ФОРУМ

 

НАЧАЛО

АРХИТЕКТУРА И АРХЕОЛОГИЯ

БЪЛГАРИЯ ПО
ОБЛАСТИ

БИТ И КУЛТУРА

ПЛАНИНИ

ПЕЩЕРИ

ЧЕРНОМОРИЕ

ЗАЩИТЕНИ
ТЕРИТОРИИ

 

ЗА САЙТА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ САЙТА

 

РЕКЛАМА

 

 

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ, ЧУЖДИЦИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ю Я

А-АБЮ, АВА-АВУ, АГА-АДО, АДР-АЙС, АКА-АКЪ, АЛ-АЛЮ, АМА-АМФ, АН-АНИ, АНК-АОР, АПА-АРИ, АРК-АРХ, АРШ-АСТ, АСФ-АТР, АУГ-АЯТ

авг_, авд_, аве_, ави_, авл_, аво_, авр_, авс_, авт_

ава; ава - 1. вж. хава; 2. Лае си на ава - Говори празни приказки

аваджиски; аваджиски - вж. ваджишки

авал; авал - (фр. aval) - икон. Поръчителство, което осигурява изплащане на задължение по полица, менителница, запис, като поръчителят се подписва върху тия документи

авангард; авангард - (фр. avant-garde) - 1. воен. Войскова част, която по време на поход върви пред главните сили; предна охрана; 2. прен. Водеща, челна част на обществена група, която определя насоката, пътя на развитие или действие, предшестващи модата

авангардизъм; авангардизъм - (фр. avantgardisme) - изк. Съвкупност от модернистични течения в литературата и изкуството в началото на XX в. (като футуризъм, експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм, дадаизъм и др.), които използват нетрадиционни, често формалистични методи на изображение, като се противопоставят на реализма

авангвардия; авангвардия - авангард

аванкамера; аванкамера - (фр. avant-camera) - спец. Събирателен резервоар в началото на водопровод за събиране на вода

аванложа; аванложа - (avant-loge) - Преддверие на ложа

аванпорт; аванпорт - (фр. avan-port) - Предна част на пристанище, която е защитена от вълни и е удобна за стоене на корабите на котва

аванпост; аванпост - (фр. avant-poste) - 1. воен. Преден пост от войници, поставени пред войските или близо до неприятеля, за да наблюдават и да предпазват от изненади; 2. Мястото, където се намира такъв пост; 3. прен. Преден отряд, предна позиция

аванс; аванс - (фр. avance) - 1. Парична сума, която се получава предварително като част от заплата, хонорар, наем и др.; 2. Суми, отпуснати на учреждение или предприятие за извършване на необходими по-дребни разходи по бюджета; 3. сп. Дадена преднина при състезания, особено при надбягване; сравни с: авантаж - 2.; 4. Поведение на жена, което предразполага към по-голяма близост

авансирам; авансирам - (фр. avancer) - 1. Давам аванс, давам част от сума, уговорена като заплата, наем, някакъв по-голям проект и др.; 2. прен. Напредвам, успявам в служба

авансцена; авансцена - (фр. avant-scene) - Предната част на сцена, която е пред завесата

аванта; аванта - (ит. avanta) - разг. Нещо, което се придобива без труд и без заслуга; изгода, облага, келепир

авантаджия; авантаджия - (ит. avanta и тур. -сі) - Човек, който гледа да се възползва от някого или от някаква ситуация, за да получи изгода; келепирджия

авантаж; авантаж - (фр. avantage) - 1. Предимство, благоприятно положение, изгодни условия; 2. сп. Даване на противника при състезание право да продължи да играе, неотсъждане на нарушение, щом нарушителят няма възможност да се възползва от него; сравни с: аванс - 3.

