ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

Уважаеми наш гост, Ако порталът ти е полезен, харесва ти, с клик върху реклама ще подкрепиш финансирането му, без това да ти струва нещо. Благодаря!

аге_, аги_, агл_, агн_, аго_, агр_

ага; ага - (тур. ağa, в тюркските езици - „по-стар брат”, „баща”, „господин”) - 1. Господин, господар (феодално почетно звание при мохамеданските народи, особено при турците); 2. Титла в Османската империя, давана на лица, които заемат висша административна длъжност в централната власт, най-вече на военни чинове от платената армия. Един от най-изтъкнатите й носители е началникът на еничарския корпус. След 1826г. ага се титулуват и по-низшите военни чинове; 3. Турски административен чиновник; 4. прен. Турчин

агава, агаве; агава, агаве - (новолат. agave от гр. agauós „достоен за учудване”, „възхитителен”) - 1. бот. Американско многоцветно растение, от чиито листа се получават груби влакна за изтривалки, рогозки и подобни; 2. Здравите негниещи листа от това растение

агалар; агалар - (тур. ağalar мн. ч. от aga) - 1. Господари турци; 2. Първенец; 3. Малък войскови чин

агаларство; агаларство - Положение, привилегии на агаларите

агале; агале - (новогр. agália) - диал. Бавно, полека

агалматолит; агалматолит - (гр. ágalma „статуя” и líthos „камък”) - мин. Разноцветен мек минерал, от който се правят различни дребни изделия: вази, дръжки на ножове, идоли и др.

агалък; агалък - (тур. ağalık) - остар. 1. Господаруване, господарство, големство; 2. Охолство, добруване

агамен, агамичен; агамен, агамичен - (гр. ágamos „безбрачен”) - Безбрачен

агамет; агамет - (от гр. ágamos „безбрачен”) - биол. Продукт от делене на клетка при едноклетъчни животни и низши растения, от който се развива нов организъм

агамия; агамия - (гр. agamía) - 1. книж. Безбрачие; 2. биол. Отсъствие на пол; 3. Размножаване без полов процес, а чрез пъпкуване или делене; агамогония

агамогония; агамогония - (гр. ágamos „безбрачен” и gónos „рождение”) - биол. Безполово размножаване чрез делене на клетката или пъпкуване; агамия

агапия; агапия - (гр. agápē „обич”) - църк. Братска вечеря на „любовта”, обща трапеза, на която се хранели заедно първите християни; по-късно обеди за бедните, уреждани от богатите християни

агар-агар; агар-агар - (мал.) - 1. Подобен на желе органичен продукт от червените водорасли, който се употребява в сладкарството вместо желатин; 2. Култура за развъждане на бактерии при биологични опити и обработка на тъкани в индустрията

агарянец, агарянин; агарянец, агарянин - (от собс.; гр. άγαρηνός) - Мохамеданин, турчин, неверник (по името на библейската робиня Агар)

агарянски; агарянски - Мохамедански, турски по вяра

агашетина; агашетина - Пренебрежително от ага, подигравателна форма на ага

НАЧАЛО

агенда; агенда - (лат. agenda „което трябва да се направи”) - 1. Бележник за вписване на предстоящи задачи; 2. църк. Богослужебна книга, служебник; требник (при католиците и протестантите)

агенс; агенс - (лат. agens, -entis „действащ”) - след. Лице, предмет, който действа, който извършва нещо; противоположно на: пациенс

агент; агент - (лат. agens, -entis „действащ”) - 1. Представител на държава, организация, учреждение и пр., който изпълнява различни задачи; 2. Цивилен таен полицейски сътрудник; 3. Прикрит сътрудник на интересите на чужда държава за разузнаване и вредителска дейност; шпионин; агент-провокатор - Таен сътрудник на реакционна власт, който играе двулична и подстрекателска роля в някаква организация; 4. науч. Причинител на различни явления в организъм, в природата и пр.; 5. остар. Деец от времето на освободителните борби

агентство; агентство - (от лат.) - остар. 1. Клон, представителство на централно управление или учреждение, което изпълнява негови поръчения; агенция; 2. Представителство на една държава в чужбина; 3. Посредничество, представителство; 4. Служба или длъжност на агент; 5. Канцелария на агент

