ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

 

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

ауд_, аук_, аул_, аур_, аус_, аут_, ауч_, афа_, афе_, афи_, афо_

аугмент; аугмент - (лат. augmentum) - грам. Нарастване, увеличаване - като характеристика за индикатив на миналите времена в старогръцки език

аугментативен; аугментативен - (лат. augmentatio „увеличаване”, „нарастване”) - езиков. Който внася значение за по-силна, по-голяма степен в проявата на признака или същността на думата от основата (за представка или наставка); увеличителен (напр.: -ище в ръчище, -ага в мъжага)

аугментация; аугментация - (лат. augmentatio) - Увеличаване, нарастване; засилване

аудиенция; аудиенция - (лат. audientia от audio „слушам”) - Официално приемане обикновено на дипломатическо или високопоставено лице от държавен глава, министър-председател или изобщо от високопоставено лице за изслушване; приемане

аудио-; аудио- - (лат audio „слушам”) - подлежащ на чуване от човешкото ухо звук. За граници са възприети честотите между 20 - 20kHz. Първа съставна част на сложни думи със значение: Който се слуша, свързан със слушане.

аудиовизия; аудиовизия - (аудио- и лат. visio „виждане, гледане”) - 1. Съвкупност от методи и технически средства, които използват звук и образ; 2. Филм, снимки и подобни, в които се съчетава образ и звукозапис

аудио-визуален; аудио-визуален - (аудио- и лат. visuālis „визуален, чрез наблюдение”) - Който предава някаква информация (уроци, лекции и под.) посредством звук и образи (филм, снимки и др.)

аудиокасета; аудиокасета - (аудио- и касета) - Касета с магнитна лента за запис на звук

аудиометрия; аудиометрия - (аудио- и гр. metréō „меря”) - Измерване остротата на слуха с аудиометър

аудиометър; аудиометър - (аудио- и métron „мярка”) - акуст. апарат за измерване характеристиките на чуването (слушането), по-специално на прага на слушането.

аудион; аудион - (от лат. audio „слушам”) - елек. 1. Еднолампов радиоприемател; 2. Лампов детектор без обратна връзка

аудиопиратство; аудиопиратство - (аудио- и пират) - притежаване и/или разпространетие на звуков продукт без притежаването на съответните права

аудиофон, аудифон; аудиофон, аудифон - (аудио- и гр. phōnē „глас”) - техн. 1. Слухов апарат за усилване звука при частично глухи хора; 2. Апарат за подслушване звук от мотор и др.

аудитория; аудитория - (лат. auditorium „място за слушане”) - техн. 1. Помещение за четене на лекции, за изнасяне на публични беседи и пр.; 2. Слушатели

НАЧАЛО

ауксанометър; ауксанометър - (гр. auxánō „увеличавам” и métron „мярка”) - бот. Уред за измерване растежа на растенията на дължина

ауксин; ауксин - (гр. áuxō „увеличавам”) - бот. Хормон, който поддържа растежа на растенията и обуславя формата на растителния организъм

аукцион; аукцион - (нем. Auktion от лат.) - търг. Публична разпродажба на стоки периодически на определено място и в определено време, при явно или тайно наддаване; публичен търг, при който продаваните предмети са налице и се предават веднага на лицето, което е дало най-висока цена

аул; аул - (тюрк.; гр. aulé - „дом”) - 1. Селище, малко село на кавказките планинци, киргизите и др.; 2. Стан или селище от подвижни жилища в Средна Азия; 3. ист. Укрепено селище или дворец на прабългарски хан; 4. Укрепена ханска резиденция в Първата българска държава. От Чаталарския надпис е известен аулът на хан Омуртаг край р. Тича (Голяма Камчия). Останките му са открити при село Цар Крум, Шуменска област. Аул се нарича и вътрешният град на Плиска и първоначалното укрепление на Велики Преслав.