авантюра; авантюра - (фр. aventure, от къснолат. aventūra „приключение”) - 1. Необикновена случка, приключение; 2. Рискована и необмислена постъпка

авантюризъм; авантюризъм - (фр. avanturisme) - 1. Склонност към приключения; 2. Рискована и безпринципна обществена и политическа дейност

авантюрин; авантюрин - (фр. aventurine, от къснолат.) - 1. Разновидност на кварца, полускъпоценен минерал с тъмночервен или златистожълт цвят, който служи за направа на евтини украшения; 2. Вид цветно стъкло

авантюрист; авантюрист - (от фр. aventure) - 1. Личност, което обича и търси рисковани приключения; 2. Безпринципен човек

авари; авари - (среднолат. Avares от тюрк.) - ист. Тюркоезични племена, които включват в състава си и други етнически групи. Авари са населявали Балканския полуостров през VI-VII в. Придвижвайки се от Средна Азия, в средата на VI в. аварите в съюз с Византия нападат обитаващите северното Черноморие савири, оногури, утигури и кутригури и опустошават земите на антите до река Дунав. Със съгласие на византийския император Юстиниан I се настаняват в Панония (562г.). Там създават аварския хаганат - могъщо племенно обединение, в което влизат и славянски племена. Заедно със славяните извършват непрекъснати набези в Илирия, Мизия, Тракия (570, 573, 582г. и др.). През 586г. стигат и до Анхиало (днес - Поморие). Същевременно като съюзници на Византия в 582г. нападат и разоряват земите на славяните на север от Дунав. В съюз с прабългари и перси в 626г. обсаждат неуспешно Цариград. След основаването на бълг. държава (681г.) стават нейни западни съседи. Между 796г. и 803г. са разгромени от Карл Велики. През 805г. българските войски, предвождани от хан Крум, настъпват по река Дунав, доразгромяват аварския хаганат и присъединяват земите му към българската държава. Впоследствие оцелелите авари са асимилирани от унгарците и от славяните.

авариен; авариен - (от ит. avaria) - 1. Който се отнася до авария (аварийно спиране на влак); 2. Който е предназначен да отстранява аварии (авариен трамвай, аварийна кола и др.)

аваризи; аваризи - (тур. avariz-i divaniye ve tekâlif-i örfiye) - Извънредни данъци и повинности в Османската империя. Обхващат парични данъци (напр.: авариз акчеси, бедел-и нузул), принудителни изземвания или изкупувания на храни и занаятчийски произведения, държавни повинности (принудителна работа и реквизиции на коли и добитък). Въведени са от XV в. за нуждите на централната власт и за местните управители (валии). Събирани отначало нередовно, през XVII в. те се изискват всяка година и нарастват по размер и вид. Българското население оказва съпротива срещу аваризите. Отменени са през XIX в. по време на танзимата.

авария; авария - (ит. avaria от ар.) - 1. Значителна внезапна повреда на машина, инсталация, превозно средство и др., която нарушава нормалната им работа; 2. юр. Загубата, която е причинена при такава повреда; 3. прен. Несполука, нещастие, повреда

НАЧАЛО

авгатар; авгатар - (гр. αυγοτάραχο) - Сушен и пресован хайвер от беломорски риби

авгиев; авгиев - (от гр. собс.) - само в съчетанието: авгиеви обори - Нещо твърде замърсено или объркано, занемарено, забатачено (според гръцката митология оборите на цар Авгий не били чистени 30 години, но Херкулес ги изчистил само за един ден, като пуснал да тече през тях река)

авгур; авгур - (лат. augur) - Птицегадател, жрец в древния Рим, който предсказвал бъдещето по пеенето, полета, храненето и други действия на птиците; предсказател

август; август - (от собс. лат. Augustus) - Осмият месец на годината (в римския календар бил шести поред, като се започне от март, и се наричал секстилис - „шести месец”, но през I в. бил наречен в чест на римския император Октавиан Август)

августейши; августейши - (лат. augustus „величествен”, „свещен” през рус.) - остар. Височайши (титла на личност от владетелски род)

августинец; августинец - (от собс.) - църк. Католически монах от ордена на блажени Августин (354-430г.)