агентура; агентура - (къснолат. agentūra) - 1. Всички агенти на едно учреждение; 2. Шпиони и диверсанти в служба на чуждо правителство или разузнаване; 3. остар. Малък клон на банково учреждение

агенция; агенция - (лат. agentia) - 1. Учреждение, което събира сведения от политически, стопански и др. характер и ги предава на вестници, радио, телеграф и др.; телеграфна агенция; 2. Служба за продажба на пътнически билети, за даване реклами във вестниците, за разпространение на периодичния печат и др.; 3. Канцелария на такива учреждения

агет; агeт - вж. адет

НАЧАЛО

агиограф; агиограф - (гр. hagiográphos) - Житиеписец

агиография; агиография - (гр. hagiogrаphía) - 1. Дял от църковната писменост. Описва живота на светците; 2. Писане на жития; житиепис

агиографска литература; агиографска литература - вж. жития

агит-; агит- - (лат. agitatio) - Първа съставна част на сложни думи със значение: агитационен, напр.: агиттабло, агитпункт и др.

агитатор; агитатор - (лат. agitātor) - Лице, което върши агитация

агитация; агитация - (лат. agitatio „подбуждане към нещо”) - 1. Устна, печатна или писмена дейност за въздействие върху обществото в полза или против известни идеи, задачи, мероприятия и пр.; 2. Убеждаване в полза или против нещо; въздействие; нагледна агитация - Картини, схеми, рисунки, лозунги и др., предназначени в полза или вреда на известна идея, дейност и подобни

агитирам; агитирам - (от лат. agito „подбуждам”) - Правя агитация, убеждавам в полза или против известна идея, задача, мероприятие и пр.

агитка; агитка - (рус. от лат.) - 1. Кратко художествено литературно-музикално произведение с подчертан агитационен характер, предназначено за публично изпълнение, често за скандиране; 2. Група лица, които изпълняват такова произведение; 3. Група лица, които поддържат някого, нещо публично, с възгласи

агитпроп; агитпроп - (съкр. от агитация и пропаганда) - ист. Отдел при обществена или политическа организация, който се занимава с агитация и пропаганда

агитпункт; агитпункт - (съкр. от агитация и лат. punctum „точка”) - ист. в периода на 50-80-те години на XX в. в Източния блок: Център за организиране на агитация и за провеждане на масова политическа работа

НАЧАЛО

Аглая; Аглая - (гр. agláia „красота”) - 1. Най-младата от трите грации, богините на красотата според гръцката митология; 2. астр. Име на планета

аглок; аглок - (тур. yağlık) - Голяма сватбарска кърпа

агломерат; агломерат - (лат. agglomerātus) - 1. геол. Неспоена скала, съставена от груби скални и минерални късове, предимно от вулканичен произход; 2. Късове руда, получени чрез агломерация; 3. прен. Сбор от разнородни неща; сбирщина; сравни с: конгломерат

агломерация; агломерация - (лат. agglomeration - „съединяване”) - 1. геол. Процес на образуване на неспоена скала от груби скали и минерални късове, обикновено от вулканичен произход; 2. Процес на получаване едри късове от ситна или прахообразна руда чрез спичането им с въглища; 3. Селищна система, възникнала под силното икономическо влияние на бързо развиващо се голямо градско селище. Агломерацията се отличава с тясна всестранна обвързаност между градското ядро, периферните промишлени и жилищни квартали и съседните населени места. През 70-те години агломерации се формират около София, Пловдив, Варна и др. градове. Те имат различна степен на развитие. Характеризират се с бързо нарастване на населението на градския център, увеличаване на площта му чрез превръщане на съседните селища в градски квартали, разширяване на транспорта, възникване на промишлени предприятия в сателитните селища, нарастване на всекидневните трудови миграции, засилване на урбанизационните процеси и формиране на нови градове. Постепенно агломерациите се превръщат в селищни комплекси с всестранно развити връзки в сферата на производството и на обслужването; 4. прен. Струпване на едно място и създаване на връзки между елементите, така че да функционират все повече като едно цяло (на няколко населени места,  на микроби и др.);

аглопорит; аглопорит - (от агломерат - и гр. póros „пора”, „шупла”) - спец. Строителен материал с добри изолационни качества, който замества бетона

аглосия; аглосия - (гр. aglossia) - 1. мед. Рядко уродство, при което липсва език. 2. Немота.

