ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

ас_, аса_, асе_, аси_, аск_, асл_, асм_

аршин; аршин - (тур. arşin от перс. - „лакът”) - 1. Старинна мярка за дължина равна на 68,75см (употребявана главно при домашното тъкачество, при шивачеството и търговията с платове) или на 75,8 см (в строителството); турският аршин е равен на 0,6858 м.; 2. Мерило, линия за отмерване на аршини. Отбелязва се на дървена или метална пръчка, разграфена на „половинки”, на „рупове” (т. е. на осминки) и на „пръсти”. На металните аршини много често с цветен метал (мед или месинг) са инкрустирани чертите на деленията, различни орнаменти и надписи. Аршинът обикновено се отъждествява с лакът.

арък; арък - вж. арг

арълък; арълък - вж. аралък

аръш; аръш - (тур. arış) - диал. Процеп на кола, теглич на кола, потеглица

ас - (лат. as) - 1. Древноримска единица за тегло - римски фунт, която е равна на 327,45 грама; 2. Древноримска монета, която отначало е тежала приблизително 300 грама (един римски фунт) и впоследствие е загубил в пъти от теглото си; 3. Карта за игра - единица; асо

ас - (фр. as „туз”, „асо”) - 1. Опитен летец-изтребител, който е свалил голям брой неприятелски самолети; 2. Личност, която се смята за най-изтъкната в определена област; първенец

асамблея; асамблея - (фр. assamblée) - 1. Общо събрание; 2. Среща, събиране на дейци в някаква област - за представяне на уменията, изкуството им; генерална асамблея - Един от главните органи на ООН, общо събрание на представители на всички страни-членки

асансьор; асансьор - (фр. ascenseur от лат. ascendo „изкачвам се”) - Специално пригодена клетка или кабина за отвесно изкачване и спускане на хора, стоки и др. във високи здания, за изкарване на тежести от дълбоки шахти и др.; подемник

НАЧАЛО

асеизмичен; асеизмичен - (а- и сеизмичен) - геол. Който не попада в земетръсна област; неземетръсен

асексуален; асексуален - (а- и сексуален) - 1. Безполов; 2. Който няма полово влечение; безсилен полово

асексуалност; асексуалност - (а- и сексуалност) - 1. Липса на полови признаци; 2. Липса на полово влечение

асемичен, асемически; асемичен, асемически - (а- и гр. sēma „признак”) - спец. Който няма признаци; неясен, непознаваем, тъмен

асенизатор; асенизатор - (къснолат. assenisātor) - Личност, която работи по асенизацията и създава здравословни условия

асенизация; асенизация - (къснолат. assenisatio) - Създаване на здравословни условия в населените места чрез събиране, отстраняване и обезвреждане на човешки и животински отпадъци

асепсия; асепсия - вж. асептика

асептика; асептика - (а- и гр. sēpsis „гниене”) - Начин на борба срещу заразяване на раните при операция и др. случаи чрез физически средства (изваряване, стерилизиране, измиване), с които се обеззаразяват предметите, влизащи в допир с раните; сравни с: антисептика

асептичен, асептически; асептичен, асептически - (гр. ásēptos) - Който обеззаразява и предпазва от заразяване; чист от зараза

асерция; асерция - (лат. assertio, фр. assertion) - езиков. Утвърждаване, потвърждаване на нещо като истинно

НАЧАЛО

асигнат; асигнат - (фр. assignat от лат. assignātus „снабден със знак”) - Който издава асигнати

асигнати; асигнати - (лат. assignātus „снабден със знак”) - ист. Книжни пари, които били пуснати през време на Френската буржоазна революция (1789г.); книжни пари

асигнация; асигнация - (лат. assignatio „определяне”, „означаване”) - спец. 1. Книжен знак, срещу който е прието парично задължение; книжна пара, банкнота; 2. Писмено нареждане за изплащане на парична сума; 3. Определяне на парична сума за изплащане на нещо; 4. Документ за получаване на отпусната сума от някой кредит; бюджетен кредит с определено предназначение

асигнирам; асигнирам - (от лат.) - Предназначавам известна сума за нещо или за някого; определям сума, отпускам пари

асиметричен; асиметричен - (от гр.) - Несиметричен, не е подчинен на нито един вид симетрия (осева, централна, наклонена и др.)