аула; аула - (гр. aulé, лат. aula „двор”) - 1. Тържествена голяма зала за публични събрания, най-често във висше учебно заведение; 2. ист. Преддверие на древногръцки храм

аура; аура - (лат. aura „ветрец”) - 1. Духовна атмосфера, която обкръжава някого или нещо 2. мед. Симптоми, които предхождат припадък (болният чувствува като че ли полъх от слаб вятър)

ауреомицин; ауреомицин - (лат. aureus „златен” и гр. mýkēs „гъба”) - Антибиотик, получаван от лъчистите гъби, употребяван главно в близкото минало като ефикасно лекарство при някои инфекциозни болести; биомицин

аурикуларен; аурикуларен - (лат. auriculāris) - мед. Ушен, който се отнася до ушите

аурингмент; аурингмент - (лат. aureus „златен” и pigmentum „боя”) - мин. Минерал със златистожълт цвят, който има твърде голямо приложение (от него се приготвят бои, средства за унищожаване на полски вредители, лекарства и т. н.)

НАЧАЛО

аускултация; аускултация - (лат. auscultatio) - мед. Преслушване на болен за откриване на болест

аускултирам; аускултирам - (от лат. auscultatio) - мед. Преслушвам (обикновено болен)

ауспиция; ауспиция - (лат. auspicium от avis „птица” и aspicio „гледам”) - 1. Предсказване по полета, крясъка и други действия на птиците при древните римляни; предсказване, гадаене; 2. прен. Предзнаменование

ауспух; ауспух - (нем. Auspuff) - техн. Тръба за изпускане на газове при автомобил и др. технически съоръжения

аустенит; аустенит - (от собс.) - Една от структурните съставни части на стоманата - твърд разтвор на въглерод в гама-желязо (по името на английски металург)

аут; аут - (англ. out „вън”) - сп. 1. Положение при спортна игра (например при футбол), когато играчът изкара топката извън чертата на игрището откъм противниковата врата; сравни с: корнер и тъч; 2. Дума, с която боксов съдия обявява за победен падналия на земята боксьор; сравни с: нокаут; 3. Вън!

аутизъм; аутизъм - (от гр. autós „сам”) - мед. Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания и губи всякакъв контакт с външната среда; затваряне в себе си

аутобан; аутобан - (от нем. Auto „автомобил” и Bahn „път”) - Автострада, автомагистрала

аутодафе; аутодафе - (порт. auto da fe „акт на вярата”) - 1. ист. Публично изгаряне на еретици и на техните книги през средните векове; 2. Публично изгаряне на книги, картини и подобни, обявени от фашистките режими за опасни; 3. прен. Изгаряне на нещо, унищожаване

аутопсирам; аутопсирам - (от гр. autós „сам” и ópsis „гледане”) - Правя аутопсия

аутопсия; аутопсия - (гр. autós „сам” и ópsis „гледане”) - Отваряне на трупове на умрели хора или животни за изучаване на настаналите промени и за установяване причините за смъртта, да се провери протичането на болестта, правилността на лечението и др.

аутострада; аутострада - вж. автострада

аутсайдер; аутсайдер - (англ. outsider) - 1. сп. Участник или отбор в състезание, предимно във футбол, който има твърде малки изгледи за успех; спортист или отбор, който заема последно място при състезание; 2. икон. Предприятие за някакво производство, което не влиза в монополистическо обединение за същото производство и се намира в конкуренция с него; 3. прен. Човек, който изостава, който не успява в нещо; 4. Лице, партия, които остават извън някаква класация, избори и подобни

НАЧАЛО

ауч; ауч - (тур. havuç) - Морков

афазия; афазия - (гр. aphasía от а- и гр. phēmí „говоря”) - мед. Пълна или частична загуба на способността да се говори поради увреждане в главния мозък; сравни с: афразия

афебрилен; афебрилен - (а- и лат. febris „треска”) - мед. Който няма повишена температура, при който температурата е нормална

