ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

арл_, арм_, арн_, аро_, арп_, арс_, арт_

арк - (тур. ark) - диал. Вада, канал

арка; арка - (лат. arcus „дъга”, „лък”, ит. arco) - 1. Сводова конструкция, обикновено с контур - полуокръжност или част от нея (или от други криви, най-различни по форма) за покриване на отвор в стена или между две колони или два стълба. Римляните развили най-вече полукръглата арка; 2. триумфална арка - Декоративно съоръжение във вид на масивна засводена врата или колонада, което се строи обикновено в чест на победител, победа, могъщество и др.

арка; арка - (тур. arka) - 3. Покровителство, покровител; 4. Гръб, подкрепа

аркада; аркада - (фр. arcade от лат.) - 1. Редица от еднакви по големина арки, които лежат върху стълбове или колони; 2. Галерия, проход, при който за стени служат стълбове, свързани с арки

аркадаш; аркадаш - (тур. arcadaş) - разг. Другар, побратим

Аркадия; Аркадия - (гр. Arkadía) - 1. Област в Южна Гърция, жителите на която са представени в древногръцката поезия като весели и щастливи пастири и ловци; 2. прен. Щастлива страна

аркадашлар; аркадашлар - Турско множествено число от аркадаш

аркадски; аркадски - (от собс.) - 1. Който принадлежи или е свойствен на Аркадия; 2. прен. Безизкуствен, с прости нрави, простодушен; 3. прен. Щастлив, весел

аркан; аркан - (татар.-рус. аркан; тур. arkan) - Дебело въже или прът с примка накрая за хващане на животни; примка

арканзас; арканзас - (от собс.) - спец. Вид дребнозърнест твърд камък, който се употребява за точила (по името на област в Америка)

аркатура; аркатура - (къснолат. arcatūra) - арх. Редица от малки арки, които служат за украса на стена

аркансил; аркансил - (фр. arc-en-ciel „небесна дъга”) - Козметичен препарат за очертаване, потъмняване на вежди и мигли

аркашка; аркашка - Видоизменено от аркадаш

аркбутан; аркбутан - (фр. arc-boutant) - арх. Арка, служеща за подпора на стена

аркебуз; аркебуз - (фр. arquebuse) - ист. воен. Вид средновековна пушка

аркебузир; аркебузир - (фр. arquebusier) - 1. ист. Войник, който е въоръжен с аркебуз; 2. Фабрикант или търговец на аркебузи; 3. прен. Търговец на оръжия

арко; арко - (изк.) - Сплав от мед и цинк, която има блясък на злато

аркози; аркози - (фр. arkose) - мин. Грубозърнести пясъчници, които съдържат много фелдшпатови зърна, предимно ортоклаз (25-60%), кварц, слюда

аркопал; аркопал - (фр. arc „дъга” и лат. opallus от гр. opálion) - пое. Синтетичен материал за фини съдове и изделия, подобен на порцелан с блестящо бял цвят (подобен на опал)

Арктика; Арктика - (гр. arktikós „северен” от árktos „съзвездието Малка мечка”) - геогр. Северната полярна област на земното кълбо, в която влизат Северният ледовит океан с намиращите се в него острови и съседните му крайбрежни области на Европа, Азия и Америка; сравни с: Антарктика

арктичен, арктически; арктичен, арктически - (гр. arktikós) - 1. Който се намира или живее в Арктика, който принадлежи на Арктика; 2. Който изучава Северния полюс; 3. Който е предназначен и приспособен да плава в областите на Северния полюс; 4. Северен, полярен

арктогея; арктогея - (гр. árktos „север” и géā „земя”) - геогр. Едно от главните зоогеографски подразделения на сушата, от което се изключват само южноамериканската, австралийската и антарктическата област

НАЧАЛО

арлекин; арлекин - (ит. arlecchino) - 1. Традиционен герой от народната италианска „комедия на маските”, който изпълнява ролята на остроумен слуга-шут, облечен в пъстри копринени дрехи и с черна маска, палячо; 2. Плат в края на сценичната арка, в който се криел арлекинът - 1.; 3. прен. Смешник, палячо, шут

армаган; армаган - (тур. armağan) - разг. Подарък, дар (обикновено донесен отдалеч)

армада; армада - (исп. armada) - Голяма военна флота

арман, харман - вж. гумно

арманяк; арманяк - (от собс.) - Вид коняк, произвежда в областта Арманяк във Франция

армарий; армарий - (лат. armarium) - 1. воен. Помещение за оръжие у древните римляни; 2. Шкаф за книги; шкаф