асиметрия; асиметрия - (гр. asymmetría от а- и симетрия) - Липса на какъвто и да е вид симетрия (осева, централна, наклонена и др.);

асимилатор; асимилатор - (лат. assimilātor) - 1. пол. Който провежда насилническа политика за обезличаване на поробен народ; привърженик на асимилаторска политика; 2. биол. Орган, който преработва (асимилира) храната

асимилация; асимилация - (лат. assimilatio от ad „към” и similis „подобен”) - 1. в езикознанието: Уподобяване - вид звукова промяна, при която един звук се нагажда (уподобява) към друг изцяло или частично по някои свои признаци. Видове асимилация: регресивна (най-често) - следващият звук влияе върху предходния (напр.: „фторник” от вторник); прогресивна (по-рядко) - предходният звук влияе върху следващия (напр.: „тфой” от твой); частична - звуковете се изравняват по един свой признак (напр.: „слатко” от сладко); пълна - единият звук се изравнява с другия (напр.: „бессмислен” от безсмислен); контактна - въздействат си съседни звукове (напр.: „офца” от овца); дистанционна - влияят си несъседни звукове (напр.: „гълъб” от голъб); междусловна (сандхи) - въздействат си крайният звук на предходната дума и началният звук на следващата дума (напр.: „ис полето” от из полето); 2. пол. Насилствено поглъщане, претопяване на един народ от друг чрез налагане езика, културата, религията и пр. на по-силния, който провежда асимилацията; 3. езиков. Уподобяване един звук на друг; 4. биол. Процес на усвояване на външни вещества и условия от страна на един организъм; усвояване на органическите вещества от живите същества

асимилирам; асимилирам - (от лат.) - 1. езиков. за звук: Уподобявам на себе си; 2. пол. Претопявам, обезличавам като народ; 3. Усвоявам, възприемам, смилам (за организъм); 4. прен. Усвоявам, възприемам, разбирам

асимпатичен; асимпатичен - (гр. asympathēs) - Неприятен, отблъскващ; антипатичен; противоположно на: симпатичен

асимпатия; асимпатия - (гр. asympátheia) - Неприятно чувство, липса на симпатия; антипатия; противоположно на: симпатия

асимптота; асимптота - (гр. asymptōtos „който не съвпада”) - геом. Права в равнината, която се доближава неограничено до клон на равнинна крива, отиващ в безкрайността без да го пресича. Асимптотата на алгебрична крива е едновременно и допирателна в безкрайна точка на кривата. Крива, която не е алгебрична, може да има безкрайно много пресечни точки със своя асимптота.

асимфоничен; асимфоничен - (а- и гр. symphōnikós „съзвучен”) - Несъзвучен, неблагозвучен, неприятен за слушане

асимфония; асимфония - (гр. asymphōnía) - Неблагозвучие, липса на съзвучие, дисонанс

асинартетизъм; асинартетизъм - (гр. asynartetós „несвързан”) - литер. 1. Употреба на различни стъпки в едно стихотворение, но при определен ред; 2. Стихотворение с различни ритми в отделните стихове

асиндетичен; асиндетичен - (а- и гр. sýndeton „съюз”) - грам. Безсъюзен, несвързан със съюз

асиндетон; асиндетон - (гр. sýndeton „съюз”) - Стилна фигура, при която не се употребяват съединителни съюзи; безсъюзие

асинергия; асинергия - (a-, гр. syn „със” и érgon „дело”, „работа”) - спец. Изгубване способността за обединяване на отделните прости движения в сложен двигателен акт

асинхронен, асинхроничен; асинхронен, асинхроничен - (а- и синхронен) - Който не съвпада по време, различен по време; неедновременен; асинхронна машина - Машина за променлив електрически ток, чиято скорост на въртене не е равна на скоростта на въртене на магнитното поле на статора

асистент; асистент - (лат. assistens, -entis „стоящ при”) - 1. Научен работник, който върши научна или научно-преподавателска работа под ръководството на професор, доцент или опитен научен работник; 2. Помощник (на лекар при операция, на режисьор и т. н.)