авджилък; авджилък - (тур. avcılık) - Лов, ловджийство

авджия; авджия - (тур. avcı) - Ловец

авелзамански; авелзамански - (от ар.-тур. evvel и zaman) - Много отдавнашен

авенида; авенида - (исп. avenida) - Булевард, авеню

авеню; авеню - (фр. avenue от лат. advenio „пристигам”, „настъпвам”) - Широка, централна градска улица във Франция, САЩ и др., от която обичайно се открива гледка към важна обществена постройка, паметник, планина или море; булевард

авер; авер - (тур. havari „последовател”, „привърженик” от ар.) - разг. Приятел, другар, сподвижник

аверс; аверс - (фр. avers „лицев” от лат. adversus „гърбом”) - Лицева страна на монета или на медал

аверсия; аверсия - (лат. aversio „отклоняване”) - литер. Стилна фигура, която има за цел да отвлече вниманието на слушателите или читателите към друг предмет

Авеста; Авеста - (перс.) - Свещените книги на древните перси, приписвани на Зороастър (заедно с коментарите към тях се наричат Зенд-Авеста)

НАЧАЛО

авиатика; авиатика (лат. aviaticus от лат. avis „птица") - Наука за движението на летателните апарат, които са по-тежки от въздуха.

авиатор; авиатор - (фр. aviateur) - Летец

авиация; авиация - (фр. aviation) - 1. Движението във въздуха на летателни апарати; въздухоплаване; 2. Съвкупност от летателните апарати на една страна или на част от тези апарати; въздушна флота; 3. Клон от науката и техниката, който се занимава с проектирането, конструирането, производството и управляването на летателни апарати, по-тежки от въздуха

авиваж; авиваж -(фр. avivage) - текст. Придаване по-голяма живост на цветовете и по-добра гладкост, еластичност и опип на плат, чрез продължителното му накисване в разтвор, съдържащ специално вещество.

авиетка; авиетка - (фр. aviette) - Малък самолет.

авизирам; авизирам - (фр. aviser от ит.) - банк. Съобщавам на клиент за извършени финансови операции по банковата му сметка, изпращам авизо

авизо; авизо - (ит. avviso) - 1. банк. Уведомително писмо до клиент за постъпления или изплащания на суми по сметката му; 2. търг. Уведомително писмо за изпратена стока, полица или сума; 3. прен. Лек военен кораб за разузнаване (някога той носил известия, нареждания и др.)

авио-; авио- - (от лат. avis „птица”) - първа съставна част на сложни думи със значение: Авиационен, летателен

авиобаза; авиобаза - (авио- и база) - Летище заедно със складове, аварийно-ремонтни работилници и др. за обслужване на летателни апарати

авиобомба; авиобомба - (авио- и бомба) - Бомба, която се пуска от летателен апарат, предимно от самолет

авиодесант; авиодесант - (авио- и десант) - Стоварване на войски чрез самолет в противникова територия; въздушен десант

авиолайнер; авиолайнер - (авио- и лайнер) - техн. Голям пътнически самолет

авиомоделизъм; авиомоделизъм - (авио- и фр. modèle) - Технически спорт, при който се правят летателни модели на самолети и се пускат да летят

авиомотор; авиомотор - (авио- и мотор) - Самолетен бензинов, ракетен или реактивен двигател

авиосалон; авиосалон - (авио- и салон) - Изложение на самолети от различни марки и типове с търговска цел

авиотранспорт; авиотранспорт - (авио- и транспорт) - 1. Превозване на хора, стоки и поща чрез летателни апарати, въздушен транспорт; 2. Транспортен параход, пригоден да превозва летателни апарати, но без приспособления за излитането и кацането им

авиохоризонт; авиохоризонт - (авио- и хоризонт) - спец. Уред за определяне положението на самолет по отношение на хоризонта; има голямо значение при летене в мъгливо и тъмно време

ависта; ависта - (ит. а vista „при виждане”, „при представяне”) - банк. 1. Полица, която трябва да се плати при предявяване; 2. Надписът на такава полица

авитаминоза; авитаминоза - (а- и витаминоза) - мед. Болестно състояние поради недостатъчно количество на витамини в храната