армарий; армарий - (лат. armarius) - 3. Оръжеен майстор

армас; армас - (гр. armáso „годявам”) - диал. Годеж

армасвам; армасвам - (гр. armáso „годявам”) - диал. Годявам

армасник; армасник - (от гр.) - диал. Годеник

арматол; арматол - (новогр. armatōlós от лат.) - ист. през османското робство - Гръцки бунтовник, който се борел за политическа свобода; борец за политическа свобода, хайдутин, бунтовник, войвода

арматура; арматура - (лат. armatūra „въоръжение”) - техн. 1, Комплект от дребни, обикновеко стандартни детайли, с които се снабдява една машина или инсталация, за да се регулира и контролира работата й: тръби, кранове, ключове, измервателни уреди и др.; 2. Съвкупност от проводници, изолационни тръби, ключове, защитни мрежи и др., необходими за монтиране на електрически уред; 3. Съвкупност от стоманени пръти, избрани, нарязани и огънати по чертеж, скрепени с телове и заварка, които се поставят в кофраж преди изливането на бетонната маса, за да служат като скелет на стоманобетонна конструкция; 4. арх. Украшение от оръжия и доспехи или техните изображения на здания и на рисунки

арматурист; арматурист - (от лат. armatūra) - Строителен работник, който монтира арматура - 3.

армейски; армейски - (от фр.) - 1. Който се отнася до армия - 2.; армейски генерал - Най-висшата степен на генерал; 2. Войскови, казармен

арменистика; арменистика - (от собс.) - Съвкупност от науките, които се занимават с езика и културата на арменците

арменци; арменци - Нация, основно население на Република Армения. Компактни маси арменци живеят в Грузия, Азърбайджан и Северен Кавказ; значителен брой арменци има в САЩ, Иран, Франция, Ливан, Турция, Сирия и другаде. Арменците говорят на арменски език (от семейството на индоевропейските езици); много арменци знаят и турски език. Имат богата книжнина. Вярващите арменци са християни от арменско-григорианската черква. Предците на арменците се заселват в българските земи през VI в., на много места са настанявани и от византийските императори (VIII-IX в.). През X в. само в Тракия е имало 12 000 арменци. В средновековни паметници и грамоти се споменават селища и семейства на арменци в различни краища на страната. През XI-XIV в. арменци идват и от Галиция, Трансилвания, Буковина и Бесарабия. Броят им се увеличава след 1896г. по време на турските погроми над арменци в Цариград и в Мала Азия. Последната преселническа вълна арменци идва в България след Гръцко-турската война 1911-22г. Арменците в България живеят пръснато главно в големите градове. Според преброяването от 1926г. в България има 27 322 арменци. След Втората световна война 1939-45г. част от арменците се изселват в Арменска ССР и имат своя културно-просветна организация „Ереван”. През 1991г. Арменската ССР обявява независимостта си.

армея; армея - (гр. αρμη; новогр. armi „саламура”) - разг. Кисело зеле, пресол

армирам; армирам - (лат. armо „въоръжавам”) - техн. Засилвам, заякчавам материал чрез механично свързване с друг (стъкло с телени нишки, стоманена конструкция с цимент и др.)

армистиция, армистец; армистиция, армистец - (от фр. armistice) - Примирие

армия; армия - (фр. armée) - 1. Съвкупност от въоръжените сили на една държава; войската на една държава; 2. Войсково обединение от един вид или няколко рода войски, предназначено да води определени бойни действия; 3. Войсково съединение от няколко дивизии; 4. прен. Голямо множество хора с еднакви интереси, възгледи и пр. („армията на трудещите се”)

армоар; армоар - (фр. armoıre) - Шкаф

армониозност; армониозност - Хармоничност

армосвам, армосам; армосвам, армосам - (от гр. αρμόζω) - Сгодявам

армуд; армуд - (тур. armut) - Круша

армудие; армудие - (от тур. armudi) - Вид стара турска жълтица

армюр; армюр - (фр. armure) - спец. Украшение върху плат, нанасяно още при неговото тъкане

НАЧАЛО

арнаутин; арнаутин - (тур. arnavut от гр.) - 1. Албанец; 2. Прозвище на българите в Западна Македония; 3. прен. Упорит човек, лют човек

арника; арника - (лат. arnica от гр. arēn „овен”) - 1. бот. Многогодишно сложноцветно растение, което има лековити качества; 2. Лекарство от това растение, което действа и антисептично

арнисвам, арнисам; арнисвам, арнисам - (от гр. αρνουμια; гр. arnoūmai „отричам се”, „отказвам се”) - диал. 1. Преставам, спирам да правя нещо; 2. Напускам работа; 3. Напускам, изоставям нещо, някого

арогантен; арогантен - (лат. arrogans, -antis) - Безочлив, нахален, дързък; оскърбителен

арозия; арозия - (от лат. arrōdo „огризвам”) - 1. Разяждане; 2. мед. Разяждане на органи, покриване на орган с язвички

аромат; аромат - (гр. árōma „миризлива билка”) - 1. Приятен мирис, благоухание, благовоние; 2. Благовонно вещество, приятно миришещо вещество

ароматен, ароматичен; ароматен, ароматичен - (гр. aromatikós) - Който издава приятна миризма, благовонен, благоуханен

ароматизация; ароматизация - (къснолат. aromatisatio от гр.) - 1. Придаване приятна миризма; 2. Начин на преработване на нефт, бензин и др. за получаване на ароматни вещества (толуол, нафталин и др.)