афект; афект - (лат. affectis) - 1. псих. Силна и бурно протичаща емоционална възбуда, която не може да се контролира от съзнанието; 2. мед. Бурно и болезнено проявяване на чувства, временно нервно разстройство

афектация; афектация - (лат. affectatio) - 1. Предизвикване на афект; 2. Изкуствена възбуда, която се проявява в превзетост при говорене и държане, проявяване на непритежавани качества, престорена възбудимост; неестественост; 3. Силно вълнение, възбуда

афективен; афективен - (лат. affectus) - езиков. Който се отнася до емоционалната страна в смисловото съдържание на езиковите елементи; емоционален

афектирам; афектирам - (от лат.) - Предизвиквам афект или афектация; вълнувам, възбуждам; афектирам се - Силно се развълнувам, раздразнявам се

афелий; афелий - (гр. aphélion от арó „далеч” и hélios „слънце”) - астр. Най-отдалечената точка на орбита на някое небесно тяло спрямо Слънцето (напр.: на 21 юни Земята се намира в афелий); сравни с: перихелий

афера; афера - (фр. affaire „работа”) - 1. Непочтена сделка за лична изгода, търговска или политическа сделка, за чието осъществяване се използват незаконни и непозволени средства; 2. Нечиста работа, тъмна сделка

афереза, аферезис; афереза, аферезис - (гр. apháiresis) - езиков. Отпадане на начален звук (или звукове) от дума, напр.: Данка от Йорданка

аферим; аферим - (тур. aferim) - разг. Браво! Отлично!

аферист; аферист - (фр. affairiste) - Лице, което се занимава с нечисти и непочтени сделки; измамник, мошеник

НАЧАЛО

афие; афие - (от ар.-тур. hafi) - Доносник

афикс; афикс - (лат. affixus „прикрепен”) - езиков. Всяка морфема, която се прибавя към някоя дума като словообразуващ елемент (префиксът, суфиксът, инфиксът са афикси). Тя придава допълнително значение към основното значение на корена.

афиксация; афиксация - (от лат. affixus) - езиков. Присъединяване на афикса към корена или към основата на дадена дума

афилиация; афилиация - (лат. affiliatio от ad „при” и filius „син”) - 1. юр. Осиновяване; 2. прен. Приемане за член на дружество или братство

афилирам; афилирам - (от лат. affiliatio от ad „при” и filius „син”) - юр. Приемам за син или за член; присъединявам

афинаж; афинаж - (фр. affinage) - спец. 1. Отделяне на благородни метали от примеси или отделянето им един от друг; 2. Процес на получаване на благородни метали в много чисто състояние

афинация; афинация - (лат. affinatio от ad „при” и finis „край”, фр. affiner) - спец. 1. вж. афинаж; 2. Предварително очистване на захарния пясък, определен за рафиниране, при което се отделя суровата захар; 3. Пречистване, очистване

афинитет; афинитет - (лат. affinitas „сродство” през нем.) - 1. Способност на различните химически елементи и съединения да реагират помежду си (смятало се, че близките по характер вещества по-лесно реагират и оттам името „сродство”); 2. прен. Близост, сродство

афион; афион - (тур. afyon) - 1. Градински мак; 2. Гъст сок от маково семе, който се използва като упойващо средство; опиум

афионбашия; афионбашия - (ар.-тур. afyon başı) - Човек със замаяна от афион глава

афионлия и афионалия афионлия и афионалия - (ар.-тур. afyonlu) - 1. Който употребява афион, замаян от афион; 2. Придирчив, взискателен

афирмативен; афирмативен - (лат. affirmatīvus) - Утвърдителен, потвърждаващ

афирмация; афирмация - (лат. affirmatio) - Потвърждаване, утвърждаване, даване съгласие

афиф; афиф - (тур. hafif от ар.) - разг. 1. Несериозен, лекомислен; 2. Слаб, лек

афиш; афиш - (фр. affiche) - 1. Обява, обикновено печатна, за разгласяване на забави, събрания, концерти и подобни; 2. Плакат с агитационно или рекламно съдържание