НАЧАЛО

авлига; авлига - (Oriolus oriolus) - Пойна птица от семейство скорци. Тялото й е дълго до 25см. Разпространена е в Европа, Африка и Азия. В България се среща географската раса Oriolus oriolus oriolus, многочислена в цялата страна, живее главно в равнините, из широколистни гори (особено дъбови), в паркове, градини. Авлигата е прелетна птица - долита през април - май и отлита през август-септември, зимува в тропическа Африка. Снася 3-6 яйца, гнездото е построено към крайните разклонения на клоните. Авлигата е особено полезна е в биологичната борба с вредителите по селскостопанските култури, понеже се храни главно с насекоми (предимно скакалци, бръмбари и космати гъсеници), унищожавани от малко видове птици

авоар; авоар - (фр. avoir) - банк. 1. Пари в банка по влогова, разплащателна или текуща сметка, с които разполага едно лице или учреждение; 2. Парично вземане от чуждестранен длъжник

авокадо; авокадо - (исп. avocado от ам. исп. aguacate от индиан.) - Вечнозелено тропическо дърво от сем. лаврови и неговите плодове, които са едри, крушовидни, с вкус на масло и се използват за салата

аврал; аврал - (от англ. over „горе” и all „всички”) - мор. 1. Обща, усилена работа на кораб, в която взема участие целият личен състав; 2. Извикване на целия личен състав на един кораб на палубата; 3. Сигнал, с който целият екипаж се извиква на палубата на кораб

Аврора; Аврора - (лат. Aurora) - 1. Богиня на зората според римската митология; 2. прен. Утринна зора

австрален; австрален - (лат. austrālis „южен”) - Който е на юг, обикновено в южното полукълбо на Земята

австралопитек; австралопитек - (лат. austrālis „южен” и гр. píthēkos „маймуна”) - палеонт. Изкопаема човекоподобна маймуна, намерена в Южна Африка, според развитието си между горила и шимпанзе

НАЧАЛО

автаркия; автаркия - (гр. autárkeia „самозадоволяване”) - 1. Икономическа политика, която си поставя за цел стопанското самозадоволяване, пълна независимост на държавата от чуждестранен внос и развиване клоновете на индустрията, които зависят от чуждия пазар; 2. фил. Самозадоволеност като идеал на стоическата философия за добродетелния човек

автархия; автархия - (гр. autarhía) - Самоуправление

автентичен; автентичен - (гр. authentikós) - Същински, действителен, неподправен, достоверен

авто-; авто- - (гр. autos „сам”) - 1. първа съставна част на сложни думи със значение: Собствен, личен, свой; Автоматичен, със самостоятелно действие

авто-; авто-  - (фр. auto (mobile) от гр.) - 2. първа съставна част на сложни думи със значение: Автомобилен

автоаларма; автоаларма - (авто- 2. и аларма) - техн. Аларма, сигнализация, която се монтира на автомобил за охраната му от кражба

автоапаш, автоджамбаз; автоапаш - (авто- 2. и апаш) - Крадец на автомобили

автобаза; автобаза - (авто- 2. и база) - 1. Място и съоръжения за подслоняване, обслужване, поддържане и ремонт на автомобили; 2. Автотранспортно предприятие с пътнически или товарни моторни средства (автомобили, автобуси, камиони и др.)

автобиография; автобиография - (авто- 1. и биография) - Описание на собствения живот, обикновено в писмена форма

автоблокировка; автоблокировка - (авто- 1. и блокировка) - техн. Автоматична система за регулиране на движението по железопътна линия

автоборса; автоборса - (авто- 2. и борса) - Тържище на автомобили, където отделни собственици продават употребявани коли

автобус; автобус - (авто- 2. и лат. omnibus „за всички”) - Многоместен автомобил за превозване на пътници (повече от осем)

автовлак; автовлак - (авто- 2. и влак) - Автомобил или бързоходен влекач с прикачени към него едно или повече ремаркета

автоваксина; автоваксина - (авто- 1. и ваксина) - Ваксина, приготвена от микроби на болния, който ще бъде лекуван с нея

автогамия; автогамия - (авто- 1. и гр. gámos „брак”) - 1. зоол. Самооплодяване в някои низши организми; 2. бот. Самоопрашване при растенията

автогара; автогара - (авто- 2. и гара) - Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на междинните или крайните пунктове на автомобилните линии за обслужване на пътниците; автостанция