ароматотерапевт; ароматотерапевт - (аромат и терапевт) - мед. 1. Лечител чрез ароматотерапия

ароматотерапия; ароматотерапия - (аромат и терапия) - мед. Лечение чрез растителни благовонни масла

ароморфоза; ароморфоза - (гр. áirō „повдигам” и morphé „форма”) - биол. Биологична и морфологична промяна на животните при тяхната еволюция, в резултат на която се повишава жизнената им дейност

НАЧАЛО

арпа; арпа - (тур. arpa) - 1. Неолющен ориз, ориз за семе; 2. Ечемик

арпаджик; арпаджик - (тур. arpaçik soğani) - Дребен червен лук за садене, получен от семе

арпеджо; арпеджо - (ит. arpeggio от arpeggiare „свиря на арфа”) - муз. 1. Начин на изпълняване на акорди, при който тоновете се свирят, като се започва с най-ниския и останалите следват бързо един след друг; 2. мн. ч. арпеджи -  Изпълненият по този начин акорд (акорди)

арсен; арсен - (гр. ársēn „силен”) - хим. Химически елемент, знак „As”, пореден номер 33, ат. тегло 74,91, крехко сиво-бяло тяло с метален блясък

арсенал; арсенал - (фр. arsenal от ар. dar-al-sana „работилница”) - 1. Склад за оръжия и военно съоръжение; 2. Работилница, фабрика, завод за производство, поправка и запазване на оръжия и муниции; 3. прен. Запас, голямо количество, сбор от средства за извършване на нещо

арсеник; арсеник - (лат. arsenicum от гр. ársen „силен” и nikáō „побеждавам”) - Силно отровно вещество, което е твърдо тяло с метален блясък; мишеморка

арсенопирит; арсенопирит - (гр. ársēn - „силен”, и pyr - „огън”) - Калаенобял минерал с химическа формула FeAsS; съдържа 46,01% арсен и е главна арсенова руда. Има главно хидротермален произход. Разпространен е в Стара планина (в златоносни жили с шеелит, пирит и др.); в област Монтана; в находището „Седмочисленици”, Врачанска област (асоцииран със сулфидни минерали); и в Родопите (в полиметални находища). Находищата в България са без промишлено значение.

арсис; арсис - (гр. ársis) - литер. Неударените срички в една стихотворна стъпка в старогръцкото стихосложение, а ударената сричка - в латинското стихосложение; сравни с: иктус, тезис - 3.

арсини; арсини - (от гр. ársēn „силен”) - хим. Органични съединения, които съдържат арсеник (съставна част на много бойни газове - адамсит, люизит и др.)

арслан; арслан - (тур. arslan) - остар. Лъв

НАЧАЛО

арт- - (от лат. ars, artis „изкуство”) - като първа съставна част в сложни думи означава: Отношение към изкуство

артезиански; артезиански - (от собс.) - само в съчетанието: артезиански кладенец - Дълбок кладенец, от който водата блика високо поради естественото налягане (от областта Артоа, Франция)

артезиански води; артезиански води - Напорни подземни води, които запълват порите или пукнатините на един или на няколко скални хоризонта. Името на водите идва от провинция Артоа (лат. Artesium) във Франция. Артезианските води са включени между водонепропускливите пластове на сравнително големи морфоструктурни единици (синклинали, моноклинали и др.). Структурите заедно с формираните в тях сложни и значителни по размери водонапорни системи се наричат артезиански басейни. В България артезианските води са широко разпространени в Дунавската хълмиста равнина (Мизийската плоча), Старопланинската област, Горнотракийската низина и в някои котловини.