асистирам; асистирам - (от лат.) - 1. Изпълнявам длъжност на асистент; 2. Помагам на някого при някоя работа, помагам в работата на професор, присъствам на изпит; 3. мед. Помагам при операция

асистолия; асистолия - (гр. asýstolos „който не се свива”) - мед. Рязко намаляване на свиванията на сърдечния мускул, което предизвиква отслабване на сърдечната дейност

НАЧАЛО

асканит; асканит - (от собс.) - геол. Вид глина, разновидност на бентонита, която се употребява за обезцветяване в промишлеността (за олио и др.) (наречена по името на селището Аскания в Грузия)

аскарида; аскарида - (гр. askarís, -ídos) - зоол. Вид глист, който живее в червата на човека и гръбначните животни

аскеза, азкезис; аскеза, азкезис - (гр. askēsis „упражнение”) - църк. Отшелничество, подвижничество

аскер; аскер - (ар.-тур. asker) - разг. 1. Войник; 2. Войска

аскерлик; аскерлик - (ap.-mep. askerlik) - Военна служба

аскерлия; аскерлия - (ар.-тур. askerî) - Военнослужещ, военен

аскет; аскет - (гр. askétēs „който се упражнява в нещо”) - 1. рел. Християнски подвижник, отшелник, пустнник; 2. прен. Твърде въздържан човек

аскетизъм; аскетизъм - (от гр. askéomai „упражнявам се”) - 1. Религиозно учение, което проповядва крайно въздържане и овладяване на щенията чрез пост, молитва и усамотяване като средство за спасение и нравствено усъвършенстване; отшелничество; 2. прен. Прекалено въздържане от благата на живота, отчуждаване от живота и света

аскетичен, аскетически; аскетичен, аскетически - (гр. askētikós) - 1. Който принадлежи или е свойствен на аскетизма или на аскет; 2. Отшелнически, уединен, въздържан

Асклепиад; Асклепиад - (гр. Asklepiádēs) - 1. Син, потомък или жрец на Асклепий, бога на медицината според гръцката митология

асклепиад; асклепиад - (гр. от собст.) - 2. прен. Лекар; 3. литер. Вид стих в гръцкото и римското стихосложение

Асклепий; Асклепий - (Asklepios) - Отначало древногръцки демон на здравето, а от V в. пр. н. е. главен бог на медицината. В Рим възприет официално от III в. пр. н. е. под латинизираното име Ескулап. Култът на гръкоримския Асклепий прониква и в древна Тракия, където се наслоява върху местен здравен култ, свързан предимно с Тракийския Херос. В тракийските паметници Асклепий е изобразяван като възрастен брадат мъж, прав, с тояга, около която се вие змия и като брадат Херос с тояга и змия. Почитан е особено много в районите с лечебни извори. Открити са големи тракийски светилища на Асклепий (асклепиони), в които са намерени статуетки и релефи с негови изображения.

асклепион; асклепион - Храм-светилище на бог Асклепий. Намира се обикновено при лечебни извори. Състои се от същински храм - жилище на бога, обикаляща галерия - място за молене, и извор или басейн за измиване и изчистване на болния. Тракийският асклепион е проста четвъртита сграда, построена близо до извор. Най-големи асклепиони в България са открити при с. Златна Панега, Ловешка област, в местността „Хайдушко кладенче” при с. Баткун (днес към с. Паталеница), Пазарджишка област, при Перник и Кюстендил.

НАЧАЛО

аслан; аслан - (тур. aslan) - Лъв; вж. арслан

аслански; аслански - (от тур. aslan) - Лъвски

аслъ; аслъ - (тур. aslı от ар.) - разг. Наистина, действително; асъл

асма; асма - (тур. asma) - Пусната да расте нависоко лоза върху подпори; лозница

асмодей; асмодей - (староевр.) - 1. в староеврейската апокрифна литература: Зъл дух, главният демон, който управлява демоните и бесовете; 2. рел. Нечиста сила, зъл дух; 3. прен. Разрушител, унищожител на съпружеската вярност

НАЧАЛО

асп_, аст_

асо; асо - (от лат.) - Единица при карти за игра; ас - 3.