афиширам; афиширам - (фр. afficher „залепвам”) - 1. Разгласявам с афиш, обявявам; 2. Изкарвам на показ, показвам

НАЧАЛО

афонен; афонен - (а- и гр. phōné „глас”) - спец. Безгласен, пресипнал

афония; афония - (гр. aphōnía „немота”) - спец. Липса на звучност на глас, пресипналост

афоресвам, афоресам; афоресвам, афоресам - (гр. αφορέσω; гр. aphorízō „отстранявам”) - 1. църк. Отлъчвам от църквата, изключвам от редовете на вярващите; 2. прен. Отстранявам, проклинам, проклевам

афоресник; афоресник - Афоресан човек, проклетник

афоризъм; афоризъм - (гр. aphorismós „ограничение”) - Кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл; мъдра мисъл, сентенция

афористичен, афористически; афористичен, афористически - (гр. aphoristikós) - Който има качества на афоризъм; кратък и ясен, сбит; изразителен, поучителен

афорфе; афорфе - (фр. а forfait) - В купом, на кутурица, на куп, на цяло

НАЧАЛО

 

афт_, афу_, аха_, ахи_, ахм_, ахо_, ахп_, ахр_, ахт_, ахч_, ахъ_, аце_, аци_, ацт_, ачи_, ачм_, ачх_, аше_, аши_, ашк_, ашл_, ашу_, ашъ_, аяз_, аяк_, аян_, аят_

афразия; афразия - (гр. afrasía) - мед. 1. Невъзможност да се говори правилно поради психическо разстройство; 2. Загуба на способност за логическо мислене; сравни с: афазия

афреска; афреска - (ит. affresco) - Фреска

афретьор; афретьор - (фр. affreteur) - Наемател на кораб

африканери; африканери - (от собс.) - вж. бури

африкат(а); африкат(а) - (от лат. ad „при” и frico „трия”) - езиков. Съгласен звук, който се изговаря с пропускане с усилие на въздушната струя през стеснени говорни органи („ц”, „ч”)

афродизиак; афродизиак - (гр. afrodísios „любовен”) - Вещество, което стимулира половото влечение

афродизия; афродизия - (гр. afrodísios „който е на Афродита”, „любовен”) - книж. Болезнена страст, силно полово влечение

Афродита; Афродита - (гр. Aφροδīτη „родена от морската пяна”; Aφρóδīτα от άφρóς - „пяна”) - 1. Древногръцка богиня на любовта, олицетворение на съвършената женска красота, майка на Ерос, родена според митологията от морската пяна край о-в Кипър (оттам наречена Киприла). Атрибути: гълъб, лебед, овен, козел, ябълка, нар, роза и др. Спътници: нимфи, грации, тритони, нереиди и др. Отъждествявана при римляните с Венера. Първоначално е изобразявана облечена, с диадема или було на главата и с цвете или гълъб в ръце, а от класическата епоха - обикновено полугола или гола. Култът й се разпространява и в днешните български земи по време на гръцката колонизация (VII-VI в. пр. н. е.). Древните траки са почитали като Афродита подобно местно божество, вероятно и като носител на здраве. За това свидетелстват релефът на Тракийския Херос с една забулена жена (посветен на Асклепий и Афродита) в светилището при с. Златна Панега, Ловешка област; и светилището на трите нимфи и Афродита при с. Каснаково, Хасковска област. В Тракия са извършвани и „свещенодействия на Афродита”, но характерът им не е известен. Намерени са мраморни, глинени и главно малки бронзови статуйки от римската епоха. Афродита е изобразена и върху ритон от Панагюрското съкровище в сцената „Съдът на Парис”; 2. прен. Много красива жена

афронт; афронт - (фр. affront) - 1. Обида, оскърбление или засрамване на публично място в присъствието на оскърбеното лице; 2. Грубо незачитане и пренебрегване

