ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

асц_, асъ_, ат_, ата_, ате_, ати_, атл_

асфалт; асфалт - (гр. ásphaltos „непоклатим”, „здрав”) - 1. Изкопаема или изкуствена черна смола от нефтен произход, която се употребява в строителството на улици, тротоари и др.; зифт; 2. Настилка с такава смола

асфалтен; асфалтен - (от гр. ásphaltos „непоклатим”, „здрав”) - 1. Който принадлежи или е свойствен на асфалт; 2. Направен от асфалт; 3. прен. Лъскавочерен

асфалтирам; асфалтирам - (от гр. ásphaltos „непоклатим”, „здрав”) - Покривам с асфалт

асфалтобетон; асфалтобетон - (асфалт и бетон) - Здрав строителен материал от асфалт, трошен камък, пясък и минерално брашно, който се употребява за настилка на улици, площади, пътища, самолетни писти и др.

асфиксия; асфиксия - (гр. asphixía) - мед. 1. Липса на пулс; 2. Задушаване на човек или животно поради недостиг на кислород и преголямо натрупване на въглероден двуокис в кръвта и тъканите

асфоделен, -лна, -лно; асфоделен - (от гр. ασφόδελος) - По който расте и цъфти цветето асфодел

НАЧАЛО

асцидии; асцидии - (Ascidia) - Клас опашнохордови (мантийни) животни. Съществуват около 1500 вида, разпределени в 3 разреда. Тялото е като торбичка, с два отвора, обикновено са прикрепени към дъното, разпространени са навсякъде в солените води. В Черно море обитават 11 вида. В българските крайбрежни води се срещат 5 вида, прикрепени. Живеещите поединично асцидии (разред Monascidiae) са представени от 4 вида - Ascidiella aspersa (най-едрата българска асцидя, тялото й е високо до 10см), Ciona intestinalis (туниката й е полупрозрачна), Molgula euprocta и Molgula ompura. Колониалните, сложните асцидии (разред Synascidiae) са представени само от вида Botryllus schlosseri, който e многоброен и образува звездовидни колонии;. Асцидиите нямат стопанско значение.

асцит; асцит - (гр. ascítēs) - мед. Събиране на течност в коремната кухина при сърдечни, бъбречни и други заболявания; воднянка

асъл, аслъ; асъл, аслъ - (тур. от ар. asıl, aslı „основание”, „същност”) - 1. прил. Същински, истински; 2. наречие - Точно, наистина, действително, всъщност

асър; асър - вж. хасър

ат - (тур. at) - 1. Едър, охранен и силен яздитен кон; кон; 2. Нескопен кон, жребец

ата; ата - (тур. ata) - Бащице

атавизъм; атавизъм - (от лат. atavus „прадядо”) - 1. биол. Поява на белези при човека, при животински или растителни индивиди, които са свойствени само на техни далечни предци (често като уродства); 2. прен. Връщане към нещо отживяло; отживелица

атака; атака - (фр. attaque) - 1. Стремително нападение срещу противник за нанасяне поражение; щурм; 2. мед. Остър, внезапен пристъп на болест; 3. прен. Енергично действие срещу нещо, словесна нападка, нападение

атаксия; атаксия - (гр. ataxía „безредие”) - мед. Разстройство на съгласуваните движения на крайниците и тялото поради заболяване на периферната или централната нервна система

атакувам; атакувам - (от фр. attaquer) - 1. Предприемам атака, нападам; 2. мед. Обхващам, засягам (за болест); 3. прен. Нападам с думи, обвинявам

аталък; аталък - вж. хаталък

атаман; атаман - (от рус.) - 1. Началник (название на различни военни и административни длъжности в казашката войска); 2. прен. Главатар, водач

Атанасовден; Атанасовден - (18 януари) - Древен славянски празник, свързан с новогодишните обичаи. Има ловни, животновъдни и аграрни елементи. През християнската епоха се свързва с деня на зимния св. Атанас. Свети Атанасий Велики е участвал в Първия Вселенски събор и с благодатно озарения си ум е защитил Православната вяра против ереста на Арий. Ръкоположен е за архиерей в Александрия на 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър. Страдал е и е преследван заради вярата; бил е в изгнание 15 години.  При заплахата от бунт на жителите на Александрия е възстановен като епископ. Укривал се е в една гробница по времето на император Валент. Починал в 373г. на 80 години. Православната църква го почита съвместно със Свети Кирил Александрийски, който е участвал  Третия Вселенски събор и е изобличил еретика Несторий. Св. Кирил е написал книги в защита на вярата и е починал в мир през 444г. В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината, за да отпрати зимата и да повика лятото. Атанасовден се смята за предвестник на лятото. В някои краища на България съществува вярването, че тогава се е родила чумата. За омилостивяване на болестта се приготвят и се раздават обредни медени пити. Днес Атанасовден празнуват именниците - Атанас, Атанаска и производните им, а езическата обредност е отживяла.