аглутинация; аглутинация - (лат. agglutinatio „прилепяне”) - 1. езиков. Начин на образуване на граматични форми в някои езици чрез прибавяне към думите на отделни морфеми, напр. в турски: ода - (стая), одалар - (стаи), одаларда - (в стаите); 2. мед. Струпване в купчини на бактерии, клетки и др. в организъм под влияние на противотела - аглутини

аглутинин; аглутинин - (от лат. agglutino „прилепям”) - Вещество, което причинява аглутинация - 2.

НАЧАЛО

агнат; агнат - (лат. agnātus) - юр. 1. Роднина по мъжка линия; 2. Лице под бащина опека

агнация; агнация - (лат. agnatio) - юр. Роднинство по мъжка линия

агнец; агнец - 1. Голямо мъжко агне 2. Иисус Христос като изкупител на греховете

агнозия; агнозия - (а- и гр. gnôsis „знание”, „познание”) - Нарушаване на правилното възприемане и познание поради поражение в кората на големите полукълба на главния мозък - човек може да вижда, но не възприема правилно предметите или може да чува, но не разбира правилно чутото

агностик; агностик - (гр. ágnostos „незнаещ”) - 1. Последовател на агностицизма; 2. прен. Скептик

агностицизъм; агностицизъм - (а- и гр. gnôsis „знание”, „познание”) - фил. Идеалистическо направление във философията, което отрича възможността за познаване на обективно съществуващия извън нас свят и неговите закономерности

агогика; агогика - (гр. agōgē „водя”, „ръководя”) - муз. Термин, въведен в музикознанието от Хуго Риман (в труда му "Музикална динамика и агогика" - 1884), за означаване на преходните, незначителни изменения на темпото, които при художественото изпълнение оживяват музикалния изказ. Агогиката е сродна и с динамиката, въпреки че по обхват и употреба тези две понятия не се покриват - докато динамиката обхваща всички степени на динамическата скала - от ppp до fff, агогиката се ограничава само до неозначените в нотния текст едва забележими при изпълнението изменения на силата, и то предимно в границите на малките структурни елементи (мотив и фраза). Тези динамически изменения се проявяват например в едва забележимо нарастване на тоновата сила при ускоряване на темпото и в затихване при забавяне, както и в удължаване на акцентуваните моменти. Срещат се и изключения, при които забавянето на темпото се свързва с усилване на звучността и при ускоряванетно със затихване.

агогичен акцент; агогичен акцент - муз. Според Хуго Риман незначително, едва доловимо удължение, което получава акцентуваният тон при фразирането.

агонизирам; агонизирам - (фр. agoniser от гр. agonizomai „боря се”, „страдам”) - Намирам се в агония, в предсмъртни мъки, „бера душа”

агонистика; агонистика - (гр. agonistikos „обичащ борбата или спорта") - Гимнастическа или спортна борба; атлетика, гимнастика

агония; агония - (гр. agōnía) - Предсмъртни мъки, последни прояви на живот на организъм, непосредствено преди смъртта предсмъртни мъки

агора; агора - (гр. agorā) - 1. Главният площад на древногръцки град, на който ставали народните събрания, политическите събрания, продажбата на стоки и др.; 2. Пазар; 3. Народното събрание в древна Гърция

агорафобия; агорафобия - (гр. agorā „площад” и гр. phóbos „страх”) - 1. мед. Невроза, която поражда страх от публичните места и по-специално при преминаване на големи пространства, където човек може да бъде гледан; 2. Страх от тълпата

агорида; агорида - вж. ягорида

НАЧАЛО

аграматизъм; аграматизъм - (фр. agrammatisme от гр.) - езиков. Психофизиологично разстройство, което води до неспособност думите да се оформят правилно граматически или да се подреждат в изречението според изискванията на синтаксиса

аграрен; аграрен - (лат. agrarius) - Който се отнася до земеделието или до земята като обект на обработване; земеделски, поземлен