асо; асо - (фр. assaut) - сп. Среща на двама души, готови за борба при фехтовка

асоматичен, асоматически; асоматичен, асоматически - (а- и гр. sōma „тяло”) - Безтелесен, безплътен

асомния; асомния - (а- и лат. somnus „сън”) - Безсъние

асонанс; асонанс - (фр. assonance от лат. ad „при” и sono „звуча”) - 1. Съзвучие, единност на звуковете; 2. литер. Повтаряне в стих и в поетична реч на еднакви или сходни гласни за подчертаване на ритъма и за постигане по-голяма музикалност; 3. литер. Непълна рима, при която съвпадат само гласните звукове, обикновено с ударение, а съгласните или съвпадат частично, или изобщо не съвпадат

асорти; асорти - (фр. assorti „подбран”) - 1. Подбрана и добре подредена стока от един и същи вид; 2. Събрани разновидности от една стока (напр. бонбони с различен вкус, аромат), които се продават като комплект

асортимент; асортимент - (фр. assortiment) - 1. Състав и съотношение на отделните видове изделия в продукцията на предприятията и отраслите им или в група стоки; 2. Разнообразен подбор от стоки и предмети за задоволяване на нуждите на населението; 3. Съвкупност от различни видове на една стока

асортирам; асортирам - (от фр.) - спец. Подреждам по вид или по качество; разпределям, сортирам тираж

асоциален; асоциален - (а- и лат. sociālis „другарски”) - Който нарушава правата и интересите на обществото; противообществен, себичен, саможив

асоциативен; асоциативен - (от лат. ad „при” и socius „другар”) - Който се отнася до асоциация; който свързва; съчетаващ, свързващ, съединяващ

асоциационизъм; асоциационизъм - (от лат.) - спец. Теория в психологията, която свежда сложните психологически процеси до простите елементи на асоциацията

асоциация; асоциация - (лат. associatio „съединяване”) - 1. псих. Връзка между отделните представи, въз основа на която една представа извиква друга; съединение на нови представи със съществуващите вече в съзнанието; 2. хим. Свойството на молекулите на някои вещества да се съединяват в двойни, тройни и т. н. молекули, които се наричат асоциирани; 3. биол. Съгласуваност между двете очи, така че получените поотделно образи се обединяват в един; 4. бот. Група растителни съобщества, еднородни по своите съществени признаци и с еднакви условия на външната среда, които образуват основна систематическа единица в науката за растителните съобщества; 5. пол. Доброволно обединение, сдружение, съюз; производителна асоциация - Кооперативно сдружение, основано от социалиста-утопист Оуен (1772-1858г.)

асоциирам (се); асоциирам (се) - (от лат.) - 1. псих. Установявам връзка между две представи, между две явления и пр.; свързвам, съединявам; 2. Присъединявам (се) към някаква общност, съюз

НАЧАЛО

Аспазия; Аспазия - (гр. Aspasía) - 1. Втората съпруга на Перикъл, умна и красива хетера; 2. прен. Хубава, образована и леконравна жена

аспарагус; аспарагус - (лат. Аsparagus от гр.) - Декоративни видове на род зайча сянка, семейство кринови. Най-широко разпространение в България имат видовете: Asparagus sprengen и Asparagus plumosus. Използват се заради нежната зеленина като саксийни цветя за украса на помещения и като отрязани зелени клонки за декориране на букети.