артел; артел - (рус. артель от ит. artiere „занаятчия”) - Група лица, доброволно обединени за съвместна работа с договор за участие в труда, доходите и в отговорностите

артелен; артелен - (рус.) - 1. Който принадлежи или е присъщ на артел; 2. Общ, съвместен; 3. воен. Предназначен за пазене на продукти за войсково отделение; артелна - Склад за храна на военна част

артелчик; артелчик - (рус.) - воен. Войник, който получава и разпределя продукти за малка войскова част

Артемида; Артемида - (гр. Artemis) - Древногръцка богиня на животните, лова, горите, плодородието, водите и изворите, покровителка на родилките, пазителка на женското целомъдрие; покъсно богиня и на Луната - Селена. При римляните идентифицирана с Диана. Култът на Артемида е разпространен в днешните български земи чрез гръцкото и римското население в Тракия. Постепенно се сближава и отъждествява с тракийската богиня Бендида; в резултат на това под името Артемида или Диана е почитано тракийско или синкретизираното гръко-римско-тракийско божество, което в надписите е придружавано от различни местни епитети. Артемида е силно тачена при югозападните тракийски племена. Изобразявана като ловджийка в къс хитон, с лък и колчан, съпроводена от сърна или елен (понякога ги е възседнала). Върху оброчна плочка (II-III в.) от с. Върбовка, Великотърновска област, е представена и като войнствената Атина. Намерени са 2 релефа (във Врачанско и Санданско) и 2 мозайки (в римска вила при Ивайловград) със сцена от мита за ловеца Актеон. Изобразена е и върху съд от Панагюрското съкровище. Открито е светилище на Артемида при с. Обединение, Великотърновска област, с релефи на Артемида - възседнала (в някои релефи заднешком) сърна или елен.

артериален; артериален - (лат. arteriālis от гр.) - Който принадлежи или е свойствен на артерия

артериография; артериография - (артерия и гр. gráphō „пиша”ия) - Радиография на артериите и разклоненията им

артериосклероза; артериосклероза - (артерия и склероза) - мед. Болест, при която стените на артериите стават твърди и загубват своята еластичност поради натрупване на мастни и варовити вещества, което предизвиква нарушение в кръвооросяването на органите; сравни с: атеросклероза

артерия; артерия - (гр. artēría) - 1. анат. Кръвоносен съд, който разнася обогатена с кислород кръв от сърцето до различните части на тялото; 2. прен. Важен съобщителен път: улица, канал, железопътна линия и др.

артефакт; артефакт - (лат. arte „изкуствено” и factus „направен”) - 1. мед. Изкуствено предизвикан патологичен процес в организъм; 2. археол. Праисторическо оръдие от камък или кост; 3. Изделия на човека, изработени предмети (за разлика от природните)

артика; артика - (новогр. nárthika) - арх. Преддверие, притвор на църква; сравни с: нартика

артикул; артикул - (лат. articulus „част”) - Вид изделие, всеки отделен вид стока

артикулационен; артикулационен - (от лат. articulatio, -ōnis „учленяване”) - езиков. Който е свойствен на положението на говорните органи, принадлежи към тях или се отнася към тях, когато произнасят известен звук; който е присъщ на артикулацията

артикулация; артикулация - (лат. articulus „става”, „прешлен”) - 1. анат. Става; 2. езиков. Дейност на говорните органи за образуване на човешката реч; учленяване, учленение

артикулирам; артикулирам - (от лат. articulo „произнасям ясно”) - Образувам звук чрез говорните органи, произнасям звук; учленявам

артилерийски; артилерийски - (от фр. artillerie от къснолат. artillum „снаряд”) - 1. Който се отнася до артилерия, който принадлежи или е свойствен на артилерия; 2. С който си служи артилерията

артилерист; артилерист - (от фр. artilleur) - Войник или офицер от артилерията

артилерия; артилерия - (фр. artillerie от лат. ars, artis „изкуство” през къснолат. artillum „снаряд”) - 1. Род войска, която действа с големи огнестрелни оръдия: топове, гаубици, мортири и др.; 2. Далекобойни оръдия (топове, гаубици, мортири) с всичките им принадлежности за действие и придвижване; 3. Наука за устройството на различните огнестрелни оръдия, за техните свойства и употребата им в бой; тежка артилерия - прен. Най-силни, авторитетни хора; мъчноподвижни хора

НАЧАЛО

ару_, арф_, арх_

артист; артист - (фр. artiste от лат. ars, artis „изкуство”) - 1. Личност, която изпълнява публично произведение на сценичното или естрадното изкуство: актьор, певец, пианист, балетист и др.; 2. прен. Личност, която е достигнала голямо майсторство в известна област: художник, опитен майстор и др.; 3. прен. Човек, който умее да се преструва; хитрец

артистичен, артистически; артистичен, артистически - (фр. artistique) - 1. Който е свойствен на артист, принадлежи на него или се отнася до него; 2. Изкусен, художествен, майсторски; 3. Който се отличава с художествен вкус, изискан; 4. Ловък, умел

артишок; артишок - (нем. Artischoke, фр. artichaut) - бот. Зеленчуково растение, което, преди да се разцъфти, образува главички като листа от зеле, чиято сърцевина се яде