аграф; аграф - (фр. agrafe от гр.) - 1. спец. Закопчалка на официална дреха; 2. арх. Украсен с резба камък, който се намира в центъра на свод на постройка, ключов камък

аграфия; аграфия - (а- и gráphō „пиша”) - мед. Загубване на способността за писане вследствие нарушаване на психофизиологичните процеси, осигуряващи закономерна връзка между устната и писмената реч. Появява се при поражение на лявото полукълбо на главния мозък и често се придружава със загуба на възможност за четене и за извършване на сложни целенасочени действия

агрегат; агрегат - (лат. aggregātus) - 1. книж. Механична смес или механично съединяване в едно цяло на отделни части - еднородни или разнородни; 2. техн. Съчетание от две или повече машини, свързани механично или технологично в група за извършване на един общ процес; 3. техн. Сложна част на някоя машина, която представлява завършено цяло (напр. двигател в автомобил); 4. геол. Съединяване на отделни минерали в природни материални образувания

агрегатен; агрегатен - (лат. aggregātus) - Който се отнася до агрегат или е свойствен на агрегат; агрегатно състояние - Едно от трите основни състояния на веществата: твърдо, течно и газообразно (при водата те са в зависимост от температурата)

агрегатност, агрегация; агрегатност, агрегация - (от. лат.) - геол. Процес на механично свързване на минерални частици

агреже; агреже -(фр. agrege) - Във френската образователна система - лице, което е придобило право да преподава в средно училище, в юридическия, медицинския или фармацевтичния факултет, след като успешно е положило определен конкурсен изпит.

агреман; агреман - (фр. agrément) - дипл. Съгласие (одобрение) на една държава, с което приема за дипломатически представител лице, посочено от друга държава

агресивен; агресивен - (фр. agressif от лат. aggressus „нападащ”) - 1. Нападателен, настъпателен, грабителски; 2. Враждебен; 3. хим. Разяждащ, разрушаващ поради химическо въздействие

агресия; агресия - (лат. aggressio) - 1. пол. Въоръжено нападение от една или група държави срещу друга държава за заграбване на територия, за икономическо и политическо подчиняване; 2. прен. Настъпление, нападение

агресор; агресор - (лат. aggressor) - Страна, която извършва агресия; нападател

агрикултура; агрикултура - (лат. agricultūra) - 1. Земеделие, селско стопанство; 2. Мероприятия за подобряване на земеделското производство, за усъвършенстване на селскостопанската техника и пр.

агро-; агро- - (гр. agrós, лат. ager „нива”, „поле”, „земя”) - първа съставна част на сложни думи със значение: Агрономически, земеделски, който се отнася до земята, напр.: агрология

агробизнес; агробизнес - (агро- и бизнес) - нов. Земеделие, обработка на земята и търговия със земеделски продукти

агробиология; агробиология - (агро- и биология) - Наука за общите биологически закономерности, които имат значение за животновъдството и растениевъдството

агроклиматология; агроклиматология - Дял от агрометеорологията; вж. климат

агролесомелиорация; агролесомелиорация - (агро-, рус. лес „гора”, лат. melior „по-добър”) - Система от залесителни мероприятия за подобряване на неблагоприятни природни условия, за да се осигурят трайни и високи добиви

агрология; агрология - (агро- и lógos „наука”) - Наука, която изучава почвата и почвените процеси с оглед на земеделските посеви, за да се увеличи добивът от земята

агромаксимум; агромаксимум - (агро- и maximum „най-много”) - Максимални познания и подобрителни мероприятия в областта на агрономията и земеделието

агроминимум; агроминимум - (агро- и minimum „най-малко”) - Най-малките и най-необходимите познания и мероприятия по агрономия, необходими при обработването на земята

агрометър; агрометър - (агро- и métron „мярка”) - Линийка с мащаб за изчисляване на площи по план

агроном; агроном - (гр. agronómos „пазач на земеделски имоти” от агро- и гр. nómos „закон”) - 1. Специалист по земеделие и селско стопанство; 2. Лице, завършило агрономия; 3. Студент по агрономия

агрономически; агрономически - (от гр.) - 1. Селскостопански, земеделски; 2. Свойствен на агроном или на агрономия

агрономия, агрономство; агрономия, агрономство - (гр. agronomía) - Наука за земеделието и селското стопанство

агростока; агростока - (агро- и стока) - Селскостопански произведения, стоки

агротехника; агротехника - (агро- и техника) - Система от мероприятия за отглеждане на културните растения, която обхваща начините за обработването на земята, товаренето, предпосевното манипулиране със семената, грижите за растенията за получаване най-големи добиви, прибирането на реколтата и др.