атараксия; атараксия - (гр. ataraxía) - спец. Пълно спокойствие, несмущаване на духа, невъзмутимост

аташе; аташе - (фр. attache „прикрепен”) - диал. Официално лице, причислено към дипломатическа мисия като специалист по отделни въпроси: военни, културни, стопански и др.

аташирам; аташирам - (фр. attacher) - дипл. Придавам някого към дипломатическа мисия, легация, посолство или към отделно лице

НАЧАЛО

атебрин; атебрин - (лат. atebrinum) - мед. Ефикасно лекарство против малария

атеизъм; атеизъм - (фр. athéisme от а- и гр. theós „бог”) - Материалистически възглед, който отрича съществуването на бог и каквито и да било други свръхестествени сили, а оттук и религията; безбожие

атеист; атеист - (фр. athéiste от гр.) - Привърженик на атеизма; безбожник

атеистичен, атеистически; атеистичен, атеистически - (гр. átheos през фр.) - Който не признава богове и отрича нуждата от религия; безбожен, безбожнически

ателани; ателани - (от собс.) - ист. Древноримски народни игри, които се смятат за начало на драматичните представления, предходници на италианската комедия (наречени по името на гр. Атела (днешния Аверса в Италия, до Неапол) в римската провинция Кампания)

ателие; ателие - (фр. atelier) - 1. Специално обзаведено работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др.; 2. Занаятчийска работилница за изискана и хубава работа

атематичен; атематичен - (а- и гр. théma „съединителна гласна”) - грам. Образуван без съединителна гласна (за глаголни форми в старобългарски, старогръцки и латински език); атематичен глагол - Глагол, който образува форми без съединителна гласна, напр.: fers вместо: fer-i-s

а темпо; а темпо - (ит. а tempo) - муз. Връщане към предишно темпо

Атенеум; Атенеум - (гр. Athēnaîon) - Храм на Атина Палада в древна Атина, където се събирали поети и учени за разискване на различни въпроси, за четене на поетични и научни съчинения и т. н

атентат; атентат - (фр. attentat от лат. ad „при” и tento „опитвам”) - 1. Тайно подготвено нападение с цел за убийство, разрушение или грабеж; 2. прен. Посегателство, покушение

атентатор; атентатор - (къснолат. atentātor) - Лице, което извършва атентат; нападател

атенюирам се; атенюирам се - (фр. attenuer) - Смекчавам се

атерина, сребърка; атерина - (Atherina mochon pontica) - Пелагична стадна риба от семейство атеринови. Тялото е дълго до 14-15см, с надлъжна сребриста ивица по двете страни. Разпространена е в Черно и в Азовско море, а типичната форма - в Средиземно море. На българското крайбрежие се среща в периода март - декември в плитководните зони. Понася значителни колебания в солеността на водата, навлиза в крайбрежните езера и устията на някои реки (Ропотамо и др.). Размножава се през април - август, яйцата са прикрепени. Храни се главно с планктон. Годишният улов в България около 1975г. е 30-60т. Голямата атерина (Atherina hepetus) обитава откритоморските зони и се среща рядко по българския бряг.

атермичен; атермичен - (а- и гр. thérmē „топлина”) - Който не пропуска топлина

атерома; атерома - (гр. athēré „каша”) - мед. Мастно израждане на вътрешната тъкан на артериите

атеросклероза; атеросклероза - (гр. athēré „каша” и склероза) - мед. Хронично заболяване на човешкия организъм поради промени в големите и средните артерии, като към вътрешната част на стените им се натрупват мастни вещества, образуващи към кухината на съда плочки (атероми)

атестат; атестат - (лат. attestātum „засвидетелствано”) - 1. Писмен документ за добити и притежавани права, за начин на извършена работа, за право за получаване на нещо; 2. Преценка; атестация; 3. Свидетелство със сведения за произхода на породисти домашни животни; 4. Свидетелство за завършено учебно заведение; диплом