артклуб; артклуб - (арт- и клуб) - Място, където се правят изложби или се представят артисти и се събират почитатели на живописта, музиката и други изкуства

артмениджър; артмениджър - (арт- и мениджър) - Личност, която се занимава с уреждане на изложби, представления и други прояви на хора на изкуството

артпанаир; артпанаир - (арт- и панаир) - Изложение с продажба на произведения на живописта, скулптурата или други декоративни изкуства

артрит; артрит - (гр. arthrítis от árthron „става”) - мед. Възпалително заболяване на ставите поради нарушение на обмяната на веществата

артритик; артритик - (къснолат. arthriticus от гр. arthrirkós) - Човек, който страда от артрит или подагра

артроза; артроза - (от гр. árthron „става”) - мед. Невъзпалително заболяване на ставите, свързано с хормонални и други причини

артропластика; артропластика - (от гр. árthron „става” и пластика, пластичен) - мед. Оперативно възстановяване на функцията, подвижността на става

артшоу; артшоу - (англ. art-show) - изк. Изложба или друго събиране, където освен изложение на произведения на изкуството има и други артистични изпълнения

артък; артък - (тур. artık) - 1. Вече, най-после

артък; артък - (тур. artık) - 2. разг. Излишък, излишен, остатък, в повече;

артърдосам; артърдосам - (от тур. artırmak) - Спестявам

НАЧАЛО

арумън(ин); арумън(ин) - (рум. aromán) - Човек от народност, близка до румънците; цинцарин; куцовлах; вж. власи

арфа; арфа - (нем. Harfe от лат.) - 1. муз. Най-старият представител на групата струнни инструменти, чиито струни се привеждат в трептене с пръсти. Най-старите арфи от шумерохалдейски произход, датиращи от 30 века пр. Хр, са открити през 1928г. от Чарлз Ленърд Уули при разкопките на царските гробници в библейския град Ур, близо до Персийския залив.; 2. техн. Вид машина за сортиране на семена според тяхната големина

арфист; арфист - (от нем.) - Музикант, който свири на арфа

архаизация; архаизация - (къснолат. archaisatio от гр. archáios „стар”) - 1. Подражаване на старите форми на изкуството; 2. езиков. Остаряване на думи, форми, значения и др.

архаизирам; архаизирам - (от гр.) - Подражавам на старите форми на изкуството, придавам старинен колорит

архаизъм; архаизъм - (фр. archaïsme от гр. archáios „стар”) - 1. езиков. Излязла от употреба дума или израз в даден език; 2. Нещо, което е остаряло, остатък от миналото, отживелица

архаика; архаика - (гр. archaikós) - 1. Отличителните черти на древността; 2. Предмети от древността

архаист; архаист - (фр. archaïste от гр.) - Личност, която прилага архаизация в творчеството си, привърженик на архаизацията

архаистика; архаистика - (от гр.) - Художествено направление, което следва ранните форми от развитието на изкуството

архаистичен, архаистически; архаистичен, архаистически - (от гр. archaikós) - 1. Който е свойствен, принадлежи или се отнася към архаистиката; 2. Древен, стар

архаичен, архаически; архаичен, архаически - (гр. archaikós) - 1. Който се отнася към древността, древен; 2. Стар, остарял, минал времето си, излязъл от употреба

архай; архай - Съкратено название на архайската ера и на архайската група. Архайската ера е най-старата ера от геоложката история на Земята. Продължителността й е вероятно повече от 2,5 млиарда години. В България към архайската група се отнася долният комплекс на докамбрия, който изгражда висококристалинния цокъл на Родопския масив, Сакар-Странджанската област, Средногорието, Краищидите, Беласица, Огражден и Малешевската планина. Архайската група е представена от ултраметаморфозирани и регионално метаморфозирани скали - гнайси, гнайсошисти, гранит-гнайси, метаморфозирани гранитоиди, базични и ултрабазични скали, гранат-слюдени шисти, амфиболити. Поделени са на 3 свити - долна, средна и горна.