агрофизика; агрофизика - (агро- и физика) - Наука за различните физически и физикохимически процеси, които стават в почвата и при културните растения, а така също и за физическите фактори, които въздействат върху развитието им

агрохимия; агрохимия - (агро- и химия) - Дял от приложната химия, който разработва въпроси във връзка с подобряването на растениевъдството; изучава взаимодействието между торове, почви и растения, храненето и торенето на растенията

НАЧАЛО

ада_, адв_, аде_, адж_, ади_, адл_, адм_, адн_, адо_

агун; агун - видоизменено от ага

агъл, агол, ягъл; агъл - (тур. ağıl - „кошара”) - 1. Постройка с едноскатен или двускатен покрив сред полски или планински пасища за нощуване или подслоняване при лошо време на стадо овце или кози. Агълът е направен от дърво и е покрит със слама. Често агълът има дъговиден или подковообразен основен план. Обикновено в него има различни отделения за яловите, за дойните овце и кози, за агнетата, за съхраняване на фураж, помещение за пастирите (ако няма отделна колиба). Пред постройките има двор, ограден с вършини, тръни или плет. Обикновено дворът е разделен на части с подвижни (ковани или плетени) леси - за дойните овце и кози, за яловите и за агнетата. На някоя от оградите или преградите има малка вратичка (една или няколко според големината на стадото) - стърга, през която дойните овце и кози се принуждават да минават и се улавят от доячите от другата страна. Агъли е имало най-вече в средните и западните части на България и в най-източните предели - Варненско и Котленско. Днес много рядко могат да бъдат видени подобия на агъли; 2. Зимна кошара за овце; 3. Обор за добитък

агърлък; агърлък - (тур. ağırlık) - 1. Пари, които момък или баща му дава на родителите на момата при годежа

ад - (гр. Hádēs „Хадес - бог на подземното царство”) - 1. Бог на подземното царство в гръцката митология; 2. Според християнската религия - място под земята, където душите на грешниците се предават на вечни мъки след смъртта; преизподия, пъкъл; сравни с: Хадес; 3. прен. Място на мъки и страдания; Мъка, терзание

ада; ада - (тур. ada) - Остров

адажио, ададжо; адажио, ададжо - (ит. adagio „бавно”, „спокойно”) - 1. муз. Вид бавно темпо; 2. Музикално произведение или част от музикално произведение, което се изпълнява в бавно темпо; 3. в балета: Бавна лирична част на танца под звуците на музика в такова темпо

адамант; адамант - (гр. adámas, -antos) - 1. Елмаз, брилянт; 2. Стомана, твърд метал (при древните гърци)

адамити; адамити - (от собс. - подражатели на „първия” човек Адам)  - Последователи на ерес, разпространена в средновековна България в средата на XIV в. Начело на адамитите стои Лазар, а по-късно - монахът Теодосий. Адамитите проповядват, че всички хора са равни помежду си, и на това основание изискват от привържениците си да се събличат голи при религиозните церемонии, и да се премахне всяка външна разлика между бедни и богати и да се възстанови някогашното невинност „райско състояние” (невинност) на Адам и Ева. Адамитството е своеобразен израз на недоволство от социалните противоречия в българското общество и на мистичните настроения, които се ширят в България в навечерието на османското завладяване. Адамитите са подложени на гонения от страна на светската и черковната власт. На черковен събор в Търново (1350г.) Лазар и Теодосий са принудени да се отрекат от възгледите си. Голяма роля в борбата против адамитите играе Теодосий Търновски. Адамитството има привърженици не само в България, но и в други страни в Централна и Западна Европа през XIV в.