автогенеза; автогенеза - (авто- 1. и генеза) - 1. Самозараждане, първично зараждане; 2. Идеалистическо течение в биологията, според което еволюцията в органичния свят става под влияние на някои вътрешни, нематериални фактори и независимо от външните условия

автогенен; автогенен - (авто- 1. и гр. génos „род”) - 1. техн. Който става сам по себе си при твърде висока температура; автогенно рязане и спояване на метали - Рязане и спояване, което става при много висока температура и без инструменти; 2. биол. Който има самороден произход; самовъзникващ, самозароден

автогол; автогол - (авто- 1. и гол) - Гол, който играч или вратар вкарва в собствената врата

автогравюра; автогравюра - (авто- 1. и гравюра) - Гравюра на художествено произведение, направена лично от художника

автограф; автограф - (авто- 1. и гр. gráphō „пиша”) - 1. Собственоръчен подпис; 2. Саморъчен авторски ръкопис; 3. техн. Ръчно изписване на букви и текстове или рисунки, фигури, за да бъдат отпечатани; 4. техн. Вид апарат за копиране

автография; автография - (авто- 1. и гр. gráphō „пиша”) - 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис; 2. Начин на приготвяне на литографски оригинал чрез ръчно изписване на букви, рисунки и др. върху литографски камък или чрез използване на специална хартия; 3. Разпознаване на автографи и на почерци

автографомания; автографомания - (автограф и manía „лудост”) - Болестно пристрастяване към събиране на саморъчни подписи

автогрейдер, автогредер; автогрейдер, автогредер - (авто- 1. и грейдер, гредер) - Самоходен грейдер, при който двигателната и работната машина са комбинирани

НАЧАЛО

 

 

аву_

автодин; автодин - (авто- 1. и гр. dýnamis „сила”) - Лампов радиоприемник, който работи на две вълни, близки една до друга по честота (фреквенция)

автоджамбаз(ин); автоджамбаз(ин) - - (авто- 2. и джамбаз, джамбазин) - нов. Крадец на автомобили, който ги продава

автодинамичен; автодинамичен - (авто- 1. и гр. dýnamis „сила”) - Който действа със своя собствена сила

автодрезина; автодрезина - (авто- 1. и дрезина) - Дрезина със собствен двигател

автодрум; автодрум - (авто- 2. и гр. dromos „път”) - Писта за състезание или изпитване на автомобили

автожир; автожир - (фр. autogire, от авто- 1. и гр. gyros „кръг”) - спец. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, който поддържа равновесие чрез кръговото движение на ротор под действие на вятъра, въздуха

автоинтоксикация; автоинтоксикация - (авто- 1. и интоксикация) - мед. Болестно състояние, причинено от образувани в самия организъм отровни вещества; самоотравяне на организъм

автоинфекция; автоинфекция - (авто- 1. и инфекция) - мед. Самозаразяване на организъм от бактерии, които живеят в него

автокар; автокар - (англ. autocar от авто- 1. и лат. carrus „кола”) - Самодвижеща се кола с двигател с вътрешно горене за пренасяне на товари; автомобилна кола за превоз; мотокар; сравни с: електрокар

автокасетофон; автокасетофон - (авто- 2. и касетофон) - Касетофон за автомобил със специфични размери и форма, за да може да се постави на специално място за тази цел

автокаско; автокаско - (авто- 2. и каско) - Застраховка на автомобил за пълно възстановяване на щетите при негово увреждане

автокатализа; автокатализа - (авто- 1. и катализа) - хим. Ускоряване на химическа реакция под влияние на продукти, образуващи се при реакцията, които играят роля на катализатор

автокефален; автокефален - (авто- 1. и гр. kephalē „глава”) - църк. Самостоен, независим, който има свой върховен църковен управител; автокефална църква - Независима православна църква

автокефални; автокефални - (гр. autokephalía) - 1. Независимост, самоуправа; 2. Независимост на църква от друга църква; самоуправление на църква

автоклав; автоклав - (авто- 1. и лат. clavis „ключ”) - 1. техн. Апарат във вид на херметически затварящ се котел с контролни, предпазни и регулиращи уреди за извършване на физикохимически процеси при налягане, по-високо от атмосферното; 2. мед. Парен стерилизатор