архайска ера; архайска ера - (от гр. archáios „стар”, „древен”) - Най-старата ера от историята на Земята; сравни с: азойска ера

архангел; архангел - (гр. archángelos) - църк. Висш ангел, първоангел

архегон; архегон - (гр. arché „начало” и goné „произход”) - бот. Женски орган за размножаване, който съдържа яйцеклетка (при мъхове, папрати, хвощове и голосеменни растения)

архео-; - (гр. archáios „стар”, „древен”) - първа съставна част на сложни думи със значение: Стар, древен, първоначален

археогония; археогония - (архео- и гр. goné „произход”) - Зараждане

археограф; археограф - (гр. archaiográphos) - Специалист по археография; археография - (гр. archáios - „стар”, „древен” и гр. gráphō „пиша”) - Спомагателна историческа наука, която разработва методите за събиране и публикуване на писмени исторически паметници; описване на древни исторически писмени паметници. Предмет на археографията са научните изисквания при подготовката на историческите извори за обнародване: класификация на документалните издания, избиране на темата, издирване и подбиране на документите за печат, обработка на текста, съставяне на анотации, заглавия на документите, справочен апарат и др. Публикуването на извори за българската история започва в средата на XIX в. и е подчинено на интересите на политическото и културното възраждане. В специални рубрики на периодичните издания се публикуват редица стари български писмени паметници. През 1845г. в Одеса излиза самостоятелен сборник „Български грамоти, събрани, преведени на руски език и обяснени от Васил Априлов”. През 1855г. Сп. Палаузов издава на рус. език „Синодик на царя Борила. Ръкопис от XIV век”. След Освобождението 1878г. главно внимание се обръща върху изворите от епохата на Възраждането. За тяхното издирване и публикуване особена заслуга има Ив. Д. Шишманов. Появяват се специални изследвания, в които са поместени и много документални материали - Д. Т. Страшимиров („Васил Левски. Живот, дела, извори. Τ. I. Извори”, 1929), Μ. Г. Попруженко („Очерци по историята на възраждането на българския народ”, на рус. език 1902) и др. Продължава публикуването и на древни и ср.-век. извори - „Извори за старата история и география на Тракия и Македония. Избраха и преведоха Г. Кацаров и Д. Дечев” (1915, 2 разш. изд. 1949г.). От 1906г. започва да излиза поредицата „Български старини”. През 1915г. Историко-филологическия клон на БАН, а през 1931г. Управителният съвет на БАН прави опит да се започне издирване и обнародване на всички книжовни паметници и документи, които се отнасят до българската стара и нова история, пръснати из различни европейски книгохранилища и държавни архиви. Издадени са „Документи за българската история” (6 т., 1931-51г.) и др.

археолог; археолог - (гр. archaiológos) - Специалист по археология

археологически; археологически - (гр. archaiologikós) - 1. Който принадлежи или е присъщ на археологията, съдържащ древни веществени паметници; 2. прен. Твърде стар, древен; отживял времето си

археология; археология - (гр. archaiología „наука за древността” от гр. archáios - „стар”, „древен”, и lógos - „учение”) - Историческа наука, която по паметниците на материалната култура от миналото изучава историческото развитие на обществото с помощта на археологически разкопки и други изследователски методи. Оформя се като наука през XVIII в., когато се проучват главно паметниците на изкуството от гръко-римската античност. През XIX в. възниква археологията на първобитното общество. След началото на XX в. археологията израства като наука за веществените паметници и на някои народи от най-дълбока древност до Средновековието включително. Изследвания на археологически материали от българските земи се правят още през XVI-XIX в. от някои пътешественици, които описват и публикуват паметници и надписи предимно от гръко-римската античност. Интерес към старините проявяват Ю. И. Венелин, В. Е. Априлов, Г. С. Раковски, Π. Р. Славейков и др. През 1868г. френския археолог А. Дюмон публикува резултатите от своите пътувания и поставя началото на археологическите проучвания на древна Тракия. През 1875г. започва публикуването на историко-географско-етнографските студии от пътешествията на Феликс Каниц през периода 1860-79г. „Donau-Bulgarien und der Balkan” („Дунавска България и Балкана”). Основи на археологическата наука след Освобождението 1878г. поставят чехите К. Иречек, братята К. и X. Шкорпил, В. Добруски. Събират се археологически материали, правят се първите археологически разкопки и проучвания. От 1891г. във Висшето училищеще (днес Софийски университет) се четат лекции по гръцка и римска археология. В 1892г. от Националната библиотека в София се отделя Народен археологически музей - първият важен център на археологията в България. Интересите на учените обаче са насочени предимно към паметниците на античността. Начало на проучванията на българските средновековни паметници поставят руските учени под ръководството на Ф. И. Успенски с разкопките в Плиска и Велики Преслав през 1899-1905г. (публикувани от Руския археологически институт в Цариград). В началото на XX в. започват да работят и първите българи-археолози: Б. Дякович, Р. Попов, Т. Кацаров, Б. Филов, А. Протич, Н. Мушмов, Д. Дечев, Й. Иванов Николов. Главен център за проучвания на археологическите паметници в Южна България е Пловдивския музей, а в Североизточна България - Варненския музей. От началото на XX в. в градовете възникват и музейни сбирки, около които се създават и археологически дружества. През 1920г. Софийското археологическо дружество (основано 1901г) се превръща в Български археологически институт (БАИ), който става основен център на археологичната наука. По същото време в Историко-филологическия факултет на Софийския университет се създава катедра по археология с история на изкуството. Започва своята дейност нова група български археолози - В. Миков (праистория), Ив. Велков (антична археология), Кр. Миятев, Н. Мавродинов, В. Иванова-Мавродинова (средновековна археология), Т. Герасимов (нумизматика) и др. Организират се по-значителни археологически разкопки: при Дряново, с. Kapлуково, Ловешка област (находки от палеолита); селищни могили в Тракия (от неолита и халколита); тракийски могили и некрополи при с. Дуванлии, Пловдивска област, Брезово и др.; средновековни селища Мадара, Плиска, Велики Преслав, Търново. Натрупан е богат фактически материал, който е описван и датиран. През 1949г. Археологическият институт (БАИ) и Народният археологически музей (днес: Национален археологически музей) са обединени в Археологическият институт с музей при БАН. В различните области на археологията имат приноси Г. Й. Георгиев (праистория), Т. Иванов, В. Велков (антична археология), Ст. Ваклите, Ж. Въжарова, Ст. Михайлов, Ат. Милчев (средновековна археология) и др. През периода 1944-76г. чрез системни разкопки се проучват много обекти: селищната могила при с. Караново, Сливенска област, Азмашката могила, Дипсизката могила, могилата в Казанлък, Голямо Делчево, при Виница; тракийските градове Севтополис и Кабиле; значителни площи от римските градове Сердика, Филипопол, Ескус, Абритус, Одесос, Августа Траяна и др.; част от гр. колонии Месамбрия, Аполония, Пауталия, Нове, Ятрус, Марцианопол, Дуросторум; славянски селища и некрополи; средновековните селища Плиска, Велики Преслав, Търново, Мадара, Червен, Цепина, Перник, Ловеч, Средец, Несебър, Дръстър и др. Голяма част от изследванията са публикувани. Древногръцките, средновековните, латинските, гръцките и прабългарските надписи са публикувани изцяло. Под ръководството на B. Велков българска група участвува (1973-74) в изследване на античния Картаген. Български археолози през периода 1944-76г. участвуват в Международен комитет по праистория и протоистория, в Унията за славянска археология, в Международен комитет на учените антиковеди „Ейрене”, в Международна асоциация за проучване на Югоизточна Европа и другаде.