адамов; адамов - (евр. по името на първия човек според Библията) - Който принадлежи на Адам; адамова глава - Изображение на череп с две кръстосани кости под него като символ на смъртта; адамова ябълка - Изпъкналостта на гръкляна при мъжете

адамсит; адамсит - (от собс.) - Отровно вещество, което поразява слизестата обвивка на дихателните органи (по името на американския химик Адамс)

адаптация; адаптация - (лат. adaptatio „пригодяване”) - 1. биол. Приспособяване на организъм към окръжаващите го условия; адаптация на очите - Приспособяване на очите към различна светлина; 2. Приспособяване, нагаждане на текст с оглед на читателите и слушателите (обикновено се прави по-достъпен); 3. прен. Приспособяване

адаптирам; адаптирам - (от лат. adapto) - Приспособявам, нагаждам

адаптометър; адаптометър - (лат. adapto „приспособявам” и métron „мярка”) - Уред за измерване адаптацията на очите

адаптор; адаптор - (лат. adaptor „приспособител”) - техн. 1. Електромагнитен уред за възпроизвеждане на звукозапис; 2. Приспособление във фотографски апарат, което позволява да се използват и по-тесни ленти или по-малки касетки от размера на апарата; 3. Приспособление за свързване на електрически уред с контакт, който не отговаря по тип и щепсел на неговия контакт; 4. Уред за разчитане на филмова фонограма; 5. Електрически уред за превръщане на ток с високо напрежение в ток с ниско напрежение

адаш; адаш - (тур. adaş от тур. ad „име” и перс. daş, „другар”) - разг. Съименник, едноименник

НАЧАЛО

адвекция; адвекция - (лат. advectio „пренасяне, доставяне”) - спец. Хоризонтално придвижване на въздушни маси, свързано с промяна на температурата, влажността и др.

адвентизъм; адвентизъм - (от лат. advenio „идвам”) - църк. Протестантско учение, създадено в САЩ през XIX в., което проповядва вяра в близкото повторно явяване на Христос

адвентист; адвентист - (от лат. adventus - „идване”) - 1. Последовател на адвентизма; 2. Протестант; Член на протестантска секта, възникнала в САЩ през 30-те години на XIX в. Адвентистите проповядват идеята за второто идване („пришествие”) на Исус Христос и 1000-годишното му царство на земята. Впоследствие се разделят на няколко подсекти. Най-дейни и най-многобройни са адвентистите на седмия ден. Те празнуват съботния ден, поради което са известни още като съботяни. Първите адвентисти на седмия ден в България са немски емигранти от полуостров Крим, които през 1891г. се разселват като колонисти в Северна Добруджа. През 1895г. основават в Русе първата си община. Обединени са в Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден в България със седалище в София.

адвенчър; адвенчър - (англ. adventure „авантюра, рискуване”) - нов. 1. икон. Предприятие или проект, който е свързан с риск; 2. Компютърна игра, свързана с опасни ситуации и преживявания за играча

адвербиален; адвербиален - (лат. adverbialis от ad „при” и verbum „глагол”) - грам. Който е с качества или със значение на наречие

адвербиализация; адвербиализация - (от лат.) - грам. Превръщане в наречие, преминаване на дума от друга категория в наречие

адвербиум; адвербиум - (лат. adverbium) - грам. Наречие, „приглаголие”

адвокат; адвокат - (лат. advocātus) - 1. Юрист, правник, който защитава дела пред съд и дава съвети по правни въпроси; 2. прен. Защитник изобщо

адвокатски; адвокатски - (от лат.) - 1. Принадлежащ или свойствен на адвокат; 2. прен. Който се меси в защитата на някого, без да е нужно

адвокатура; адвокатура - (лат. advocatūra) - 1. Адвокатство, длъжност и служба на адвокат; 2. Адвокатите, адвокатското съсловие; 3.  Организация на извършващите адвокатска дейност. До Освобождението 1878г. в България няма адвокатура. За явяване пред съд с „адвокат-повереник” се говори за пръв път във „Временни правила за устройството на съдебната част в България” (1878, изменени през 1880г.). Първият Закон за адвокатите (1888г.) и Закон за адвокатите . . . (1925г.) уреждат адвокатството като свободна професия, която на практика обслужва предимно имуществено осигурените слоеве на населението. В НРБ адвокатурата се организира със Закон за адвокатите (1947г.), принципните положения на който получават по-нататъшно развитие в Указ за адвокатурата (1952). По-късно правните норми за адвокатурата се уреждат с Указ за адвокатурата (1976) и правилник за приложението му (1977г.) и т. н. Днес адвокатството може да се практикува като свободна професия; 4. Помещение на адвокатска управа

