ЗА ПОРТАЛА
как работи, приятели, контакти

ГАРАНТИРАНО
ОТ ПОРТАЛА

РЕКЛАМА

адс_, аду_, адх_, адю_, аед_, аен_, аер_

адреналин; адреналин - (новолат. adrenalinum „прибъбречен”) - мед. 1. Специфично вещество, хормон, което се отделя от надбъбречната жлеза; 2. Лекарство, получено по синтетичен начин, което се употребява при кръвотечение, астма и др.

адрес; адрес - (фр. adresse от лат.) - 1. Точно място, където живее или се помещава лице или учреждение; 2. Надпис на плик, пакет, картичка и пр., посочващ името или фирмата и точното място на лицето или учреждението, до които се изпращат; 3. Писмено приветствие към лице или учреждение по някакъв тържествен случай, адресант (къснолат. през фр.); 1. книж. Подател, изпращач; 2. фин. Лице, което издава полица

адресант; адресант - (к. лат. през фр.) - 1. Подател, изпращач. 2. фин. Лице, което издава полица.

адресат; адресат - (къснолат. adressātus през фр.) - 1. книж. Получател; 2. фин. Лице, на което е дадена полица

адресирам; адресирам - (фр. adresser) - 1. Пиша адрес - 2. върху плик, пратка; 2. Изпращам нещо на определен адрес - 1.; 3. прен. Отправям думи, обръщение към някого писмено или устно; обръщам се

адски; адски - (от гр.) - 1. Свойствен на подземното царство, на ада; 2. прен. Дяволски, злобен, зъл; 3. прен. Непоносим, тежък, мъчен; адска машина - Снаряд с часовников механизъм, който избухва в определено време; адски камък - (лат. lapis infernālis) - Сребърен нитрат, вещество, което се употребява и за изгаряне на рани

адсорбент; адсорбент - (лат. adsorbens, -entis „поглъщащ”) - хим., физ. Вещество, което притежава способност да поема (поглъща) в порите си или по повърхността си течни или газообразни вещества; сравни с: абсорбент

адсорбер; адсорбер - (от лат. ad „към” и sorbeo „поглъщам”) - техн. Апарат за осъществяване на процеса на адсорбцията. Употребява се за поглъщане на пари и газове или разтворени вещества чрез твърди поглъщатели (адсорбенти); сравни с: абсорбер

адсорбирам; адсорбирам - (лат. adsorbeo) - Поглъщам

адсорбция; адсорбция - (лат. adsorptio) - Привличане, концентриране и задържане на пари, газове или разтворени вещества на повърхността на твърди тела или течности, сравни с: абсорбция

адстрат; адстрат - (нем. Adstrat) - езиков. 1. Езикът на пришелците, който е оказал влияние върху езика на коренните жители и се е съхранил като малцинствен език; 2. Разновидност на двуезичие, породило се от дългото съвместно съществуване на различни езици на една и съща територия

НАЧАЛО

адуктор; адуктор - (лат. adductor) - анат. Мускул, който приближава крайник към средната линия на тялото;противоположно на: абдуктор

адулар; адулар - (от собс.) - мин. Безцветен, прозрачен минерал, разновидност на ортоклаза (по името на местност в Алпите)

адулатор; адулатор - (лат. adulātor) - книж. Ласкател

адулация; адулация - (лат. adulatio) - книж. Ласкаене, ласкателство

адултер; адултер - (лат. adulter) - книж. Човек, който изневерява на съпружеската вярност; прелюбодеец

адхезия; адхезия - (лат. adhaesio „прилепване”) - физ. хим. Сила на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго; сравни с: кохезия

адхок; адхок - (лат. ad hoc) - За дадения случай, за момента

адюнкт; адюнкт - (лат. adiunctus „присъединен”) - 1. Асистент, аспирант във военно учебно заведение, който се готви за преподавател във висше военно училище; 2. книж. Помощник, заместник на длъжностно лице; 3. остар. Асистент

адютант; адютант - (къснолат. adiutans, -antis „помагащ”) - Офицер при военен началник за изпълнение на служебни поръчки и щабна работа