атестация; атестация - (лат. attestatio „засвидетелстване”) - Преценка, характеристика, обикновено писмена, за качествата и поведението на дадено лице; атестат

атестирам; атестирам - (от лат. attēstor „засвидетелствам”) - Давам атестация, характеризирам

НАЧАЛО

Атила; Атила - (гот. attila „бащица”) - Прочут хунски вожд и завоевател от V в

атимия; атимия - (а- и гр. timé „чест”) - юр. Загубване на граждански права и гражданска чест; безчестие

Атина, Атина Палада; Атина - (гр. Athená, Athená Pallas) - Древногръцка богиня на знанието и мъдростта, изкуствата и занаятите, на войната и победата, покровителка на град Атина. Като едно от главните древногръцки божества образува със Зевс и Хера „олимпийската троица”. Отъждествявана при римляните с Mинерва. Изобразявана с шлем, егида (щит) с образа на Медузата на гърдите и жезъл. Свещено животно на Атина е кукумявката - символ на знанието, спътница е Нике (персонификация на победата). Култът на Атина е разпространен в днешните български земи чрез гръцкото и римското население. Открити са паметници с изображения на Атина (главно от римската епоха), между които с особени художествени качества се отличава бронзовата статуетка (Атина-Нике) от с. Кирилово, Старозагорска област. Изобразена е и върху ритон от Панагюрското съкровище в сцената „Съдът на Парис”.

атипичен; атипичен - (а- и гр. týpos „тип”) - Който се отклонява от типа, нехарактерен, нетипичен

атитюд; атитюд - (фр. attitude) - худ. Положение, стойка на тяло при рисуването му

атицизъм; атицизъм - (гр. attikismós през лат.) - 1. езиков. Характерна особеност на атическото наречие в класическо време; 2. книж. Проявяване на вкус и изтънченост, които били присъщи на древните атиняни; 3. Подражаване на атическата реч, език и култура; 4. прен. Езикова правилност

атицист; атицист - (гр. attikístēs през лат.) - ист. Късногръцки писател, който подражава на класическите атически писатели

атически; атически - (гр. attikós) - 1. Свойствен на жителите на Атина; 2. Който принадлежи или е присъщ на гр. Атина или на областта Атака; 3. Който е свойствен на атицизма; 4. прен. Изтънчен, образцов, класически

атическа сол; атическа сол - (рус. аттическая соль) - Тънко остроумие, тънка насмешка, остроумна шега

НАЧАЛО

атлаз; атлаз - (тур. atlaz от ар.) - 1. Копринена, вълнена или памучна тъкан, лицето на която има лъскава повърхност поради особено (атлазно) преплитане на нишките; 2. Лъскав копринен плат

атлант; атлант - (от собс. Atlás, -antos) - 1. Титан, който поддържал небесния свод на раменете си, като наказание за участието си в бунта на титаните срещу Зевс (според гръцката митология); 2. арх. Мъжка фигура, която поддържа архитектурен свод; 3. анат. Първият шиен прешлен, който поддържа главата

атлантизъм; атлантизъм - (от собс.) - пол. Идейно и политическо течение от дейци и привърженици на Атлантическия съюз (НАТО) за военен съюз между западноевропейските и редица източноевропейски държави като част от интеграцията им в Европейската икономическа общност

атлантически; атлантически - (лат. Atlanticus от гр. собс.) - 1. ист. Който принадлежал на исполина Атлант; 2. Който се намира покрай бреговете на Атлантическия океан

атлас; атлас - (от собс. Atlas) - Книга, която съдържа географски, исторически и други карти или изображения на животни, растения и други подобни, подредени по определен ред с научна, образователна или практическа цел

атлет; атлет - (гр. athlétēs) - I. Лице, което се занимава с атлетика; 2. прен. Силен физически човек; здравеняк

атлетика; атлетика - (гр. athlētiké) - Съвкупност от физически упражнения, които създават ловкост, сила и издръжливост; лека атлетика - Спорт, който обхваща бягане, скачане, хвърляне и др.; тежка атлетика - Спорт, който обхваща борба, бокс, вдигане на тежести и др.