автокозметика; автокозметика - (авто- 2. и козметика) - Препарати за почистване на автомобили

автокран; автокран - (авто- 2. и кран) - Кран, който е поставен върху шасито на товарен автомобил

автократ, автократор; автократ, автократор - (гр. autokrátōr от krátos „сила”) - Самодържец, личност с неограничена власт, абсолютен монарх

автократизъм; автократизъм - вж. автокрация

автокрация; автокрация - (гр. autokráteia) - Форма на управление, при която неограничената върховна власт принадлежи на едно лице; самодържавие, абсолютизъм

автокритика; автокритика - (авто- 1. и критика) - Самокритика

автол; автол - (авто- 2. и лат. oleum „масло”) - Масло за смазване на автомобилни, тракторни и др. двигатели; смазка

автолатрия; автолатрия - (от гр. αυτός и λατρεία) - Самопоклонство

автолатър; автолатър - (от авто- 1. и гр. latreia „обожаване”) - Човек, който обожава сам себе си, който се покланя на себе си, смята се за много велик

автолиза; автолиза - (гр. autólysis) - биол. Саморазтваряне, саморазпадане; разграждане на тъканите на животински и растителни организми под действието на ферменти, които се намират в самите тъкани

автолитография; автолитография - (авто- 1. и литография) - Литография, при която рисунката върху камъка се нанася лично от художника - автор

автомагистрала; автомагистрала - (авто- 2. и магистрала) - Първокласно шосе за бързо движение на автомобили и др. моторни превозни средства с няколко пътни платна във всяка посока, добре разделени помежду си, и с редица удобства и съоръжения; автострада, аутобан

автомаратон; автомаратон - (авто- 2. и маратон) - Автомобилно състезание на дълго разстояние с усложнено трасе; сравни с: авторали

автомат; автомат - (гр. autómatos „самодвижещ се”) - 1. техн. Апарат, машина, уредба или механизъм, който извършва известна работа по точно определен ред без намесата на човек; 2. воен. Скорострелно леко оръжие, което само изхвърля гилзата на изстреляния патрон и пълни патронника с нов и така стрелбата продължава автоматично; автоматична пушка, шмайзер, картечница; 3. прен. Човек, който действа безсъзнателно, машинално

автоматизация; автоматизация - (κъснолат. automatisatio от гр.) - 1. Съвкупност от технически, организационни, икономически и др. мероприятия за въвеждане в производството на процеси без непосредственото участие на човека в тяхното извършване, за облекчаване на човешкия труд и за увеличаване на неговата производителност, за подобряване качеството и за снижение на себестойността; 2. прен. Превръщане на човешките действия в безсъзнателни

автоматизирам; автоматизирам - (от гр.) - 1. Въвеждам автомати в производството; 2. Превръщам в автомат; автоматизирам се - Правя нещо машинално поради дълъг навик, превръщам се в автомат

автоматизъм; автоматизъм - (къснолат. automatismus от гр.) - 1. Безсъзнателност, непроизволност на действия или движения; 2. псих. Изпълнение на действия без контрола на съзнанието. Получава се в резултат на многократни повторения; привичка, навик; 3. Качество на апарати или машини да произвеждат механични действия без непосредствена намеса на човека

автоматика; автоматика - (гр. automatiká) - 1. техн. Дял от техническите науки, който разработва методите и средствата за освобождаване на физическия труд на човека чрез автоматично контролиране и управляване на технологични процеси, както и увеличаване на даден импулс, управление от разстояние, контролиране, защита, изключване и превключване, даване на сигнали, оперативно управление и пр.; 2. Съвкупност от приспособления, които действат механически

автоматичен, автоматически; автоматичен, автоматически - (automatikós) - 1. Който действа с механизъм или има автомат; 2. Който става механически, непроизволен; 3. прен. Несъзнателен, безволен, машинален

автомафия; автомафия - (авто- 2. и мафия) - Организирана престъпна група, която се занимава с кражба и пласиране на автомобили