аед; аед - (гр. aoidós) - литер. Древногръцки народен певец, поет-певец

аенин; аенин - вж. аянuн

НАЧАЛО

аерарий; аерарий - (от гр. aēr „въздух”) - книж. Площадка за правене на въздушни или слънчеви бани, особено в санаториум; сравни с: солариум

аерация; аерация - (фр. aération „проветряване” от гр.) - спец. 1. Обмяна на почвения въздух с атмосферния чрез обработка на почвата и мелиорация; 2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се ускори проветряването 3. Проветряване на помещения и сгради, насищане с въздух; 4. Метод за лекуване чрез продължително и системно дишане на открито

аеренхима; аеренхима - (гр. aēr „въздух” и énchyma „влято вещество”) - биол. Тъкан на водни и блатни растения, която съдържа въздух между клетките

аеро-; аеро- - (гр. aēr „въздух”) - първа съставна част на сложни думи със значение: Въздушен, въздухоплавателен, напр.: аерогенен, аерогара

аероб; аероб - (аеро- и гр. bíos „живот”) - биол. Микроорганизъм, който може да съществува само при наличност на свободен кислород; противоположно на: анаероб

аеробика; аеробика - (англ. aerobics от аеро- и гр. bíos „живот”) - Гимнастически упражнения под звуците на подходяща ритмична музика, обикновено на открито или на отворени прозорци, за да се активизира дишането и да се обогати тялото с кислород

аеробиоза; аеробиоза - (аеро- и гр. bíos „живот”) - биол. Живот, който протича при достъп на кислород

аеробиологичен; аеробиологичен - (аеро- и биологичен) - Който се отнася до аеробиология

аеробиология; аеробиология - (аеро- и биология) - Част от биологията, която изучава въздушния планктон, микроорганизмите, които живеят в атмосферата

аеробион; аеробион - (аеро- и гр. bíos „живот”) - Атмосферата като среда на живота

аеробус; аеробус - (аеро- и лат. omnibus „за всички”) - Голям пътнически самолет

аерогара; аерогара - (аеро- и гара) - Летище, което обслужва гражданското въздухоплаване

аерогенен; аерогенен - (аеро- и гр. génos „род”) - мед. Който произхожда или се носи от въздуха, който се предава по въздуха (за болест)

аерогеоснимка; аерогеоснимка - (аеро-, гео и снимка) - Карта, съставена въз основа на наблюдения и снимки, правени от въздуха

аерограф; аерограф - (аеро- и гр. gráphō „пиша”) - 1. Уред за нанасяне цветове върху хартия, платно и др. чрез пулверизиране; бояджийски пистолет; 2. Метеорологичен уред, който едновременно записва няколко данни: температура, влажност, атмосферно налягане

аерография; аерография - (аеро- и гр. gráphō „пиша”) - спец. 1. Боядисване на тъкан чрез пистолет със сгъстен въздух; 2. Наука за горните атмосферни слоеве

аеродинамика; аеродинамика - (аеро- и динамика) - Наука за действащите във въздушна среда сили и за свързаните с тях движения на въздуха в присъствието на някакво чуждо, твърдо тяло

аеродрум; аеродрум - (аеро- и гр. drómos „място за надбягване”) - Летище

аерозол; аерозол - (от нем. Aerosol от аеро- и гр. sólos „вещество”) - 1. Газова среда, в която са размесени твърде малки твърди или течни частици (напр.: мъглата, димът); 2. Препарат, приготвен по този начин, който служи за ароматизиране, за унищожение на вредители и др.

аерозолен; аерозолен - (от гр.) - Който съдържа аерозол; аерозолна опаковка - Металически флакон, в който под налягане се вкарва аерозол - 2.; аерозолно лечение - мед. Метод за лечение чрез вдишване на течни медикаменти, антибиотици и под., които са под налягане и се впръскват в носа или устата на болния

аероклуб; аероклуб - (аеро- и клуб) - Дружество, клуб на любители на въздухоплаването

аероконяк; аероконяк - (аеро- и коняк) - Вид сладка алкохолна напитка, приготвена с яйца, мляко, какао и др.

аеролит; аеролит - (аеро- и гр. líthos „камък”) - Метеорит, състоящ се главно от скална материя

аеролифт; аеролифт - (аеро- а лифт) - техн. Уредба за издигане на разяждащи течности, земно масло и др. с помощта на въздух, вкарван под налягане, или чрез газ

аерология; аерология - (аеро- и гр. lógos „наука”) - Дял от метеорологията, който изследва явленията в свободната атмосфера, предимно във високите атмосферни слоеве; има за цел да усъвършенства методите и уредите за тези изследвания; сравни с: аерография - 2.