атлетически; атлетически - (гр. athletikós) - 1. Който е свойствен или принадлежи на атлет; силен телесно, много здрав; 2. Който е свойствен или на атлетиката, или е част от нея

атлия; атлия - (тур. atlı) - Който е с кон

НАЧАЛО

ато_, атп_, атр_

атмолиза; атмолиза - (гр. atmós „пара” и lýsis „разлагане”) - хим. Разлагане на газ на съставните му части

атмология; атмология - (гр. atmós „пара” и lógos „наука”) - Учение за превръщане на водата в пара

атмометър; атмометър - (гр. atmós „пара” и métron „мярка”) - спец. Уред за измерване скоростта на превръщането на водата в пара

атмосфера; атмосфера - (гр. atmós „пара” и spháira „кълбо”) - 1. Газообразната обвивка на земното кълбо, която се движи заедно с него; въздух; 2. Газообразната обвивка около Слънцето, планетите и другите небесни тела; 3. прен. Заобикаляща среда, заобикалящи условия, обстановка, среда; 4. физ. Единица мярка за налягане

атмосферология; атмосферология - (атмосфера и lógos „наука”) - Наука за атмосферата

атоксичен; атоксичен - (а- и гр. toxikós „отровен”) - Който няма токсини, неотровен

атол; атол - (англ. atoll от мал.) - Пръстеновиден остров, който обикновено огражда плитка лагуна

атом; атом - (гр. átomos „неделим от а- и гр. témnō „режа”) - 1. Най-малката градивна частица на химически елемент, неразложима по химически начин; 2. прен. Малка величина, нищожна частица от нещо

атомен; атомен - (гр. átomos) - Който принадлежи или е свойствен на атом; атомнο тегло - Относително тегло на атома на химически елемент (за единица е приета 1/16 част от атомното тегло на природния кислород); атомна енергия - Сила на взаимодействието между частиците в атомното ядро, която надвишава милиони пъти силата на взаимодействие между ядрото и електронната обвивка на атома. При определено въздействие върху атомите става верижна реакция и разпадането им, при което се отделя огромна енергия, използвана за мирни и военни цели

атомизатор; атомизатор - (къснолат. atomisātor от гр.) - техн. Уред за разпръскване на течност на много дребни частици; пулверизатор

атомизъм, атомистика; атомизъм, атомистика - (от гр. átomos „неделим”) - 1. Материалистически философски възглед, появил се в древността (VI в. пр. н. е.), според който природата се състои от вечни, неизменни, неделими и извънредно малки частици (атоми), които запълват всичко и се намират във вечно и непрекъснато движение (атомисти са Левкип, Демокрит, Епикур, Лукреций Kap и др.); 2. Учение за строежа, свойствата и енергията на атома

атомист; атомист - (от гр.) - 1. Привърженик на атомизма; 2. Специалист по атомна физика

атомистика; атомистика - вж. атомизъм

атомност; атомност - (от гр.) - физ. Свойство на атомите на един елемент да се съединяват с атомите на друг елемент; валентност

атонален; атонален - (а- и гр. tónos „тон”) - муз. Отхвърляне на тоналните функции на класическата музика

атоналност; атоналност - (гр.) - муз. Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика. Отделни атонални пасажи се срещат в творчеството на много композитори в миналото, особено от началото на ХХв. (Стравински, Балток, Хиндемит, Онегер и др.). Цялостно развитие, обаче, като композиционен метод Атоналност получава в теорията и прак8тиката на Шьонберг.

атоничен, атонически; атоничен, атонически - (гр. átonos „без ритъм”) - 1. мед. Слаб, разслабен, отпуснат; 2. грам. Без ударение

атония; атония - (гр. atonía „безсилие”) - мед. Намаляване на нормалното напрежение, тонуса в скелетната мускулатура и в гладките мускули на вътрешните органи