археоптерикс; археоптерикс - (архео- и гр. ptéryx „крило”, „птица”) - палеонт. Изкопаемо животно от юрския период, което прилича на археорнис и представлява преход между влечуги и птици

археорнис; археорнис - (архео- и гр. órnis „птица”) - палеонт. Изкопаема птица от юрския период, голяма колкото гълъб, със зъби, с по три свободни пръста на крилете си и с дълга опашка

археспорий; археспорий - (гр. arché, archí „начало” и спора) - Група клетки, от които се развиват спорите в мъховете и папратите, а в другите растения - прашецът и прашниковата торбичка

архетип; архетип - (гр. archétypon „първообраз”, „оригинал”) - 1. фил. Първичен, начален образ или идея; 2. литер. Най-старият текст на исторически или литературен паметник, от който произлизат по-късни негови преписи и варианти; 3. езиков. Изходна езикова форма, от която се развиват по-късните форми

архи-; - (гр. archí „начало”) - първа съставна част на сложни думи с двойно значение: Най-голяма степен на признака, който се съдържа в основата на думата; Старшинство, по-горно или най-горно положение в църковни и други титли

архив; архив - (лат. archīvum от гр. archéion „ръководно място”) - 1. Книжа, писма, документи и др. писмени материали, които се отнасят до дейността на отделно лице или учреждение; 2. Учреждение за пазене, систематизиране, описване и предоставяне за използване на писмени паметници от миналото, за да станат годни за научни и практически нужди; 3. Название на книги, сборници, списания и периодични издания, които печатат исторически материали и документи

архива; архива - (лат. archīvum от гр.) - 1. Отдел в учреждение, където се записват и пазят всички постъпващи и излизащи от това учреждение писма, преписки и подобни; 2. Сбор от делови книжа в учреждение, организация и др.; 3. Писма, книжа, писмени документи и др. на отделно лице или на учреждение; архив - 1.

архивар; архивар - (лат. archīvarius) - Човек, който завежда архива - 1.

