; ареал - (лат. areālis от area „площад”) - 1. Област на естествено разпространение на флора, фауна, полезни изкопаеми и др.; 2. Област, територия, където се среща някакво явление, особеност (езикови и др.)

арена; арена - (лат. - (h)arēna „пясък”) - 1. Посипано с пясък място в цирк, на което стават игрите, състезанията и др.; 2. прен. Област за действие, за борба; 3. прен. Поле на дейност, поприще

аренда; аренда - (къснолат. arrenda „наем” от ad rendam „за връщане”) - 1. Наемане на недвижим имот (земя, постройки, предприятие и др.) за временно ползване на договорни начала; 2. Наем за нает недвижим имот (в пари или в натура); 3. Форма на земеползване, при която наемателят (арендаторът) получава временно право да използва за стопански цели земен участък срещу заплащане в натура, труд или пари

арендатор; арендатор - (къснолат. arrendātor) - Наемател на недвижим имот за обработване по договорни условия

арендувам; арендувам - (от лат.) - Наемам недвижим имот за обработване по договорни начала

ареноидия; ареноидия - (гр. árrēn „мъжки” и éidos „вид”) - биол. Поява на мъжки признаци в женска птица и животно или в жена

ареография; ареография - (гр. Árēs „Марс” и гр. gráphō „пиша”) - астр. Описание на планетата Марс

ареола; ареола - (лат. areola „площадче”) - 1. мед. Червен кръг около цицка на гърда, около рана и др.; 2. астр. Светлият кръг около Луната

ареометрия; ареометрия - (гр. araiós „рядък” и гр. metréō „меря”) - Начин на определяне гъстотата и относителното тегло на течности и разтвори

ареометър; ареометър - (гр. araiós „рядък” и métron „мярка”) - физ. Уред за определяне гъстотата и относителното тегло на течности и разтвори

ареопаг; ареопаг - (гр. Areiopágos от Áreios „Аресов” и págos „хълм”) - 1. ист. Върховен съд в древна Атина, който заседавал на хълм, посветен на бога на войната Арес; 2. прен. Събрание на авторитетни лица за решаване на важен въпрос

ареопагит; ареопагит - (гр. Areiopagítēs) - 1. ист. Член на атинския ареопаг; 2. прен. Висш съдия, член на ареопаг

Арес; Арес - (гр. Árēs) - 1. Древногръцки бог на войната и отмъщението; отъждествяван при римляните с Марс. Представян като млад мъж обикновено във военно облекло. При древните траки като Арес е почитано подобно местно божество с неизвестно и вероятно различно за отделните племена тракийско име. При крестонците се среща името Кандаон (със значение на кучедавец, т. е. „вълк”), споменато в поемата на древногръцкия поет Ликофрон (III в. пр. н. е.); при апсинтийците - жестокия бог Плейстор, на когото са принасяни и човешки жертви, и др. В древна Тракия са извършвани „свещенодействия на Арес” с неизвестен характер. Поради общи черти с Тракийския Херос, тракийския Арес е изобразяван върху оброчни плочки от римската епоха и като конник. Култът на Арес е представен в българските земи с много малко паметници: релеф от светилището при с. Саладиново (по-късно: с. Огняново, Пазарджишка област); подставка от статуя на Арес с надпис, в който се чете името му, от с. Кочагово (по-късно: с. Стария извор, Пазарджишка област); бронзова статуйка от с. Осма Калугерово (по-късно: с. Асеновци, Плевенска област); посвещение на Арес върху релеф на тракийски конник с неизвестно местонахождение. Бронзови статуи на Арес са рядкост. По-често са среща изображението му върху монетите на тракийските градове; 2. прен. Война

арест; арест - (нем. Arrest от къснолат.) - 1. Задържане под стража, лишаване от свобода; 2. Място за задържане под стража; участък, затвор, стая и пр.

арестант; арестант - (от лат. ad „при”, „до” и restans, -antis „оставащ”) - Задържано лице, което се намира под арест; задържан, затворник

арестантски; арестантски - (от лат.) - 1. Предназначен за задържане под арест; 2. Който служи за изправяне на провинени и лишени от свобода лица; 3. Свойствен на арестант или на затворник

арестувам; арестувам - (от лат. arresto „оставам при”) - Задържам под стража, лишавам от свобода; затварям

аретлик; аретлик - (тур. ahretlik „осиновено дете” от ар.) - остар. Приятел, побратим, другар

арефлексия; арефлексия - (а- и рефлексия) - мед. Липса на рефлексия

НАЧАЛО

аржантин; аржантин - (фр. argentin „сребрист” от лат.) - Тънка лъскава памучна материя, която се употребява предимно за подплата; сравни с: брилянт - 2.