Атонска живопис и резба; Атонска живопис и резба - В началото на X в. с възникването на светогорските монашески манастири, там започва да се създава живописен стил, който оставя дълбоки следи в развитието не само на изкуството на балканските народи, но и на целия православен свят. Влиянието на Атонската живопис нараства още повече в края на XIV и началото на XV в. след завладяването на Балканския п-в от турците. През XIV в. най-изтъкнат представител на атонската живопис е Мануил Панселинос. Той изписва главната черква в гр. Карея (административен център на Атонската монашеска република), която след разрушаването й през ХIII в. е възстановена от Иван Асен II. Изкуството му съчетава експресията и драматизма на византийско-балканската живопис от XIV в. с монументализма и патоса на италианските майстори от кватроченто. Векове наред служи за образец на много поколения зографи на Балканския п-в. През средата на XVIII в. широко известен е светогорският зограф Дионисий от с. Фурна, Средна Гърция. Въз основа на бележките и рецептурниците на Мануил Панселинос той създава ръководство за иконописци, т. нар. Ерминия, което се разпространява в стотици преписи из много християнски страни. Към средата на XVIII в. монаси-зографи създават на п-в Атон първите художествени ателиета, наричани килии - „Всесветая Богородица”, „Рождество Богородично”. Сведенията за тяхната дейност са твърде оскъдни. „Всесветая Богородица” се ръководи дълго време от монаха-зограф Дамаскин от с. Карпенеси, Централна Гърция. Той има много ученици; един от тях - Николай, пренася от Русия неизвестната дотогава в Атон живописна техника с маслени бои. Учениците на Дамаскин - Никифор (I), Григорий, Митрофан (I) и Макарий Галатишки, рисуват из светогорските манастири и си спечелват славата на изкусни зографи. Сред тях с таланта си се откроява Макарий Галатишки (неизв., с. Галатища, днес: Антемус, Солунско - 6. V. 1814г.). Той рисува стенописите в трапезарията на манастира Ватопед (1786г.), стенописите в гробищната черква в гр. Карея (1787г.) и стенописите по входния навес (откъм морето) в манастира Дохиар (1788г.). Обучава племенниците си Вениамин, Захарий и Макарий (II) и тримата от с. Галатища. Вениамин и Захарий работят стенописите в преддверието на Хилендарската манастирска черква (1803г.), стенописите в параклиса „Св. Иван Предтеча”, в Иверския манастир (1815г.), ктиторските портрети на хаджи Гено със синовете му Райко, Зеко и Добре от Котел и на хаджи Сава от Шумен. В края на XVIII и началото на XIX в. работят и други възпитаници на двете килии - Йоасаф и Митрофан (II) от гр. Виза (днес гр. Визе в Турция), ученици на Никифор (I). Митрофан (II) довършва започнатите от своя учител стенописи в главната черква на Зографския манастир (1817г.). Неговите стенописи са изпълнени с многофигурни композиции и засягат широк кръг от теми. Той живописва убедително, като показва познания за устройството на човешката фигура и нейните движения. Особено забележителна е стенописта „Изгарянето на 26-те зографски монаси в кулата на манастира”. Тя изобразява събитие, станало през 1276г., когато група испански наемници - каталани, въстават срещу византийския император и опустошават светогорските манастири. През І половина на XIX в. на Атон работят и други зографи: Никифор (II) и Герасим с учениците си Герасим (II), Антим и Гавраил, Матей Йоанов, Атанас Атинянин, Дамаскин, Сава, Генадий и др. От Генадий, който без съмнение е българин, са стенописите в манастира Дохиар (1856г.). Серия от икони в главната черква на манастира Ксенофон носят също неговия подпис (1846г.). В края на XIX и началото на XX в. в Света гора работят зографът Ясаф с учениците си, наричани ясафити, Михаил Ташидис и Христодул Матеу - автори на голяма икона с образите на Кирил и Методий в Зографския манастир. По същото време творят и руските монаси-живописци от манастира „Св. Пантелеймон”, между които най-известен е Поликарп. Там работи и българския живописец Гавраил Атанасов от Берово (1863-1945г.). Под влияние на европейските стилове Бароко, Рококо и Академизъм атонската живопис губи стиловите особености на византийското изкуство. Тя изгубва и религигиозната си вглъбеност и става силно декоративно-повествователна - показател за нейния упадък.
Наред с живописта на Атон се развива и дърворезбата, която се изгражда върху традициите на византийската каменна пластика, и резбата върху слонова кост. Старите каменни иконостаси - темплони, се заменят с дървени (XV в.), чиято резбарска обработка достига високохудожествено развитие. До края на XVII в. дърворезбата все още има плоскостен характер, а орнаментът не може да се освободи от ритъма и композиционната условност на стария плетеничен стил. Постепенно орнаментът се приближава до натурата, придобива по-голяма пластическа свобода, развива се ажурната техника и през XVIII-XIX в. се достига до истинско скулптиране на дърворезбените форми. Усложнява се и композицията. Отначало в нея се вграждат геометрични и растителни мотиви, които по-късно се оживяват с изображения на животни - птици, лъвове или най-различни фантастични и митологични същества. Освен монументалната дърворезба широко се разпространява и миниатюрната резба. От чимширово или липово дърво се изрязват различни дребни предмети - средища на напрестолни и нагръдни кръстове, малки иконки-панагиари, пластинки за апликиране по черковни съсъди и вещи от монашеския бит. Обикновено те се покриват с миниатюрна дърворезба, която се отличава с изключителен финес и декоративна завършеност. Разработват се утвърдените в живописта иконографски теми, свързани с живота на Исус Христос и Богородица, с делата на християнски светци и великомъченици или с образите на пророци и апостоли. Резбарските произведения са високо ценени от поклонниците, които идват в атонските манастири от целия православен свят. Поради нуждата от масово производство миниатюристичното изкуство се превръща в пошла сувенирна промишленост.
През XVIII и XIX в. на Атон процъфтяват и други художествени занаяти - гравиране и печатане на щампи с религиозни сюжети или изгледи от светогорските манастири. Първите атонски графични творби възпитават сред балканските народи вкус към графичното изкуство.
Източници:  А. Василиев: 1). За българската живопис през XVIII в. - В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. 1762-1962. „Сборник от изследвания...” С., 1962; 2). Атонски майстори. - В кн. му: Български възрожденски майстори. С., 1965. Икони от Балканите. С. -Белград, 1966; Н. П. Кондаков. Памятники християнското искусства на Афоне. Санкт Петербург, 1902; Н. Мавродинов. Изкуството на българското възраждане. С., 1957