аспект; аспект - (лат. aspectus „вид”, „изглед”) - 1. Гледище, от което се осветляват неща, понятия, явления; гледна точка; 2. Изглед, външен вид; 3. астр. Положение на планети и звезди по отношение на Слънцето или помежду им; 4. грам. Вид на глагола (в някои езици)

аспержи, спаржа; аспержи - (от гр. aspárogos; Asparagus officinalis) - бот. 1. Многогодишно тревисто растение от семейство кринови, градинска форма на зайча сянка. Въведена в земеделието от римляните. Отглежда се заради младите й леторасти, които се консумират пресни или преработени. Богати са на витамини B1, В2, и др.. В България единични насаждения се срещат около някои големи градове. Средният добив е 600-1500кг/дка. Разпространени сортове са: Аржентьойска ранна и Аржентьойска късна аспержа; 2. Крехките стъбла (леторасти) на това растение, които се консумират като зеленчук

асперматизъм; асперматизъм - (а- и гр. spérma „семе”) - мед. Липса на сперматозоиди, безсеменност

аспид; аспид - (гр. aspís, aspídos „щит”) - геол. Вид скала, от която се правят плочи за писане, за покрив и др.

аспида; аспида - (гр. aspís, aspídos „щит”) - 1. Вид отровна змия, щитоносна усойница; вж. усойници; 2. прен. Коварен и зъл човек (особено за жена)

аспиден; аспиден - (от гр.) - 1. Който е свойствен или принадлежи на аспид; 2. Направен от аспид; 3. прен. Тъмносин (понеже плочите от аспид имат такъв цвят); 4. С качества на аспида; отровен, коварен,зъл

аспидий ,аспидиум; аспидий, аспидиум - (гр. aspídion „щитче” през лат.) - бот. Мъжка папрат, чието коренче служи за лекарство против глисти, тения и др.

аспирант; аспирант - (лат. aspīrans, antis „който се домогва до нещо”) - 1. Лице, което се стреми към нещо или се домогва да получи нещо; 2. Лице с висше образование, което се подготвя за научен работник в институт или за преподавател във висше учебно заведение

аспирантура; аспирантура - (лат. aspirantūra) - 1. Система за подготовка на научни работници или на преподаватели във висше учебно заведение; след успешно издържани определени изпити и защита на дисертация се дава научна и образователна степен „доктор”; 2. Времето, през което едно лице прекарва тази подготовка; 3. Положение или качество на аспирант

аспирата; аспирата - (лат. aspirātus „придъхан”) - езиков. Съгласен звук, който се произнася с издишване на силна въздушна струя („ф”, „х”)

аспиратор; аспиратор - (лат. aspirātor „изсмуквател”) - 1. Уред за всмукване на въздух, прах и подобни или на течност, гной, кръв и подобни от нещо; изсмукван, смукател; 2. Уред за вдишване на въздух при астма и др.

аспираторен; аспираторен - (от лат.) - езиков. Който се произнася с издишване на силна въздушна струя

аспирация; аспирация - (лат. aspiratio) - 1. Стремеж или домогване до нещо, претенция за него; искане; 2. мед. Проникване на чужди тела в дихателните органи при дишане; 3. спец. Изтегляне, изсмукване на въздух, течност, прах, газ, гной и др.; 4. езиков. Придъх, придихание

аспирин; аспирин - (лат. aspirīnum от собс.) - фарм. Лекарство против висока температура и болки, ацетилосалицилова киселина

аспирирам; аспирирам - (от лат. aspīro „старая се да достигна”) - Домогвам се до нещо, предявявам искане за нещо; искам, желая

аспра; аспра - (гр. άσπρα; новогр. áspra „бяла”) - 1. Византийска, отначало сребърна монета (оттук името „бяла”), основна платежна единица в Трапезундската империя, сечена от 1204 до 1461г.. Теглото й първоначално е 2,9-2,8г; в края на XIV в. намалява значително. Равна на една трета от парата. По време на османското иго аспри започват да се наричат дребните сребърни турски монети акчета. Аспра става общо понятие за сребърни пари в Ориента. В българското народно творчество аспра се употребява като обобщаващо название за дребна монета; сравни с: акче; 2. прен. Нищо, нула, незначително нещо

НАЧАЛО

астазия; астазия - (гр. astasía „неустойчивост”) - мед. Загубване на способност да се стои прав

астал; астал - (унг.-ср. астал) - Голяма грубо изработена маса

астарджия; астарджия - (тур. astarcı) - Тъкач на тънки платове

астатичен, астатически; астатичен, астатически - (от гр. astatéō „не мога да стоя”) - спец. Неустойчив, подвижен