автомашина; автомашина - (авто- 2. и машина) - вж. автомобил

автомобил; автомобил - (фр. automobile, нем. Automobil от авто- 1. и лат. mobilis „подвижен”) - Превозно средство, кола, която се движи по безрелсов път и се привежда в движение от двигател с вътрешно горене

автомобилизъм; автомобилизъм - (авто- 1. и лат. mobilis „подвижен”) - 1. Автомобилно дело; 2. Автомобилен спорт; 3. Вид моторен спорт и моторен туризъм

автомоделизъм; автомоделизъм - (авто- 1. и фр. modele „модел”) - сп. Конструиране, изработване и пускане в движение на автомобили на състезания

автомотриса; автомотриса - (авто- 1. и мотриса) - Вагон, който се движи по релсов път със собствен двигател

автоним; автоним - (от авто- 1. и гр. ónyma „име”) - литер. 1. Истинското име на автор, известен с псевдоним; 2. Отпечатана книга под истинското име на автора

автономен; автономен - (гр. autónomos) - 1. Който има самоуправление; 2. Независим, самостоен

автономист; автономист - (от гр.) - Привърженик на самостоятелно управление или автономия

автономия; автономия - (гр. autonomía) - 1. пол. Политическо или административно-териториално самоуправление на област или на цяла държава, изградено върху народностно, етнографско или религиозно единство на населението; 2. Право на учреждение и организации самостоятелно да решават определени въпроси; 3. фил. Отричане, че нравствеността зависи от обективните закони за развитието на обществото и признаване на особени вътрешни закони на духа, чрез които нравствената воля се самоопределя; 4. прен. Независимост

автооксидация; автооксидация - (авто- 1. и оксидация) - хим. Самоокисляване

автопилот; автопилот - (авто- 1. и пилот) - техн. Техническо съоръжение за автоматично управление полета на летателни апарати (самолети, вертолети, направляеми снаряди)

автопластика; автопластика - (авто- 1. и пластика) - мед. Хирургическа операция, при която разрушена част на организъм се възстановява чрез присаждане на тъкани от самия него

автопортрет; автопортрет - (авто- 1. и портрет) - Портрет на художник, нарисуван от самия него, саморъчен портрет

автор; автор - (лат. auctor) - 1. Творец, създател на литературно, научно, художествено, музикално и др. произведение; 2. Писател; 3. Извършител на нещо, деец

авторали; авторали - (авто- 2. и рали) - Автомобилно състезание с редица затруднения по трасето, разновидност на автомаратона; сравни с: автомаратон

автореферат; автореферат - (авто- и реферат) - Кратко изложение на научно съчинение, направено от самия автор

авторизация; авторизация - (къснолат. autorisatio) - юр. Разрешаване, даване на право за извършване на нещо; упълномощаване, оторизация

авторизирам; авторизирам - (от лат.) - 1. Давам разрешение за превод на мое произведение; авторизиран превод - Превод, който е направен със съгласието на автора и е редактиран от него; свободен превод, при който преводачът става един вид съавтор; 2. прен. Упълномощавам

авторитарен; авторитарен - (от лат. auctoritas „влияние, воля”, фр. autoritaire „властен”) - 1. Основан върху безпрекословно подчинение на властта; 2. Който не търпи възражения, който изключва всякаква намеса в действията си; насилнически

авторитаризъм; авторитаризъм - (от лат.) - пол. Авторитарно управление на държава, институция и др.

авторитет; авторитет - (лат. auctoritas, нем. Autorität) - 1. Общопризнато влияние и значение на отделна лчност, група лица или организация, институция върху отделни хора, върху социални групи или върху цялото общество; сила, влияние, престиж; 2. прен. Лице, което има авторитет

авторитетен; авторитетен - (от лат.) - 1. Който се ползва с влияние, който заслужава доверие; меродавен; 2. Убедителен, самоуверен

автородео; автородео - (авто- 2. и родео) - Състезание по умело управление на моторни превозни средства при наличие на редица затруднения по пистата

автосалон; автосалон - (авто- 1. и салон) - Изложение, представяне на различни марки автомобили с търговска цел