афронтирам; афронтирам - (фр. affronter) - Оскърбявам, пренебрегвам или не зачитам някого на публично място; отблъсквам

НАЧАЛО

афтършейв; афтършейв - (англ. after shave „след бръснене”) - нов. Лосион, който омекотява кожата след бръснене

афуз; афуз - вж. афузали

афузали; афузали - (тур. собс. Hafız Ali) - Вид едро бяло десертно грозде; болгар, афуз

ахамбашия; ахамбашия - (евр.-тур. hahambaşı) - Главен равин

ахамин; ахамин - (евр.-тур. haham) - вж. хахамин

Ахасфер; Ахасфер - (евр.) - 1. Името на легендарен евреин, осъден да се скита, докато светът съществува; 2. прен. Неуседнал и неспокоен човек, който постоянно пътува

ахат; ахат - (гр. achátēs - по име на река на о-в Сицилия, където се намира ахат) - Минерал, изграден от халцедон или от кварц и халцедон на концентрични, различно оцветени ивици. Изпълва кухини (т. нар. геoди) или се намира във вид на жилки сред андезити и андезитови туфи в Източни Родопи (Кърджалийско) и в Шуменско - сред седиментни скали. Използва се като полускъпоценен и декоративен камък за украшения, художествени предмети, а в техниката - за изработване на призми за везни, опори, хавани и др.

Ахил, Ахилес; Ахил, Ахилес - (гр. Achilléus, лат. Achilles) - 1. Главният герой на Илиада; 2. прен. Силен човек; герой, храбрец; ахилесова пета - Уязвимо, слабо място (понеже Ахил бил уязвим само в едната си пета според гръцката митология)

ахилия; ахилия - (гр. áchylos „лишен от сок”) - Болестно състояние, при което в стомашния сок липсват солна киселина и ферменти

НАЧАЛО

ахмак; ахмак - (тур. ahmak от ар.) - 1. Глупав, недодялан човек; 2. Дръвник

ахолия; ахолия - (а- и гр. holē „жлъчка”) - мед. Липса на жлъчна секреция при тежки форми на жълтеница

ахпап(ин); ахпап(ин) - (от ар.-тур. ahbap) - Другар, приятел; вж. апап(ин)

ахренин, ахренка;  ахренин, ахренка - вж. ахрянин

ахромат; ахромат - (гр. achrómatos „без цвят”) - Обектив на микроскоп или на фотоапарат, който не дава оцветяване на изображенията, който отстранява сферичната и хромовата аберация

ахроматизъм; ахроматизъм - (от гр. achrómatos „безцветен”) - 1. Свойство на оптическо стъкло да пречупва лъчите на светлината, без да ги разлага на съответните им цветове; безцветност; 2. прен. Липса на разнообразие, липса на различни тонове и цветове; еднообразие

ахроматин; ахроматин - (а- и гр. chrōma „цвят”) - Вещество, което се оцветява твърде слабо

ахроматичен, ахроматически; ахроматичен, ахроматически - (гр. achromatikós) - 1. Безцветен, неоцветен; 2. Който не дава оцветяване; 3. Който пропуска бялата светлина, без да я разлага на цветове (основни - жълт, син, червен и допълнителни - зелен, виолетов, оранчев); 4. прен. Еднообразен

ахроничен; ахроничен - (а- и гр. chrónos „време”) - Който е извън времето; вечен

ахрония; ахрония - (гр. а- и chrónos „време”) - спец. Разглеждане на езикови и други явления, без да се вземе под внимание времето

ахрянин; ахрянин - Среднородопски помак

ахтар(ин); ахтар(ин) - (ар.-тур. aktar) - Дребен търговец на бакалски стоки

ахтарджия; ахтарджия - вж. ахтарин

ахтарски; ахтарски - (от тур) - Бакалски

ахтопод; ахтопод - (нем. Achtopod) - вж. октопод

ахтар(ин); ахтар(ин) - (тур. aktar от ар.) - остар. Търговец предимно на дребни потреби (железария, бакалия)