астеизъм; астеизъм - (гр. asteismós) - литер. Ирония, която се изказва с остра насмешка

астеничен, астенически; астеничен, астенически - (а- и гр. sthénos „сила”) - Слаб, неенергичен, болнав

астеник; астеник - (гр. astenikós „болнав”) - мед. 1. Човек, който страда от астения; 2. Много висок и слаб човек с дълъг врат, тесен череп и лице с болезнен вид

астения; астения - (гр. asthéneía „слабост”) - мед. Обща слабост на организъм; болезненост, безсилие, слабост

астерия; астерия - вж. астероид - 2.

астенопия; астенопия - (а-, гр. sthénos „сила” и ops „око”) - мед. Отслабване на зрението, особено при продължително гледане отблизо

астероид; астероид - (гр. astér „звезда” и éidos „вид”) - 1. астр. Малка планета, която обикаля около Слънцето, предимно между орбитите на Марс и на Юпитер; 2. зоол. „Морска звезда”, морско животно от типа на иглокожите; астерия

астерометър; астерометър - (гр. astér „звезда” и métron „мярка”) - Уред за определяне времето за изгрев и залез на небесно тяло; звездомер

асти; асти - Тракийско племе, което в древността населява областта между селищата Аполония и Салмидес. Племенен център, по-късно столичен град (базилейон), е Бизия (днес: град Визе в Турция). Астите постигат политическо единство към края на IV в. пр. н. е. По името на астите Странджа е наричана Астеяска планина, а голяма част от югоизточните тракийски земи - Астейска Тракия.

астигмат; астигмат - (а- и гр. stígma „точка”) - Фотографски обектив, който притежава астигматизъм - 2.

астигматизъм; астигматизъм - (а- и гр. stígma „точка”) - 1. мед. Недостатък в зрението поради нееднакво пречупване на лъчите в разните точки на роговицата или лещата на окото (окото не може да вижда точки, а всяка точка се вижда разтегната като линия и затова образите са разкривени); 2. Недостатък на оптическа система, при която лъчите, излизащи от една точка, след като минат през системата, се виждат като две отделни линии

астигматик; астигматик - (гр. astigmatikós) - Лице, което страда от астигматизъм - 1.

астигматичен, астигматически; астигматичен, астигматически - (гр. astigmatikós) - 1. Който страда от астигматизъм - 1.; 2. Който оправя или отстранява астигматизма - 1. (за стъкла на очила)

астма; астма - (гр. ásthma) - мед. Пристъп на трудно дишане при някои болести; мъчно дишане, задух

астматик; астматик - (гр. asthmatikós) - Болен от астма

астра, богородичка, звездан, димитровче; астра - (гр. ástro(n) - „звезда”; Aster) - бот. Едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни. В България най-голямо значение от род Callistephus има единственият едногодишен вид китайска астра (Callistephus chinensis, Aster sinensis). Има красиви цветове, различни по устройство, форма, едрина и багра, срок и продължителност на цъфтежа. Селекционирани са около 4000 сорта, разпределени в 40 групи. Най-застъпени в България са групите „Принцеса”, „Игловидни”, „Уникум”, „Радио”, „Щраусово перо” и „Божуровидни”. Цъфтят от юли до октомври. От рода Aster (вж. звездел) в България се отглеждат многогодишните видове: Aster alpinus, Aster amellus, Aster novae-belgiae, Aster novae-angliae и техните многобройни вариетети. Цъфтят през есента. Размножават се вегетативно (коренища, резници) и със семена. Астрите се използват за букети и за украса на градини и паркове.