автосемантичен; автосемантичен - (авто- 1. и семантичен) - езиков. Който има самостойно, автономно значение, функция; противоположно на: синсемантичен

автосервиз; автосервиз - (авто- 2. и сервиз) - Предприятие, работилница за ремонт на автомобили

автосеротерапия; автосеротерапия - (авто- 1. и серотерапия) - мед. Лекуване на болен със серум от собствената му кръв

автосин; автосин - (авто- 1. и гр. synchronismos „едновременност”) - техн. Електрически апарат за предаване на механическо движение на разстояние по електропровод

автостанция; автостанция - (авто- 2. и станция) - вж. автогара

автостоп; автостоп - (авто- и стоп) - 1. Уредба за автоматично спиране на влак, когато се приближава до затворен път; 2. Спиране на случаен автомобил от някое лице с молба да бъде превозен безплатно на известно разстояние

автострада; автострада - (ит. autostrada) - Автомагистрала

автосугестия; автосугестия - (autós „сам” и лат. suggestio „внушение”) - Самовнушение

автотипия; автотипия - (авто- 1. и týpos „отпечатък”, „образ”) - печ. 1. Фотомеханичен начин за направа на печатарско клише за отпечатване на полутонови рисунки или фотографии посредством фотографиране на оригиналите чрез растер и копиране на растеровия негатив върху светлочувствителна цинкова плоча; 2. Полученото по тоя начин клише; 3. Отпечатък от такова клише

автотомия; автотомия - (гр. autotomía от авто- 1. и гр. tomē „разрез”) - 1. биол. Способност на някои животни, напр. гущерите, рефлекторно да откъсват крайници или други придатъци и части на тялото си при силно дразнене, като самозащита (хващане от човек или хищник и др.); 2. мед. Самоосакатяване на душевноболни за „спасяване”

автотранспорт; автотранспорт - (авто- 2. и транспорт) - Автомобилен превоз

автотрансформатор; автотрансформатор - (авто- 2. и трансформатор) - техн. Апарат, който преобразува променлив ток с дадено напрежение в променлив ток със същата честота, но с друго напрежение

автотрансфузия; автотрансфузия - (авто- 1. и трансфузия) - мед. Преливане на болен от собствената му кръв

автотропизъм; автотропизъм - (авто- 1. и гр. trépō „въртя”) - биол. Способност на растенията сами да възстановяват правилния си растеж

автотрофия; автотрофия - (авто- 1. и гр. tréphō „храня”) - Самоизхранване

автотуризъм; автотуризъм - (авто- 2. и туризъм) - Автомобилен туризъм, обиколка на различни географски обекти с автомобил

автофагия; автофагия - (авто- 1. и гр. phágomai „изяждам”) - 1. Самоизяждане; 2. биол. Поддържане на живота чрез собствените източници на организма

автофилия; автофилия - (гр. autophilía от авто- 1. и -филия) - Самовлюбеност

автофреза; автофреза - (авто- 1. и фреза) - техн. Почвообработваща машина, която има двигател и барабан със зъбци

автохипноза; автохипноза - (авто- 1. и хипноза) - Изпадане в състояние на хипноза по собствено внушение, а не от хипнотизатор; самохипнотизиране

автохром; автохром - (авто- 1. и гр. chrôma „боя”) - Фотографска плака, на която при една снимка и специално химическо обработване се получава многоцветно изображение

автохромия; автохромия - (гр. autochromia „запазване на собствения цвят”) - печ. Способ за получаване на многоцветен отпечатък

автохтон; автохтон - (гр. autochthon „туземец”, „кореняк”) - 1. Човек, който не е дошъл от другаде, коренен жител или коренно население на една страна, местен жител, сравни с: абориген; 2. биол. Растение или животно, което се е появило в дадена област, без да е пренесено от другаде; 3. Образуван на мястото, в което се намира (напр. полезни изкопаеми)

авункулат; авункулат - (лат. avunculus „вуйчо”) - ист. Унаследен обичай от матриархата, при който вуйчото се грижи повече за сестрините си деца, отколкото за своите

НАЧАЛО

Ателие "DIGITALISIMUS" - видео услуги, фото услуги, звукови услуги