аеролоция; аеролоция - (аеро- и хол. loodsen „карам кораб”) - спец. Подробно описание на въздушните линии, придружено с карти, скици и др., предназначено за подпомагане на летците

аеромаяк; аеромаяк - (аеро- и маяк) - спец. Кула със силни осветителни тела за показване пътя на летците

аерометър; аерометър - (аеро- и гр. métron „мярка”) - Уред за измерване теглото и гъстотата на въздуха и другите газове

аерометрия; аерометрия - (аеро- и гр. metréō „меря”) - Наука, която изследва физическите свойства на въздуха и газообразните тела

аеромеханика; аеромеханика - (аеро- и механика) - Дял от механиката, който се занимава с равновесието и движението на въздуха и газовете

аеромобил; аеромобил - (аеро- и лат. mobilis „подвижен”) - Автомобил, привеждан в движение чрез въздушно витло (пропелер), въртяно от двигател

аеромотор; аеромотор - (аеро- и мотор) - 1. Двигател, привеждан в движение чрез въздух; 2. Двигател на самолет

аерон; аерон - (от гр. aēr „въздух”) - Лека сплав от алуминий, мед, калай и др., която има високи механични свойства; употребява се при самолетостроенето

аеронавигация; аеронавигация - (аеро- и навигация) - 1. Наука и практика за управляване на летателни апарати по определен път, като се използват сигнали по радиото, компаси, карти и др.; 2. Наука за определяне посоката на полета на летателен апарат, без да се използва карта

аеронавт; аеронавт - (аеро- и гр. náutēs „моряк”) - Летец, въздухоплавател

аеронавтика; аеронавтика - (аеро- и навтика) - 1. Наука за движението във въздуха на летателни апарати, по-тежки (навигация) или по-леки (въздухоплаване) от него; 2. Самото летене във въздуха с всякакви апарати

аероплан; аероплан - (от фр. aéroplane от аеро- и лат. planum „плоскост” или фр. planer „летя, плувам във въздуха”) - По-тежък от въздуха летателен апарат с неподвижни носещи плоскости (криле), снабден с двигател и витло или с ракетен, реактивен или турбоструен двигател; самолет

аеропланшет; аеропланшет - (аеро- и планшет) - спец. Уред с карта, чрез който се направлява полет на летателен апарат (картата се развива и едновременно се навива между две макари)

аеропоника; аеропоника - (аеро- и лат. pōno „посаждам”) - агр. Отглеждане на растение без почва, с открити корени, които се пръскат с подхранващи вещества

аеропорт; аеропорт - (фр. aéroport) - книж. 1. Голямо летище със специални служби, съоръжения и помещения за излитане, кацане и пазене на летателни апарати; аерогара; 2. Възлов пункт на въздушни линии

аеропоща; аеропоща - (аеро- и поща) - Въздушна поща

аероскоп; аероскоп - (аеро- и гр. skopéō „гледам”) - спец. Уред за изследване на въздуха

аероскопия; аероскопия - (аеро- и гр. skopéō „гледам”) - Наблюдение на въздуха

аеростат; аеростат - (аеро- и гр. statós „стоящ”) - Примитивен летателен апарат, по-лек от въздуха поради газа, с който е напълнен; сравни с: балон

аеростатика; аеростатика - (аеро- и статика) - Дял от аеромеханиката, който изследва условията за равновесието на газовете, предимно на атмосферния въздух, под влияние на силите, които действат върху тях, както и действието на неподвижните газове върху тях

аероснимка; аероснимка - (аеро- и снимка) - Снимка, направена от самолет или друг летателен апарат

аеротанк; аеротанк - (аеро- и англ. tank „резервоар”) - Басейн за прочистване на вода чрез аерация - 2.