астрагал; астрагал - (гр. astrágalos „прешлен”) - 1. анат. Кост в съчленение на крак при човека и бозайниците; ашик; 2. Архитектурен орнамент във вид на такава кост

астраган; астраган - (от собс.) - Скъпа агнешка кожа с черен или сив къдрав косъм (по името на гр. Астрахан)

астрален; астрален - (лат. astrālis) - 1. Звезден; 2. прен. Небесен, духовен, мистичен

астралит; астралит - (лат. astrālis „звезден”) - 1. Стъклена сплав с червен цвят; 2. Вид избухливо вещество, което съдържа и селитра

астро-; - (гр. ástro(n) - „звезда”) - първа съставна част на сложните думи със значение: Звезден, отнасящ се до звездите

астрогнозия; астрогнозия - (астро- и гр. gnōsis „знание”) - Познаване на звездното небе, познаване на звездите по небето

астрограф; астрограф - (астро- и гр. gráphō „пиша”) - спец. Уред за фотографиране на небесните тела

астрография; астрография - (гр. astrographía) - Описание на небесни светила

астролаб, астролабия; астролаб, астролабия - (астро- и гр. labé „хващане”) - спец. 1. Уред за определяне звездите над хоризонта и тяхната височина; 2. Геодезически ъгломерен уред

астролатрия; астролатрия - (астро- и гр. latréia „почитане”) - Звездопоклонство

астролог; астролог - (гр. astrológos) - 1. Човек, който се занимава с астрология; звездогадател, звездоброец; 2. прен. Гадател на бъдещето по звездите, по съзвездията от зодиака

астрология; астрология - (гр. astrología) - Умение, познания за предсказване на бъдещето по разположението на небесните тела, главно по движението на планетите

астромантия; астромантия - (астро- и гр. mantéia „предсказване”) - Гадаене по звездите

астрометрия; астрометрия - (астро- и гр. metréō „меря”) - Дял от астрономията, който се занимава с точното определяне на положението на небесните тела и тяхното движение

астрометър; астрометър - (астро- и métron „мярка”) - Уред за определяне движението и положението на небесните тела; звездомер; вж. астерометър

астронавигация; астронавигация - (астро- и навигация) - 1. Дял от практическата астрономия, с който се определя местоположението на кораб или летателен апарат по небесните светила; 2. Космически полети

астронавт; астронавт - (гр. ástro(n) - „звезда” и náutēs „плувец”) - Човек, който извършва полети в междузвездното пространство; космонавт

астронавтика; астронавтика - (астро- и nautikós „корабен”) - Теория и практика за полети в междузвездното пространство, в Космоса

астроним; астроним - (астро- и гр. ónyma „име”) - литер. Начин на прикриване на авторско име, като вместо него се поставят звездички, точки, тирета или други печатни знаци

астроном; астроном - (гр. astrónomos) - 1. Специалист по астрономия; 2. Преподавател или студент по астрономия

астрономичен, астрономически; астрономичен, астрономически - (гр. astronomikós) - 1. Който принадлежи или е свойствен на астрономията; 2. прен. Преголям, невероятен поради своята огромност; астрономическо число - Много голямо число; астрономическа единица - Разстоянието от Земята до Слънцето, което служи за единица мярка в астрономията, главно в нашата Слънчева система = 149 504 000км

астрономия; астрономия - (астро- и гр. nómos „закон”) - Наука за строежа, природата и движението на небесните тела и вселената

астропункт; астропункт - (астро- и лат. punctum „точка”) - геогр. Опорни точки в геодезична мрежа, чиито географски координати се определят чрез астрономични методи

астроскоп; астроскоп - (астро- и гр. skopéō „наблюдавам”) - спец. Уред за наблюдаване на небесните тела

астроспектроскопия; астроспектроскопия - (астро-, лат. spectrum „видимото” и гр. skopéō „гледам”) - физ. Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела

астрофизика; астрофизика - (астро- и физика) - Дял от астрономията, който изучава физическите условия и химическия състав на небесните тела и на междузвездната среда

астрофичен; астрофичен - (а- и гр. strophé „строфа”) - литер. Който не влиза в строфата (за стих)

астрофотография; астрофотография - (астро- и фотография) - Дял от астрономията за разработване на апаратури и методи за снимане на небесните тела

астрофотометрия; астрофотометрия - (астро-, гр. phōs „светлина” и гр. metréō „меря”) - Дял от астрофизиката, който изучава блясъка и яркостта на небесните тела

НАЧАЛО