НАЧАЛО

адекватен; адекватен - (лат. adaequātus) - Напълно еднакъв, съвпадащ, тъждествен

адективен; адективен - вж. адиективен

аделоморфен; аделоморфен - (гр. adēlos „неясен” и morphē „образ”) - спец. С неясен образ

аденалгия; аденалгия - (гр. adēn „жлеза” и álgos „болка”) - мед. Болки в жлезите

аденит; аденит - (лат. adenitis om adēn „жлеза”) - мед. Възпаление на лимфните възли

аденоидит; аденоидит - (гр. adēn „жлеза” и eídos „вид”) - мед. Увеличение на третата сливица

аденология; аденология - (гр. adēn „жлеза” и lógos „наука”) - Дял от анатомията, който изучава жлезите, наука за жлезите

аденом, аденома; аденом, аденома - (гр. adēn „жлеза”) - мед. Доброкачествена подутина на някоя жлеза

аденопатия; аденопатия - (гр. adēn „жлеза” и páthos „страдание”) - мед. Заболяване на лимфните възли

аденотомия; аденотомия - (гр. adēn „жлеза” и témnō „режа”) - мед. Оперативно изрязване на жлези или разрязване на жлези за научно изследване

адепт; адепт - (лат. adeptus „спечелен”) - 1. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове; 2. Убеден последовател, ревностен привърженик на някое учение

адет; адет - (тур. adet от ар.) - разг. Навик, привичка, обичай, нрав, характер

адефагия; адефагия - (гр. adephagía „лакомия”) - Ненаситен глад; булимия

НАЧАЛО

аджаип; аджаип - (ap.-тур. acayip) - 1. Чудноват, особен; 2. наречие - Странно!

аджамалък; аджамалък - (ар.-тур. acemilik) - Неопитност, несръчност

аджамийската; аджамийската - Неопитно

аджамийски; аджамийски - Неопитен

аджамия; аджамия - (гр. acemi от ар.) - Неопитен, новак

аджеба; аджеба - (ар.-тур. acaba от перс.) - разг. 1. Дали наистина; дали пък; 2. Например, така да се каже, случайно

аджедисвам, аджедисам; аджедисвам, аджедисам - вж. аджидисвам

аджемийски; аджемийски - (от ар.-тур.) - Неопитно

аджемилик; аджемилик - (ар.-тур. acemilik) - Неопитност, несръчност

аджемиоглани - Младежи роби, набирани чрез девширме (кръвен данък). Момчетата преминават изключително сурова първоначална подготовка, целяща помохамеданчването им. Чрез вторичен подбор част от тях, наречени аджемиоглани, преминават военна подготовка и се включва в състава на еничарската пехота, кавалерията или стават военни моряци. Лишени са от семейна среда, от правото да имат собственост и да създават свое семейство. Възпитавани са в духа на мюсюлманския фанатизъм и в презрение към първоначалната си етническа среда.

аджемия; аджемия - вж. аджамия

аджем-пилаф; аджем-пилаф - (ар.-пер.-тур. acem pilâv) - Пилаф

аджемски; аджемски - (от ар.-тур. acem) - Персийски

аджер; аджер - вж. аждер

аджидисвам, аджидисам; аджидисвам, аджидисам - (от тур. acımak) - Жаля, съжалявам

адиабата; адиабата - (гр. adiabatós „непроходим”) - спец. Кривата линия, която изразява графически адиабатен процес; адиабатен процес - Термодинамичен процес, който се извършва в дадена материална система без приток или отток на топлина

адиагностичен; адиагностичен - (а- и гр. diá „през” и gnōstikós „познаваем”) - 1. мед. Който не се поддава на диагноза; 2. Непознаваем, който не се поддава на познаване

адиективен; адиективен - (лат. adiectivus) - 1. грам. С качества на прилагателно име; прилагателен; 2. Който се прибавя към нещо

адикция; адикция - (лат. addictiv „безусловно робско подчинение, робска привързаност”) - книж. Неспособност да се преодолеят навици и традиция, робуване на навиците

адинамичен; адинамичен - (а- и гр. dynamikós „сила”) - книж. Немощен, слаб, безсилен

адинамия; адинамия - (а- и гр. dýnamis „сила”) - спец. Безсилие, немощ (особено поради слабост, болест и пр.)