аеротахометър; аеротахометър - (аеро- и тахометър) - спец. Уред за отбелязване броя на оборотите на авиационен двигател

аеротерапия; аеротерапия - (аеро- и терапия) - мед. Лечение с атмосферен въздух, въздушна баня

аеротранспорт; аеротранспорт - (аеро- и транспорт) - Въздушен превоз

аеротропизъм; аеротропизъм - (аеро- и тропизъм) - биол. Насочване корените на растение към места с повече кислород

аерофар; аерофар - (аеро- и фар) - спец. вж. аеромаяк

аерофилтър; аерофилтър - (аеро- и филтър) - спец. Резервоар, който е приспособен за прочистване на вода чрез аерация - 2.

аерофит; аерофит - (аеро- и гр. phytón „растение”) - бот. Растение, което живее във въздух; сравни с: хидрофит

аерофобия; аерофобия - (аеро- и гр. phóbos „страх”) - мед. Болезнен страх от въздух

аерофон; аерофон - (аеро- и гр. phōnē „глас”) - 1. физ. Уред за предаване на човешки глас на далечни разстояния (представлява съчетание на телефон и фонограф); 2. муз. Всеки духов музикален инструмент

аерофор; аерофор - (аеро- и гр. phérō „нося”) - спец. 1. Уред за доставяне въздух на водолази за дишане; 2. Уред за прочистване на въздуха в минни галерии и др.

аерофото; аерофото - вж. аероснимка

аерофотограметрия; аерофотограметрия - (аеро- и фотограметрия) - Съставяне планове и карти на местности възоснова на самолетни снимки

аерофотография; аерофотография - (аеро- и фотография) - 1. Снимане от летателен апарат; 2. Снимка, направена от летателен апарат, предимно от самолет

НАЧАЛО

ажи_, ажу_, аза_, азб_, азг_, азд_, ази_, азл_, азм_, азо_, азу_, азъ_, аид_, аип_, ай_, айв_, айг_, айк_, айл_, айн_, айо_, айр_, айс_

аждер; аждер - (тур. от перс. Acder - „змей”, „хала”) - 1. остар. Змей, хала (митическо същество, което олицетворява буря, гръм и мълния); вж. хала; 2. прен. Юнак

аждерко; аждерко - Юнак, юначина

аждерхан, аждрахан; аждерхан, аждрахан - (пер. aždarha) - Змей; буен кон

ажио; ажио - (ит. aggio) - банк. 1. Разликата между номиналната и действителната стойност на монетите и ценните книжа; 2. Разликата, която се плаща при размяна на пари; 3. Повишаване курса на ценни книжа

ажиотаж; ажиотаж - (фр. agiotage) - банк. Изкуствено понижаване или повишаване цената на борсови ценни книжа или стоки със спекулативна цел

ажитато; ажитато - (ит. agitato) - муз. Възбудено

ажур; ажур - (фр. à jour „на ден”) - книж. 1. Навременно вписване на извършена работа в счетоводните книги; 2. прен. Изправност, незакъсняване на работа

ажур; ажур - (фр. à jour „на дупчици”) - 3. Прозирна тъкан, вид дантела; 4. Художествена плетеница от тънки метални нишки

ажустирам; ажустирам - (фр. ajuster) - 1. търг. Правилно и вярно приключвам търговски книги и сметки, книговодство; 2. техн. Събирам части на машина, сглобявам

аза; аза - вж. ааза

азазел; азазел - (староевр.) - рел. Зъл дух в пустинята, комуто принасяли в жертва козел - според еврейската религия. Оттук изразът: козел опущения - „Изкупителна жертва”

азалея, азалия; азалея, азалия - (лат. azalea от гр. azaléos „сух”; Rhododendron simsii, Rhododendron indicum, Azalea indica) - бот. Цъфтящ храст от семейство пиренови, декоративно растение с красиви бели, розови, червени или пъстри цветове. Произхожда от Китай и Япония. Отглежда се заради красивите й цветове и листа. Цъфти от ноември до март. Селекционирани са над 2000 сорта, от които в България са разпространени 5, с различни цветове по едрина, форма, багра и срок на цъфтежа. Като промишлена култура през тоталитаризма се е отглеждала в АПК „Средец” в област - гр. София, в ДСП „Оранжерии за цветя” в Пловдив и в цветопроизводните стопанства на „Паркстрой” при окръжния народен съвети. Днес се произвеждат или внасят от частни разсадници и ботанически градини. Размножава се чрез вкореняване на резници и присаждане върху подложки от семеначета. Азалията се използва за украса на помещения.