НАЧАЛО

ахчак; ахчак - (от тур. aş) - Продукт за ядене от сгъстено с изваряване овче мляко

ахчибашия, ахчи-башия; ахчибашия, ахчи-башия - (тур. ahçı başı) - Главен готвач

ахчийница; ахчийница - (от тур.) - остар. Малка гостилница; Гостилница

ахчия, ахчийка; ахчия, ахчийка - (тур. ahçi) - остар. Готвач, гостилничар; Готвачка, гостилничарка

ахъ; ахъ - 1. Ето; 2. Да

ацелия; ацелия - (от нем. Azalie) - Цвете азалия

ацетат; ацетат - (лат. acētum) - Сол на оцетната киселина

ацетил; ацетил - (нем. Azetyl от лат. acētum „оцет” и hýlē „вещество”) - хим. Радикал на оцетната киселина

ацетилен; ацетилен - (лат. acētum „оцет” и фр. éthyle „етил”) - хим. Най-простият ненаситен въглеводород, безцветен избухлив и отровен газ с неприятна миризма; служи за осветление и др.

ацетилцелулоза; ацетилцелулоза - (ацетил и целулоза) - хим. Сложен естер, продукт, получаван чрез обработване на целулозата с анхидрида на оцетната киселина в присъствието на катализатор; употребява се при производството на изкуствена коприна, фини лакове и др.

ацетометър; ацетометър - (лат. acētum „оцет” и métron „мярка”) - спец. Уред за определяне количеството оцетна киселина във водните разтвори

ацетон; ацетон - (от лат. acētum „оцет”) - Безцветна, лекоподвижна, леснозапалима течност, която разтваря добре мазнини, смоли, лак и се употребява за производство на лакове, бездимен барут, йодоформ, хлороформ, изкуствени бои и др.

НАЧАЛО

ацидиметрия; ацидиметрия - (лат. acidus „кисел” и гр. metréō „меря”) - хим. Количествено определяне съдържанието на киселините и киселинни разтвори чрез химически анализ

ацидобутирометър; ацидобутирометър - (лат. acidus „кисел” и бутирометър) - Уред за определяне маслеността на мляко при обработването му с киселини

ацидоза; ацидоза - (от лат. acidus „касел”) - мед. Състояние, при което е нарушено необходимото за нормалните функции на организма равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности; явява се изобилие на киселини в тъканите или в кръвта на организма

ацидол; ацидол - (лат. acidus „кисел” и oleum „масло”) - фарм. Безцветно кристално вещество, което се употребява като лекарство при нарушено отделяне на стомашния сок

ацикличен; ацикличен - (а- и цикличен) - Който не е в кръг, верижен

ацтеки; ацтеки - (ацт.) - Най-голямата индианска народност в Мексико

ачигьоз, ачигьозлия; ачигьоз, ачигьозлия - (тур. açıkgöz) - разг. Буден, хитър, отракан, отворен, събуден

ачигьозлук, ачигьозлик; ачигьозлук, ачигьозлик - (тур. açıkgözlük) - 1. Будност, хитрост, ловкост; 2. Възпитаност, умение;

ачик; ачик - (тур. açık) - 1. Ясен, открит, явен; открито, явно, яве; 2. Открито море, далече от брега

ачикгьоз; ачикгьоз - вж. ачигьοз

ачиклък; ачиклък - (тур. açıklık) - Открито, голо място

ачмалия; ачмалия - (тур. açmalı) - за аба: С незашити в подмишницата ръкави, които при топло време не се обличат и висят към гърба

ачхарман; ачхарман - (тур. aç „гладен” и харман) - Предварителна, предсрочна вършитба поради голяма нужда от храна