адипоза; адипоза - (лат. adipōsis от adeps, ipis „тлъстина”) - мед. Болест, причинена от голямо натрупване на тлъстини

адипозен; адипозен - (от лат.) - мед. Тлъст, с тлъстини

адитивен; адитивен - (лат. additTvus) - Който се прибавя

адлийка; адлийка - (от тур. adlı) - Вид стара монета

административен; административен - (лат. administrativus „изпълнителен”) - 1. Който се отнася до управа, управителен; 2. Който става по нареждане на изпълнителната власт; 3. Свойствен или необходим на управител; организаторски, управленски; 4. прен. Чиновнически

администратор; администратор - (лат. administrātor „ръководител”) - 1. Лице, упълномощено, назначено да управлява и да ръководи учреждение, предприятие и др.; управител, ръководител, уредник; 2. Лице, което има качества да управлява и да ръководи; 3. Лице, което завежда администрация на вестник, списание и др.

администрация; администрация - (лат. administratio „служене”, „ръководене”) - 1. Органи за управляване на държавни, обществени и други предприятия: управа, управление; 2. Органите на изпълнителната власт; 3. Длъжностните лица в канцеларията или ръководството на дадено учреждение или предприятие; 4. Служба в редакция за техническо ръководство и разпространение на вестник, списание и др.; 5. Помещение, сграда на такава служба

администрирам; администрирам - (от лат. administro) - 1. Занимавам се с администрация; управлявам, ръководя, уреждам; 2. прен. Действам формално, бюрократично, като спазвам само буквата на закона

адмирал; адмирал - (къснолат. admirālus от ар. amir al-bahr „господар на морето”) - 1. Най-високо звание и чин в командния състав във военноморски флот; 2. Лице с такъв чин

адмиралтейство; адмиралтейство - (от ар.) - 1. Върховно управление на военноморски сили; 2. Министерство на флотата в някои страни; 3. Сградата на тази институция

адмирация; адмирация - (лат. admiratio) - книж. Възхищение, преголямо уважение

адмирирам; адмирирам - (от лат. admīror) - книж. Възхищавам се от нещо, изразявам голяма почит, преклонение, одобрение

адмиративен; адмиративен - (лат. admiratiīvus) - книж. Който изказва, изразява или предизвиква възхищение

адноминален; адноминален - (лат. adnominālis) - грам. Приименен, който стои при име или определя име

НАЧАЛО

Адонис; Адонис - (гр. Adōnís) - 1. според гръцката митология: Красив момък, обикнат от Афродита (Венера) и превърнат в цвете; 2. прен. Хубавец, красавец; 3. бот. Лютиково цвете, вид карамфил с големи цветове (употребява се като лек при сърдечни болести)

адонически стих; адонически стих - (от гр. собств.) - литер. Последният стих на сафическата строфа, който се състои от дактил и спондей (-uu / -- ) или от дактил и хорей (-uu / -u)

адоптат; адоптат - (лат. adoptatus) - юр. Осиновен

адоптатор; адоптатор - (лат. adoptator) - юр. Осиновител

адоптация, адопция; адоптация, адопция - (лат. adoptatio, adoptio) - юр. Осиновяване

адоптивен; адоптивен - (лат. adoptivus) - Който се отнася до осиновяване; осиновителен

адоптирам; адоптирам - (от лат. adopto) - 1. Осиновявам; 2. прен. Присвоявам; 3. прен. Присвоявам си (известно право или задължение)

адоратор; адоратор - (adorātor) - 1. църк. Молител, богомолец, поклонник; 2. Обожател, поклонник

адорация; адорация - (лат. adoratio) - църк. 1. Обожаване, почитане; 2. Церемония при избирането на нов папа

адорнаменто; адорнаменто - (ит. adornamento) - муз. С украшение

НАЧАЛО