азарин; азарин - (от лат. asarum) - Жълта боя, която се получава от растението копитник

НАЧАЛО

азбест; азбест - (гр. ásbestos „негорим”) - 1. Финовлакнести агрегати на някои силикатни минерали: хризотилов азбест с химическа формула Mg6[Si4O10](ОН)8 и амфиболови азбести (тремолитов азбест, антофилитов азбест, крокидолитов азбест и др.). В България са установени в серпентинизираните ултрабазични скали в Рила, Родопите и Средногорието, където хризотилът образува маломощни жилки (до 1-1,5см) със златистожълт цвят. При селата Аврен, Голямо Каменяне и Фетиклер - Кърджалийска област, в жили със значителни размери се среща антофилитов и тремолитов азбест - обект на промишлена разработка. Използвал се е като огнеупорен материал в средата на XX век. Днес използването му е ограничено, а в строителството - забранено поради вредното му въздействие върху живите организми; 2. мин. Общо име на много силикатни материали, които се разнищват лесно на тънки и здрави влакна, не пропускат топлината и електричеството, огнеупорни са и са устойчиви на киселини

азбестит; азбестит - (от гр.) - Материал от азбестови влакна и бяла глина (70:30%), употребяван за изолация

азбестоцимент; азбестоцимент - вж. етернит

азболит; азболит - (азбест и гр. líthos „камък”) - Плочки от азбест, цимент и стружки, с които се настилат подове

азбука; азбука - Сбор от всички писмени знаци (букви), разположени в постоянен ред и използвани за отбелязване на звуковия състав (фонемите) на думите. Наименованието идва от  и  - названия на първата и втората буква от двете старобългарски азбуки. Българската азбука има дълго историческо развитие и е свързана най-тясно със съдбата на българския език, на българската книжнина и просвета. Промените в развитието на българския език се отразяват и върху българската азбука, засягат начертанието на буквите, буквения състав и правописа.
Първата старобългарска азбука - глаголицата, е създадена от Кирил и Методий през 862г. (според други мнения - 863г.). На нея са написани първите преводи от гръцки на старобългарски език за нуждите на моравския княз Ростислав. По този начин старобългарският език се превръща в книжовен език въз основа на който по-късно се оформят и други славянски литературни езици. След смъртта на двамата братя славянската книжнина в Моравия е преследвана от немското католическо духовенство и учениците на Кирил и Методий я пренасят в България. През IX в. в България се създава и друга старобългарска азбука - кирилицата, която измества глаголицата. С кирилица векове наред си служат българи, руси, сърби и румъни (вж. руска редакиия на старобългарския език; вж. сръбска редакция на старобългарския език). През старобългарския период (IX-XI в.) графичните знаци се чертаят грижливо без резки промени в посоката на изписване и без съединителни преходи от една буква към друга. Разликата между отделните стилове е главно в големината на буквите. От XII в. насам едрото или уставно писмо се измества от по-дребно - полуустав, в което се промъкват и някои бързописни елементи. През среднобългарския период (XII-XIV в.) последователният фонетичен принцип за употреба на кирилските букви е нарушен поради промени в изговора на някои гласни и поради сляпо подражаване на някои гръцки правописни навици. След като гласните  и  в края на думите отслабват и отпадат окончателно и след като някои гласни (в определена позиция) се изравняват фонетично ( с ;  с ;  с ;  с ;  с ), в азбуката остават излишни букви (вж. ерове; вж. носовки; вж. ят). Тяхната употреба се отклонява от старобългарската традиция и се определя от изкуствени правила (според правописната реформа на Евтимий Търновски). Променя се и външният вид на писмото. Силно влияние върху формата и употребата на отделни букви оказва книгопечатането на кирилица, което възниква през XVI в. извън българските земи. Докато най-старите наборни шрифтове наподобяват знаците на ръкописните богослужебни книги (вж. черковнославянски език), в по-новите възрожденски издания се използва гражданският шрифт (с букви, по-изтънени и близки до латиницата), въведен през 1708г. по инициатива на руския цар Петър I. Първата книга, която съдържа български текст със съвременен шрифт, е Инструкция за задълженията на селските учреждения на български и руски език, печатана през 1821г. в Кишинев. Днешното ръкописно писмо възниква в края на XVIII в. под влияние на гръцкия, а по-късно и на руския краснопис. Въз основа на гражданския шрифт е изградена съвременната азбука на българи, сърби, руси, белоруси и украинци, на много неславянски народи на територията на бивша СССР и на монголците. След правописната реформа от 1945г. българската азбука има 30 букви. Буквите „а, б, в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м, н, о, п, р, с, т, ф, х, ц, ч, ш, щ, ю” са наследени от старобългарската кирилица; „й” възниква постепенно от употребата на специален знак над старобългарската буква  след гласна; „я” и „у” са заети от руската гражданска азбука (техни първообрази са  и  ); правилата за съвременна употреба на „ъ” и „ь” са разработени едва след Освобождението 1878г.
Източници: Т. Бояджиев. Българската графична система. - Бълг. език и литература, № 4, 1973; М. Дринов. За новобългарското азбуке. - В: Периодическо списание на Българското книжовно д-во. Кн. 2. Браила, 1870; К. Мирчев. Развой на българското писмо. - В книгата му: Историческа граматика на българския език. С., 1963