арзухал; арзухал - (ap.-тур. arzuhal) - Писмена молба, заявление

Ариадна; Ариадна - (гр. Ariádnē) - 1. мит. Дъщеря на критския владетел Минос, която спасила митичния герой Тезей от чудовището Минотавър, като му дала кълбо, което той размотал и по нишката излязъл от лабиринта; 2. прен. Вярна, но изоставена съпруга (понеже Тезей изоставил Ариадна); нишката на Ариадна - прен. Ръководна мисъл, начин на разрешаване на труден въпрос

арианин; арианин - (от собс.) - ист. Привърженик на арианството

арианство; арианство - (от собс. Arius) - ист. Християнска ерес от IV в. от н. е., разпространена в римските провинции и между готи, бургунди, вандали и др., която отрича догмата за единството на Светата троица

аривист; аривист - (фр. arriviste) - книж. Амбициозен и често безскрупулен човек, който иска да успее на всяка цена

ариден; ариден - (лат. āridus „сух”, „жаден”) - геогр. Сух, без влага (климат, район)

ариел; ариел - (евр.) - мит. Добър дух (в западноевропейските митове от средните векове)

ариергард; ариергард - (фр. arrière „отзад” и garder „пазя”) - Част от войска или флота, която се движи след главните сили за тяхна охрана; заден отряд; противоположно на: авангард

ариета; ариета - (ит. arieta) - муз. Малка ария

арийски; арийски - (от санскр. arya „благороден”) - 1. Индоевропейски; индоирански; 2. Който е свойствен или принадлежи на арийците

арийци; арийци - (от санскр.) - 1. Условно название на всички народи, които говорят индоевропейски езици (индуси, иранци, гърци, римляни, славяни, романските народи, германските народи и др.); 2. Народите, които принадлежат към индоиранската езикова група

арико; арико - Глоба, събирана за различни правонарушения във II българска държава; подобна е на византийската аерикон. Постепенно арикото се превръща в постоянен паричен данък, за чието плащане отговаря колективно селската община. Споменава се във Ватопедската грамота на цар Иван Асен II от 1230г.

ариозо; ариозо - (ит. arioso) - муз. 1. Къса вокална мелодия, част от оперно действие, която е нещо средно между ария и речитатив и най-често отразява един лиричен момент; 2. Наименование на инструментална пиеса от този характер; 3. За музикален израз - пеещо, изразително

Аристарх; Аристарх - (гр. Anístarchos) - 1. Прочут александрийски литературен критик от II в. пр. н. е., оставил много коментари на антични автори (Омир, Хезиод, Пиндар и др.); 2. прен. Строг и справедлив критик; 3. прен. Педант

аристократ; аристократ - (гр. aristokrálēs от áristos „най-добър” и krátos „власт”) - 1. Представител на родова знатност, на привилегированите дворянски слоеве, на аристокрацията; 2. Човек от по-имотно съсловие, който превъзхожда другите, благородник; 3. прен. Високомерен, надут човек; 4. Изтънчен, изискан човек

аристократизъм; аристократизъм - (от гр.) - 1. Поведение на аристократ, външна изисканост; 2. прен. Високомерност

аристокрация; аристокрация - (гр. aristokráteia през лат.) - 1. Висшият слой на имотната, господстващата класа, който поради своето богатство или знатен произход обикновено има благороднически титли и се ползва с различни привилегии, на първо място да се заемат висшите служби в държавата; 2. ист. Висшето съсловие в древна Гърция; 3. пол. Форма на държавно управление, при която властта се намира в ръцете на знатни и богати; 4. Привилегирована, елитна група от обществото

аристон; аристон - (гр. áristos „най-добър”) - муз. Вид механичен музикален инструмент

аритметика; аритметика - (гр. arithmētiké) - 1. Основна математическа дисциплина, която изучава целите и дробните числа и действията с тях; 2. Учебник по аритметика

аритметичен ,аритметически; аритметичен, аритметически - (гр.arithmētikós) - 1. Който принадлежи или е свойствен на аритметиката; 2. Количествен, числителен

аритмичен, аритмически; аритмичен, аритмически - (а- и гр. rhythmikós „строен”) - Който е без ритъм, който е лишен от равномерност; неритмичен

аритмия; аритмия - (гр. arrhytmía) - 1. Липса на ритъм в стих; 2. мед. Нарушение на нормалната дейност на сърцето, при която изчезва равномерната последователност на отделните фази от дейността му

аритмограф; аритмограф - (гр. arithmós „число” и гр. gráphō „пиша”) - Уред за механично извършване на аритметичните действия; сметачна машина

аритмология; аритмология - (гр. arithmós „число” и lógos „наука”) - Наука за свойствата на числата

аритмометър; аритмометър - (гр. arithmós „число” и métron „мярка”) - Сметачна машина, аритмограф

ария; ария - (ит. aria) - муз. Завършена част от музикално произведение за соло пеене при съпровод на оркестър, която е съставна част от опера, оратория или кантата

НАЧАЛО