архивен; архивен - (лат. archīvus) - 1. Който принадлежи или е свойствен на архив или архива; 2. прен. Стар, отживял времето си

архивист; архивист - (от лат.) - Специалист по архивистизка

архивистика; архивистика - (лат. archivistica от гр.) - Наука за събиране, опазване, подреждане и обработване на стари документи, наука за уреждане на архив

архидук; архидук - (архи- и дук) - Пръв херцог

архидякон; архидякон - (архи- и дякон) - църк. Пръв дякон (титла на проявил се в службата си дякон); вж. духовенство

архиепископ; архиепископ - (архи- и епископ) - църк. Епископ, който управлява и стои начело на архиепископия; вж. духовенство

архиепископия; архиепископия - (архи- и епископия) - църк. 1. Голяма църковна област, която обединява няколко епископства или епархии; 2. Помещение, в което се намират канцелариите и жилището на архиепископ; 3. Самостоятелна православна църква, управлявана от архиепископ

архиерей; архиерей - (архи- и гр. hieréus „свещенослужител”) - църк. Духовно лице с епископски сан, пръв свещенослужител: владика, епископ, митрополит, архиепископ, екзарх, патриарх; вж. духовенство

архимандрит; архимандрит - (гр. archimandrítēs „началник на манастир”, букв. „началник на кошара”) - църк. 1. Управител на манастир в далечното минало; 2. Отличие на неженен свещеник (йеромонах), което се дава преди получаването на епископски сан; вж. духовенство

архипастир; архипастир - (от гр. αρχι и лат. pastor) - Висш духовник

архипелаг; архипелаг - (архи- и гр. pélagos „море”) - Група острови, които се намират наблизо един до друг

архистратег, архистратиг; архистратег, apxucтpaтиг - (гр. αρχιστράτηγος: архи- и стратег) - Пръв стратег, върховен пълководец, много опитен военачалник; главнокомандващ

архистратегия; архистратегия - (гр. archistratēgiéia) - воен. Главно командване

архитект; архитект - (гр. architéktōn „строител”; лат. architectus) - 1. в миналото: Творец (проектант и изпълнител) на архитектурни произведения. Също и най-старшият между майсторите строители, шеф на групата, която строи; 2. съвр. Проектант, завършил висше образование, специалност архитектура

архитектоника; архитектоника - (архи- и тектоника) - 1.спец. Наука за прилагане на математиката и механиката в строителното изкуство; 2. Хармонично свързване на части в едно стройно цяло (в изкуството, при строеж и др.), единство на функция и естетика; 3. Съразмерно разположение на отделните части на литературно, художествено и друго произведение на изкуството; план, композиция; 4. геол. Общата картина на геоложкия строеж на дадена местност; 5. Дял от геологията, който се занимава със строежа на земната кора в определена местност

архитектоничен; архитектоничен - (от гр.) - Който принадлежи или е свойствен на архитектониката; съобразен с архитектониката

архитектура; архитектура - (къснолат. architectūra от гр. architéktōn - „строител”) - 1. Изкуство и градивна дейност. В отговор на конкретни човешки материални и духовни нужди организира със средствата на техниката целесъобразна, удобна и естетически устроена пространствена среда. Архитектура се нарича както създадената по такъв начин среда, така и творческата дейност по организирането й, която обхваща проектиране и авторски надзор при строителството на сгради (архитектура на сградите), на населени места и открити пространства - улици, площади, градини, паркове (градоустройство и паркоустройство), както и териториалното устройство на цели области и държави (териториално-устройствено планиране). Архитектурата е и строително изкуство, което се отличава от елементарното строителство с по-съвършения художествен образ постигнат чрез хармонията между функционалност и естетичност. Архитектурата решава художествени задачи в синтез с монументалните, декоративните и приложните изкуства. Развитието на архитектурата в България минава през 6 периода: от възникването й до създаване на българската държава (VII в.), Средновековие (VII-XIV в.), османско владичество (края на XIV в. - II пол. на XVIII в.), Възраждане (II пол. на XVIII в. - 1877г.), от Освобождението 1878г. до 1944г., от 1945г. до наши дни; 2. Отличителен характер на една постройка, строителен стил

архитектурен; архитектурен - (от гр.) - Който е свойствен или присъщ на архитектурата; строителен, строителски

архитрав; архитрав - (architrave, на гр. archê - главна и на лат. trabs - греда) - 1. Главната каменна носеща греда, долната от трите части на антаблемана, лежаща обикновено върху капителите на колоните. Архитравът бива гладък (в дорийския и тосканския ордер) или хоризонтално разчленен с отстъпи (в йонийския и коринтския ордер). Характерен е за архитравната система. Синоним: епистил; 2. Напречна греда над врата, прозорец, отвор и пр.

архондараджия, архондарджия; архондараджия, архондарджия - (от гр. αρχοντάρης) - Калугер, който посреща и настанява гостите в манастир

архонт; архонт - (гр. άρχων; гр. árchōn, ontos) - ист. 1. Върховен управител, върховен началник в древна Гърция; 2. Военачалник

НАЧАЛО