азгън; азгън - (тур. azgın) - диал. Буен, разярен; страстен

аздисал; аздисал - (от тур. azmak) - Разлудувал се

НАЧАЛО

азиатски; азиатски - (от собс.) - Произхождащ от Азия, свойствен, присъщ на Азия

азид; азид - (гр. ázōos „лишен от живот” и éidos „вид”) - хим. Сол на азотоводородната киселина; някои азиди са силно избухливи съединения

азилно право; азилно право - Право на убежище в черква. Според българското феодално право, когато заподозрян в някакво престъпление потърси убежище в черковна сграда, никой няма право да го извлече насила оттам, докато не бъде разследвано по законен ред обвинението, което му се приписва. Българското феодално право (чл. 16 от Законъ соудный людьмъ) за разлика от византийското право (Еклога, т. 17, статия 1) не позволява заподозреният да бъде предаден на потърпевшия дори срещу гаранция и наказва нарушителя на азилното право не с 12 удара, а със 140 извънредно силни удара, които причиняват рани. С азилното право борбата срещу саморазправата се свързва с властта и прерогативите на черквата.

азимут; азимут - (фр. azimut от ар. al samt „пътно право”, „път”) - 1. астр. Ъгъл между меридиана на дадено място и отвесния кръг през едно небесно тяло в даден момент, измерен чрез дъгата от хоризонта, включена между тия два кръга, като се почва от юг (в астрономията) и от север (в геодезията) от 0 до 360°; 2. воен, Ъгъл, сключен между посоката, по която се намира една точка, и посоката север-юг

азлък; азлък - (тур. ağızlık) - 1. Преден край на цигаре, който се слага в устата 2. Част на кремъклия пушка, където се подсипва барут

азмак; азмак - (тур. azmak - „мочур”, „тресавище”, „локва”) - 1. Име на много реки, които имат плитко и заблатено речно легло. Името Азмак носят притоци на Марица, Двойница, Ракитница и др. До 1942г. Азмак е име на р. Блатница, приток на Тунджа.; 2. диал. Тресавище, мочур, мочурище

азойски; азойски - (гр. ázōos от а- и гр. zōé „живот”) - геол. Без живот, лишен от живи същества; азойска ера - Най-старата ера от историята на Земята, наричана още архайска

азот; азот - (фр. asote от а- и гр. zōé „живот”, лат. nitrogenium) - хим. Химически елемент, знак N, пореден номер 7, ат. тегло 14,008; безцветен газ, който не поддържа горенето; съставя 75,5% от въздуха

азотизация; азотизация - (от гр.) - 1. Насищане с азот; 2. техн. Насищане на повърхностния слой на стоманени изделия с азот, за да им се придаде твърдост

азотирам; азотирам - (от гр.) - спец. Насищам с азот, увеличавам съдържанието на азот

азотобактерия; азотобактерия - (азот и бактерия) - Аеробен микроб, който живее в почвата, усвоява азот от въздуха и обогатява почвата с азотни вещества

азофоска; азофоска - (съкр. от азот, фосфор, калий) - спец. Изкуствен тор, който съдържа азот, фосфор и калий, особено полезен за лен, коноп, захарно цвекло и картофи