ашево; ашево - (тур. aşevi) - Кухня, готварница

ашик; ашик - (тур. aşik) - 1. Кокалче от коляно на човешки крак или от заден животински крак; 2. Такова кокалче от агнешки крак за игра на „ашик

ашик; ашик - (ар.-тур. âşik „влюбен” от ар.) - 3. Влюбен, любовник; 4. Певец на народни, предимно любовни песни (маанета), често изпълнявани по пазарите

ашикере; ашикере - (пер.-тур. aşikâre) - Явно, очевидно

ашикувание; ашикувание - (от ар.-тур. âşık) - Любовни закачки, флиртуване

НАЧАЛО

ашкития; ашкития - (от гр. ασκητής) - Aскет, отшелник

ашкитувам; ашкитувам - Живея като ашкития, като acкет

ашколсун; ашколсун - (от тур. âşık olsun) - Браво, похвално

ашладисвам; ашладисвам - (тур. aşılamak) - разг. 1. Присаждам, калесвам дървета; 2. Ваксинирам, инжектирам против болест

ашлама; ашлама - (от тур. aşılamak) - 1. Клонче за присаждане; 2. Присадено плодно дърво или плод от присадено дърво; 3. Течност за инжектиране против болест; ваксина; 4. Смес от топла и студена вода; хладка вода

ашуре; ашуре - (тур. aşure) - Варено жито със захар и сухо грозде

ашъма; ашъма - (от тур. aşınma) - Изхабяване, ръждясват

аязма, аязмо; аязма, аязмо - (гр. άγιασμα; гр. hagíasma „осветен предмет”; hagíasmo - „осветявам”) - 1. Светена вода; 2. Свещен извор, чиято вода се смятала от народа за лековита („светена” вода). При такива извори суеверни хора търсят изцеление от различни болести. В българските земи обикновено култът към аязмото се свързва със Св. Марина, наследила античния култ към Артемида Лечителка. Срещу празника на светицата населението отива на аязмо, където празнува, преспива и на сутринта всички се измиват с целебната вода. До извора болните оставят (по запазен от античността обичай) малки парченца от дрехите си, панделки, конци и др., а вътре хвърлят пари. Често аязмото е в пещера и наблизо до него е изграден параклис (с. Сливарово, Бургаска област). Френският пътешественик Пол Люкас споменава в 1706г. такъв лечебен извор в с. Бачково, Пловдивска област. Известно е било Голямото аязмо в Стара Загора. Днес аязмата са почти изчезнали.

Аякс; Аякс - (гр. Aiax) - Име на двама герои от Илиада; двамата Аякси - неразделни другари

аяк-тери; аяк-тери - (тур. ayakteri) - Възнаграждение за пътуване по работа. Когато става въпрос за възнаграждение на водач, то включва платата (заплатата), храната на водача и коня и нощуването, ако не е на открито

аян(ин); аян(ин) - (тур. âyan от ар., ayn - „око”) - ист. Първенец, знатно лице. В Османската империя аянин първоначално е почетно звание за видни и влиятелни лица, предимно турци, а по-късно - длъжност. Отначало кандидатите са представяни от населението и са утвърждавани от централното управление, за да подпомагат местните власти при определяне и събиране на извънредните и други държавни данъци, тегоби и пр. и да следят за опазване на раята от прекомерни насилия. От XVII в. аяните придобиват голяма власт и влияние; утвърждава се ролята им в провинциалното управление. Длъжността им се превръща в изгодна и доходна работа и до нея се добират богати и политически влиятелни хора. През XVIII в. между аяните пламват ожесточени борби за власт и надмощие в провинциите. Това увеличава настъпилите в империята повсеместни размирици, опустошения на земите и гнет над населението. Известни аяни в българските земи са Тръстениклиоглу в Русе и Илиниклиоглу в Силистра.

аятоллах; аятоллах - (гр. āyāt allāh „знакове на Аллах”) - Титла на главните религиозни водачи на мюсюлманите шиити

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги, SEO