НАЧАЛО

атпазар; атпазар - (тур. at „кон” и перс. - тур. pazar) - Пазар за покупко-продажба на коне, конски пазар

атрактивен; атрактивен - (лат attractio „привличане”) - 1. Приятен, привлекателен на вид, зрелищен; 2. нов. Привлекателен, евтин (за цена)

атракцион; атракцион - (нем. Attraktion от лат. attractio „привличане”) - 1. Ефектен номер в цирк или естраден театър, който привлича публиката; 2. Развлечение на обществени места, като люлеене, въртене, демонстриране на ловкост, сила и пр., които стават на панаирите

атракция; атракция - (лат. attractio „привличане”) - 1. Зрелище, обикн. забавен номер, забавна проява, която привлича публика; сравни с: атракцион; 2. езиков. Отклонение от обикновеното съгласуване под влияние на значението на думите или под влияние на падежи и наклонения (например: множеството излязоха, вместо: … излезе)

атрибут; атрибут - (лат. attribūtum „прибавено”) - 1. Постоянно свойство на предмет или явление, без което те не могат да съществуват или да се мислят; 2. Постоянна принадлежност, характерен белег, свойство или качество; 3. грам. Определение, дума, която служи за определение

атрибутивен; атрибутивен - (лат. attributīvus) - грам. Който служи за определение; определителен

атрибуция; атрибуция - (лат. attributio) - Свойство, качество, принадлежност

атрий, атриум; атрий, атриум - (лат. atrium от ater „очернен от дим, опушен”) - 1. Централното помещение в етруското и римското жилище - закрит вътрешен двор, където извеждали останалите помещения. В средата на покритието му се оставял отвор, първоначално като димно отверстие на разположеното тук огнище, а впоследствие (когато атрият става едно от парадните помещения с богато оформление) - за стичане на дъждовните води в недълбок четириъгълен басейн; 2. в късноримската, раннохристиянската и византийската култова архитектура: Заобиколен с портици двор, развит на запад пред църквата; 3. при Витрувий: Съществуват 5 вида атрий - според конструкцията на покрива; 4. Преддверие, трем; 5. анат. Предната камера на сърцето; предсърдие

атрихия; атрихия - (а- и гр. thrix, trichós „косъм”) - мед. Вродена или придобита липса на коса; безкосие, плешивост

атропин; атропин - (от лат. Atropa belladona) - Силно отровно вещество, получавано от беладона, татул и др. (често се употребява като лекарство против болки и др.)

атрофирам се; атрофирам се - (а- и гр. trophé „храна”) - 1. Изчезвам, преставам да действам поради недостатъчно хранене (за телесна част); 2. прен. Отслабвам

атрофичен; атрофичен - (от гр.) - мед. Който е съпроводен с атрофия, при който става атрофия

НАЧАЛО