НАЧАЛО

азур; азур - (ар. azur, от ар. lāzaward) - 1. Синьо анилиново багрило, употребявано при микроорганични изследвания за оцветяване на микроби, клетки и др., понеже обагря разните елементи в клетката различно; 2. вж. лазур: - Синева, небесна синева; Стъкло, боядисано синьо

азурин; азурин - (от ар.) - Тъмносиня боя

азурит; азурит - (перс. lazaward - „син цвят, лазур”) - минер. Минерал с хим. формула Сu[СО]3(ОН)2; съдържа 55,3% мед. В България се намира в окислителната зона на почти всички медносулфидни находища: „Медет” и „Радка” - Пазарджишка област; „Върли бряг” - Бургаска област; „Седмочисленици” - Врачанска област, и другаде. Образува корички и прашести агрегати с тъмносин цвят в асоциация с куприт, хризокола, лимонит и други минерали. Използва се като медна руда, от която се получава мед, синя боя и син камък

азър; азър - вж. хазър

Аид; Аид - (гр. Hádēs) - 1. Бог на подземното царство според гръцката митология; Хадес; 2. прен. Подземно царство, преизподня, ад

аип; аип - (ap.-тур. ayıp) - Срамно, неприлично, срамота, позор

ай - (от тур. ağa) - Ага, турчин

айвания; айвания - (тур. ayva „дюля”) - Късен и траен сорт ябълки с жълто-червен цвят и сладък вкус

айвол - вж. айoл

айгър; айгър - (тур. aygır) - диал. Жребец, нескопен кон

айкидист; айкидист - (от яп.) - Човек, практикуващ айкидо

айкидо; айкидо - (яп. aj „координирам”, ki „контрол на дишането” и do „път, начин”) - сп. Японско бойно изкуство, при което срещу противника се насочва силата на неговата атака

НАЧАЛО

айлак, айляк; айлак, айляк - (тур. aylak) - Незает, свободен от работа, безработен, свободен; безделник, мързеливец

айлант, айлантус, див орех, китайски ясен; айлант, айлантус - (от малайски; Ailanthus glandulosa, Ailanthus Altissima) - Листопадно дърво от семейство симарубови. Високо е до 25м, короната е кълбовидна, рехава, листата - перести, дълги до 1м. Произхожда от Китай. В България е пренесено от Изток и е едно от най-широко разпространените екзотични дървета. Бързо нараства. На много места е подивяло. Най-добре расте на плодородни почви, не е взискателно към влагата. Размножава се и с издънки. Айлантът е декоративно дърво, използва се за укрепване на почвата и за залесяване. Дървесината му е светло жълтеникава със светло червеникаво ядро и с добри технически качества, използва се в строителството и за производство на хартия. В листата на айланта има до 12% дъбилни вещества.

айлък; айлък - (тур. aylık) - Месечна заплата

айляк; айляк - вж. айлак

айлянтук; айлянтус - вж. айлант

айнаджийски; айнаджийски - (от тур.) - Недобросъвестно

айнаджилък; айнаджилък - (от тур.) - Хитруване, недобросъвестност, шмекерия

айнаджия; айнаджия - (тур. aynacı от перс.) - разг. Измамник, хитрец, който хитрува, за да не работи; ленивец

айналия; айналия - (пер.-тур. aynalı) - Хубав, красив

айнщайний; айнщайний - (от собс.) - хим. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин, знак „Es”, пореден номер 99 (по името на математика Алберт Айнщайн - 1879-1955г.)

айол; айол - (тур. ayol „ей ти”, „слушай”) - разг. 1. при обръщение към непознат: Ей ти, бе човек; 2. Синко, драги мой

айран, айрян; айран, айрян - (тур. ayran) - Разредено с вода кисело мляко; мътеница

айсберг; айсберг - (нем. Eisberg) - Плаваща ледена планина, откъсната от ледник

айскакао; айскакао - (нем. Eis „лед” и какао) - Питие, приготвено от какао и захар, което се гарнира със силно изстудена и подсладена сметана

айскафе; айскафе - (нем. Eis „лед” и кафе) - Питие, приготвено от кафе и захар, към което се прибавя сладолед, залят с ароматизирана сметана